Grigor Lilov ·
Кой разпали истерията за Руската църква?
СТИГА С ТЕЗИ ФЕЙКОВЕ!!!!
.
Писна ми от отвратителните лъжи във всички медии, по централните телевизии, от политици начело с лидера на „Възраждане”, както и от разни представящи се за „демократични” среди, НПО-та и движения, че храмът "Свети Николай" е собственост на Русия.
Размахва се един Констативен нотариален акт от 1997 г., който няма нищо общо с формата и съдържанието, по които се правят такива актове. Той първо беше публикуван в сайта Православие.бг и оттам се разнесе по медии, политици, „експерти” и т.н.
.
Констативният акт (давам скрийншот) е без печат, без входящ номер, без името на нотариуса, без вписана държавна такса за издаването му, без посочен адрес на храма (бул. Руски № 3), имотът не е № 1, както е написано, документът е с разместени редове, по него е трито, задрасквано и заличаван с коректор (напълно недопустимо за такъв документ - дори само това го прави невалиден), улица "Бенковски", спомената в него, не минава покрай храма, понеже между църквата и Природонаучния музей улица няма, а започва царската градина и т.н.
Дори не е посочено нещо абсолютно задължително: не е написано името на посланика на Руската федерация – т.е. актът е с констатация „на село за баба ми”, ако се изразя образно.
Актът е констативен. За такъв вид нотариален акт освен документ от 1878 г., се изискват и свидетели, каквито обаче не са посочени. При това имотът има дебело досие с регулации и др., извършвани през вековете и т.н. и те задължително би трябвало да се отразят до актуалното му състояние.
.
Сайтът, който първи го публикува, е създаден през 2005 г. и е дело на частна организация - НПО „Покров Богородичен”., която функционира от 1994 г. Диригент на тази структура (тя притежава и др. сайтове и инициативи) е Пламен Сивов - музикант, поет, изпълнител и всичко, което се сетите. Но няма да узнаете освен от мен, че е бил активен член на Световната федерация на православната младеж в тесни връзки с руската православна църква. От този сайт стартираха лъжите за собствеността на храма, за да се тиражират в медийното ни, интернет, обществено и политическо пространство.
.
Ако отворите Агенцията по кадастър, в кадастралната карта на София при търсене по „ПОСОЧЕТЕ ИМОТ ОТ КАРТАТА” на обекта Руска църква „Свети Николай" излиза надпис „няма данни” (за кадастрален номер)“ . Т.е. някой от Агенцията по вписванията е взел мерки да не се разбере истината.
Обаче за да се неглижира този факт, е създаден пореден фейк - за същата кадастрална карта с такъв посочен номер 68134.100.65. Малка грешка – кварталът 100 е от южната страна на бул. Цар Освободител”, а храмът се намира на северната страна – в квартал 494 по стария план, а сега - 405.
.
За фалшификация на официални документи се полага затвор: според чл. 308 от НК до 8 години за такъв род документи, ако се цели имотна облага (този случай) - до 10 г.
Но тези хартишки не водят до затвор, понеже не са фалшификат. Не са, защото не е спазена задължителната форма и съдържание на констативния акт, както и на кадастралния фейк - така направени, те не са фалшиви копия на официален документ, а са само измислици, фантазия. А фантазирането не е престъление.
.
Ползвали са съвети на опитен адвокат, за да не се носи отговорност, преди да го пуснат като фейк в "Православие.бг".
Хората не са особено грамотни, дори не гледат внимателно документите, за да видят тритото, заличаванията, не се сещат нито за адрес, нито за печат, нито за имена и т.н., и т.н. и съответно ги закачат като шарани на въдичката на лъжите.
.
Целият този терен, вкл. и сградите в него, са собственост на българската държава. Сградата на бившето имперскоруско-съветско посолство си е било руска и съветска собственост (сега е „Дом на Москва) , но е станала държавна през 1977 г. Тогава в замяна комунистическото ни правителство дава на СССР над 40 дка срещу парк-хотел Москва за ново тяхно посолство, а България придобива старите сгради.
