В периода 1945-1952 г., стегнато смъртоносно за „гушата” от висши представители на Сталинската агентура, внедрена в органите на следствието, на Държавна сигурност и на военното армейско контраразузнаване, българското правосъдие се превърна в покорна месомелачка на живота, честта и имуществото на хиляди честни, почтени и трудолюбиви български граждани – земеделски работници, интелигенти, духовници, интелектуалци, военнослужещи. Периодът 1949-1953 г. е на монтираните процеси - най-черната и отвратително престъпна страница в цялата история на българското правосъдие!
2285 сталински „съветници” вече здраво окопани във всички правителствени и административни институции на законодателната и изпълнителната власт в България, провеждаха най-безпрепятствено „мъдрите” решения на „великия баща на народите” – кръволока Сосе Джугашвили, самозабравилия се Сталин.
Именно в този период на „монтираните процеси” сталинското „правосъдие” подчини българската правораздавателна система, показа напълно кървавия си и чудовищно уродлив лик на крайно репресивна институция, провеждащ системен политически и социален геноцид над огромната част от обеднелия, ограбен и измъчен български народ!
Кървавата „увертюра” започва от шестнадесетия пленум на ЦК на БКП, проведен и ръководен от Вълко Червенков (Г. Димитров е вече „болен”, а В. Коларов е на „инструктаж” в Кремъл). На пленума се снема решението на „великия бащица” (Сталин) за чистка в българската войска, за борба с враговете с партиен билет, за по-настойчиво „колхозиране” на българската земя! „Немедленно” се създават три основни комисии, които заработват с „революционна жар, бдителност и суровост”!
1. Комисия за прочистване на българската армия от „царски офицери” под ръководството на бившия служител от съветското армейско контраразузнаване генерал Атанас Атанасов.
2. Комисия за прочистване от „враговете с партиен билет” във висшия ешелон на БКП - под ръководството лично на В. Червенков – бивш сътрудник на сталинското ГПУ.
3. Комисия за активизирането на национализацията на българските земеделски земи – под личното ръководство на министъра на вътрешните работи Антон Югов (Марсилеца) – кадрови разузнавач от международен мащаб.
След като „народният съд” изби голяма част от най-ярките представители на българската интелигенция, започна разправата с българските офицери. Много от тях бяха наградени с ордени „За храброст” и за мъжество, проявени по време на Втората световна война срещу националсоциалистическа Германия. За благодарност повечето от тях бяха изхвърлени „в интерес на службата” от армията, а много от тях съдени по монтирани процеси срещу „вражески” организации, като „Хан Крум”, „Хан Омуртаг”, „Таен съюз на НВ”, „Хан Аспарух”, „Католическата афера”, „Заговор от протестантските свещеници” (укриващи се царски офицери) и т.н.
На 19 февруари 1949 г. в заседателната зала на Министерството на вътрешните работи в София се провежда разширено „суперсекретно” съвещание – инструктаж от официалните сталински съветници на МВР и МНО – генералите А. Филатов и В. Емелянов и съветника към българската главна следствена служба полковник Л. Мишчербековски. На съвещанието присъства целият подбран елит на МВР и МНО – генералите, министри от МВР Руси Христозов и Георги Цанков, зам.-министрите Георги Кумбилиев и Апостол Колчев, генералите, министри от МНО – Георги Дамянов и Петър Панчевски, началникът на ВКР ген. Григор Илиев, зам.-началникът на ВКР полк. Пенчо Стоилов, зам.-началникът на следствието полковник Никола Дворянов, функционерите от ДС и следователи – зам.-началникът на ДС полк. Иван Райков, майор Васил Джананов, майор Христо Христов, к-н Иван Нейков, к-н Христо Русев, полк. Георги Ачанов, началници на ДС от София, Русе, Бургас, Варна, Стара Загора, Враца и т.н. – общо 110 висши и средни офицерски чинове и юристи – специалисти по „монтираните следствени дела”.
Основната тема на инструктажа е разчистване на българската армия от „враговете на народа” - определени царски офицери и други такива с партиен билет. С разпореждане: Специализираната за тази цел през 1948 г. централна комисия при ЦК на БКП, оглавявана от ген. Атанас Атанасов да започне незабавно работа. Натоварените функционери от ДС – Държавна сигурност, ВКР – военното контраразузнаване, и следствения апарат започнаха незабавно работа, използвайки целия арсенал за инквизиции, зает от българските полицаи от септември 1934 г. и българските жандарми от септември 1943 г.:
Снемане на „самопризнания” чрез горещи въглени под седалището, горещи яйца под мишниците, вкарване на бензин във вените, железни скоби за стягане на черепа и чупене на крайниците, жестоки побои с пясъчни торби, принудителен глад, жажда, студ… до усъвършенстваните: с електрически машинки химически препарати и медикаменти, специални опиати, светлинни хипнози, „профилактични” промивки на вътрешностите, шумови стресове и т.н. Успехите на определените функционери от ДС и следствието бяха завидни. Всички обвиняеми подписаха „самопризнанията” си „доброволно”.
За съдебната процедура оставаше най-лекото – само да „закръгли” работата, да опозори и осъди „народния враг”. В този ужасен за българските офицери период на безкомпромисна чистка бяха опозорени и унищожени физически общо 6967 старши и младши чинове, репресирани бяха 12 850 действащи и запасни офицери със семействата, уволнени от работа и оставени без пенсии 7233 старши и младши чинове. Особено трагично се оказа положението с офицерите от българския военноморски флот, който трябваше да бъде обезглавен, унищожен и… отново създаден, но в пълно подчинение на „бащицата Сталин”. Не случайно по това време шепа бандити и блюдолизци, окупирали управлението във Варна, преименуваха древния град от Варна на името на един кръвопиец, световен престъпник и убиец – Сталин!
