Електрически автомобили - как започват да влияят на пазарите

[supertrader]

За мое съжаление особенно това че не може да е с вода и трябва да се използва антифриз, е проблем. Стандартен монтаж на 10 см и покрива да е прилично здрав. Понеже става въпрос за покрив , който не може да се каже че е нормално здрав. Трябва да се прави нов за да се монтират панели нормално. Въпрос към Матеев , този монтаж със скоби за керемидите дали е надежден.

[Mateev]

Ето ви едно кратко шоу с картинки как се прави централа на покрив, спазвайки всички необходими изисквания:

1. Първо се ремонтира покрива и се прави по възможност вечна хидроизолация.
2. Ако покрива е стар или с изгнили греди, по-добрият вариант е да се разглоби старият покрив и да се направи нов.
3. Аз взех точно такова решение, защото покривът беше със стари, криви и изгнили греди с лошо наредени полустрошени керемиди.



4. Паралелно започнахме разрушаването на стария покрив и строежа на нов



5. Сменихме всички греди с нови, и върху тях сложихме хоризонтални дъски с дебелина 25 mm



6. Върху дъските сложихме и един слой OSB с дебелина 20 mm и така покрива стана идеално гладък



7. Върху OSB-то сложихме тънка текстилна хидроизолация



8. Върху нея сложихме дебела битумна хидроизолация, и след това завършващ слой от платна, от които се правят битумните керемиди.



9. Получи се идеален гладък покрив с идеална и здрава хидроизолация, която вероятно ще издържи 50 или дори 100 години



10. С това приключи подготовката на покрива за соларна централа, планираното време на живот на която е повече от 50 години. Докато ремонтирахме покрива паралелно сложихме на сградата и топлоизолация.

В следващия постинг ще покажа и строежа на самата централа.

[Pyramid]

Като вземеш да смяташ, и ще видиш, че твоят вариант е по-скъп и по-ненадежден. Тръбите за водно охлаждане ще изискват помпа, както и някакво тяло с вентилатор, за да се охлажда тази вода. При това говорим за поне 100kW топлинна мощност при 30 kWp централа. През зимата пък трябва да сменяш водата с антифриз. Тоест колосално обемисто и скъпо охлаждащо съоръжение, което ще струва луди пари.

Никой не ти пречи да си пилееш парите на вятъра, но аз не знам защо не искаш да приемеш едно елегантно, евтино и наложено в практиката решение - просто повдигаш плочата на 10 см разстояние и оставяш коминния ефект да прекарва под модулите хиляди кубици въздух, който ги охлажда лесно и бързо.

И надеждно.

[Имхотеп]

Байпас диода ще се отпуши не ако напрежението на клетката расте, а ако напрежението на клетката намалее, и след това се обърне в обратна посока. Тука всъщност е тъмният момент - какво точно прави MPPT тракера на инвертора и може ли да вкара стринга в режим, при който да се обърне напрежението върху засенчения учатък от модула.

Кога точно се обръща напрежението?
Случва ли се това наистина, и ако се случи, кога точно се случва (при каква засенченост)?

Та в един реален стринг всичките модули са с различни параметри. Значи ли това, че в процеса на нормалната работа на част от тях им се обръща напрежението? Ами ако се обърне по-рано, от стринга ще отпадне значителна мощност. Ако се обърне по-късно, тока в стринга ще е редуциран с много и пак отпада значителна мощност. Как така "умният" диод ще разбере в точно кой момент от времето да се отпуши?

Сам разбираш, че тука има нещо гнило именно с момента на отпушване на диода, който момент е много мъгляв по дефиниция.

И за да стане по-пълна кашата в главите, ще ви попитам какво се случва, когато модулът е даден на късо?

От една страна напрежението на консуматора става 0V, но в същото време клетките продължават да генерират ток, въпреки че на изводите им мерим 0V. Къде се губи напрежението им от 0.5V и как така "умните" байпас диоди разбират коя е засенчената клетка/модул, за да ги изолират от схемата, след като вече няма напрежения?

Почти всички панели се правят с байпас диоди.
А гения от горна да пита Матеев колко струват диоди на едро. Това ще му даде представа за икономическата целесъобразност.

