Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[HSBC]

Разбирам те напълно

Вероятно в гонене на стандартния успех пропускаме някои от по-истинските неща.

Не съм го направил, грам душевно спокойствие не усещам, но пък мисля/а не чувствам/ за себе си като до известна степен успешен човек. Поне постигнах всичко, което преди 20 години мислех, че ще ме направи щастлив

[ravnovesie]

Не мисля, че така постигат истинско душевено равновесие. За това е необходимо специално "усилие", което е от различно естество на ежедневните усилия, които полагаме. И това го прави много трудно.

какво значи истинско, няма абсолютни стойности само относителни. Ако е една идея по-близо, значи е истинско, ако е по-далеч значи не е.

[Pyramid]

Ти сега какво се опитваш да постигнеш не мога да разбера. Я кажи ти какво си дал и на кого, освен че от 5 години мрънкаш че искаш пари от хората да ти помагали? Мисля, че прекаляваш. Ако си търсиш с кого да се заяждаш, не съм аз човека.

Да се заяждам? Не. Ама ми направи впечатление как никой не се и ослуша когато, преди няколко дни - помниш, сигурен съм, имаш отлична памет - та, ти бегло се похвали как в добрите стари времена, си поспекулирвал с валута, напр. И, един вид, мина идеята, че си цакал системата или нещо от вида...което е една от стъпките, днес да броим Алонсо за почтен и успял. Та, никой не рече „- Абе, как така? Ами ченчаджиите, де факто, не точно „Системата цакат”,' а хора в нужда. Никой не се стресна. А би трябвало.
Да видим, ако още някой вярва, че с някой долар-марка-фунт е „цакал системата„, 1. Дали това я събори? НЕ.
2.Дали той е печатал тези пари, че да ги „продава”? - ПАК НЕ. Ама „продава, търсене, пусто.”
3.Какъв е ПРИНОСЪТ му за това хората да живеят по- добре?
- Все тая, брат, нали е взел, нали им е прибрал парите, нали ТОЙ от това благоденства?!?

- Какво да добавя като аз, простият бивш военен, маах крачоли по границата и служех на страната си? Аз какво съм дал, като си троша нерви, здраве, пари дето недостигат, за да направя нещо полезно, на всички животът с мъничко по-сит и доволен да е? Какво съм дал?
- Нищо бе. Нищо.
Ама вашите философстваници ми идват в повече. А тук съм от скука. И да браня една „изгубена кауза”.
.

[kubrat]

Ако вярваш че има Бог и този бог е добър баща, тогава едно че самата вяра, че Бог ти помага те стимулира и второ, че ти лесно си намираш някаква мисли в живота и също искаш да помагаш на Бог. Това ти дава и смисъла и силите. Аз гледам да съм от тези третите и искам всички да са като тях. Какво нерационално виждаш в начина ми на мислене ако разбира се виждаш нещо нерационално.? С какво моят начин мислене ми пречи според теб?

Ти просто вярваш, а това няма общо с рационалносто осмисляне, просто е полезно от практична гледна точка, това е точно типа полезна дистанция от реалността, от която имаш нужда. Отстрани изглежда точно като регресия в безопасното детство, но това, че бог е добър баща и че искаш да му помагаш е практически полезната част от вярванията. Въпросът е какво ще се случи с теб, когато Бог се прояви като лош баща?

[ravnovesie]

Това, червеничкото ме хвърли в потрес. Винаги съм мислел, че за да съм успешен,щастлив и удоволетворен, то трябва да съм наясно и напълно откровен със себе си. Чисто практично.Както с точките от матурата за седми клас. Живота е един и максималните точки са едни и времето е едно и също. Трябва да взема колкото се може повече точки. За да мога да взема макса, първо трябва да се запозная че точките ги дават от различни задачи и да избера да взема лесните точки. Прекалено много хора и различни видове баланси познавам. Много хора правят кинти,кинти кинти и така докато умрат и много хора са нон стоп на черешата и на ръба на оцеляването. Това са два различни живота. Предизвикателството е че ти имаш един и за него да успееш да изживееш и двата. Аз поне така ги виждам нещата.

