Глобалното затопляне мит или реалност?

[mirodes]

Ново рецензирано проучване развенчава теорията за предизвиканата от човека климатична криза. Научният труд е публикуван на 21 март в списанието „Наука на промяната на климата“ (Science of Climate Change) под заглавие „Критична преоценка на хипотезата за антропогенното CO2-глобално затопляне“.

То е направено с помощта на изчисления от изкуствения интелект (ИИ) Grok 3 beta (xAI) и поставя под въпрос дали човешките емисии на въглероден диоксид (CO2) наистина водят до глобалното затопляне.

Статията предполага, че природните сили – като слънчевата активност и температурните цикли – са истинските виновници.

Анализът използва некоригирани данни, според които човешкият въглероден диоксид (CO2) – само 4% от годишния въглероден цикъл – изчезва в океаните и горите в рамките на 3 до 4 години, а не векове, както твърди Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC). По време на локдауна заради панедмията от Ковид през 2020 г. спадът на емисиите от 7% (2,4 милиарда тона CO2) трябваше да причини забележим спад в кривата на CO2 на Mauna Loa, но това не се случи.

Изследователят Деметрис Кутсоянис, цитиран в изследването, подкрепя това мнение. Неговият изотопен анализ (δ¹³C) не открива трайна следа от човешки CO2 в атмосферата, оспорвайки неговото въздействие. Температурата управлява нивата на CO2, а не обратното, като топлината води до изместване на CO2 с 6 до 12 месеца според съвременните данни и 800 години в ледените ядра. „Това е като гръм преди светкавица“, казва Уили Соун. – „Затоплянето извлича CO2 от океаните.“

Това отдавна се знае.Хубаво е,че вече се дава гласност.

[Mateev]

Голяма трагедия - заради глобалното затопляне ще изчезнат лютите чушки:

https://nova.bg/news/view/2025/03/23...5%D0%BD%D0%B8/

[Mateev]

Ново рецензирано проучване развенчава теорията за предизвиканата от човека климатична криза. Научният труд е публикуван на 21 март в списанието „Наука на промяната на климата“ (Science of Climate Change) под заглавие „Критична преоценка на хипотезата за антропогенното CO2-глобално затопляне“.

То е направено с помощта на изчисления от изкуствения интелект (ИИ) Grok 3 beta (xAI) и поставя под въпрос дали човешките емисии на въглероден диоксид (CO2) наистина водят до глобалното затопляне.

Статията предполага, че природните сили – като слънчевата активност и температурните цикли – са истинските виновници.

Анализът използва некоригирани данни, според които човешкият въглероден диоксид (CO2) – само 4% от годишния въглероден цикъл – изчезва в океаните и горите в рамките на 3 до 4 години, а не векове, както твърди Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC). По време на локдауна заради панедмията от Ковид през 2020 г. спадът на емисиите от 7% (2,4 милиарда тона CO2) трябваше да причини забележим спад в кривата на CO2 на Mauna Loa, но това не се случи.

Изследователят Деметрис Кутсоянис, цитиран в изследването, подкрепя това мнение. Неговият изотопен анализ (δ¹³C) не открива трайна следа от човешки CO2 в атмосферата, оспорвайки неговото въздействие. Температурата управлява нивата на CO2, а не обратното, като топлината води до изместване на CO2 с 6 до 12 месеца според съвременните данни и 800 години в ледените ядра. „Това е като гръм преди светкавица“, казва Уили Соун. – „Затоплянето извлича CO2 от океаните.“

Ами хубаво - 1 против, 10 000 за ....

Ако е прав - ще намери последователи, а ако е крив - ще намери критикари. Ние като невежи стоим отстрани и чакаме учените да се договорят помежду си. Междувременно глобалното затопляне е в ход и температурите нарастват с безпрецедентна скорост ...

[bota156]

Ново рецензирано проучване развенчава теорията за предизвиканата от човека климатична криза. Научният труд е публикуван на 21 март в списанието „Наука на промяната на климата“ (Science of Climate Change) под заглавие „Критична преоценка на хипотезата за антропогенното CO2-глобално затопляне“.

То е направено с помощта на изчисления от изкуствения интелект (ИИ) Grok 3 beta (xAI) и поставя под въпрос дали човешките емисии на въглероден диоксид (CO2) наистина водят до глобалното затопляне.

Статията предполага, че природните сили – като слънчевата активност и температурните цикли – са истинските виновници.

