ДЕНЯТ с Веселин Дремджиев
"Пенчо бре, чети! Пенчо не чете..."
Рустем Ринатович Адагамов е руски блогър, определян като „руският блогър номер едно“
Рустем Агадамов:
Когато се срещнаха двама американски задници:
Уиткоф: „Русия смята тези пет източни региона за свои след Втората световна война и никой не иска да говори за това. Е, казвам го на глас.“
Карлсън: "Хрушчов просто ги направи част от Украйна, нали? Да, мисля, че Хрушчов беше украинец. Удивително."
Като допълнение към разговора между двамата американски задници, които не познават историята, искам да ви припомня моя пост във Фейсбук от преди десет години за това как и защо Крим беше прехвърлен на Украйна:
„Всеки кримчанин, преживял войната и следвоенното десетилетие, знае какъв беше Крим по онова време и колко усилия и средства бяха инвестирани в полуострова от украинците, които с колективно решение на тогавашното Политбюро наследиха тази разкъсана от войната територия. Знам това от първа ръка, голяма част от живота ми е свързана с Крим.
Завземането на Крим от сегашното руско правителство е не само акт на военна агресия срещу съседна държава, но и голяма неблагодарност към цяло поколение жители на Украинската ССР, които вдигнаха от руините един от най-депресивните региони на тогавашната РСФСР.
След Втората световна война икономиката на Крим претърпя ужасни загуби. Почти всичко на полуострова е превърнато в руини. Но най-големите загуби бяха в човешки живот: населението на Крим беше намалено почти наполовина и възлизаше на 780 000 души. В резултат на „мъдрата“ национална политика на другаря Сталин и обвиненията в предателство, коренното население - татари, както и гърци, българи, арменци - бяха депортирани от Крим, а по-рано, през 1941 г., бяха депортирани 50 хиляди немци от Крим. В резултат на това броят на гражданите намаля с почти 230 000, след това полуостровът се опразни, а националната икономика изпадна в упадък.
Социалната сфера на региона също преживя дълбока криза. Днес е трудно да се повярва, че в Крим в края на 1953 г. е имало само 3 магазина за хляб, 18 магазина за месо, 8 магазина за млечни продукти, 2 магазина за платове, 9 магазина за обувки и 5 магазина за строителни материали. Търговията със зеленчуци и картофи в държавния сектор е напълно преустановена" (ЦГАОО: Ф-1-ОП 52. Справка 490. Ар. 9.)
„Изминаха 10 години от края на войната“, казва Моисеев, секретар на градския партиен комитет на Феодосия, от трибуната на Кримската регионална партийна конференция през 1954 г., „работниците издигат законни искания към нас: кога градът ще бъде възстановен и създадени минимални условия за живот? В града няма вода, достатъчно електричество, баня и пералня... По време на войната до 40% от жилищния фонд е разрушен и само една къща с 8 апартамента беше възстановена от градския изпълнителен комитет... Много от тези въпроси многократно са повдигани пред висши организации - Съвета на министрите на RSFSR и министерствата." (ЦДАГОУ: Ф.1. - Оп. 52. - Изпр. 4990. - Арх. 125).
Имаше катастрофален недостиг на работна ръка. Беше необходимо да се наемат заселници от РСФСР (вижте плаката). Зетят на Хрушчов, Аджубей, си спомня пътуването с Хрушчов през есента на 1953 г. до степната зона на Крим. Там Никита Хрушчов е доста шокиран от тълпите разселени хора, които се оплакват, че няма достатъчно храна и че има проблеми с жилищата. „Новите“ кримчани идват предимно от Русия, от Волга, от северните руски райони. „Сега пиша „идват“, а те самите казват: „Докараха ни тук.“ От тълпата се чуват оплаквания: „зелето вехне“ и „буболечките го изяждат“. .'
Хрушчов веднага настоява за пътуване до Киев. И вечерта, на прием в Мариинския дворец, той отново и отново се връща към проблемите на Крим и неприятните впечатления, които получава там. Той убеждава украинците да помогнат за съживяването на кримските земи: „Те се нуждаят от южняци там, които обичат градини, царевица, а не картофи“, убеден е той.
Включването на Кримския регион в Украинската ССР допринесе за бързото и енергично икономическо развитие на полуострова. Първата стъпка за оказване на подкрепа на икономиката на Крим е направена на 7 април 1954 г., когато по указание на ЦК на Комунистическата партия на Украйна специална комисия в състав Н. Подгорни, Н. Гречуха, И. Сенин и Д. Полянски изготвя проекторезолюция на Съвета на министрите на СССР „За мерките за по-нататъшното развитие на селското стопанство в Кримската област на Украинската ССР“.
В резултат на преразглеждането и усъвършенстването на този документ на 26 юли 1954 г. Съветът на министрите на СССР приема резолюция „За мерките за по-нататъшно развитие на селското стопанство, градовете и курортите на Кримската област на Украинската ССР“, която стана основа за работата по повишаване на икономиката на Крим.
