Какво поскъпване очаквате на жилищните имоти?

[nkavrakov1982]

Бил съм свидетел като дете как събарят стара къща, строена преди 200 години. С един ЗИЛ дърпат, къщата се огъва и нищо. Дебели греди и каменни дувари.Накрая се отказаха и парче по парче я разпокриха първо (покривът - плочи по 150-200 кг, качвано на гръб всичко). Нямаше грам изгнило, вечен покрив, капка не беше капнала някъде. После с резачката - едни дялани и обработвани дървени трупи, корави като камък, все едно режеш желязо). Камъните изключително добре подбирани, всичко направено майсторски. Земетресение това нещо не може да го помръдне, камо ли да го събори. Но е имало стари майстори навремето. И много яки българи - цялото това е било къртовски труд. Днес нищо не знаем.

Тука съм съгласен с теб на хиляда процента и пак казвам навремето се строяло от хора за хора образно казано ,сега се строи от джендъри за джендъри за пари.
Мисля че всички схващате добре какво искам да кажа,нали така ?

[бай Митьо]

Не колкото по-корава е, а колкото по-тежка, елементарна физика. Би ли посочил примери за "преоразмерени сгради получили множество поражения при големите земетресения в България, а други изпълнени без колони, но правилно конструирани и оразмерени са оцелели без никакви поражения."??

Верно елементарна физика е....ако действително те интересува във формулата по която се изчислява силата въздействаща на конструкцията коравината и е в числителя...
Мога разбира се, например по селата около Нови Искър съм виждал доста. Търсех си там имот няколко години.
В Стражица също, една от причините за разрушените сгради е преоразмеряване + връзването на стремената в колоните само на две места и пълненето с помпи с по-високо налягане. Съответно събиране на стремената в по-долната част на колоноте, по-голяма сила въздействаща им и резултатът го знаем.
За да изпреваря въпроса ти откъде знам. Екипът разследващ тогава случая се водеше от преподавателя ми по стоманобетонни конструкции...

[anonymous1834]

Говоря за плътен зид, т.е. от плътни тухли а не от кухи. Старите ниски кооперации са без верткални стоманобетонни колони и разчитат само на плътните тухли да носят плочите и сградата. Също като старите къщи с тухли единички.
Теб ако те кефи да живееш в сграда с паянтова или полумасивна конструкция, аз не бих, ако ще да е много правилно ораземерена.
И да има най-добра конструкция нарича се масивна. Паянтовите и полумасивните са доста по-зле от към издръжливост.

Бил съм свидетел като дете как събарят стара къща, строена преди 200 години. С един ЗИЛ дърпат, къщата се огъва и нищо. Дебели греди и каменни дувари.Накрая се отказаха и парче по парче я разпокриха първо (покривът - плочи по 150-200 кг, качвано на гръб всичко). Нямаше грам изгнило, вечен покрив, капка не беше капнала някъде. После с резачката - едни дялани и обработвани дървени трупи, корави като камък, все едно режеш желязо). Камъните изключително добре подбирани, всичко направено майсторски. Земетресение това нещо не може да го помръдне, камо ли да го събори. Но е имало стари майстори навремето. И много яки българи - цялото това е било къртовски труд. Днес нищо не знаем.

[nkavrakov1982]

Нарича се елементарна култура, не е нужно да си зидаро-мазач за знаеш че колкото по-стар е бетона, толкова по зрав е.
Преди много време още съм ти казал, че не знаеш елементарни неща за да даваш оценки, но това не ти пречи да пишеш небивалици по цял ден във форума.

Най здрави са тухлите единички.
Има едни тухлени блокове по Възкресение срещу Читалището на Красна Поляна 2 част.
На 8 етажа са ,не са мръднали ,строени са така с тухли единици.