Анализът използва некоригирани данни, според които човешкият въглероден диоксид (CO2) – само 4% от годишния въглероден цикъл – изчезва в океаните и горите в рамките на 3 до 4 години, а не векове, както твърди Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC). По време на локдауна заради панедмията от Ковид през 2020 г. спадът на емисиите от 7% (2,4 милиарда тона CO2) трябваше да причини забележим спад в кривата на CO2 на Mauna Loa, но това не се случи.

Изследователят Деметрис Кутсоянис, цитиран в изследването, подкрепя това мнение. Неговият изотопен анализ (δ¹³C) не открива трайна следа от човешки CO2 в атмосферата, оспорвайки неговото въздействие. Температурата управлява нивата на CO2, а не обратното, като топлината води до изместване на CO2 с 6 до 12 месеца според съвременните данни и 800 години в ледените ядра. „Това е като гръм преди светкавица“, казва Уили Соун. – „Затоплянето извлича CO2 от океаните.“

[barbaron]

Борба с глобалното затопляне в един пролетен ден

[Pyramid]

Матеев, знам, организиран си и си производителен. Любопитно ми е, провери ли поне числено и теоретично предложението ми? Към момента си мисля че, ако имах подобен случай, така бих постъпил.

[Pyramid]

Всичко опира до стабилността на енергосистемата. Индуктивните товари в системата се компенсират доста по-лесно от капацитивните такива. Генераторите в електрическите централи за секунди могат да вдигнат и поемат реактивна мощност, чрез увеличаване тока на възбуждане на генераторите и да компенсират включването на мощни индуктивни товари. Логично би било да може да става и обратното регулиране, чрез понижаване на възбуждането, но тук се сблъскваме с ограниченията наложени върху самите генератори. Примерно един генератор с номинална активна мощност 220 МW, може да работи надеждно и продължително само ако има реактивна мощност над 20 MVAR. С по-ниска от тази реактивна мощност той може да работи за кратко ограничено време. С други думи, когато в енергосистемата има голям индуктивен товар, това се компенсира чрез вдигане реактивната мощност на генераторите, което естествено увеличава пълната мощност на генераторите. За да се вдигне пълната мощност на генератора, която е сума от двата вектора на активната мощност и реактивната мощност е необходимо да се вдигне и механичната мощност на турбинната установка, а съответно на нея и топлинната мощност на реакторите или котлите. Такова повишаване струва пари и тези пари ще дойдат от онези, които използват мощни двигатели и понижават cosФ с големия си индуктивен товар. За по-голяма яснота ще дам един пример. Сутрин, когато масово потеглят трамваи и тролеи в София, тоест рязко се натоварва системата с реактивен в случая индуктивен товар от намотките на мощните двигатели, MVAR мерите на генераторите падат под 20 MVAR, дори могат да станат 0, а в редки случаи дори отрицателни. Териториалните диспечери грабват телефоните и почват да звънят на задрямалите дежурни инженери на съответните блокове в електроцентралите, да поемат реактивен товар. Инженерите се размърдват, хващат копчетата за регулиране на възбуждането на генераторите, повишават възбуждането на генераторите, чрез увеличаване на тока на възбуждане и системата се закротва. Това беше случай, когато има голям индуктивен товар в системата. Когато обаче започне да преобладава капацитивен товар в системата, започва да се наблюдава повишаване на напрежението в системата. Диспечерите изискват от инженерите в електроцентралите да минат на минимално възбуждане на генераторите. Инженерите го правят, но остават на минимално разрешеното възбуждане и продължават да генерират MVAR - и, които на системата за дадения момент са излишни. Напрежението в системата остава високо и диспечерите започват да се борят за нормализиране на параметрите. Инженерите в електроцентралите твърдят, че каквото могат са направили и прехвърлят топката в диспечерите. Започват да се правят разни хватки с изключване на работещи кондензаторни батерии, изключване на резервни далекопроводи, които се явяват един вид огромни кондензатори, понижаване на напрежения, чрез янсенови регулатори на трансформатори, игра със синхронни компенсатори и редица други диспечерски явни и тайни трикове. Но като цяло тази ситуация е доста по-неприятна и за това се таксува на порядък по-скъпо. Между двете злини голям индуктивен товар и голям капацитивен товар, за предпочитане е голям индуктивен товар.

