Електрически автомобили - как започват да влияят на пазарите

[Имхотеп]

Строежа на централата започва с поставянето на повдигащите скоби, които за конкретния модел покрив имаха много проста П-образна форма. Всяка скоба се закрепва към покрива посредством 4 дебели и дълги самонарезни видии. Под скобите има изрязано парче от битумна хидроизолация, а над скобите под главичката на видиите има шайба с гумено уплътнение. Това с цел да се попречи на водата да прониква покрай стъблото на видиите.



Върху скобите се завиват алуминиевите профили, които ще носят алуминиевите панели. Ето снимка, на която се вижда цялата алуминиева конструкция.



Ето и началото на монтажа на модулите. На снимката по-долу се виждат и алуминиевите закрепващи скоби, с които модулите се пристягат към алуминиевите профили.



А ето и готовата централа ...
Готина е, нали ...



От снимките виждате датата на строежа. Тоест централата скоро ще навърши 10 години, като за този период от време няма абсолютно никакви проблеми с каквото и да било. Няма влага, няма кондензи, няма повреди на каквото и да било. Хидроизолацията на покрива си е перфектна и до ден днешен. Ако човек се загледа отблизо, съоръжението е почти като ново. Не се виждат абсолютни никакви следи, нанесени от времето и от дългия период на експлоатация.

Със сигурност тази централа ще ме надживее, и вероятно ще надживее и моя син. И през цялото това това време ще се получават ежемесечни доходи буквално от нищото, а разходите за поддръжка ще са буквално нулеви.

Това ти ли си го правил?

[Mateev]

За мое съжаление особенно това че не може да е с вода и трябва да се използва антифриз, е проблем. Стандартен монтаж на 10 см и покрива да е прилично здрав. Понеже става въпрос за покрив , който не може да се каже че е нормално здрав. Трябва да се прави нов за да се монтират панели нормално. Въпрос към Матеев , този монтаж със скоби за керемидите дали е надежден.

Ами виж на снимките - всеки квадратен метър има по 4 скоби, завити с 16 видии. Тоест 100 килограма сила нагоре от вятъра се разпределя върху 16 видии, по 6.25 кг на видия. Със сигурност видията издържа много повече ...

При мене всяка една видия е завита в повече от 50 mm дебелина на покривната плоча - 25 мм дъски, 20 мм OSB, и 2х5 мм битумна хидроизолация и битомно завършващо платно.

При другите видове покриви е друго - скобите са различни и местата за завиването им е различно, но дори и тогава тази сметка трябва да се прави - колко се натоварва една скоба и колко се натоварва една видия. Всеки един покрив си е загадка, и затова се налага да правим персонални конструктивни изчисления само за него, както и да купуваме или измисляме и правим скоби специално за този покрив и специално за неговите дадености.

Спомням си например една покривна централа, при която нямахме достъп до подпокривното пространство. Знаехме само, че под покривната плоча има метална констрикция, но не знаехме каква е тя. И за да закрепим нашите скоби ние използвахме металотърсач, след това дупчехме дупки в конструкцията и след това стягахме скобите със самонарезни видии. Спомням си, че изтъпихме над 100 свредла, при това от хубавите с жълт връх, докато се опитвахме да дупчим на верните места.

[supertrader]

Това е много добре направено, не мога да си изкривя душата да кажа че не е изпипано.

[Mateev]

Строежа на централата започва с поставянето на повдигащите скоби, които за конкретния модел покрив имаха много проста П-образна форма. Всяка скоба се закрепва към покрива посредством 4 дебели и дълги самонарезни видии. Под скобите има изрязано парче от битумна хидроизолация, а над скобите под главичката на видиите има шайба с гумено уплътнение. Това с цел да се попречи на водата да прониква покрай стъблото на видиите.



Върху скобите се завиват алуминиевите профили, които ще носят алуминиевите панели. Ето снимка, на която се вижда цялата алуминиева конструкция.