В доклада на Кримския областен партиен комитет до Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна за развитието на народното стопанство на региона от 27 юли 1957 г. се посочва, че капиталните инвестиции в народното стопанство през последните три години и половина са се увеличили с 227 милиона рубли в сравнение със съответния период от предходните години и възлизат на повече от 3 милиарда рубли. През 1955 г. само в колективните и държавни ферми са изразходвани 13 514 хиляди рубли по изграждането на животновъдни сгради, механизацията на трудоемките работи и засаждането на овощни и лозови насаждения.
До края на 1958 г. капиталовите инвестиции в колективните стопанства се увеличиха до 39 536 хиляди рубли. В държавните и колективните стопанства през 1956 г. в сравнение с 1953 г. производството на мляко се увеличава с 69%, на месо с 42%, на зеленчуци с 62%, на плодове и грозде с 32%. През 1956 г. спрямо 1953г. Броят на говедата във всички категории стопанства се увеличава с 20%, в това число на кравите с 29%, а броят на свинете се увеличава с 56%.
Трудно е да се изчислят средствата и ресурсите, изразходвани от Украйна за изграждането на Кримската напоителна и дренажна система. Съвременният мелиорационен комплекс на Крим се формира в периода на интензивно развитие на мелиорацията (1963-1990 г.) и направи възможно напояването на повече от 400 хиляди хектара, или 22% от земеделската земя в Крим, което води до повече от 50% от селскостопанската продукция.
Като част от РСФСР до 1954 г. депресираният Кримски регион не успя да излезе от състоянието на стагнация и икономически упадък. Това се отнася както за селскостопанския сектор, така и за индустрията като цяло. В последващия период „подареният” Крим трябваше да бъде възстановен с много усилия, с големи разходи, но ефективно, използвайки ресурсите на Украйна и нейния народ. Най-важното е, че водата от Днепър дойде в Крим и пристигнаха трудолюбиви украинци, които знаеха как да отглеждат царевица, грозде, южни овощни култури, знаеха как да строят, да организират ежедневието, да създават инфраструктура и да строят пътища. Десет години по-късно Крим беше неузнаваем.
Само глупаци, които не познават историята, могат да кажат, че Крим уж е бил „предаден на Украйна от Хрушчов, докато е бил пиян“. Прехвърлянето на Крим на украинците беше внимателно обмислено, добре обосновано и скъпо начинание на ръководството на СССР, в което взеха участие стотици хиляди хора. Което в крайна сметка се оказа правилно и доведе до успех“.
"Пенчо бре, чети! Пенчо не чете..."
Рустем Ринатович Адагамов е руски блогър, определян като „руският блогър номер едно“
Рустем Агадамов:
Когато се срещнаха двама американски задници:
Уиткоф: „Русия смята тези пет източни региона за свои след Втората световна война и никой не иска да говори за това. Е, казвам го на глас.“
Карлсън: "Хрушчов просто ги направи част от Украйна, нали? Да, мисля, че Хрушчов беше украинец. Удивително."
Като допълнение към разговора между двамата американски задници, които не познават историята, искам да ви припомня моя пост във Фейсбук от преди десет години за това как и защо Крим беше прехвърлен на Украйна:
„Всеки кримчанин, преживял войната и следвоенното десетилетие, знае какъв беше Крим по онова време и колко усилия и средства бяха инвестирани в полуострова от украинците, които с колективно решение на тогавашното Политбюро наследиха тази разкъсана от войната територия. Знам това от първа ръка, голяма част от живота ми е свързана с Крим.
Завземането на Крим от сегашното руско правителство е не само акт на военна агресия срещу съседна държава, но и голяма неблагодарност към цяло поколение жители на Украинската ССР, които вдигнаха от руините един от най-депресивните региони на тогавашната РСФСР.
След Втората световна война икономиката на Крим претърпя ужасни загуби. Почти всичко на полуострова е превърнато в руини. Но най-големите загуби бяха в човешки живот: населението на Крим беше намалено почти наполовина и възлизаше на 780 000 души. В резултат на „мъдрата“ национална политика на другаря Сталин и обвиненията в предателство, коренното население - татари, както и гърци, българи, арменци - бяха депортирани от Крим, а по-рано, през 1941 г., бяха депортирани 50 хиляди немци от Крим. В резултат на това броят на гражданите намаля с почти 230 000, след това полуостровът се опразни, а националната икономика изпадна в упадък.
Социалната сфера на региона също преживя дълбока криза. Днес е трудно да се повярва, че в Крим в края на 1953 г. е имало само 3 магазина за хляб, 18 магазина за месо, 8 магазина за млечни продукти, 2 магазина за платове, 9 магазина за обувки и 5 магазина за строителни материали. Търговията със зеленчуци и картофи в държавния сектор е напълно преустановена" (ЦГАОО: Ф-1-ОП 52. Справка 490. Ар. 9.)