...Но, нали не могат да наказват потребителите за пълна компенсация? Не е ли нещо като частичен изход да се "делегират" някакъв [%] компенсиращи мегавари ККУ от големите потребители вътре В подстанциите, където са и търговските им електромери та, за този[%] да се договори принудителното им централизирано изключване при описани ситуации а също, блокиращ времеви интервал в който, да НЕ се отчита L-реактивната им консумация? Ще рече, замърля ли се подобна ситуация, диспечерът дърпа шалтера на делегираните ККУ, но пък за периода на дръпнат шалтер, потребителят НЕ плащат реакт.енергия. Говоря за законово уреждане на подобно разширяване оперативния простор на ТДУ че, както е тръгнало...

[dis]

Трябва да се замислим защо глобите са с цял порядък разлика за подобрен фактор /2,7 срещу 27 стотинки/ на мощността и за влошен от страна на потребителя /промишления/. Битовите потребители няма как да влошат фактора на мощността, това могат само промишлените предприятия и затова те слагат капацитивни батерии. Въпросът опира до поддържането на Cos(Ф) в определени граници, които вероятно биват засегнати в по-висока степен от битовите консуматори предвид все по голямата консумация на капацитивна по своя характер мощност, следствие от зареждачки, телевизори, ледове и т.н.

Всичко опира до стабилността на енергосистемата. Индуктивните товари в системата се компенсират доста по-лесно от капацитивните такива. Генераторите в електрическите централи за секунди могат да вдигнат и поемат реактивна мощност, чрез увеличаване тока на възбуждане на генераторите и да компенсират включването на мощни индуктивни товари. Логично би било да може да става и обратното регулиране, чрез понижаване на възбуждането, но тук се сблъскваме с ограниченията наложени върху самите генератори. Примерно един генератор с номинална активна мощност 220 МW, може да работи надеждно и продължително само ако има реактивна мощност над 20 MVAR. С по-ниска от тази реактивна мощност той може да работи за кратко ограничено време. С други думи, когато в енергосистемата има голям индуктивен товар, това се компенсира чрез вдигане реактивната мощност на генераторите, което естествено увеличава пълната мощност на генераторите. За да се вдигне пълната мощност на генератора, която е сума от двата вектора на активната мощност и реактивната мощност е необходимо да се вдигне и механичната мощност на турбинната установка, а съответно на нея и топлинната мощност на реакторите или котлите. Такова повишаване струва пари и тези пари ще дойдат от онези, които използват мощни двигатели и понижават cosФ с големия си индуктивен товар. За по-голяма яснота ще дам един пример. Сутрин, когато масово потеглят трамваи и тролеи в София, тоест рязко се натоварва системата с реактивен в случая индуктивен товар от намотките на мощните двигатели, MVAR мерите на генераторите падат под 20 MVAR, дори могат да станат 0, а в редки случаи дори отрицателни. Териториалните диспечери грабват телефоните и почват да звънят на задрямалите дежурни инженери на съответните блокове в електроцентралите, да поемат реактивен товар. Инженерите се размърдват, хващат копчетата за регулиране на възбуждането на генераторите, повишават възбуждането на генераторите, чрез увеличаване на тока на възбуждане и системата се закротва. Това беше случай, когато има голям индуктивен товар в системата. Когато обаче започне да преобладава капацитивен товар в системата, започва да се наблюдава повишаване на напрежението в системата. Диспечерите изискват от инженерите в електроцентралите да минат на минимално възбуждане на генераторите. Инженерите го правят, но остават на минимално разрешеното възбуждане и продължават да генерират MVAR - и, които на системата за дадения момент са излишни. Напрежението в системата остава високо и диспечерите започват да се борят за нормализиране на параметрите. Инженерите в електроцентралите твърдят, че каквото могат са направили и прехвърлят топката в диспечерите. Започват да се правят разни хватки с изключване на работещи кондензаторни батерии, изключване на резервни далекопроводи, които се явяват един вид огромни кондензатори, понижаване на напрежения, чрез янсенови регулатори на трансформатори, игра със синхронни компенсатори и редица други диспечерски явни и тайни трикове. Но като цяло тази ситуация е доста по-неприятна и за това се таксува на порядък по-скъпо. Между двете злини голям индуктивен товар и голям капацитивен товар, за предпочитане е голям индуктивен товар.

