Миражи в червената пустиня
Руслан Йорданов
Стандарт
Проклет да бъде този, който полива пустинята, казва някога Ницше. Съвсем близкото бъдеще ще покаже дали новият управленски екип на Сергей Станишев ще успее да превърне червената пустиня в градина.
Или дори и най-издръжливите бедуини ще се разбягат. Изборът на Изпълнителното бюро остави крайно противоречиви впечатления, дори и без съмненията за мащабни фалшификации на вота на Националния съвет.
На първо място беше прекършена "Силата за промяна". От деветимата нови членове на Бюрото, предложени от лидера, четирима жестоко бяха порязани. Затова на Станишев сега ще му се наложи да върши обещаните кардинални реформи със старите муцуни.
Случаят с бламирането на общо петима членове на ръководството от пленума е безпрецедентен за столетницата. И служи като допълнителна илюстрация колко дълбоко и безвъзвратно е разделена БСП. Освен това повечето от 16-те щастливци в ръководството отчетоха бледи резултати, тъй като бяха близо до чертата за изпадане. Налице е симптом, че партията страда от липса на авторитети и е извънредно трудно да се намерят неоспорими фигури.
Станишев най-накрая се освободи от двата воденични камъка Овчаров и Петков, успя мирно и тихо да се раздели и с дългогодишния кукловод Димитър Дъбов. Отпадането на тройката обаче няма да му донесе кой знае какво облекчение, тъй като структурите под влиянието на двамата Руменовци няма да заровят томахавката на войната. Напротив, ще използват всеки удобен повод, за да шамаросат зад врата Станишев и екипа му.
Новият силен човек в Изпълнителното бюро се казва Кирил Добрев. Той успя да пробута няколко свои протежета в новото ръководство, а освен това ще движи организационните въпроси на "Позитано" 20. Тоест Добрев поема в ръцете си най-мощното оръжие - партийния апарат, и се готви да раздава картите оттук нататък в местните структури, по пленуми и конгреси.
Оцеляването на Станишев и закрепването му на поста с нищо не подсказва, че БСП започва да излиза от тинята.
Напротив - ожесточаването на вътрешните вендети и взаимното компрометиране между ключовите играчи със сигурност предстои.
Всеки народ си заслужава опозицията
от Иво Инджев ⋅ октомври 31, 2009
Не съм сигурен, че всеки народ си заслужава правителството. Но че нашият най – после си заслужи опозицията, това ми се вижда вярно.
Заслужаваме да научим от Татяна Дончева ( понеже вече е в опозиция), че куфарчетата с пари, раздавани в зората на „прехода”, са си непреходна ценност в основите на комунистическия капитализъм у нас. Тя поискала да узнае нещо повече по темата на пленум на партията.
Заслужихме, дочакахме дори заслужено, да осъмнем с БСП без Румен Овчаров и Румен Петков в нейното ръководство. Което е почти сензация.
Но има и сензайция – става дума за Пирински ( Зайков по кръщелно свидетелство), който също нямало да бъде вече партиен шеф.
Отстрелват кадрите на Луканов, които решаваха всичко? Отстрелват ги като узбекистански козли, взети от Първанов на мушка с пушка за 50 000 евро?
За разлика от Първанов, който ( според Овчаров) извадил Станишев като заек от ръкава си, Станишев се яви на пленум като работник по потник. Без ръкави. И остана без дясна и лява ръка. Отрязал ги е отдавна, впрочем, но сега ни съобщи за ампутацията.
Не знам какво пълзене му предстои. Според Максим Горки (Станишев ще ме разбере) : „ роденият да пълзи, не може да лети”.
В казармата имаше заповед „пълзешком напред”, но Станишев не е ходил войник и може да обърка посоката на пълзенето. Да прояви назадничавост…
Като казах „лети”, се сетих за най – важната птица на прелета…, т.е.прехода ни (уж) на Запад. Сокола! Какви ли ги мъти Доган в някоя луксозна пещера, където се е скрил като охранител на съкровищата на Али Баба и останалите крадливи бабаити?
Неговият приятел Румен (Петков) изпада от ръководството на БСП като пиленце от депесарско гнездо, заедно с изпадналия в немилост доганов неприятел Румен (Овчаров). Сокола го няма никакъв – нито да се възмути грабливо, нито да изписука тържествуващо над мършата на конкурента.
Като човек от народа, който си заслужава опозицията, искам да знам обаче: като не е толкова румена вече, червена ли е все още столетницата? Или е само червива от пари, разнасяни в куфарчета?