Ако човек се опитва да живее съзнателно, то в това как вижда нещата, какво иска или не иска, са свързани с някакъв период от време. Имаш минало, бъдеще и настояще и човек избира как да интерпретира миналото си, как да чувства настоящето и какво да очаква от бъдещето. Ако човек интепретира миналото си положително и е оптимистично настроен към бъдещето, то дори и нещо да му прецаква деня, това е нищо.

Но реално бъдещето е напълно несигурно, всякаква гледна точка за него е въпрос на емоционален избор, а не на рационална преценка, има вероятности, които са неопределими и такива каквито доре не може да си представи, но няма абсолютно никаква сигурност, или поне нищо положително като сигурност. Съвсем нормално човек екстраполира минали събития и в бъдещето и ако те са били ок, може да вярва, че и в бъдеще ще е ок. Но това не факт, а вяра. Миналото пък няма всъщност никакво значение, то вече е минало - отново чисто рационално погледнато, човек преценява себе си по миналото си, и другите го правят, но всъщност то не дава особена информация за това какво ще му се случи. Дава информация за това какъв човек е, но не и как ще се чувства в бъдеще. Особено ако човек търси промяна, а не си е замразил живота.

Но ако човек не намира стабилност и опора в миналото и не може да избяга в положителни очаквания за бъдещето, то всичко което му остава е живота в даден момент, хоризонтът му се свива до точка и става силно податлив на всичко което се случва тук и сега. Една тотално небалансирана позиция, която най-често се среща точно при хора в депресия. И колкото и поетично да звучат някакви лозунги като карпе дием, то този лозунг e пълна глупост ако човек иска да се чувства добре Един елементарен пример, колко хора ще кажат аз ще се чувствам прекрасно, ако точно настоящия момент ми се повтаря безкрай и не се случва нищо друго.

[Alonso]

Ничия психика не може да понесе празнотата, липсата на смисъл и безсилието, до които човек стига, ако разглежда чисто рационално живота. За да си успешен и щастлив се налага да поддържаш здравословна дистанция с реалността, за което вече е необходимо достатъчно, но не прекалено, да познаваш себе си..

Сутринта гледах някакъв индиец, учител по щастие по БТВ-то. Тпкова просто и математически го обясни:
1. Ако си християнин или мохамеданин е трудно да си щастлив, защото вярваш че Бог е за да те следи, да ти издава заповеди и да те наказава. Демек ти вярваш, че си роб на Бог. Един роб трябва да е някаква машина, извършваща определена работа. Една машина не може да е щастлива.
2. Ако си атеист, също пречи да си щастлив, защото мисълта за неизбежната смърт те преследва през целия ти живот. Губиш мечтите и желанията за успех защото няма смисъл след като накрая умираш.
3. Ако вярваш че има Бог и този бог е добър баща, тогава едно че самата вяра, че Бог ти помага те стимулира и второ, че ти лесно си намираш някаква мисли в живота и също искаш да помагаш на Бог. Това ти дава и смисъла и силите. Аз гледам да съм от тези третите и искам всички да са като тях. Какво нерационално виждаш в начина ми на мислене ако разбира се виждаш нещо нерационално.? С какво моят начин мислене ми пречи според теб?

[kubrat]

Ако постигнеш баланс както ravnovesie го дефинира - душевно спокойствие, една част от слабите страни автоматично ще изчезнат, а другите няма да имат особено значение. Което може би ти си направил.

Не съм го направил, грам душевно спокойствие не усещам, но пък мисля/а не чувствам/ за себе си като до известна степен успешен човек. Поне постигнах всичко, което преди 20 години мислех, че ще ме направи щастлив

[Todor Sabev]

Ще задействам машината на времето. И да предположим че Айнщайн е жив и пише в тази тема. Ето и неговите мисли пряко свързани с темата. Как бихте му отговорили.



1. „Въображението е по-важно от знанието. Знанието е ограничено, а въображението може да обхване целия свят, да стимулира прогрес и да породи еволюции.”

2. „Важното е никога да не спирате да задавате въпроси. Любопитството не съществува случайно.”

3. „Науката без религия е куца, а религията без наука – сляпа.”