[Mateev]

Сега не ми се издирва в нета, но има снимки на запалени панели. Затворени са към покрива отстрани с някакви бленди да не може вятъра да ги дръпне и изтръгне, обаче като няма вентилация и са се запалили, така си мисля. Та затова здрава плоча и хванати за нея като вариант. Не знам, Матеев да каже на бетонна плоча няма ли да е по добре отколкото хванати за керемидите със скоби. Просто идеи, нищо повече. Ако си правя покрив ще ги напраскам направо на бетонните плочи и разстояние 20 ММ, под панелите ще поставя от тази тръба за подово отопление и
ще им направя принудително охлаждане.

Като вземеш да смяташ, и ще видиш, че твоят вариант е по-скъп и по-ненадежден. Тръбите за водно охлаждане ще изискват помпа, както и някакво тяло с вентилатор, за да се охлажда тази вода. При това говорим за поне 100kW топлинна мощност при 30 kWp централа. През зимата пък трябва да сменяш водата с антифриз. Тоест колосално обемисто и скъпо охлаждащо съоръжение, което ще струва луди пари.

Никой не ти пречи да си пилееш парите на вятъра, но аз не знам защо не искаш да приемеш едно елегантно, евтино и наложено в практиката решение - просто повдигаш плочата на 10 см разстояние и оставяш коминния ефект да прекарва под модулите хиляди кубици въздух, който ги охлажда лесно и бързо.

[supertrader]

Сега не ми се издирва в нета, но има снимки на запалени панели. Затворени са към покрива отстрани с някакви бленди да не може вятъра да ги дръпне и изтръгне, обаче като няма вентилация и са се запалили, така си мисля. Та затова здрава плоча и хванати за нея като вариант. Не знам, Матеев да каже на бетонна плоча няма ли да е по добре отколкото хванати за керемидите със скоби. Просто идеи, нищо повече. Ако си правя покрив ще ги напраскам направо на бетонните плочи и разстояние 20 ММ, под панелите ще поставя от тази тръба за подово отопление и
ще им направя принудително охлаждане.

[Mateev]

Матеев какво е това последователно съпротивление R_s ? Изразява вътрешното съпротивление?
Приемам че е така.

При това положение ако клетката се затъмни, то това съпротивление се увеличава или намалява пропорционално на светлината. Съответно напрежението върху клетката се увеличава в някакви рамки. Но в даден момент байпас диода се отпушва, и токът в този "стринг" остава същия, минус този на затъмнената клетка......

Байпас диода ще се отпуши не ако напрежението на клетката расте, а ако напрежението на клетката намалее, и след това се обърне в обратна посока. Тука всъщност е тъмният момент - какво точно прави MPPT тракера на инвертора и може ли да вкара стринга в режим, при който да се обърне напрежението върху засенчения учатък от модула.

Кога точно се обръща напрежението?
Случва ли се това наистина, и ако се случи, кога точно се случва (при каква засенченост)?

Та в един реален стринг всичките модули са с различни параметри. Значи ли това, че в процеса на нормалната работа на част от тях им се обръща напрежението? Ами ако се обърне по-рано, от стринга ще отпадне значителна мощност. Ако се обърне по-късно, тока в стринга ще е редуциран с много и пак отпада значителна мощност. Как така "умният" диод ще разбере в точно кой момент от времето да се отпуши?

Сам разбираш, че тука има нещо гнило именно с момента на отпушване на диода, който момент е много мъгляв по дефиниция.

И за да стане по-пълна кашата в главите, ще ви попитам какво се случва, когато модулът е даден на късо?

От една страна напрежението на консуматора става 0V, но в същото време клетките продължават да генерират ток, въпреки че на изводите им мерим 0V. Къде се губи напрежението им от 0.5V и как така "умните" байпас диоди разбират коя е засенчената клетка/модул, за да ги изолират от схемата, след като вече няма напрежения?

[Pyramid]

Само остава да се направят по този начин, защо ви вярвам при положение че покрив с бетонни плочи отляти под наклон може да се прави, обаче казвате не можело. При масивното строителство като в БГ, това би решило проблема с монтаж на малко панели по покривите. Иначе хората се притесняват от монтажи по керемидите.