[IaneSandanski]

Да, ама не....или по-скоро донякъде вярно.
Нормата за дебелина на тухлен зид, при която не ти е нужна изолация ни зиме, ни лете, за нашата географска ширина е 36см за жилищните етажи и 48см за приземните/избените. По-времето на соца с цел икономии беше намалена съответно на 25см за етажните и 36см за избените помещения.
Отделно, преоразмеряването на конструкцията не е нищо положително. При земетръс, колкото е по-корава една сграда, толкова по-голяма сила и въздейства. Поради тази причина има много примери за преоразмерени сгради получили множество поражения при големите земетресения в България, а други изпълнени без колони, но правилно конструирани и оразмерени са оцелели без никакви поражения.
Апропо панелките са едни от най-устойчивите конструкции на земетръс, поради своята гъвкавост, стига да са изпълнени правилно, а именно при свързването на панелите да са заварени всички "уши", нещо което не винаги са правили строителите.
Изобщо няма най-добра конструкция. Има правилно и неправилно оразмерена и изпълнена...

Не колкото по-корава е, а колкото по-тежка, елементарна физика. Би ли посочил примери за "преоразмерени сгради получили множество поражения при големите земетресения в България, а други изпълнени без колони, но правилно конструирани и оразмерени са оцелели без никакви поражения."??

[бай Митьо]

Говоря за плътен зид, т.е. от плътни тухли а не от кухи. Старите ниски кооперации са без верткални стоманобетонни колони и разчитат само на плътните тухли да носят плочите и сградата. Също като старите къщи с тухли единички.
Теб ако те кефи да живееш в сграда с паянтова или полумасивна конструкция, аз не бих, ако ще да е много правилно ораземерена.
И да има най-добра конструкция нарича се масивна. Паянтовите и полумасивните са доста по-зле от към издръжливост.

Няма проблем, както си решиш.....не си единственият с предразсъдъци към строителството.

[bertram]

Нарича се елементарна култура, не е нужно да си зидаро-мазач за знаеш че колкото по-стар е бетона, толкова по зрав е.
Преди много време още съм ти казал, че не знаеш елементарни неща за да даваш оценки, но това не ти пречи да пишеш небивалици по цял ден във форума.

в конкретния случай за земетръс не е толкова важен бетона, а стоманата
неслучайно му викат стоманобетон/железобетон

като достатъчно желязо и бетон - това е най-якото по нашите ширини.

при небостъргачите стоманата е важната.

дебели зидове, плътни тухли и тн... ок , но за ниско строителство

[pwise]

Да, ама не....или по-скоро донякъде вярно.
Нормата за дебелина на тухлен зид, при която не ти е нужна изолация ни зиме, ни лете, за нашата географска ширина е 36см за жилищните етажи и 48см за приземните/избените. По-времето на соца с цел икономии беше намалена съответно на 25см за етажните и 36см за избените помещения.
Отделно, преоразмеряването на конструкцията не е нищо положително. При земетръс, колкото е по-корава една сграда, толкова по-голяма сила и въздейства. Поради тази причина има много примери за преоразмерени сгради получили множество поражения при големите земетресения в България, а други изпълнени без колони, но правилно конструирани и оразмерени са оцелели без никакви поражения.
Апропо панелките са едни от най-устойчивите конструкции на земетръс, поради своята гъвкавост, стига да са изпълнени правилно, а именно при свързването на панелите да са заварени всички "уши", нещо което не винаги са правили строителите.
Изобщо няма най-добра конструкция. Има правилно и неправилно оразмерена и изпълнена...

Говоря за плътен зид, т.е. от плътни тухли а не от кухи. Старите ниски кооперации са без верткални стоманобетонни колони и разчитат само на плътните тухли да носят плочите и сградата. Също като старите къщи с тухли единички.
Теб ако те кефи да живееш в сграда с паянтова или полумасивна конструкция, аз не бих, ако ще да е много правилно ораземерена.
И да има най-добра конструкция нарича се масивна. Паянтовите и полумасивните са доста по-зле от към издръжливост.

[pwise]

В новото шумът се чува най-много, освен ако при довършването не дадеш още куп пари да сложиш 5-10 см каменна вата на таван, под и стени. И както правят тавани масово по 2.50-2.60, ще стане като в мазе.

Ти откъде се извъди такъв разбирач от строителство? Явно си всезнайко някакъв.

Нарича се елементарна култура, не е нужно да си зидаро-мазач за знаеш че колкото по-стар е бетона, толкова по зрав е.
Преди много време още съм ти казал, че не знаеш елементарни неща за да даваш оценки, но това не ти пречи да пишеш небивалици по цял ден във форума.

[pa4anga]

Входовете на панелните блокове навсякъде се отличават с отлична чистота и свежест.