4. „Великите души винаги са се сблъсквали с яростна опозиция от посредствени умове. Посредствените умове са неспособни да разберат човек, който отказва сляпо да се прекланя през общоприетите предубеждения и вместо това избира да изразява мненията си храбро и честно.”

5. „Бог не играе на зарове.”

6. „Две неща са безгранични – вселената и човешката глупост. Но за първото не съм съвсем сигурен.”

7. „Падането в плен на любовта далеч не е най-глупавото нещо, което хората правят – но гравитацията не носи отговорност за това.”

8. Най-красивото преживяване, което можем да имаме, е мистериозното. То е фундаменталната емоция, която стои в основата на истинското изкуство и истинската наука.”

9. „Онзи, който никога не е грешил, не е опитвал нищо ново.”

10. “Не се опитвай да бъдеш преуспял човек; опитай се да бъдеш достоен човек.”

11. „Тайната на творчеството е в умението да криеш източниците, които те вдъхновяват.”

12. „Разликата между гения и глупостта е, че геният има граници.”

13. „Слабостта на позицията се превръща в слабост на характера.”

14. „Математиката е поезията на логичните идеи.”

15. „Природата ни показва само опашката на лъва. Но аз не се съмнявам, че тази опашка си има лъв, който е толкова огромен и великолепен, че няма как да ни се покаже изведнъж."

16. „Единствено животът, изживян за другите, е стойностен.”

17. „Не че съм толкова умен; просто прекарвам повече време с проблемите.”

18. „Религията ми се стои от скромно почитание към безграничния висш дух, който ни се разкрива в малките детайли, които успяваме да възприемем със своите крехки и немощни умове.”

19. „Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо.”

20. „Не се притеснявайте от трудностите в математиката. Уверявам ви, че моите са по-големи.”

21. „Мирът не може да бъде опазен със сила. Той може да бъде постигнат само с разбиране.”

22. „За да се превърне човек в безупречен член на стадо овце, човек трябва да е преди всичко овца.”

23. „Най-непонятно в света е това, че той е понятен.”

24. „Реалността е просто илюзия, макар и натрапчива.”

25. „Истината е онова, което устои на теста на опита.”

26. „Животът е като карането на колело. За да запазите равновесие, трябва да се движите.”

27. „Лудостта – това е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати.”

28. „Само човешките познания и умения не са в състояние да осигуряват щастлив и достоен живот. Човечеството има всички основания да постави защитниците на високите морални ценности над откривателите на обективната истина”.

29. „Малцина са способни да изразяват хладнокръвно мнения, които се различават от предразсъдъците на социалната им среда. Повечето дори са неспособни да формулират каквото и да било мнение.”

30. „Здравият разум е наборът от предразсъдъци, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст.”

[Alonso]

„Да взема, за да съм успешен.”
- Боже!
А аз будалата, да вярвам, че успешен е този, който повече е дал.
На другите, на обществото.

-Ето затова не се разбираме ние. Различни сме.

Ти сега какво се опитваш да постигнеш не мога да разбера. Я кажи ти какво си дал и на кого, освен че от 5 години мрънкаш че искаш пари от хората да ти помагали? Мисля, че прекаляваш. Ако си търсиш с кого да се заяждаш, не съм аз човека.

[HSBC]

Не мисля, че така постигат истинско душевено равновесие. За това е необходимо специално "усилие", което е от различно естество на ежедневните усилия, които полагаме. И това го прави много трудно.

Баланса е душевно спокойствие, а не балансиране на силни и слаби страни. Човек може да избере различни начини да го постигне, и хората, които са успешни често развиват това, в което са добри, като ако не явно, то поне полунеосъзнато вярват, че така ще се доближат до спокойствие. Други не правят така, повечето бих казал, изпадането в ежедневно повторение, в рутина, във вечно повторение върши същата работа за спокойствието. Защото ако нищо не се променя не се променя и контекста, в който човек е свикнал да живее. Светът и в по-тесен смисъл живота, вече може да бъде изолиран като нещо външно, заплашително, но извън съзнанието. За това често хората изпадат в страх или в гняв при дори дребни промени на рутината, на която са свикнали. Не е проблемът в промяната, а в това че тази промяна им прецаква защитата, основана на изолиране на света извън тяхната психика.