МОЖЕ, БЕ. И СЕ ПРАВИ. ОТЛИВАТ НАКЛОНЕНИ ПЛОЧИ. ФАКТ. И?
Ами,
Така или иначе, по самите панели, след монтажа, не бива да се ходи. И отстоянието НАД плочите, трябва да се гарантира. И самата хидроизолация, се прави веднъж завинаги.

[Pyramid]

Матеев какво е това последователно съпротивление R_s ? Изразява вътрешното съпротивление?
Приемам че е така.

При това положение ако клетката се затъмни, то това съпротивление се увеличава или намалява пропорционално на светлината. Съответно напрежението върху клетката се увеличава в някакви рамки. Но в даден момент байпас диода се отпушва, и токът в този "стринг" остава същия, минус този на затъмнената клетка.
По този начин се осигурява работата на останалите осветени клетки да не зависят от състоянието на отделна клетка.
Същото важи и за байпас на последователно свързани панели. Ако един попадне на сянка, губиш само този панел. А не пада мощността "в пъти"



https://www.pveducation.org/pvcdrom/.../bypass-diodes

Същата история е и при батериите, там където има много последователно свързани батерии се прави така. При паралелно свързване предлагам експерта по батериите от Горна да каже.

Остава въпросът за финансовата целесъобразност на това, дето го рисуваш. Само си помисли: засенчваш една. Приемаме, че, разкъсва веригата. ЦЯЛОТО напрежение на стринга, спада с това на цял панел, плюс правото напр.на байпасния диод. И, "изведнъж и случайно", ти си осигурил път за тока (чудесно) но... Напрежението в мрежата, към която, трябва да изнасяш мощност, се оказва по-високо от онова на остатъчния стринг, и - НЯМА изход на мощност. Той, може да се случи (в това свързване и при тези условия), ако още, напрежението на мрежата спадне. Иначе, язък ти за оскъпяването и допълнителните сложности.

[supertrader]

Само остава да се направят по този начин, защо ви вярвам при положение че покрив с бетонни плочи отляти под наклон може да се прави, обаче казвате не можело. При масивното строителство като в БГ, това би решило проблема с монтаж на малко панели по покривите. Иначе хората се притесняват от монтажи по керемидите.

[Имхотеп]

Ето ви една еквивалентна схема на една соларна клетка. На нейния изход напрежението Vpv е с + от горната страна на схемата и - от долната. Сами виждате, че вътрешния диод на клетката е в права посока, но той не се отпушва, защото напрежението на клетката е 0.5V, а за отпушването на диода са необходими 0.65V, до които клетката никога няма да достигне.

Всъщност напрежението на клетката от 0.5V е много стабилно. То става такова още при 1 W/кв.м. и си остава такова дори и при радиация от над 1000W/кв.м.

Ако искаме към тази схема да добавим и един байпас диод, то той ще е в посока нагоре. При това положение се случва следното:
1. Вътрешният диод на клетката никога не се отпушва, защото напрежението върху него е 0.5V, а той се отпушва при 0.65V.
2. Външният байпас диод също никога не се отпушва, защото върху него ВИНАГИ има приложено обратно напрежение.
3. Токът през клетката зависи от попадналата върху нея слънчева радиация.
4. Ако тази клетка е в стринг, и се засенчи частично, токът през целия стринг ще намалее и ще стане равен на тока през клетката
4. Напрежението на клетката обаче няма да намалее, нито пък ще се обърне в обратна посока, което означава, че и двата диода ще си останат запушени.

Матеев какво е това последователно съпротивление R_s ? Изразява вътрешното съпротивление?
Приемам че е така.

При това положение ако клетката се затъмни, то това съпротивление се увеличава или намалява пропорционално на светлината. Съответно напрежението върху клетката се увеличава в някакви рамки. Но в даден момент байпас диода се отпушва, и токът в този "стринг" остава същия, минус този на затъмнената клетка.
По този начин се осигурява работата на останалите осветени клетки да не зависят от състоянието на отделна клетка.
Същото важи и за байпас на последователно свързани панели. Ако един попадне на сянка, губиш само този панел. А не пада мощността "в пъти"



https://www.pveducation.org/pvcdrom/.../bypass-diodes

Същата история е и при батериите, там където има много последователно свързани батерии се прави така. При паралелно свързване предлагам експерта по батериите от Горна да каже.

