Да продължа темата за любовта от по- старо време пък на който му се чете ,, да чете 
Никъде в старо българските произведения например не са наложени като основна тема рицарството, авантюрата, приключението, утвърждаването на мъжествеността и мъжката сила така типични за рицарските романи на Западна Европа например „Романът за Александър”, „Романът за Тристан и Изолда”, „Ланселот, рицарят на каруцата” от Кретиен дьо Троа, „Тримата мускетари“ разбира се и др. Нещо повече дори мисля,, на всички тези явления в старо българското общество са противопоставени като ценности християнското смирение и дълготърпение, а мъжествеността е почти напълно подменена от духовността за която полът е без значение (джендъри един вид
).
На земните усещания в западно европейските творби в старо българската литература противостои откъснатостта от реалния свят и търсенето предимно на духовни и религиозни изживявания. Наред с липсата на авантюрата и светския героизъм в старо българските произведения се наблюдава и почти пълното отсъствие на любовта и любовното чувство, а сексуалните изживявания или извънбрачната любов са тотал тема табу. Във време когато на Запад процъфтява куртоазният идеал за любовта, изразяващ се в служенето и обожаването на дамата на сърцето и приемащ прелюбодеянието за нещо нормално, а трубадурите възпяват в страстна лирика копнежите на сърцето,, в българската, а и в източно православната култура като цяло тези тенденции не само че не оказват никакво влияние върху писателите, но са и почти непознати и недопустими. Немислимо е направо да се говори за каквито и да било любовни увлечения и трепети включително и чисто платонични
Какъв е бил средновековния секс на българите ? Срам от секса и любовните наслади и как са го правели ? Набързо, тихо, на тъмно и под завивките, децата да не разберат и видят Пълен отказ от плътски наслади на средновековния българин. Секса е само за правене на нови деца и продължаване на рода …. всичко друго е грях, грях и анатема 
Липсата на любовна лирика и любовни мотиви в старо българската литература се превръща в точен индикатор за наличието на определени културно- обществени морални принципи и норми крайно несъвместими с съответните принципи на Запад. Средновековния българин търси във всички прояви на живота божественото и необичайното и религиозното , а не любовта да не говорим пък за секса
Живи и здрави
Никъде в старо българските произведения например не са наложени като основна тема рицарството, авантюрата, приключението, утвърждаването на мъжествеността и мъжката сила така типични за рицарските романи на Западна Европа например „Романът за Александър”, „Романът за Тристан и Изолда”, „Ланселот, рицарят на каруцата” от Кретиен дьо Троа, „Тримата мускетари“ разбира се и др. Нещо повече дори мисля,, на всички тези явления в старо българското общество са противопоставени като ценности християнското смирение и дълготърпение, а мъжествеността е почти напълно подменена от духовността за която полът е без значение (джендъри един вид
).На земните усещания в западно европейските творби в старо българската литература противостои откъснатостта от реалния свят и търсенето предимно на духовни и религиозни изживявания. Наред с липсата на авантюрата и светския героизъм в старо българските произведения се наблюдава и почти пълното отсъствие на любовта и любовното чувство, а сексуалните изживявания или извънбрачната любов са тотал тема табу. Във време когато на Запад процъфтява куртоазният идеал за любовта, изразяващ се в служенето и обожаването на дамата на сърцето и приемащ прелюбодеянието за нещо нормално, а трубадурите възпяват в страстна лирика копнежите на сърцето,, в българската, а и в източно православната култура като цяло тези тенденции не само че не оказват никакво влияние върху писателите, но са и почти непознати и недопустими. Немислимо е направо да се говори за каквито и да било любовни увлечения и трепети включително и чисто платонични
Какъв е бил средновековния секс на българите ? Срам от секса и любовните наслади и как са го правели ? Набързо, тихо, на тъмно и под завивките, децата да не разберат и видят
Пълен отказ от плътски наслади на средновековния българин. Секса е само за правене на нови деца и продължаване на рода …. всичко друго е грях, грях и анатема Липсата на любовна лирика и любовни мотиви в старо българската литература се превръща в точен индикатор за наличието на определени културно- обществени морални принципи и норми крайно несъвместими с съответните принципи на Запад. Средновековния българин търси във всички прояви на живота божественото и необичайното и религиозното , а не любовта да не говорим пък за секса
Живи и здрави
Таман ме подсети повода, да си потърся списъка
На цинизма в мен говоря 
Коментар