Ето и началото на монтажа на модулите. На снимката по-долу се виждат и алуминиевите закрепващи скоби, с които модулите се пристягат към алуминиевите профили.



А ето и готовата централа ...
Готина е, нали ...



От снимките виждате датата на строежа. Тоест централата скоро ще навърши 10 години, като за този период от време няма абсолютно никакви проблеми с каквото и да било. Няма влага, няма кондензи, няма повреди на каквото и да било. Хидроизолацията на покрива си е перфектна и до ден днешен. Ако човек се загледа отблизо, съоръжението е почти като ново. Не се виждат абсолютни никакви следи, нанесени от времето и от дългия период на експлоатация.

Със сигурност тази централа ще ме надживее, и вероятно ще надживее и моя син. И през цялото това това време ще се получават ежемесечни доходи буквално от нищото, а разходите за поддръжка ще са буквално нулеви.

[Pyramid]

За мое съжаление особенно това че не може да е с вода и трябва да се използва антифриз, е проблем. Стандартен монтаж на 10 см и покрива да е прилично здрав. Понеже става въпрос за покрив , който не може да се каже че е нормално здрав. Трябва да се прави нов за да се монтират панели нормално. Въпрос към Матеев , този монтаж със скоби за керемидите дали е надежден.

Дори течностно охлаждане, трябва да отдаде топлината на околната среда. Да пускаш тръба, да слагаш помпи и радиатори и всякаква автоматика, наистина, НЕ само оскъпява, но и влошава надеждността и трайността, ЗАЕДНО С УВЕЛИЧАВАНЕ неравномерността на охлаждане и всички останали практически не показатели. Не си струва. Послушай Матеев.

[Pyramid]

За мое съжаление особенно това че не може да е с вода и трябва да се използва антифриз, е проблем. Стандартен монтаж на 10 см и покрива да е прилично здрав. Понеже става въпрос за покрив , който не може да се каже че е нормално здрав. Трябва да се прави нов за да се монтират панели нормално. Въпрос към Матеев , този монтаж със скоби за керемидите дали е надежден.

Ще покаже. Сигурен съм. Интересен ми е коментарът му за целесъобразността на разхода при производството на панели и индивидуални байпасни диоди на всяка клетка и това, да се прави ФЕЦ в стандартен, 3-та климатична категория, имот. Скоро няма да правя лично но, Импотецият явно се вълнува, а по темата, инфото на Матеев, е достоверно и меродавно.

[Pyramid]

Почти всички панели се правят с байпас диоди.
А гения от горна да пита Матеев колко струват диоди на едро. Това ще му даде представа за икономическата целесъобразност.

Както си го дал на мултиките, всяка клетка, е с диод. Разбрахме се и признах, имат определено право на съществуване и някак, ще работят. Обаче, продължавам да твърдя че,
1.Слагането на диоди КЪМ ВСЯКА КЛЕТКА, увеличава броя технологични операции. И дискретни, и интегрирани да са.
2.Оскъпява. Годишно, вече се правят милиони и милиони панели, площта е квадратни километри, съответно, иска огромни разходи за технология, напълно ненужна в 99999 от 100000 случая. 3.В 999 случая от 1000, изобщо, няма да се стигне до активация на този диод а, в още 99 от 100 активации, ще е съвсем за кратко, до осветяване.
Т.е., моженето е едно, обосноваността - друго.

[supertrader]

За мое съжаление особенно това че не може да е с вода и трябва да се използва антифриз, е проблем. Стандартен монтаж на 10 см и покрива да е прилично здрав. Понеже става въпрос за покрив , който не може да се каже че е нормално здрав. Трябва да се прави нов за да се монтират панели нормално. Въпрос към Матеев , този монтаж със скоби за керемидите дали е надежден.

[Mateev]

Ето ви едно кратко шоу с картинки как се прави централа на покрив, спазвайки всички необходими изисквания:

1. Първо се ремонтира покрива и се прави по възможност вечна хидроизолация.
2. Ако покрива е стар или с изгнили греди, по-добрият вариант е да се разглоби старият покрив и да се направи нов.
3. Аз взех точно такова решение, защото покривът беше със стари, криви и изгнили греди с лошо наредени полустрошени керемиди.



