Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Selena]

То ,по -скоро ,опира до това,доколко си устойчив на изкушенията на модерния свят....Бате Пешо, в това отношение ,наистина ми се струва ,че е бетон...А иначе - и на село си има доста хора,които лесно поддават...

Изследвания показват, че хората, които имат пряк контакт със земята почти не страдат от психически заболявания, депресии и прочее градски болести. Било специфична съставка на пръстта. Ти да видиш .

[retro_69]

А, ти си бетон. Градските хора са уязвими. Там се целят гадовете.

То ,по -скоро ,опира до това,доколко си устойчив на изкушенията на модерния свят....Бате Пешо, в това отношение ,наистина ми се струва ,че е бетон...А иначе - и на село си има доста хора,които лесно поддават...

[bobby2wagner]

Първата стъпка към успеха, без значение в каква форма е да знаеш КОЙ СИ и КОЙ НЕ СИ. Тоест да опознаеш себе си в някакъв план какво харесваш, какво ти се отдава, какво не ти се отдава и не ти доставя удоволствие и така. След това трябва да имаш план, който да можеш да следваш постепенно и търпеливо.

Бих каал, че основното е да можеш да подсигуриш финансово и морално себе си и близките си. Не случайно поставям себе си на първо място, трябва ти да си добре, за да можеш да помагаш. Ако нямаш, не можеш да даваш! От там насетне, успехът може да е постигане на дадена цел или духовно състояние. Успехът може да е и просто задоволство от моментното състояние и/или възможността да правиш това което ти харесва всеки ден.

[Kildirim_Bei]

Дали пък, за да стигнем до успех, не трябва първо да видим какво е неуспех.

[…] “Самото развиване на интелектуалните способности и натрупването на знания не води до интелигентност. Има разлика между интелекта и разума, интелигентността. Интелектът е мисъл, която функционира независимо от емоциите, докато разумът е способността да се чувства и разсъждава едновременно. Докато не се научим да подхождаме към живота с разум, вместо само с интелект или емоции, никаква политическа или образователна система няма да ни спаси от мъките на хаоса и разрушенията.

Знанието е несъпоставимо с интелигентността, то не е мъдрост. Мъдростта не се продава на пазара, не е стока, която се купува с цената на учене. Тя не се намира в книгите, не може да се събере, натрупа или запамети. Мъдростта се ражда от отричането на Аз-а. Наличието на непредубеден, възприемчив ум е далеч по-важно от ученето, а за да го постигнем, не бива да го претъпкваме с информация. Трябва да осъзнаваме собствените си мисли и чувства, да наблюдаваме внимателно себе си. Трябва да се вслушваме в какво казват другите, да наблюдаваме богатите и бедните, властимащите и подчинените. Мъдростта не идва чрез страх и потисничество, а когато наблюдаваме и осъзнаваме ежедневните случки в човешките отношения.

В стремежа си към знания и придобивки ние губим любовта, притъпяваме чувството си за красота, чувствителността си към жестокостта. Все повече се специализираме и губим цялостта си. Мъдростта не може да се замени със знания, не можем да се освободим от страданието с натрупване и обяснение на фактите. Знанията са необходими, науката има своето място в живота, но ако умът и сърцето са задушени от знания, животът става безсмислен, въпреки че причините за страданието са обяснени. А нима това не се случва на повечето хора? Образованието ни прави все по повърхностни и не ни помага да навлезем в дълбините на съзнанието си, за да го разберем. Животът ни става все по-празен и нехармоничен.

Увеличаващата се информация и познаването на фактите всъщност имат ограничаващо действие. Мъдростта е безкрайна, тя включва и знания, и начин на действие. Ние докосваме един клон и си мислим, че той представлява цялото дърво. Чрез опознаване на една част никога не ще изпитаме радостта от цялото. Интелектът не може никога да ни даде цялост, защото той е само част, сегмент от нея.

Ние сме отделили интелекта от чувствата, развили сме го за сметка на чувствата. Човек е като че с три крака, но единият крак е по-дълъг от другите и нарушава равновесието. Обучават ни да сме интелектуални, образованието развива остър, изкусен и алчен интелект, който придобива все по-голямо значение в живота ни. Интелигентността е много по-възвишена от интелекта, защото обединява разума и любовта. Интелигентността се намира единствено в себепознанието и дълбокото разбиране на цялостния процес на съзнанието.

Важно е всеки човек, млад или възрастен, да живее пълноценно, цялостно и затова основният проблем е как да се развива интелигентността. Прекаленото подчертаване на отделна част от човешката природа води до частичен и изкривен поглед върху живота и именно това изкривено виждане е причина за повечето трудности. Частичното развитие на човешката същност е пагубно за индивида и за обществото.”

Джиду Кришнамурти
“Образованието и смисълът на живота”

Това е писано преди близо 70 години....
Три поколения. Сега е още по-зле.

Another brick in the wall
https://www.youtube.com/watch?v=YR5ApYxkU-U

[Selena]

E кога мен успеят да ме накарат в тая кошара да ми се обадят

А, ти си бетон. Градските хора са уязвими. Там се целят гадовете.