[Mateev]

И, де факто, имаме (практически) генератор на ток, пропорционален на осветеността.

Точно така - клетките и панелите са генератор на ток, като пряко следствие от това е и факта, че панела спокойно си работи в режим на късо съединение, и това е безопасен за него режим. Дори и при късо токът остава същия и продължава да зависи пропорционално на осветеността. Освен всичко друго зависимостта е линейна, и в измерителните уреди се използват именно клетки, дадени на късо, на които им се мери тока, а не напрежението.

Нещо повече - в соларните зарядни устройства за акумулатори когато акумулатора се зареди, не се прекъсва тока през панела, а с един полеви транзистор панела се дава на късо. Схемата на Steca контролерите е точно такава и аз в началото се шашках защо предпочитат да дават на късо панелите, вместо да ги разединяват от веригата. Впоследствие осъзнах, че така е по-добре, защото по този начин контролера продължава да има информация за силата на слънчевата радиация, и така да взема по-правилни решения за заряд/разряд.

[Pyramid]

Важното е да се разбере и да се осъзнае, че една засенчена клетка с нищо не е по-лоша от останалите осветени клетки. Нейното напрежение си остава същото като на останалите клетки, и тя си остава със същата сила да прокарва ток като на останалите клетки. Да, останалите клетки са по-осветени и биха прокарали през себе си повече ток, но той няма откъде да се вземе, защото се ограничава от засенчената клетка.

Причината за този странен ефект е факта, че засенчената клетка продължава да държи напрежение от 0.5V дори и при 99,9% засенчване, и така с това напрежение има силата да се разпорежда във веригата точно толкова, колкото може да се разпорежда и всяка една друга клетка.

Тоест напрежението командва тока, а не обратното.

И, де факто, имаме (практически) генератор на ток, пропорционален на осветеността.

[Mateev]

Важното е да се разбере и да се осъзнае, че една засенчена клетка с нищо не е по-лоша от останалите осветени клетки. Нейното напрежение си остава същото като на останалите клетки, и тя си остава със същата сила да прокарва ток като на останалите клетки. Да, останалите клетки са по-осветени и биха прокарали през себе си повече ток, но той няма откъде да се вземе, защото се ограничава от засенчената клетка.

Причината за този странен ефект е факта, че засенчената клетка продължава да държи напрежение от 0.5V дори и при 99,9% засенчване, и така с това напрежение има силата да се разпорежда във веригата точно толкова, колкото може да се разпорежда и всяка една друга клетка.

Тоест напрежението командва тока, а не обратното.

[Mateev]

Ето ви една еквивалентна схема на една соларна клетка. На нейния изход напрежението Vpv е с + от горната страна на схемата и - от долната. Сами виждате, че вътрешния диод на клетката е в права посока, но той не се отпушва, защото напрежението на клетката е 0.5V, а за отпушването на диода са необходими 0.65V, до които клетката никога няма да достигне.

Всъщност напрежението на клетката от 0.5V е много стабилно. То става такова още при 1 W/кв.м. и си остава такова дори и при радиация от над 1000W/кв.м.

Ако искаме към тази схема да добавим и един байпас диод, то той ще е в посока нагоре. При това положение се случва следното:
1. Вътрешният диод на клетката никога не се отпушва, защото напрежението върху него е 0.5V, а той се отпушва при 0.65V.
2. Външният байпас диод също никога не се отпушва, защото върху него ВИНАГИ има приложено обратно напрежение.
3. Токът през клетката зависи от попадналата върху нея слънчева радиация.
4. Ако тази клетка е в стринг, и се засенчи частично, токът през целия стринг ще намалее и ще стане равен на тока през клетката
4. Напрежението на клетката обаче няма да намалее, нито пък ще се обърне в обратна посока, което означава, че и двата диода ще си останат запушени.