Политика в България

[dmm]

Еврото въвлича България в битката за Черно море

10.07.2025

От януари 2026 г. България официално ще се присъедини към еврозоната. Според анализаторите от подкаста The Duran – Алекс Кристофору и Александър Меркурис – това не е икономически прогрес, а геополитическа грешка, която ще превърне страната в пешка в голяма игра срещу Русия и в полза на европейските елити и местните олигарси. Еврозоната като инструмент за подчинение

„Голямата грешка“, нарича Кристофору преминаването към еврото. А Меркурис уточнява: „Не нов член – нова жертва“. Според него това не е икономически акт, а механизъм за по-дълбок контрол.

„България има олигарси – и те ще спечелят. Ще теглят кредити в евро при ниски лихви, ще движат капитали навън без ограничение. А хората? Те ще плащат цената – с обедняване, безработица и още по-голямо икономическо изоставане“, казва Меркурис.

Подкрепата на политиците за еврото не е изненада: „Те са зависими от същите олигарси. Избирателната система в България е контролирана, поляризирана. При свободен обществен дебат, мнозинството от българите щяха да се обявят против“, добавя той. „Няма суверенитет без своя валута“

„Не си суверенна държава, ако не можеш да печаташ собствената си валута“, подчертава Кристофору. За него приемането на еврото е „заключване“ на България в рамките на Европейския съюз – не като равноправен партньор, а като територия с ограничени права.
„Ще стане много скъпо да се живее. Ако хората излязат да протестират, ЕС просто ще им изключи банкоматите и протестът ще свърши за ден“, казва той.

Меркурис добавя: „България ще загуби възможността да развива индустрия. Икономиката ще бъде подчинена, а страната ще стане още по-уязвима на кризи – и зависима от външни решения“. Черно море – следващият „европейски проект“?

Според двамата анализатори основната цел не е валутна интеграция, а геополитическа експанзия на ЕС в региона на Черно море.
„Има официален план – публикуван – за превръщането на Черно море в „езеро на ЕС“, казва Меркурис.

С включването на България, а скоро и на Румъния, еврозоната ще се използва като платформа за военно и инфраструктурно разширение. „Говори се за военноморски бази в Бургас, Констанца, нови пристанища, жп линии, корабостроителници“, изброява Меркурис.

Кристофору обобщава стратегията: „Украйна вече не е надеждна база за НАТО. ЕС и НАТО губят достъп до Крим и Одеса. Затова ще се опитат да компенсират чрез България и Румъния“. Русия, Турция и сблъсъкът на интереси

И Русия, и Турция ще се противопоставят на тази схема. „Ердоган ще изиграе своето шоу – ще поиска отстъпки от ЕС, но не иска европейско военно присъствие в Черно море“, обяснява Меркурис.
Що се отнася до Русия: „Тя ще види в това директна заплаха. Затова ще затвърди позицията си – че не може да допусне Украйна в ЕС. За Кремъл ЕС вече не е икономически съюз, а геостратегически проект, открито анти-руски“. България – между зависимостта и културната памет

Меркурис, който има роднински връзки в България, не крие разочарованието си: „България дължи своята независимост на Русия. Народът ѝ все още пази културни, исторически и езикови връзки с Русия. Това, което се случва, ще бъде жестока културна и геополитическа ампутация“.

„Русия има влияние в България, но не може да спре процеса – ако самите българи не го спрат. Ако преминем точката на въвеждане на еврото, страната ще бъде изгубена за суверенитета си. И въвлечена във военни схеми, които не са нейни“, завършва той.

[filchef]

[Mateev]

[pinoccio]

Лябимецът на Пинокио Доц. Сарийски написал статия:
Повечето водещи централни банки в света очакват катастрофа
https://obektivno.bg/docz-sarijski-p...at-katastrofa/
===================================

Ето подробна проверка на твърденията на доц. Григор Сарийски, представени в текста. Анализът е разделен по ключови твърдения за по-голяма яснота.

Обща оценка: Проверката показва смесена картина. Част от изложените факти са верни и лесно проверими (данни за дългове, системата за гласуване в ЕЦБ, резултати от анкети). Те обаче често са представени без важен контекст или се използват за подкрепа на по-крайни и спекулативни заключения. Някои от твърденията са подвеждащи или не отразяват напълно актуалната ситуация.