„Изминаха 10 години от края на войната“, казва Моисеев, секретар на градския партиен комитет на Феодосия, от трибуната на Кримската регионална партийна конференция през 1954 г., „работниците издигат законни искания към нас: кога градът ще бъде възстановен и създадени минимални условия за живот? В града няма вода, достатъчно електричество, баня и пералня... По време на войната до 40% от жилищния фонд е разрушен и само една къща с 8 апартамента беше възстановена от градския изпълнителен комитет... Много от тези въпроси многократно са повдигани пред висши организации - Съвета на министрите на RSFSR и министерствата." (ЦДАГОУ: Ф.1. - Оп. 52. - Изпр. 4990. - Арх. 125).
Имаше катастрофален недостиг на работна ръка. Беше необходимо да се наемат заселници от РСФСР (вижте плаката). Зетят на Хрушчов, Аджубей, си спомня пътуването с Хрушчов през есента на 1953 г. до степната зона на Крим. Там Никита Хрушчов е доста шокиран от тълпите разселени хора, които се оплакват, че няма достатъчно храна и че има проблеми с жилищата. „Новите“ кримчани идват предимно от Русия, от Волга, от северните руски райони. „Сега пиша „идват“, а те самите казват: „Докараха ни тук.“ От тълпата се чуват оплаквания: „зелето вехне“ и „буболечките го изяждат“. .'
Хрушчов веднага настоява за пътуване до Киев. И вечерта, на прием в Мариинския дворец, той отново и отново се връща към проблемите на Крим и неприятните впечатления, които получава там. Той убеждава украинците да помогнат за съживяването на кримските земи: „Те се нуждаят от южняци там, които обичат градини, царевица, а не картофи“, убеден е той.
Включването на Кримския регион в Украинската ССР допринесе за бързото и енергично икономическо развитие на полуострова. Първата стъпка за оказване на подкрепа на икономиката на Крим е направена на 7 април 1954 г., когато по указание на ЦК на Комунистическата партия на Украйна специална комисия в състав Н. Подгорни, Н. Гречуха, И. Сенин и Д. Полянски изготвя проекторезолюция на Съвета на министрите на СССР „За мерките за по-нататъшното развитие на селското стопанство в Кримската област на Украинската ССР“.
В резултат на преразглеждането и усъвършенстването на този документ на 26 юли 1954 г. Съветът на министрите на СССР приема резолюция „За мерките за по-нататъшно развитие на селското стопанство, градовете и курортите на Кримската област на Украинската ССР“, която стана основа за работата по повишаване на икономиката на Крим.
В доклада на Кримския областен партиен комитет до Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна за развитието на народното стопанство на региона от 27 юли 1957 г. се посочва, че капиталните инвестиции в народното стопанство през последните три години и половина са се увеличили с 227 милиона рубли в сравнение със съответния период от предходните години и възлизат на повече от 3 милиарда рубли. През 1955 г. само в колективните и държавни ферми са изразходвани 13 514 хиляди рубли по изграждането на животновъдни сгради, механизацията на трудоемките работи и засаждането на овощни и лозови насаждения.
До края на 1958 г. капиталовите инвестиции в колективните стопанства се увеличиха до 39 536 хиляди рубли. В държавните и колективните стопанства през 1956 г. в сравнение с 1953 г. производството на мляко се увеличава с 69%, на месо с 42%, на зеленчуци с 62%, на плодове и грозде с 32%. През 1956 г. спрямо 1953г. Броят на говедата във всички категории стопанства се увеличава с 20%, в това число на кравите с 29%, а броят на свинете се увеличава с 56%.
Трудно е да се изчислят средствата и ресурсите, изразходвани от Украйна за изграждането на Кримската напоителна и дренажна система. Съвременният мелиорационен комплекс на Крим се формира в периода на интензивно развитие на мелиорацията (1963-1990 г.) и направи възможно напояването на повече от 400 хиляди хектара, или 22% от земеделската земя в Крим, което води до повече от 50% от селскостопанската продукция.
Като част от РСФСР до 1954 г. депресираният Кримски регион не успя да излезе от състоянието на стагнация и икономически упадък. Това се отнася както за селскостопанския сектор, така и за индустрията като цяло. В последващия период „подареният” Крим трябваше да бъде възстановен с много усилия, с големи разходи, но ефективно, използвайки ресурсите на Украйна и нейния народ. Най-важното е, че водата от Днепър дойде в Крим и пристигнаха трудолюбиви украинци, които знаеха как да отглеждат царевица, грозде, южни овощни култури, знаеха как да строят, да организират ежедневието, да създават инфраструктура и да строят пътища. Десет години по-късно Крим беше неузнаваем.
Само глупаци, които не познават историята, могат да кажат, че Крим уж е бил „предаден на Украйна от Хрушчов, докато е бил пиян“. Прехвърлянето на Крим на украинците беше внимателно обмислено, добре обосновано и скъпо начинание на ръководството на СССР, в което взеха участие стотици хиляди хора. Което в крайна сметка се оказа правилно и доведе до успех“.
.
Източник: X/Twitter
Коментар