Първоначално изпратено от mirodes
Разгледай мнение
1. Деца на богати, а са пълни неудачници и абсолютни разсипници, които нищо няма да оставят след себе си, и често по-мъдрите родители не им оставят нищо нарочно;
2. Деца на заможни, които са доразвили бизнеса или поели по друг път дори по-успешни от родителите си, но взели най-доброто като опит от тях;
3. Деца на хора, които едва са ги издържали или с лоши битови условия и нрави, но успяват да си проправят пътя към успеха си точно, защото не искат това и се стремят към друго;
4. Деца израсли в потресаваща среда и всички най-кофти неща, на които може да стане свидетел едно дете и най-често децата са тотално спрели, защото са обусловени да са в обкръжаващата ги подхранваща среда, която им предоставя питателни елементи с лошо качество, които попиват в тях, разбира се, има и изключения, но те само потвърждават правилото.
Затова считам, че трябва да има баланс. Всеки с всичкия си иска най-доброто за децата си, но неслучайно е поговорката много баби хилаво дете.
Да използваме примера с Александър Македонски, който е постигнал много от една страна заради обусловения си обществен статус още с раждането, но е имал качества, които са били развити благодарение на баща му, а той самия се е изградил като личност и добродетели в процеса на постигане на целта си, ако щеш надминаване на предците си. Състезание със съдбата и себе си.
Твоите дъщери могат като пораснат да станат чудесни майки, но ти като родител, ако си на мястото си, ще им предадеш най-доброто, на което си способен, и което да им служи в живота. Това не включва и не се ограничава само до материална осигуреност. Например, след като си адвокат може да им разясниш какви са ползите от това да си пазиш касовата бележка от магазина при всяка покупка. Не е нужно да следват право или твоя път, а просто им помагаш с твоя опит, който други деца, които нямат късмета може би от кого да попият такива знания. Така правят всички заможни хора. Има някои от ултра богатите, които са сбърканяци и ги пращат в някакви масонски училища и не си виждат децата с години, не създават никаква връзка с тях и отношенията са като с безчувствени подчинени, но тези, които имат състояние дошло от бизнес, които те самите са създали още от малки деца ги вкарват в него и ги обучават като на игра с цел да се изгради фундаментални разбирания как функционира света на определено ниво, което каквото и да направят после с живота си им остава за цял живот силен актив, защото други деца ще им трябва да научат това по трудния начин или просто никога няма да го научат. Давам пример с хора със собстен бизнес, защото единствения начин не да запазим или съхраним състоянието на богатството си, а да го увеличим е, ако притежаваме бизнес под някаква форма.
Виж в природата животните от нашата група - бозайниците. Мечката ще покаже на малките мечета откъде да минат, как да се изкатерят, как да си набавят храна, как да оцелеят, и всичко останало, но като пораснат ще трябва да си търсят нов дом и територия на обитаване. Разбира се, при хората света е по-сложен и с повече условности, защото можем да запазваме информацяита и предаваме опита с натрупване за поколенията, но аналогията в основата си не е променена.
Друг пример би бил и изучаването на нещо, а не просто зубренето му. Научаваш азбуката и граматиката за даден език, но оттам нататък сам започваш да съставяш изречения и да говориш.
Коментар