Първоначално изпратено от retro_69
Разгледай мнение
ти приемаш че аз мисля или ти мислиш че количеството пари са правопропорционални на успеха. Дори да има случаи в които това може да е вярно те имат връзка но при никакви положения не са правопропорционални
Добре,.....обществото оценява успеха ти....т.е обществото те отразява това което правиш и ти създаваш някакво усещане кой си ти и какво си ти и какво моеш и какво постигаш.
Да кажем имаме един човек...от какво зависи кога той ще се почуства успешен?
Първо зависи какъв е човека....т.е до къде му се протистрат целите и възможностите....т.е какво в крайна сметка този човек иска като програма максимум за своя живот...т.е за какво мечтае. После имаме голям фактор къде този човек прекарва живота си. Това е важно...защото човека получава обратна връзка от обществото за това какво е постигнал и хората които го заобикалят са с определени характеристики. Това е изключително важно зашото възможностите на всеки човек зависият и от средата в която същестува. Дали да давам примери не знам.
Мечтите или възможностите на даден човек са в пряка връзка с това къде той живее. Щото ако мечтите са големи...а средата не позволява да се разгърнат тези мечти той ще промени средата в която живее. Ако не осъзнае че трябва да проемни средата то тогава той в действителност няма необходимите възможности.
Успеха не може да се сравнява. Нито в в области нито между хора. Но успеха прави винаги впечетление и откроява човека от себеподобните му в дадено общество.
Средностатистически доктор не е успял доктор в общия случай . Ако се намира сред общество от 100 други доктора с неговите постижения. Обаче един доктор който може да не е по добър от този средностатистически доктор но принуден да живее работи и развива да кажем в село в Гана... в което е съумял около него да изгради нещо заради което всички го уважават и ценят - ето той е успял доктор. Той е успял защото не му се стигали възможностите да отиде да стане дохтор в Харвард...но е почуствал може би подсъзнателно възможностите си и е решил да остане в селото в Гана където с неговите възможности ще съумее да направи нещо стойностно и ще бъде ценен. И тук не говоря само за пари. Въпреки че е твърде възможно той да печели повече като най добрия доктор в Гана от колкото този в Харвард обаче като се има пред вид стандарта на живот в Гана и Харвард. Но по важното е че той ще изпитва невъобразимо по голямо удовлетворение от живота си в Гана...постигнал нещо от колкото средностатистическия доктор който въпреки че е добър е постигнал точно толкова колкото стоте други около него.
Но тук има един друг момент....представи си...че тоя средностатистически доктор дето казах че уж не е успял....попадне в компания на строителни работници. Той за тях ще е бог. Т.е в техните очи - той ще е повече от успял. И сега може да зададеш логичния въпрос....добре де...кой в крайна сметка трябва да чуем или слушаме за да добием усещане за успех. Отговора е който си искаме. Обаче най интересното е....че човек иска това което е в мечтите му. И без значение че строителите ще боготворят средностатистическия доктор...доктора няма да се почуства успял. Но този в Гана....ако мечтите му са тези и не иска да ходи в харвард - ще се почуства такъв. И той в действителност ще е такъв. Щото този от харвард може да се провали в Гана поради депресия да кажем.
Така че магазина от 100 кв. може да е успял ....ако средата на тоя човек оцени това което има и той не иска нищо повече или просто възможностите не му позоволяват да иска. Да кажем въобще не мечтае да има 100 такива магазина.
За доктора казахме.
Ето затова....успеха не може да се дефинира....той не може да се оцени ....обаче може да се почуства и със сигурност ще се види от другите. Ако някой със 100 милиона не оценява постеженията на тоя със магазина....и му каже - ти не си успял...ще бъде прав за себе си....обаче истината е че той никога няма да може да му го каже това на него защото те просто няма да са в едно общество така да се каже...в една среда. Те ще се движат в различни среди където успеха е различно понятие. Ако той попадне в средата на 100 те милиона....и иска да е там...тогава вече той самия е решил че мечтите му са по големи от 100 те квадрата магазин. Т.е той е готов да смени средата си....т.е има по голям потенциал от колкто си е мислил.
Извода е че обществото не е еднакво. Във всяка среда според възможностите на участниците в тази среда успеха е различно понятие. Извода е че всеки със собствените си възможности може да е успешен колкото и малки да са те.
Обаче независимо от всичко има едно общо нещо. Успелия се откроява от заобикаляшите го. Освен това успелия може да надскочи нивото си на некомпетентност чрез начина си на мислене и може да продължи да бъде успешен с много по големи цели. Например този от Гана...доктор който е направил чудеса в Гана....реши че иска на даден етап да учи в харвард. Това няма да му попречи на чустовот за успех в Гана...където той е полчуил отражението си в обществото че е направил нещо същественно достойно за уважение Точно това чуство за успех....ще му даде криле в нови поприща.
Почустваш ли успеха в едно, докажеш ли че си изключителен и различаващ се от останалите.....пред теб е само небето и то вече не е високо.
Но Ретро....нас не бива да ни интересува дефиницитя за успех. Важното е да искаме да сме такива. И тогава е важно какво да възпитаваме в себе си за да се развиваме. А успеха като дойде....всеки ше разбере и хората ще разберат и без дефиниция и без обяснения.
Коментар