[national power]

Почти навсякъде приемат. Ако не, тогава кредитна с малък лимит и толкоз. Но принципно си прав. Опитват се да ни вкарат в своего рода електронна кошара. Има си начини и това да се избягва.

E кога мен успеят да ме накарат в тая кошара да ми се обадят

[Selena]

Fundamental difference between debit and credit cards

With a debit card, there is no third party guarantee. With a credit card, the cash is coming from a well-established third party who will pay (assuming no disputes) and has a well-established history of paying. Even if the merchant holds your account, it is still your cash under the control of you and your bank until the deposit clears at the merchant's bank. It is not surprising they view that as more risk and potentially not worth hassling with debit.

Намерих тоя коментар.
Мисля, че добре обяснява защо кредитната карта я приемат по-добре. Не, че тя е по-добра от дебитната за джоба на притежателя си. Бизнеса ражда бизнес потребителя да се оправя.
Та така, за електронната кошара

Логично звучи. Ако си находчив винаги има начини за диверсификация.

[Kildirim_Bei]

Fundamental difference between debit and credit cards

With a debit card, there is no third party guarantee. With a credit card, the cash is coming from a well-established third party who will pay (assuming no disputes) and has a well-established history of paying. Even if the merchant holds your account, it is still your cash under the control of you and your bank until the deposit clears at the merchant's bank. It is not surprising they view that as more risk and potentially not worth hassling with debit.

Намерих тоя коментар.
Мисля, че добре обяснява защо кредитната карта я приемат по-добре. Не, че тя е по-добра от дебитната за джоба на притежателя си. Бизнеса ражда бизнес потребителя да се оправя.
Та така, за електронната кошара

[Selena]

не приемат дебитни карти в много случаи.
по номера на картата е ясно дали е дебитна или кредитна.
иначе, няма голяма разлика между дебитна карта с малка сума и кредитна с почти издухан лимит.
А, има. Транзакциите с кредитни карти се осчетоводяват със забавяне. Може да се окаже, че си надхвърлил лимита. Няма как да го знаеш, ако не си водиш сам сметки. На банкомата виждаш наличност, но не е 100% точно винаги. А банките дерат с яки лихви за надхвърления лимит
По дебитните го няма тоя номер.

Почти навсякъде приемат. Ако не, тогава кредитна с малък лимит и толкоз. Но принципно си прав. Опитват се да ни вкарат в своего рода електронна кошара. Има си начини и това да се избягва.

[Kildirim_Bei]

Дебитна карта с минимална сума по нея, която ще ползвам само за подобни цели.

не приемат дебитни карти в много случаи.
по номера на картата е ясно дали е дебитна или кредитна.
иначе, няма голяма разлика между дебитна карта с малка сума и кредитна с почти издухан лимит.

А, има. Транзакциите с кредитни карти се осчетоводяват със забавяне. Може да се окаже, че си надхвърлил лимита. Няма как да го знаеш, ако не си водиш сам сметки. На банкомата виждаш наличност, но не е 100% точно винаги. А банките дерат с яки лихви за надхвърления лимит
По дебитните го няма тоя номер.

[Selena]

Миа,

не става въпрос за осъждане или не. Говорим за принуда.
Не е със сила, а с причиняване на неудобства. Но това не значи, че не е принуда.
Ти обобщаваш, но кажи конкретно в тоя случай какво би направила?
зададох прост въпрос.

Дебитна карта с минимална сума по нея, която ще ползвам само за подобни цели.

[Kildirim_Bei]

Това не е от особено значение, когато f(P)->0 или f(M)->0, а пък f(A) така или иначе, приема само бинарни стойности.

може би функцията ти на успеха трябва да е интеграл по времето.
има много екстремуми в нея.

[Ender]

Може би и ф-ята d(e) да е към четирикратно по-"тегловна", но това отдолу нагоре може да изглежда, че зависи и от точката на наблюдение )))

Това не е от особено значение, когато f(P)->0 или f(M)->0, а пък f(A) така или иначе, приема само бинарни стойности.

[Ender]

Нищо, казва Юнг, не може да бъде променено, ако преди това не е било прието. Дотогава състоянието остава неповлияно и плашещо.

Причината е в това, че реалността се създава, чрез нейното приемане.
Не можеш да промениш нещо, което не съществува.

[Kildirim_Bei]

Засега устисквам фронта, предлагат карти, но не приемам. И гледам да ходя там, където са кешовците все още.Но какво, що , по- нататък, това, което не мога да променя а и не зависи от мен, го приемам просто.
Има един друг пример за приемствеността:

Браво! Пожелавам ти още успехи в борбата!
и благодаря за примера

А за подаръка, дето казах, че остава в нищото, ако го откажеш...
Някой ти предлага нищо, което ще стане нещо, само ако го приемеш.
Ако не приемеш, нищото остава нищо.
Дяволска работа
но това е принципа на fractional reserve banking.