4. Паралелно започнахме разрушаването на стария покрив и строежа на нов



5. Сменихме всички греди с нови, и върху тях сложихме хоризонтални дъски с дебелина 25 mm



6. Върху дъските сложихме и един слой OSB с дебелина 20 mm и така покрива стана идеално гладък



7. Върху OSB-то сложихме тънка текстилна хидроизолация



8. Върху нея сложихме дебела битумна хидроизолация, и след това завършващ слой от платна, от които се правят битумните керемиди.



9. Получи се идеален гладък покрив с идеална и здрава хидроизолация, която вероятно ще издържи 50 или дори 100 години



10. С това приключи подготовката на покрива за соларна централа, планираното време на живот на която е повече от 50 години. Докато ремонтирахме покрива паралелно сложихме на сградата и топлоизолация.

В следващия постинг ще покажа и строежа на самата централа.

[Pyramid]

Като вземеш да смяташ, и ще видиш, че твоят вариант е по-скъп и по-ненадежден. Тръбите за водно охлаждане ще изискват помпа, както и някакво тяло с вентилатор, за да се охлажда тази вода. При това говорим за поне 100kW топлинна мощност при 30 kWp централа. През зимата пък трябва да сменяш водата с антифриз. Тоест колосално обемисто и скъпо охлаждащо съоръжение, което ще струва луди пари.

Никой не ти пречи да си пилееш парите на вятъра, но аз не знам защо не искаш да приемеш едно елегантно, евтино и наложено в практиката решение - просто повдигаш плочата на 10 см разстояние и оставяш коминния ефект да прекарва под модулите хиляди кубици въздух, който ги охлажда лесно и бързо.

И надеждно.

[Имхотеп]

Байпас диода ще се отпуши не ако напрежението на клетката расте, а ако напрежението на клетката намалее, и след това се обърне в обратна посока. Тука всъщност е тъмният момент - какво точно прави MPPT тракера на инвертора и може ли да вкара стринга в режим, при който да се обърне напрежението върху засенчения учатък от модула.

Кога точно се обръща напрежението?
Случва ли се това наистина, и ако се случи, кога точно се случва (при каква засенченост)?

Та в един реален стринг всичките модули са с различни параметри. Значи ли това, че в процеса на нормалната работа на част от тях им се обръща напрежението? Ами ако се обърне по-рано, от стринга ще отпадне значителна мощност. Ако се обърне по-късно, тока в стринга ще е редуциран с много и пак отпада значителна мощност. Как така "умният" диод ще разбере в точно кой момент от времето да се отпуши?

Сам разбираш, че тука има нещо гнило именно с момента на отпушване на диода, който момент е много мъгляв по дефиниция.

И за да стане по-пълна кашата в главите, ще ви попитам какво се случва, когато модулът е даден на късо?

От една страна напрежението на консуматора става 0V, но в същото време клетките продължават да генерират ток, въпреки че на изводите им мерим 0V. Къде се губи напрежението им от 0.5V и как така "умните" байпас диоди разбират коя е засенчената клетка/модул, за да ги изолират от схемата, след като вече няма напрежения?

Почти всички панели се правят с байпас диоди.
А гения от горна да пита Матеев колко струват диоди на едро. Това ще му даде представа за икономическата целесъобразност.

[Mateev]

Сега не ми се издирва в нета, но има снимки на запалени панели. Затворени са към покрива отстрани с някакви бленди да не може вятъра да ги дръпне и изтръгне, обаче като няма вентилация и са се запалили, така си мисля. Та затова здрава плоча и хванати за нея като вариант. Не знам, Матеев да каже на бетонна плоча няма ли да е по добре отколкото хванати за керемидите със скоби. Просто идеи, нищо повече. Ако си правя покрив ще ги напраскам направо на бетонните плочи и разстояние 20 ММ, под панелите ще поставя от тази тръба за подово отопление и
ще им направя принудително охлаждане.