---

Проверка на отделните твърдения:

1. Твърдение: 52% от централните банки в анкета на UBS очакват стагфлация или рецесия, последвана от стагфлация.

• Проверка: Твърдението се отнася за годишната анкета на UBS сред управителите на валутни резерви на централни банки (UBS Annual Reserve Manager Survey). Последното издание е публикувано в края на юни 2024 г.
• Резултат: Според доклада, публикуван от UBS и отразен от медии като Reuters, 52% от анкетираните централни банкери действително посочват стагфлацията (или рецесия, последвана от стагфлация) като основен риск за световната икономика през следващата година. Това е значително увеличение спрямо 18% в анкетата от 2023 г.
• Оценка: Вярно.
• Контекст: Това твърдение точно отразява резултатите от конкретна авторитетна анкета. То показва нарастващ песимизъм сред една важна група финансови експерти. Важно е да се отбележи, че това са очаквания и прогнози, а не сигурно бъдеще.

---

2. Твърдение: България ще има ограничени права на глас в ЕЦБ, по подобие на Хърватия, която в 1/3 от 2025 г. няма да гласува.

• Проверка: Управителният съвет на ЕЦБ, който взима решенията за паричната политика, работи на ротационен принцип, за да остане ефективен при голям брой членове. Страните се делят на две групи според размера на икономиката и финансовия им сектор.
  • Група 1: 5-те най-големи икономики (Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия) си поделят 4 гласа и се сменят всеки месец.
  • Група 2: Останалите страни (в момента 16, скоро 17 с България) си поделят 11 гласа.
• Според официалния календар на ЕЦБ за 2025 г., Хърватия (Hrvatska) действително няма право на глас през януари, февруари, август и септември. Това са 4 от 12 месеца, или точно 1/3 от годината.
• Оценка: Вярно.
• Контекст (много важен): Твърдението е фактически вярно, но пропуска ключови детайли. Управителят на националната централна банка (в случая на БНБ) участва във всички заседания на Управителния съвет, изказва се и участва в дискусиите, дори когато няма право на глас. Целта на системата е ефективност, а не лишаване от глас. Решенията се взимат с консенсус за цялата еврозона, а не като защита на тесни национални интереси.

---

3. Твърдение: Има огромни разлики в държавния дълг (Франция – 1.2 пъти БВП), което създава различни интереси.

• Проверка: Според последните данни на Евростат (за края на 2023 г.):
  • Дългът на Франция е 110.6% от БВП. (1.2 пъти е 120%, което е леко завишено, но в същия порядък).
  • Дългът на Германия е 63.6% от БВП.
  • Дългът на България е 23.1% от БВП.
• Разликите са огромни и това действително създава различни икономически интереси. Страни с висок дълг имат по-голям интерес от по-висока инфлация (която обезценява дълга) и от емитирането на общ европейски дълг (който разпределя риска).
• Оценка: Вярно.

---

4. Твърдение: Германия е премахнала "дълговата спирачка" и скоро ще премине в лагера на Франция, настояващ за общ дълг.

• Проверка: Твърдението, че Германия е "премахнала" дълговата спирачка (Schuldenbremse), е невярно. През ноември 2023 г. Конституционният съд на Германия постанови, че прехвърлянето на 60 млрд. евро от ковид фондове към климатични проекти е противоконституционно, което затегна, а не премахна правилата. "Дълговата спирачка" е в сила и създава сериозни проблеми на управляващата коалиция при съставянето на бюджета за 2025 г.
• Води се интензивен дебат дали правилото да бъде реформирано, за да се позволят повече заеми за отбрана и зелен преход, но то не е премахнато.
• Оценка: По-скоро невярно / Подвеждащо.
• Контекст: Прогнозата, че Германия ще смени лагера, е спекулация. Въпреки натиска за повече разходи, в Германия има много силна политическа и обществена съпротива срещу трупането на дългове и емитирането на общи еврооблигации.

---

5. Твърдение: Предстои нова инициатива за общ дълг от 150 млрд. евро за въоръжаване.

