ИЗКАЗВАНЕ
На другаря Генчо Танчев, отличник във временните курсове за огнеборци, във връзка с премиерата на пиесата "Хамлет"
Другари и другарки,
Яз, така, може нищо да не разбирам от изкуство, но можем да се изкажем, де….
У нас всички се изказват, оти да се не изкажем и яз… Плюс това, нашите писатели са малко нездрави политически, та требе да им се помага…. Сигурно тука е и авторо - тоя де, другаря Шекспир - нека си води записки. Се че му послужат за нещо.
Сега - за пиеската.
Мен ми ареса.
Съвременна е, така, бие по проблемите.
Особено оня, дето се колебаеше да влезе в текезесето - да бъде или да не бъде.
Сега, ние разбираме от алегории, де - ясно е, че за едно се касае, а за друго се отнася. Ясно е, че тука се критикуват ония средняци, дето се опиняха и не искаха да влизат в текезесетата. Много хубаво, другари. Обаче едно допълнение. Когато вика "да бъде, да не бъде" - изведнаж да каже: "Да бъде!" Да личи, че ще влезе в текезесето. Малко перспектива, така.
Също така ми ареса критиката на царете.
Оня, лошио цар - тоя - чича му на Хамлет.
Много правилно, другари. Ние знаем какви беа нашите царе. Нашите царе беа… да не говорим. За това се писа у вестниците, говориа по радиото - тука пиесата е бетон!
Не ми ареса обаче оня - младия - другаря Хамлет.
Излъга момичето и го прати у манастир.
Не е по комсомолски, бе другари.
Ние толкова се бориме против религията, а той - айде - у манастир.
Ако искаше да се откачи от нея - можеше да я изпрати в некое текезесе, или да рине снег - толкова снег имаше оная зима. Нещо по обществено-политическо, така.
А той - у манастир!
После - за духовете.
Нали видехте оня - баща му на Хамлет, дето ревеше: "Ааааааааз съм, Хааааамлетееееееее"……
Си говорим правото - яз едно време мислех, че има духове.
Гледам мистер Сенко и виждам - некои работи му изчезват. Държи в ръката и изведнаж - нема ги.
Викам си - сигурно некакъв дух ги зима.
И един път го видех.
"Другарю мистер Сенко - викам му, - тия работи, дето изчезват - духове ли ги взимат?"
"Не бе - вика, аз си ги слагам из ръкавелите и джебовете.
Та ето, самият другар мистер Сенко казва, че нема духове, а тука от най отговорно мeсто заблуждават народа!
Срамота!
После - за производителността на труда.
Толкова се пише във вестниците за тая производителност - требе да се повишава, да става по голема и прочее.
А оня гробар - видехте ли го - цял час копа един гроб - па фана един череп, па го гледа, па говори - изобщо се отплескваше от преката производствена работа.
Яз мислим така - нашиот нов гробар да си изкопа гроба и да оди на друг - бърже така - един, два, три гроба можеше да изкопа за това време.
Че дойде некакъв производственик - какъв пример че му дадеме?
И накрая - нещо, което ме засегна.
Нали сте чели теорията на отражението?
Дето всичко требе да се отражава - да се види целиот живот.
Ето ние - например, огнеборците, - като видим пожар, се хвърляме презглава и гасим - с ръце, с крака, тъпчеме така - да нема пожар - стихийно бедствие е това, ей!
А не личеше от тази пиеска, че у нас има огнеборци!
Обидно, другари.
Можеше, мислим, поне един пожарникар, така, да мине по сцената, или поне една каска да се покаже, така - да се види, че има такива другари!….
Та, ето колко неща можеше да помогнеме, ако тоя млад другар - тоя - Шекспир де, беше дал тая нова пиеска, да я обсъдим, така, да помогнем - да не излиза в такъв суров вид.
Та, да се има напредвид за друг път, де!
На другаря Генчо Танчев, отличник във временните курсове за огнеборци, във връзка с премиерата на пиесата "Хамлет"
Другари и другарки,
Яз, така, може нищо да не разбирам от изкуство, но можем да се изкажем, де….
У нас всички се изказват, оти да се не изкажем и яз… Плюс това, нашите писатели са малко нездрави политически, та требе да им се помага…. Сигурно тука е и авторо - тоя де, другаря Шекспир - нека си води записки. Се че му послужат за нещо.
Сега - за пиеската.
Мен ми ареса.
Съвременна е, така, бие по проблемите.
Особено оня, дето се колебаеше да влезе в текезесето - да бъде или да не бъде.
Сега, ние разбираме от алегории, де - ясно е, че за едно се касае, а за друго се отнася. Ясно е, че тука се критикуват ония средняци, дето се опиняха и не искаха да влизат в текезесетата. Много хубаво, другари. Обаче едно допълнение. Когато вика "да бъде, да не бъде" - изведнаж да каже: "Да бъде!" Да личи, че ще влезе в текезесето. Малко перспектива, така.
Също така ми ареса критиката на царете.
Оня, лошио цар - тоя - чича му на Хамлет.
Много правилно, другари. Ние знаем какви беа нашите царе. Нашите царе беа… да не говорим. За това се писа у вестниците, говориа по радиото - тука пиесата е бетон!
Не ми ареса обаче оня - младия - другаря Хамлет.
Излъга момичето и го прати у манастир.
Не е по комсомолски, бе другари.
Ние толкова се бориме против религията, а той - айде - у манастир.
Ако искаше да се откачи от нея - можеше да я изпрати в некое текезесе, или да рине снег - толкова снег имаше оная зима. Нещо по обществено-политическо, така.
А той - у манастир!
После - за духовете.
Нали видехте оня - баща му на Хамлет, дето ревеше: "Ааааааааз съм, Хааааамлетееееееее"……
Си говорим правото - яз едно време мислех, че има духове.
Гледам мистер Сенко и виждам - некои работи му изчезват. Държи в ръката и изведнаж - нема ги.
Викам си - сигурно некакъв дух ги зима.
И един път го видех.
"Другарю мистер Сенко - викам му, - тия работи, дето изчезват - духове ли ги взимат?"
"Не бе - вика, аз си ги слагам из ръкавелите и джебовете.
Та ето, самият другар мистер Сенко казва, че нема духове, а тука от най отговорно мeсто заблуждават народа!
Срамота!
После - за производителността на труда.
Толкова се пише във вестниците за тая производителност - требе да се повишава, да става по голема и прочее.
А оня гробар - видехте ли го - цял час копа един гроб - па фана един череп, па го гледа, па говори - изобщо се отплескваше от преката производствена работа.
Яз мислим така - нашиот нов гробар да си изкопа гроба и да оди на друг - бърже така - един, два, три гроба можеше да изкопа за това време.
Че дойде некакъв производственик - какъв пример че му дадеме?
И накрая - нещо, което ме засегна.
Нали сте чели теорията на отражението?
Дето всичко требе да се отражава - да се види целиот живот.
Ето ние - например, огнеборците, - като видим пожар, се хвърляме презглава и гасим - с ръце, с крака, тъпчеме така - да нема пожар - стихийно бедствие е това, ей!
А не личеше от тази пиеска, че у нас има огнеборци!
Обидно, другари.
Можеше, мислим, поне един пожарникар, така, да мине по сцената, или поне една каска да се покаже, така - да се види, че има такива другари!….
Та, ето колко неща можеше да помогнеме, ако тоя млад другар - тоя - Шекспир де, беше дал тая нова пиеска, да я обсъдим, така, да помогнем - да не излиза в такъв суров вид.
Та, да се има напредвид за друг път, де!
Коментар