Първоначално изпратено от Pavlik Morozov
Разгледай мнение
Да си кажа, не ми харесва отговора ви, отивате на разни непровокирани места, но трябва да се отдаде дължимото, че тонът е добър и това ме кара все пак да кажа няколко приказки.
Не съм сигурен, че нещо разделям. Особено като намесим в разговора понятия от психологията и етиката.
Извеждането на преден план на мотива за премахване на робство и братоубийство заради свободата на чуждите е прекалено, най-меко казано. Върши чудесна работа в училище за възпитание на младежи, но ... дотам. Северът не започва войната войната и не се бие за освобождение на робите. Когато не нападнат - биеш се, когато убиват, убиваш и ти.
На мен пък ми се струва, че вие съединявате по един доста странен и крайно произволен начин интересите (федералистичните) на тогавашния американски елит с интереса на обикновения американски гражданин.
Не ми харесва забъркването на смес от интереси и емоции. Защото от едната страна има предимно интереси, а от друга е предимно патос, платен със собствената кръв.
В онази война е загинало над 2 % от населението на страната. Не знам колко правеше това, но днес туй биха били 6,5 млн. Човека. – все хора със сини и бозави куртки. И можеш да ми вярваш, че и на едните и на другите им е било все тая за обществената икономическа ефективност.
Гледаш на войната през очите на северняка, пък той не е бил повече американец и повече патриот от южняка, като и двамата са се клели в американскта конституция, която е създадена за да „даде цялата власт на хората”. Същият този американец обаче, според представите на северните елити, е даден на разпореждане веднъж на щатските власти и втори път в още по-голяма степен на федералните, като действителният резялтат от тази тяхна представа за обществена уредба е, че трайно и завинаги разделят фактически американския човек от властта и я дават комуто трябва.
Очевидно намираш това за напълно естествено, защитимо и приемливо, но когато става дума за САЩ, а се забелязва, че не „разрешаваш” практически същото на руснаците. Маакар и в различни епохи, различен контекст, различни средства. Пък на мен ми се струва, че и в двете страни елитите са „произвеждани” по един доста спорен начин.
Понеже стана дума за ценностна система, дали пък сбърканата ценностна система на южняците е нямало по естествен анчин да еволюира в крайна сметка в нещо, което е обществено по-защитимо. Бавно, мъчително, както се слючват всички човешки неща.
Това с Бг примера ви откровено не го разбирам и нещата стоят обратно, но не е подходящо да се подхваща разговор.
Коментар