[Pyramid]

С тия триаци не знам дали можеш да дефазираш. Можеш да ги ползваш като някакви димери един вид, но друго ... Все едно, ако можеш да постигнеш 90 електрически градуса между някакви товари без никакви намотки, ще можеш ли да задвижиш алуминиевия диск на старите електромери? Трябва ти въртящо поле. И всъщност то е тези 90 градуса, а не са 90-теградуса въртящо поле. Същото е и с дефазирането, то е мярка за реактивните товари. Не можеш да хванеш транспортира, ако приемеш това за шега. Ти можеш да дефазираш, но това няма да е мярка за реактивен товар.

Съществува известно недоразбиране в момента: Скоростта на разпространение на ел.поле в метала на бобината, е кажи-речи, светлинна. Отпушване на триака може да стане само при анодно напр.над нулата,което при тези честоти, става веднага) но, протичане на синусоидалния ток, така или иначе, става със съответния фазов ъгъл закъснение. Той (ъгълът) е функция на индуктивността и нелинейностите в магнитопровода, и изобщо не проблем. И индуктивната реакт.енергия се трупа/отдава също в/от тази бобина. Хубавото, когато включваш реактора е че, се избягва високата скорост на нарастване на тока (di/dt) която, може да увреди тиристора/триака, докато при кондензаторите, когато да речем подадеш отпушващ импулс в момент, в който той е зареден с обратен знак (т.е., в момент, в който вече само с това, ти си завишил (di/dt) двойно), става опасно. И се налага силно презапасяване, = ненужно оскъпяване. Да не забравяме също така че, лавинният процес на отпушване в тиристора, протича по-леко при по-висок коеф."бета"на предаване по ток в схема обща база на съставния транзистор, сиреч, инд.товар, позадържащ ръста на колекторния ток, т.к.транзистотът се насища по-дълбоко. Накратко, преходният процес е по-бърз и се отделя и по-малко топлина.
в зоната на P-N сандвичи. Отделно, при тиристорно комутиране на кондензатори с висока мощност (и капацитет), това са допълнителни динамични ударни усилия и върху проводниците, които може да се окривят и дори да се счупят <при многократни подобни удари АКО триаците издържАт>. ТАЗИ е причината, да препоръчам комутиране на реакторите. Въртене на поле не съм търсил, т.к.реакторът е стационарен апарат, който прости си стоибтам и не се търси нито се цели движение на механичен обект в/от магн.поле.
Опитах без формули, пък и от тлф.и нямам символи на клавиатурата.

[pinoccio]

В паралел ли си, не се тревожи. Нямаш сериен резонанс, напрежението ти е в норми.

С тия триаци не знам дали можеш да дефазираш. Можеш да ги ползваш като някакви димери един вид, но друго ... Все едно, ако можеш да постигнеш 90 електрически градуса между някакви товари без никакви намотки, ще можеш ли да задвижиш алуминиевия диск на старите електромери? Трябва ти въртящо поле. И всъщност то е тези 90 градуса, а не са 90-теградуса въртящо поле. Същото е и с дефазирането, то е мярка за реактивните товари. Не можеш да хванеш транспортира, ако приемеш това за шега. Ти можеш да дефазираш, но това няма да е мярка за реактивен товар.

[Mateev]

Всеки опит да смесваш двете компоненти на мощността - ще доведе до това - рано или по-късно да се наложи да си платиш за "гяволлъка", щото - мисля, че си споменавал за копачки и т.н. - консуматори...

Михова, сега и на тебе ли трябва да обяснявам?

Защо не го изтри постинга и обидата в него?
За какъв "гяволък" става въпрос, че да ме обвиняват?

Лошият Cos(Ф) си е нещо нормално за всеки един консуматор (фирмен или личен). Дължи се на това, че потребителите имат реактивни консуматори - електромотори, които са с индуктивен товар или компютри и телевизори, които заради импулсните си захранвания са с капацитивен товар. Това дефазира синусоидата на тока и напрежението на ъгъл Ф и от там се получава и така наречения "лош Cos(Ф).

Електроразпределителните предприятия глобяват потребителите с лош Cos(Ф), защото той води до протичане на паразитни токове в мрежата. Тези глоби са с цел именно да мотивират консуматорите да си закупят съоръжения за автоматично компенсиране на този лош Cos(Ф) така, щото той да си стане в мрежата на предприятието, а не да се разпространява из мрежата.