Автор: Ц. Цанински
2285 сталински „съветници” вече здраво окопани във всички правителствени и административни институции на законодателната и изпълнителната власт в България, провеждаха най-безпрепятствено „мъдрите” решения на „великия баща на народите” – кръволока Сосе Джугашвили, самозабравилия се Сталин.
Именно в този период на „монтираните процеси” сталинското „правосъдие” подчини българската правораздавателна система, показа напълно кървавия си и чудовищно уродлив лик на крайно репресивна институция, провеждащ системен политически и социален геноцид над огромната част от обеднелия, ограбен и измъчен български народ!
Кървавата „увертюра” започва от шестнадесетия пленум на ЦК на БКП, проведен и ръководен от Вълко Червенков (Г. Димитров е вече „болен”, а В. Коларов е на „инструктаж” в Кремъл). На пленума се снема решението на „великия бащица” (Сталин) за чистка в българската войска, за борба с враговете с партиен билет, за по-настойчиво „колхозиране” на българската земя! „Немедленно” се създават три основни комисии, които заработват с „революционна жар, бдителност и суровост”!
1. Комисия за прочистване на българската армия от „царски офицери” под ръководството на бившия служител от съветското армейско контраразузнаване генерал Атанас Атанасов.
2. Комисия за прочистване от „враговете с партиен билет” във висшия ешелон на БКП - под ръководството лично на В. Червенков – бивш сътрудник на сталинското ГПУ.
3. Комисия за активизирането на национализацията на българските земеделски земи – под личното ръководство на министъра на вътрешните работи Антон Югов (Марсилеца) – кадрови разузнавач от международен мащаб.
След като „народният съд” изби голяма част от най-ярките представители на българската интелигенция, започна разправата с българските офицери. Много от тях бяха наградени с ордени „За храброст” и за мъжество, проявени по време на Втората световна война срещу националсоциалистическа Германия. За благодарност повечето от тях бяха изхвърлени „в интерес на службата” от армията, а много от тях съдени по монтирани процеси срещу „вражески” организации, като „Хан Крум”, „Хан Омуртаг”, „Таен съюз на НВ”, „Хан Аспарух”, „Католическата афера”, „Заговор от протестантските свещеници” (укриващи се царски офицери) и т.н.
На 19 февруари 1949 г. в заседателната зала на Министерството на вътрешните работи в София се провежда разширено „суперсекретно” съвещание – инструктаж от официалните сталински съветници на МВР и МНО – генералите А. Филатов и В. Емелянов и съветника към българската главна следствена служба полковник Л. Мишчербековски. На съвещанието присъства целият подбран елит на МВР и МНО – генералите, министри от МВР Руси Христозов и Георги Цанков, зам.-министрите Георги Кумбилиев и Апостол Колчев, генералите, министри от МНО – Георги Дамянов и Петър Панчевски, началникът на ВКР ген. Григор Илиев, зам.-началникът на ВКР полк. Пенчо Стоилов, зам.-началникът на следствието полковник Никола Дворянов, функционерите от ДС и следователи – зам.-началникът на ДС полк. Иван Райков, майор Васил Джананов, майор Христо Христов, к-н Иван Нейков, к-н Христо Русев, полк. Георги Ачанов, началници на ДС от София, Русе, Бургас, Варна, Стара Загора, Враца и т.н. – общо 110 висши и средни офицерски чинове и юристи – специалисти по „монтираните следствени дела”.
Основната тема на инструктажа е разчистване на българската армия от „враговете на народа” - определени царски офицери и други такива с партиен билет. С разпореждане: Специализираната за тази цел през 1948 г. централна комисия при ЦК на БКП, оглавявана от ген. Атанас Атанасов да започне незабавно работа. Натоварените функционери от ДС – Държавна сигурност, ВКР – военното контраразузнаване, и следствения апарат започнаха незабавно работа, използвайки целия арсенал за инквизиции, зает от българските полицаи от септември 1934 г. и българските жандарми от септември 1943 г.:
Снемане на „самопризнания” чрез горещи въглени под седалището, горещи яйца под мишниците, вкарване на бензин във вените, железни скоби за стягане на черепа и чупене на крайниците, жестоки побои с пясъчни торби, принудителен глад, жажда, студ… до усъвършенстваните: с електрически машинки химически препарати и медикаменти, специални опиати, светлинни хипнози, „профилактични” промивки на вътрешностите, шумови стресове и т.н. Успехите на определените функционери от ДС и следствието бяха завидни. Всички обвиняеми подписаха „самопризнанията” си „доброволно”.
За съдебната процедура оставаше най-лекото – само да „закръгли” работата, да опозори и осъди „народния враг”. В този ужасен за българските офицери период на безкомпромисна чистка бяха опозорени и унищожени физически общо 6967 старши и младши чинове, репресирани бяха 12 850 действащи и запасни офицери със семействата, уволнени от работа и оставени без пенсии 7233 старши и младши чинове. Особено трагично се оказа положението с офицерите от българския военноморски флот, който трябваше да бъде обезглавен, унищожен и… отново създаден, но в пълно подчинение на „бащицата Сталин”. Не случайно по това време шепа бандити и блюдолизци, окупирали управлението във Варна, преименуваха древния град от Варна на името на един кръвопиец, световен престъпник и убиец – Сталин!
Автор: Ц. Цанински
Коментар