Бе ела в моя вход срещу НДК да видиш специфичната миризма ...може да се разходим и по витошка да помиришеш

[бай Митьо]

Правих ремонти на 3 стари апартамента, които купих (не са панели). Вярно е, че се занимавах с много криви стени, но сравнение с "новото: строителство здравината на бетона и вложената арматура е преоразмерена в пъти. На новото хилтито влиза в бетона като в масло, в старото се чупят 1-2 бургии. Прав си и за това, че най-добре да си построиш къща и да надзираваш вложените материали и качеството на строежа.
Новото строителство в 80 % от случаите е "напудрен" силно казано боклук с надута цена, но ниско качествено строителство. Максимум печалба, минимум средства.
И да кажа че при старото, с добра шумо и термо изолация, няма да чуеш как се ши-б-ат два етажа по-горе.
Естествено не защитавам сляпо всичко от соца, човек тряба да избира и да има малко техническа грамотност.

Бетона става твърд с времето, няма как бетон излят преди 3 месеца да има твърдостта на такъв от преди 50 години. Мисля че напълно узрява след 30 години(достига максимална твърдост). И аз бетон на 6 часа го пробивам с пръст. Изобщо в тая тема повечето си нямате и бегла представа от строителство но се изказвате като капацитети. При старото шумо и термоизолация не съществува, това са странични ефекти от плътните зидове без стоманобетонни колони в малките кооперации които са много опасни при земетресения.

Да, ама не....или по-скоро донякъде вярно.
Нормата за дебелина на тухлен зид, при която не ти е нужна изолация ни зиме, ни лете, за нашата географска ширина е 36см за жилищните етажи и 48см за приземните/избените. По-времето на соца с цел икономии беше намалена съответно на 25см за етажните и 36см за избените помещения.
Отделно, преоразмеряването на конструкцията не е нищо положително. При земетръс, колкото е по-корава една сграда, толкова по-голяма сила и въздейства. Поради тази причина има много примери за преоразмерени сгради получили множество поражения при големите земетресения в България, а други изпълнени без колони, но правилно конструирани и оразмерени са оцелели без никакви поражения.
Апропо панелките са едни от най-устойчивите конструкции на земетръс, поради своята гъвкавост, стига да са изпълнени правилно, а именно при свързването на панелите да са заварени всички "уши", нещо което не винаги са правили строителите.
Изобщо няма най-добра конструкция. Има правилно и неправилно оразмерена и изпълнена...

[Chio]

https://www.idealista.it/en/immobile/26258540/
17век, сигурно входът мирише на старо, гредоредът скърца...тия са луди да искат 5к на м2

[Chio]

+1 Панеляка е здраво нещо , тамън два имам . Тухлата особено в центъра , за другаде нямам наблюдения входовете миришат кофти . Новото като цяло е кофти , има и изключения !

Входовете на панелните блокове навсякъде се отличават с отлична чистота и свежест.

[bertram]

В новото шумът се чува най-много, освен ако при довършването не дадеш още куп пари да сложиш 5-10 см каменна вата на таван, под и стени. И както правят тавани масово по 2.50-2.60, ще стане като в мазе.

Ти откъде се извъди такъв разбирач от строителство? Явно си всезнайко някакъв.

панелът е най-зле откъм шум, но може да се шумоизолира все пак има плоскости, който хем излоират топло хем шум.. поне на тавана

[anonymous1834]

Бетона става твърд с времето, няма как бетон излят преди 3 месеца да има твърдостта на такъв от преди 50 години. Мисля че напълно узрява след 30 години(достига максимална твърдост). И аз бетон на 6 часа го пробивам с пръст. Изобщо в тая тема повечето си нямате и бегла представа от строителство но се изказвате като капацитети. При старото шумо и термоизолация не съществува, това са странични ефекти от плътните зидове без стоманобетонни колони в малките кооперации които са много опасни при земетресения.

В новото шумът се чува най-много, освен ако при довършването не дадеш още куп пари да сложиш 5-10 см каменна вата на таван, под и стени. И както правят тавани масово по 2.50-2.60, ще стане като в мазе.

Ти откъде се извъди такъв разбирач от строителство? Явно си всезнайко някакъв.