(за детайли около историята виж моя пост РУСКИЯТ ХРАМ „СВЕТИ НИКОЛА” В СОФИЯ Е БЪЛГАРСКИ!
https://www.facebook.com/grigor.lilov/posts/pfbid02gy6ouSi3pvCAh3nKK1RcZQ7tivyQ6vuHUWcDQLVdqKU hTiHBjtuWrbVcun6i38VDl
.
Съществуването на такива фейкове, размахани от централни телевизии и централни медии, от политици, от разни НПО-та, от антикорупционни организации, вкл. и някои от тях уж „демократични”, е показателно чии нужди те обслужват в действителност.
Показвам и един документ – официален отговор от Столичната община кое за разлика от храма действително е руска собственост, понеже в района има и такава (Дом на Москва). За разлика от фейковете този документ не е фантазия.
=============================
ДОПЪЛНЕНИЕ, вкл. с факти от руския официален Сайт на Подворието в София на Московския патриарх и патриарх на цяла Русия.
.
Земята за храма е предоставена от софийската община през 1878 г.
Храмът е построен с дарения от руснаци и българи, като 75 000 франка дава и руският императорски двор, както дарение дава и българският царски двор. Кой колко е дал, остава неизвестно, понеже книгата на дарителите е изгоряла в пожар през 1944 г.
До 1915 г. храмът обслужва нуждите на руската легация у нас. От онзи момент вече не, понеже България и Русия са във война помежду си.
След идването на болшевиките на власт, които преследват духовенството и национализират църквите, храмът е предаден на Руската задгранична православна общност (беглеци и противници на болшевизма) за владеене по пълномощие.
*** Владенето не е притежание! Владеенето е фактическо разпореждане с вещ, която или е твое притежание или притежания на др. лице. (вид владеене са например наемните отношения: живеете в апартамент, който не е ваше притежание – ваша собственост)
При установяването на дипломатически отношения между България и СССР през 1934 г., поради амбициите на Кремъл да съсипе храма, като го вземе под егидата на Кремълската църква, храмът е предаден на Българската патриаршия изцяло – не само като собственост, но и като владеене и разпореждане с него.
През 1945 г. той веднага е реквизиран от съветските окупационни власти, въпреки че е сериозно разрушен. На 30 октомври 1945 г. излиза съответният указ на руския патриарх, потвърждаващ пълномощията на владика Серафим в управлението на седемте руски енории в България като представител на Московската патриаршия, а през пролетта на 1946 г. храмът е предаден на Московската патриархия за владеене. Възстановяването му обаче е дело на българската държава, която го прави и която дава парите като негов собственик (първо 8 млн., после нараснали до 12 млн. тогавашни лв.)
През 1952-1953 г. руската православна църква се отказва от собственост на всички свои имоти в България – храмове, манастири и др. , На 10 ноември 1952 г. по решение на Светия Синод на Руската православна църква съществуващите в България руски православни енории, манастири, клир и монаси са прехвърлени в юрисдикцията на Българската православна църква, като статутът на храма „Свети Николай” се определя за ползване като Предворие на Руската църква. След този акт и след извършената реставрация през 1955 г. България вече може да присвои на храма статут на българска национална културна ценност (тогавашния „Държавен вестник” - в. Известия, бр.11/1955) и да поеме грижата за неговото поддържане и няколкото извършени реставрации в по-късно време.
През 1977 г. проблемът с цялата територия и сгради на имперско-руската легация и съветското посолство е решен чрез замяна. През 1977 г. сградата на онази легация-посолство (само сградата, без земята и храма) е предадена от родната държава на Москва като „Дом на Москва” срещу реципрочност – подобен имот в руската столица.
******************
На който не му се вярва, да прочете тези факти в руския официален Сайт на Подворието "Св. Николай Мирликийски" в София на московския патриалх и цяла Русия.
http://podvorie-sofia.bg/bg/o-hrame-2/o-hrame/
А също така да ги види и в препечатката през 2022 г. на този текст, направено от сайта „Православие.бг”, който сега обаче запя с друг глас - фейкпесен.
Извадил съм скрийншоти от съответните публикации, вкл. и в др. православни издания, но оставям за достоверност препращането към руския официален сайт на Подворието.
Кой разпали истерията за Руската църква?
СТИГА С ТЕЗИ ФЕЙКОВЕ!!!!
.