[kubrat]

Това, червеничкото ме хвърли в потрес. Винаги съм мислел, че за да съм успешен,щастлив и удоволетворен, то трябва да съм наясно и напълно откровен със себе си. Чисто практично.Както с точките от матурата за седми клас. Живота е един и максималните точки са едни и времето е едно и също. Трябва да взема колкото се може повече точки. За да мога да взема макса, първо трябва да се запозная че точките ги дават от различни задачи и да избера да взема лесните точки. Прекалено много хора и различни видове баланси познавам. Много хора правят кинти,кинти кинти и така докато умрат и много хора са нон стоп на черешата и на ръба на оцеляването. Това са два различни живота. Предизвикателството е че ти имаш един и за него да успееш да изживееш и двата. Аз поне така ги виждам нещата.

Ничия психика не може да понесе празнотата, липсата на смисъл и безсилието, до които човек стига, ако разглежда чисто рационално живота. За да си успешен и щастлив се налага да поддържаш здравословна дистанция с реалността, за което вече е необходимо достатъчно, но не прекалено, да познаваш себе си..

[Alonso]

Според мене не си чел Iv_max от 2016.

Той самият казва, че е разбрал, че е бил в грешка и се е отказал да пише книгата.

Спомням си много добре какво му казах тогава на лични съобщения. Не се съмнявах в успеха му. Съмнявах, се силно че този начин на постигане на успех, не може да бъде траен и постоянен. Когато играеш покер си трябва постоянна концентрация. Там играта е ва банк. Или обираш другите или те те обират. Можеш и да не играеш, както аз правя Това че неговата енергия е петорна на останалите, въобще не означава, че енергията му е безкрайна Цената на неговият успех е висока от моя гледна точка. Ето за това не искам да се уча от него. Не ме кефи да се будя посред нощите. Не искам бизнеса да ме води. Искам аз да го водя. Затова се опитвах да му разкажа за онази игра, но то е трудно да се обясни писменно. За мен номера е да взема лесните точки а времето, което бих загубил за вземане на трудните, да го прекарам наслаждавайки се на лесните. Естествено всеки разполага с различна енергия и трябва да се съобразява с това за да си направи собствената сметка добре.

[Pyramid]

...по принцип, паразитите ме харесват. Особено, когато се хранят с кръвта и труда ми. Ай сиктир!

[HSBC]

Зависи за какви слаби страни става дума и дали наистина пречат за нещо.

Ако постигнеш баланс както ravnovesie го дефинира - душевно спокойствие, една част от слабите страни автоматично ще изчезнат, а другите няма да имат особено значение. Което може би ти си направил.

Във всеки случай, човек само със силни страни е голяма рядкост. Не съм сигурен, че познавам такъв (освен Iv_max, разбира се).

Почти винаги е стечение на обстоятелствата. Аз част от моите натурално слаби страни съм ги хипертрофирал до степен, че сега са ми силните, а друга част ги неглижирам и се крия от тях, въпреки, че съзнавам, че е необходимо да ги поправя. Единствената разлика между двете групи, че определени житейски събития са провокирали активността ми спрямо първите..

[Pyramid]

Това, червеничкото ме хвърли в потрес. Винаги съм мислел, че за да съм успешен,щастлив и удоволетворен, то трябва да съм наясно и напълно откровен със себе си. Чисто практично.Както с точките от матурата за седми клас. Живота е един и максималните точки са едни и времето е едно и също. Трябва да взема колкото се може повече точки. За да мога да взема макса, първо трябва да се запозная че точките ги дават от различни задачи и да избера да взема лесните точки. Прекалено много хора и различни видове баланси познавам. Много хора правят кинти,кинти кинти и така докато умрат и много хора са нон стоп на черешата и на ръба на оцеляването. Това са два различни живота. Предизвикателството е че ти имаш един и за него да успееш да изживееш и двата. Аз поне така ги виждам нещата.

„Да взема, за да съм успешен.”
- Боже!
А аз будалата, да вярвам, че успешен е този, който повече е дал.
На другите, на обществото.

-Ето затова не се разбираме ние. Различни сме.