Първоначално изпратено от Garcilаso
Разгледай мнение
Обаче за мене има няколко неща, които не са съвсем така streightforward в тази логика.
Федът купува от банките и им надува излишните резерви, които си стоят там в баланса на Феда и нищо не правят, освен че Федът плаща малка лихва по тях. Естествено банките нямат такова огромно количество американски ДЦК и MBS че да задоволят QE апетита на Феда, така че една част от ДЦК-тата идват от мениджърите на активи. И тази една част наистина е ликвидност, от която мениджърите на активи нямат полза и като я получат купуват други ценни книжа. Първи проблем, колко е частта, която идва от мениджърите на активи? Втори проблем, каква част от тези пари отиват за купуване на акции и каква за облигации? В крайна сметка, хората постоянно се оплакват, че обема на издадени корпоративни облигации в САЩ от 2008г. насам е около 3 трилиона долара, или май беше повече? Трети проблем, каква част от парите отиват в облигации на възникващите пазари. 2013 година нали възникващите си спихнаха Федът като сигнализира tapering.
И след това с какво скорост Федът ще свива. Един от членовете на борда нали беше казал, че ще бъде като да гледаш как изсъхва боята по стената.
Друго. Федът ако ще свива, това значи, че по негова преценка икономиката е в добра форма. Ако това е така, това е компенсиращ фактор. Ако нещата тръгнат на зле какво ще прави Федът, ще продължи ли да затяга? Почти сигурно, че не.
Друго. Имаше едно изследване, според което ако Федът свие на половина баланса си, лихвите по 10г. ДЦК в САЩ се скочат с 75 базови пункта, което не е ужасно много, особено ако се случва в рамките на 2-3 години.
И още едно. Това не е прецедент. През 1952г. Федът започва подобно свиване на огромния си следвоенен баланс. Т.е. Федът знае как се правят тези работи.
Коментар