Руслан Йорданов
Стандарт
Проклет да бъде този, който полива пустинята, казва някога Ницше. Съвсем близкото бъдеще ще покаже дали новият управленски екип на Сергей Станишев ще успее да превърне червената пустиня в градина.
Или дори и най-издръжливите бедуини ще се разбягат. Изборът на Изпълнителното бюро остави крайно противоречиви впечатления, дори и без съмненията за мащабни фалшификации на вота на Националния съвет.
На първо място беше прекършена "Силата за промяна". От деветимата нови членове на Бюрото, предложени от лидера, четирима жестоко бяха порязани. Затова на Станишев сега ще му се наложи да върши обещаните кардинални реформи със старите муцуни.
Случаят с бламирането на общо петима членове на ръководството от пленума е безпрецедентен за столетницата. И служи като допълнителна илюстрация колко дълбоко и безвъзвратно е разделена БСП. Освен това повечето от 16-те щастливци в ръководството отчетоха бледи резултати, тъй като бяха близо до чертата за изпадане. Налице е симптом, че партията страда от липса на авторитети и е извънредно трудно да се намерят неоспорими фигури.
Станишев най-накрая се освободи от двата воденични камъка Овчаров и Петков, успя мирно и тихо да се раздели и с дългогодишния кукловод Димитър Дъбов. Отпадането на тройката обаче няма да му донесе кой знае какво облекчение, тъй като структурите под влиянието на двамата Руменовци няма да заровят томахавката на войната. Напротив, ще използват всеки удобен повод, за да шамаросат зад врата Станишев и екипа му.
Новият силен човек в Изпълнителното бюро се казва Кирил Добрев. Той успя да пробута няколко свои протежета в новото ръководство, а освен това ще движи организационните въпроси на "Позитано" 20. Тоест Добрев поема в ръцете си най-мощното оръжие - партийния апарат, и се готви да раздава картите оттук нататък в местните структури, по пленуми и конгреси.
Оцеляването на Станишев и закрепването му на поста с нищо не подсказва, че БСП започва да излиза от тинята.
Напротив - ожесточаването на вътрешните вендети и взаимното компрометиране между ключовите играчи със сигурност предстои.
Всеки народ си заслужава опозицията
от Иво Инджев ⋅ октомври 31, 2009
Не съм сигурен, че всеки народ си заслужава правителството. Но че нашият най – после си заслужи опозицията, това ми се вижда вярно.
Заслужаваме да научим от Татяна Дончева ( понеже вече е в опозиция), че куфарчетата с пари, раздавани в зората на „прехода”, са си непреходна ценност в основите на комунистическия капитализъм у нас. Тя поискала да узнае нещо повече по темата на пленум на партията.
Заслужихме, дочакахме дори заслужено, да осъмнем с БСП без Румен Овчаров и Румен Петков в нейното ръководство. Което е почти сензация.
Но има и сензайция – става дума за Пирински ( Зайков по кръщелно свидетелство), който също нямало да бъде вече партиен шеф.
Отстрелват кадрите на Луканов, които решаваха всичко? Отстрелват ги като узбекистански козли, взети от Първанов на мушка с пушка за 50 000 евро?
За разлика от Първанов, който ( според Овчаров) извадил Станишев като заек от ръкава си, Станишев се яви на пленум като работник по потник. Без ръкави. И остана без дясна и лява ръка. Отрязал ги е отдавна, впрочем, но сега ни съобщи за ампутацията.
Не знам какво пълзене му предстои. Според Максим Горки (Станишев ще ме разбере) : „ роденият да пълзи, не може да лети”.
В казармата имаше заповед „пълзешком напред”, но Станишев не е ходил войник и може да обърка посоката на пълзенето. Да прояви назадничавост…
Като казах „лети”, се сетих за най – важната птица на прелета…, т.е.прехода ни (уж) на Запад. Сокола! Какви ли ги мъти Доган в някоя луксозна пещера, където се е скрил като охранител на съкровищата на Али Баба и останалите крадливи бабаити?
Неговият приятел Румен (Петков) изпада от ръководството на БСП като пиленце от депесарско гнездо, заедно с изпадналия в немилост доганов неприятел Румен (Овчаров). Сокола го няма никакъв – нито да се възмути грабливо, нито да изписука тържествуващо над мършата на конкурента.
Като човек от народа, който си заслужава опозицията, искам да знам обаче: като не е толкова румена вече, червена ли е все още столетницата? Или е само червива от пари, разнасяни в куфарчета?
Коментар