Писна ми от отвратителните лъжи във всички медии, по централните телевизии, от политици начело с лидера на „Възраждане”, както и от разни представящи се за „демократични” среди, НПО-та и движения, че храмът "Свети Николай" е собственост на Русия.
Размахва се един Констативен нотариален акт от 1997 г., който няма нищо общо с формата и съдържанието, по които се правят такива актове. Той първо беше публикуван в сайта Православие.бг и оттам се разнесе по медии, политици, „експерти” и т.н.
.
Констативният акт (давам скрийншот) е без печат, без входящ номер, без името на нотариуса, без вписана държавна такса за издаването му, без посочен адрес на храма (бул. Руски № 3), имотът не е № 1, както е написано, документът е с разместени редове, по него е трито, задрасквано и заличаван с коректор (напълно недопустимо за такъв документ - дори само това го прави невалиден), улица "Бенковски", спомената в него, не минава покрай храма, понеже между църквата и Природонаучния музей улица няма, а започва царската градина и т.н. Дори не е посочено нещо абсолютно задължително: не е написано името на посланика на Руската федерация – т.е. актът е с констатация „на село за баба ми”, ако се изразя образно.Актът е констативен. За такъв вид нотариален акт освен документ от 1878 г., се изискват и свидетели, каквито обаче не са посочени. При това имотът има дебело досие с регулации и др., извършвани през вековете и т.н. и те задължително би трябвало да се отразят до актуалното му състояние.
.
Сайтът, който първи го публикува, е създаден през 2005 г. и е дело на частна организация - НПО „Покров Богородичен”., която функционира от 1994 г. Диригент на тази структура (тя притежава и др. сайтове и инициативи) е Пламен Сивов - музикант, поет, изпълнител и всичко, което се сетите. Но няма да узнаете освен от мен, че е бил активен член на Световната федерация на православната младеж в тесни връзки с руската православна църква. От този сайт стартираха лъжите за собствеността на храма, за да се тиражират в медийното ни, интернет, обществено и политическо пространство.
.
Ако отворите Агенцията по кадастър, в кадастралната карта на София при търсене по „ПОСОЧЕТЕ ИМОТ ОТ КАРТАТА” на обекта Руска църква „Свети Николай" излиза надпис „няма данни” (за кадастрален номер)“ . Т.е. някой от Агенцията по вписванията е взел мерки да не се разбере истината.
Обаче за да се неглижира този факт, е създаден пореден фейк - за същата кадастрална карта с такъв посочен номер 68134.100.65. Малка грешка – кварталът 100 е от южната страна на бул. Цар Освободител”, а храмът се намира на северната страна – в квартал 494 по стария план, а сега - 405.
.
За фалшификация на официални документи се полага затвор: според чл. 308 от НК до 8 години за такъв род документи, ако се цели имотна облага (този случай) - до 10 г.
Но тези хартишки не водят до затвор, понеже не са фалшификат. Не са, защото не е спазена задължителната форма и съдържание на констативния акт, както и на кадастралния фейк - така направени, те не са фалшиви копия на официален документ, а са само измислици, фантазия. А фантазирането не е престъление..
Ползвали са съвети на опитен адвокат, за да не се носи отговорност, преди да го пуснат като фейк в "Православие.бг".
Хората не са особено грамотни, дори не гледат внимателно документите, за да видят тритото, заличаванията, не се сещат нито за адрес, нито за печат, нито за имена и т.н., и т.н. и съответно ги закачат като шарани на въдичката на лъжите.
.
Целият този терен, вкл. и сградите в него, са собственост на българската държава. Сградата на бившето имперскоруско-съветско посолство си е било руска и съветска собственост (сега е „Дом на Москва) , но е станала държавна през 1977 г. Тогава в замяна комунистическото ни правителство дава на СССР над 40 дка срещу парк-хотел Москва за ново тяхно посолство, а България придобива старите сгради.
(за детайли около историята виж моя пост РУСКИЯТ ХРАМ „СВЕТИ НИКОЛА” В СОФИЯ Е БЪЛГАРСКИ!
https://www.facebook.com/grigor.lilov/posts/pfbid02gy6ouSi3pvCAh3nKK1RcZQ7tivyQ6vuHUWcDQLVdqKU hTiHBjtuWrbVcun6i38VDl
.