Като вземеш да смяташ, и ще видиш, че твоят вариант е по-скъп и по-ненадежден. Тръбите за водно охлаждане ще изискват помпа, както и някакво тяло с вентилатор, за да се охлажда тази вода. При това говорим за поне 100kW топлинна мощност при 30 kWp централа. През зимата пък трябва да сменяш водата с антифриз. Тоест колосално обемисто и скъпо охлаждащо съоръжение, което ще струва луди пари.

Никой не ти пречи да си пилееш парите на вятъра, но аз не знам защо не искаш да приемеш едно елегантно, евтино и наложено в практиката решение - просто повдигаш плочата на 10 см разстояние и оставяш коминния ефект да прекарва под модулите хиляди кубици въздух, който ги охлажда лесно и бързо.

[supertrader]

Сега не ми се издирва в нета, но има снимки на запалени панели. Затворени са към покрива отстрани с някакви бленди да не може вятъра да ги дръпне и изтръгне, обаче като няма вентилация и са се запалили, така си мисля. Та затова здрава плоча и хванати за нея като вариант. Не знам, Матеев да каже на бетонна плоча няма ли да е по добре отколкото хванати за керемидите със скоби. Просто идеи, нищо повече. Ако си правя покрив ще ги напраскам направо на бетонните плочи и разстояние 20 ММ, под панелите ще поставя от тази тръба за подово отопление и
ще им направя принудително охлаждане.

[Mateev]

Матеев какво е това последователно съпротивление R_s ? Изразява вътрешното съпротивление?
Приемам че е така.

При това положение ако клетката се затъмни, то това съпротивление се увеличава или намалява пропорционално на светлината. Съответно напрежението върху клетката се увеличава в някакви рамки. Но в даден момент байпас диода се отпушва, и токът в този "стринг" остава същия, минус този на затъмнената клетка......

Байпас диода ще се отпуши не ако напрежението на клетката расте, а ако напрежението на клетката намалее, и след това се обърне в обратна посока. Тука всъщност е тъмният момент - какво точно прави MPPT тракера на инвертора и може ли да вкара стринга в режим, при който да се обърне напрежението върху засенчения учатък от модула.

Кога точно се обръща напрежението?
Случва ли се това наистина, и ако се случи, кога точно се случва (при каква засенченост)?

Та в един реален стринг всичките модули са с различни параметри. Значи ли това, че в процеса на нормалната работа на част от тях им се обръща напрежението? Ами ако се обърне по-рано, от стринга ще отпадне значителна мощност. Ако се обърне по-късно, тока в стринга ще е редуциран с много и пак отпада значителна мощност. Как така "умният" диод ще разбере в точно кой момент от времето да се отпуши?

Сам разбираш, че тука има нещо гнило именно с момента на отпушване на диода, който момент е много мъгляв по дефиниция.

И за да стане по-пълна кашата в главите, ще ви попитам какво се случва, когато модулът е даден на късо?

От една страна напрежението на консуматора става 0V, но в същото време клетките продължават да генерират ток, въпреки че на изводите им мерим 0V. Къде се губи напрежението им от 0.5V и как така "умните" байпас диоди разбират коя е засенчената клетка/модул, за да ги изолират от схемата, след като вече няма напрежения?

[Pyramid]

Само остава да се направят по този начин, защо ви вярвам при положение че покрив с бетонни плочи отляти под наклон може да се прави, обаче казвате не можело. При масивното строителство като в БГ, това би решило проблема с монтаж на малко панели по покривите. Иначе хората се притесняват от монтажи по керемидите.

МОЖЕ, БЕ. И СЕ ПРАВИ. ОТЛИВАТ НАКЛОНЕНИ ПЛОЧИ. ФАКТ. И?
Ами,
Така или иначе, по самите панели, след монтажа, не бива да се ходи. И отстоянието НАД плочите, трябва да се гарантира. И самата хидроизолация, се прави веднъж завинаги.