Тука няма нищо незаконно. Точно обратното - препоръчва се всеки един консуматор да положи максимум усилия сам да си компенсира Cos(Ф). Алтернативата за него е или да плаща глоби, или да инвестира в съоръжения за вътрешна компенсация на Cos(Ф).

И тука в темата няколко човека обсъждаме как да го реша този проблем у дома - да продължавам ли години наред ежемесечно да плащам по 100-200 лева глоби, или да си закупя или направя съоръжение, с което да компенсирам лошия Cos(Ф).

Та ще ми обясните ли къде е ГЯВОЛЪКА в цялата тази работа, защото аз се обиждам от това, а вие не искате да го изтриете?

Да ви обидя ли със същото - модераторите правят гяволък, като не искат да изтрият един обиден постинг?

Има и още нещо - демонстрация на невежество, заради което невежество той кой знае какво си е помислил. Невежеството му си личи от употребата на терминологии, каквито не съществуват в електротехниката. Какви компоненти на мощността се смесват? Това е някакъв тъпизъм. Откъде да знам болния му мозък какво си представя зад тази комбинация от думички? И откъде дойдоха тези копачки не ми стана ясно и как те са свързани с това, което го обсъждаме? И откъде дойде тази закана, че рано или късно ще се наложи да плащам за нещо, което не съм го направил и дори не знам какво е то?

Постинга на mikomikow си е директно заяждане и директна обида. Как така ще го оставяте неизтрит? След него има още 2-3 постинга пак с такива обидни намеци. Имаше и една камара разяснителни постинги, с които се опитвахме да му обясним къде греши и вие изтрихте тях, а не неговите заяждания. Как да го разбирам това?

[Mateev]

Матеев, би ли ми обяснил (разбираемо) - какъв според теб е смисъла на първото ти изречение: "тока преминава през нулата"?

Като си некомпетентен, можеше сам да попиташ Гугъл, но хайде от мене да мине:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4...82%D1%82%D0%B0

Това, което обсъждаме в темата, е дефазирането на синусоидите на тока и напрежението една спрямо друга, предизвикано от различните видове товари - активен, индуктивен или капацитивен.

[Pyramid]

Добре, де, имаш индуктивност в лицето на траф в паралел на капацитивния товар, защото всичко излиза на две жици след таблото. Товарите се събират и имаш WL=1/WC да сметнеш.

В паралел ли си, не се тревожи. Нямаш сериен резонанс, напрежението ти е в норми.

[Pyramid]

Това трябва да се провери и изтества, защото пак повтарям - нямам никакъв опит със SSR-и, още по-малко с китайски такива. Нито им знам вътрешната схема, а още по-малко знам какво им е поведението около нулата при активен, индуктивен или капацитивен товар.

Ако са с триаци, а не с полеви транзистори, то тогава ще има голям пад на напрежение, а от там и голямо греене.

Предвид факта че, няма да го изключват те този товар, а сами се изключват при преминаване тока през нулата, това поведение, не би трябвало да те тревожи: Пикове на напрежението няма да имаш, т.к.токът сам е станал нула. При преминаване на напрежението през нулата включваш и сваляш управляващото въздействие. После, греенето: Позатоплят, разбира се. Ала греят само, когато са включени, , като ти ги вкл.само при нужда. Освен това, вдигне ли се греенето на Слънцето, акт.ти товар превалира и косинусът сам се вдига. Повече ще ти греят реакторите а, щом на тях си се съгласил, при средно 5÷10 А на фаза, при 0,5÷0,7 V спад, предполагам, едва ли те събаря. За капацитивния товар, там си малко по-сложен но, пък, ако изобщо се наложи, ще имаш по някоя и друга комутация в час, и за там, контакторите са за предпочитане. Иначе, и техните бобини греят, и също не малко.
- Нещо от вида.

[mikomikov]

Кое когато преминава през нулата - тока или напрежението? Щото SSR ще угасне когато напрежението е през нулата, но тогава тока не е нулeв и индуктивността пак ще изпраска пик на напрежението. SSR ще го издържи ли, ако е хиляди волтове?

Нямам опит с тези SSR и затова питам ...

Матеев, би ли ми обяснил (разбираемо) - какъв според теб е смисъла на първото ти изречение: "тока преминава през нулата"?

Благодаря (и спестявай обидните си квалификации тук. Запази си ги за собствения сайт - имаше преди години подобен казус, когато Пирамид..чо се жалваше, че си му забранил достъп до него)