Съществуването на такива фейкове, размахани от централни телевизии и централни медии, от политици, от разни НПО-та, от антикорупционни организации, вкл. и някои от тях уж „демократични”, е показателно чии нужди те обслужват в действителност.
Показвам и един документ – официален отговор от Столичната община кое за разлика от храма действително е руска собственост, понеже в района има и такава (Дом на Москва). За разлика от фейковете този документ не е фантазия.
=============================
ДОПЪЛНЕНИЕ, вкл. с факти от руския официален Сайт на Подворието в София на Московския патриарх и патриарх на цяла Русия.
.
Земята за храма е предоставена от софийската община през 1878 г.
Храмът е построен с дарения от руснаци и българи, като 75 000 франка дава и руският императорски двор, както дарение дава и българският царски двор. Кой колко е дал, остава неизвестно, понеже книгата на дарителите е изгоряла в пожар през 1944 г.
До 1915 г. храмът обслужва нуждите на руската легация у нас. От онзи момент вече не, понеже България и Русия са във война помежду си.
След идването на болшевиките на власт, които преследват духовенството и национализират църквите, храмът е предаден на Руската задгранична православна общност (беглеци и противници на болшевизма) за владеене по пълномощие.
*** Владенето не е притежание! Владеенето е фактическо разпореждане с вещ, която или е твое притежание или притежания на др. лице. (вид владеене са например наемните отношения: живеете в апартамент, който не е ваше притежание – ваша собственост)
При установяването на дипломатически отношения между България и СССР през 1934 г., поради амбициите на Кремъл да съсипе храма, като го вземе под егидата на Кремълската църква, храмът е предаден на Българската патриаршия изцяло – не само като собственост, но и като владеене и разпореждане с него.
През 1945 г. той веднага е реквизиран от съветските окупационни власти, въпреки че е сериозно разрушен. На 30 октомври 1945 г. излиза съответният указ на руския патриарх, потвърждаващ пълномощията на владика Серафим в управлението на седемте руски енории в България като представител на Московската патриаршия, а през пролетта на 1946 г. храмът е предаден на Московската патриархия за владеене. Възстановяването му обаче е дело на българската държава, която го прави и която дава парите като негов собственик (първо 8 млн., после нараснали до 12 млн. тогавашни лв.)
През 1952-1953 г. руската православна църква се отказва от собственост на всички свои имоти в България – храмове, манастири и др. , На 10 ноември 1952 г. по решение на Светия Синод на Руската православна църква съществуващите в България руски православни енории, манастири, клир и монаси са прехвърлени в юрисдикцията на Българската православна църква, като статутът на храма „Свети Николай” се определя за ползване като Предворие на Руската църква. След този акт и след извършената реставрация през 1955 г. България вече може да присвои на храма статут на българска национална културна ценност (тогавашния „Държавен вестник” - в. Известия, бр.11/1955) и да поеме грижата за неговото поддържане и няколкото извършени реставрации в по-късно време.
През 1977 г. проблемът с цялата територия и сгради на имперско-руската легация и съветското посолство е решен чрез замяна. През 1977 г. сградата на онази легация-посолство (само сградата, без земята и храма) е предадена от родната държава на Москва като „Дом на Москва” срещу реципрочност – подобен имот в руската столица.
******************
На който не му се вярва, да прочете тези факти в руския официален Сайт на Подворието "Св. Николай Мирликийски" в София на московския патриалх и цяла Русия.
http://podvorie-sofia.bg/bg/o-hrame-2/o-hrame/
А също така да ги види и в препечатката през 2022 г. на този текст, направено от сайта „Православие.бг”, който сега обаче запя с друг глас - фейкпесен.
Извадил съм скрийншоти от съответните публикации, вкл. и в др. православни издания, но оставям за достоверност препращането към руския официален сайт на Подворието.
. Виж цените в Румъния и Полша. Румънците рафинират казахстански нефт /KEBCO/ Бензинът им е на цената на нашия, а дизелът само със 7-8ст. по-скъп.В Полша цените са под нашите.
Понякога руски компании се ритат под масата, интересите им са различни.
Коментар