Столичен г*зар, истинско дупе, зализано, татуирано и невъзмутимо, по случайност си е останало в сряда вечер в къщи. Към 3:00 часа се звъни на вратата му. Отваря - ослепителна, спираща дъха красавица!!!
След 30 секунди стъписване, дупето успява да отвори уста:
- Дааа?! Познаваме ли се?
- Не. Но сега ще се запознаем... - усмихва се момичето.
- Нали?!!! - обнадеждено се ухилва дупето.
- Да. Приятно ми е. Аз съм Смъртта.
- Моля?! Даааа, бе!!! Кажи честно?!!
- Напълно честна съм. Аз съм Смъртта.
Тонът на момичето не търпи възражение.
- Ееее, така ли изглежда смъртта?!
- Да. Ти какво очакваше?! Скелет с коса?
- Не, ама... За какво си дошла?!
- Е, как?! За теб съм дошла...
Стъписване. Осъзнаване. Отричане. Потрес! Дупето, изоставило самоувереността си е на път да ревне...
- Е, добре де... Как може така да изглеждаш?! Каква смърт си ти?
Следва лаконичен отговор:
- Нелепа.
След 30 секунди стъписване, дупето успява да отвори уста:
- Дааа?! Познаваме ли се?
- Не. Но сега ще се запознаем... - усмихва се момичето.
- Нали?!!! - обнадеждено се ухилва дупето.
- Да. Приятно ми е. Аз съм Смъртта.
- Моля?! Даааа, бе!!! Кажи честно?!!
- Напълно честна съм. Аз съм Смъртта.
Тонът на момичето не търпи възражение.
- Ееее, така ли изглежда смъртта?!
- Да. Ти какво очакваше?! Скелет с коса?
- Не, ама... За какво си дошла?!
- Е, как?! За теб съм дошла...
Стъписване. Осъзнаване. Отричане. Потрес! Дупето, изоставило самоувереността си е на път да ревне...
- Е, добре де... Как може така да изглеждаш?! Каква смърт си ти?
Следва лаконичен отговор:
- Нелепа.
Коментар