Наистина не можеш да обясняваш. Говориш на език, неразбираем както от масовката, така и от инженерите.
Така - ето какво разбрах по тази първа точка:
1. За да има възможност даден микромодул да го има или да го няма, единственият начин да се направи това е всички микромодули да се свързват в паралел
2. Това автоматично означава, че външното напрежение на един микромодул е например 400V
Правилно ли съм разбрал?
Една голяма батерия се състои само от паралелно свързани модули с високо напрежение, а вътре в един модул вече има последователно свързани литиеви клетки или клетки с друга химия или дори последователно-паралелно свързване. Това голямата батерия не я интересува. Тя има само две изисквания:
1. Всички модули да имат приблизително еднакво високо напрежение
2. Всички модули да имат приблизително еднакво максимално напрежение на заряд и минимално напрежение на разряд
3. Всички модули да имат външна конструкция с еднакви физически размери и еднакви куплунзи, сложени на вярното място. Тоест трябва да се наложи някаква стандартизация като например на твърдите дискове - откъдето и да ги купиш, размерите са еднакви, куплунга е еднакъв и се намира на едно и също място.
4. Всички модули се сменят лесно и бързо дори и от некомпетентни лица. Конструкцията им е такава, че да не може да се сбърка, дори и човек нарочно да се опита да го направи това.
Какво има в тези модули ще говорим в друг постинг. Засега само искаме на дъното на Теслата да има хиляди куплунзи - надеждни и влагоустойчиви. Самата електроника на Теслата (или на друга лека кола) може да се грижи за индивидуалния заряд/разряд на всеки един от паралелните модули, и дори да измерва техния капацитет и/или вътрешно съпротивление, и разбира се да дава препоръки кои от тях трябва да се сменят. Може и нищо да не прави и да се ограничи само с двупосочно развързване с диоди, но това е малковероятно предвид напредъка на електрониката.
Правилно ли съм разбрал концепцията ти до момента?
Защото това е единствената разумна концепция и аз винаги съм си мислил, че така трябва да бъдат направени всички леки коли. Единичния модул да е високоволтов, а теглото му да е примерно 1-2 кг, щото лесно да се носи от човек, лесно да се изпраща по куриер и т.н. Ако теглото е примертно такова, в една двутонна батерия ще има примерно 1000 такива модула. При 3-4 квадратни метра батерия всеки един такъв модул ще има размери приблизително 5х5 или 6х6 см и дължина например 10-15 сантиметра.
Така ли мислиш и ти, защото ако е така, до момента нямаме разминавания във възгледите. Така описаната конструкция на батерията обаче ще е много по-сложна и много по-скъпа от наличните батерии, и не се знае дали ще издържи на икономическата конкуренция между старото и новото.
Така - ето какво разбрах по тази първа точка:
1. За да има възможност даден микромодул да го има или да го няма, единственият начин да се направи това е всички микромодули да се свързват в паралел
2. Това автоматично означава, че външното напрежение на един микромодул е например 400V
Правилно ли съм разбрал?
Една голяма батерия се състои само от паралелно свързани модули с високо напрежение, а вътре в един модул вече има последователно свързани литиеви клетки или клетки с друга химия или дори последователно-паралелно свързване. Това голямата батерия не я интересува. Тя има само две изисквания:
1. Всички модули да имат приблизително еднакво високо напрежение
2. Всички модули да имат приблизително еднакво максимално напрежение на заряд и минимално напрежение на разряд
3. Всички модули да имат външна конструкция с еднакви физически размери и еднакви куплунзи, сложени на вярното място. Тоест трябва да се наложи някаква стандартизация като например на твърдите дискове - откъдето и да ги купиш, размерите са еднакви, куплунга е еднакъв и се намира на едно и също място.
4. Всички модули се сменят лесно и бързо дори и от некомпетентни лица. Конструкцията им е такава, че да не може да се сбърка, дори и човек нарочно да се опита да го направи това.
Какво има в тези модули ще говорим в друг постинг. Засега само искаме на дъното на Теслата да има хиляди куплунзи - надеждни и влагоустойчиви. Самата електроника на Теслата (или на друга лека кола) може да се грижи за индивидуалния заряд/разряд на всеки един от паралелните модули, и дори да измерва техния капацитет и/или вътрешно съпротивление, и разбира се да дава препоръки кои от тях трябва да се сменят. Може и нищо да не прави и да се ограничи само с двупосочно развързване с диоди, но това е малковероятно предвид напредъка на електрониката.
Правилно ли съм разбрал концепцията ти до момента?
Защото това е единствената разумна концепция и аз винаги съм си мислил, че така трябва да бъдат направени всички леки коли. Единичния модул да е високоволтов, а теглото му да е примерно 1-2 кг, щото лесно да се носи от човек, лесно да се изпраща по куриер и т.н. Ако теглото е примертно такова, в една двутонна батерия ще има примерно 1000 такива модула. При 3-4 квадратни метра батерия всеки един такъв модул ще има размери приблизително 5х5 или 6х6 см и дължина например 10-15 сантиметра.
Така ли мислиш и ти, защото ако е така, до момента нямаме разминавания във възгледите. Така описаната конструкция на батерията обаче ще е много по-сложна и много по-скъпа от наличните батерии, и не се знае дали ще издържи на икономическата конкуренция между старото и новото.
Коментар