• Проверка: Идеята за емитиране на общ европейски дълг за финансиране на отбраната е реална. Тя се подкрепя активно от страни като Франция, Естония и Белгия, както и от еврокомисаря Тиери Бретон. Сумата от около 100-150 млрд. евро действително се споменава в тези предложения.
• Контекст: Ключовата дума е "предложение". Доц. Сарийски го представя като предстоящо събитие ("Предстои нова... инициатива"). В действителност, към момента няма съгласие между страните членки. "Пестеливите" страни, начело с Германия и Нидерландия, са твърдо против. Идеята е на масата, но е далеч от реализация.
• Оценка: Подвеждащо. Представя предложение в процес на дебат като сигурно бъдещо събитие.

---

6. Твърдение: В Хърватия преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са намалели след влизането в еврозоната.

• Проверка: Хърватия влезе в еврозоната на 1 януари 2023 г. Трябва да сравним данните за ПЧИ за 2023 г. с предходни години.
  • Според данни на Хърватската народна банка (HNB), ПЧИ през 2023 г. са били около 3.9 млрд. евро.
  • През 2022 г. те са били рекордно високи – около 4.2 млрд. евро.
• Следователно, има спад през 2023 г. спрямо 2022 г.
• Оценка: Вярно, но с липсващ контекст.
• Контекст: Използването на данните само за една година е манипулативно.
  1. Корелацията не е причинно-следствена връзка. Спадът може да се дължи на глобалното забавяне, по-високите лихви, липсата на големи еднократни сделки, а не на приемането на еврото.
  2. 2022 г. беше изключително силна година. В сравнение с 2021 г. (2.8 млрд. евро), ПЧИ през 2023 г. всъщност са по-високи.
  3. Дългосрочните ефекти не могат да се съдят по данните за една година. Опитът на други страни (като балтийските) показва увеличение на инвестициите в годините след приемането на еврото.

Заключение

Доц. Сарийски правилно идентифицира реални рискове и съществуващи проблеми в еврозоната: нарастващия икономически песимизъм, напрежението между "длъжници" и "пестеливи", сложната система за вземане на решения.

Неговата аргументация обаче има слабости:

• Използва факти избирателно: Представя верни данни (спада на ПЧИ в Хърватия за 1 г., ротацията в ЕЦБ) без необходимия контекст, което води до едностранчиви изводи.
• Представя спекулации като факти: Прогнозите за бъдещото поведение на Германия или реализирането на общ дълг за отбрана са представени като почти сигурни събития, докато те са обект на ожесточен политически дебат.
• Използва неточни твърдения: Твърдението за "премахването" на дълговата спирачка в Германия е фактически невярно и подкопава анализа.

В крайна сметка, изказването представлява една силно песимистична и критична гледна точка към еврозоната, която се основава на реални проблеми, но ги интерпретира по максимално негативен начин, като пропуска балансиращи факти и контекст.

Барби, хубаво е, че прилагаш и тук съдействието на твоя асистент, който доказа своята ефикасност и аз съм изключително респектиран. Но да погледнем последните няколко реда, които заключават за слабостите в изложението на Сарийски. Следва, че съществуват прогнози за бъдещо поведение на Германия за реализиране на общ дълг за отбрана. Ако Сарийски предположи, че те са осъществими, това е спекулация. Ако ИИ предположи, че те не са осъществими, защото те са обект на дебат в момента, това не е спекулация. Това е асиметрична логика, защото и двете твърдения следва да бъдат разглеждани като спекулация. Същото важи и за премахването на дълговата спирачка в Германия. Днес е противоконституционно, но утре може да не бъде след съответните удобни за целта поправки. Факт е, че този въпрос се дебатира. Ако Сарийски предположи, че такава дългова спирачка ще има, това е спекулация. Ако ИИ предположи, че такава няма да има, защото засега само се говори, това не е спекулация. Имаме отново асиметрична логика, защото и двете твърдения отново са спекулации. Как следва да погледнем на този логически казус? Ако една жена е бременна, можем ли да твърдим, че залогът за неуспешно израждане е спекулация, а залогът за успешно израждане не е спекулация? Видно е, че и двете тези са спекулативни.

[ярък]

Трябва да вземем камъни и дърва и да изметем дебелите свине от властта..
Време е за протести !

пп Имам едно предложение - всички органи с изминал мандат да бъдат на минимална заплата.

[neon7]

България е първата държава в света на мафията. Мафията е овладяла всичко - от общини, институции, агенции, до централната власт и най-малките селски общини. Мафията е овладяла прокуратурата и съдебната власт. Мафията във властта сама си избира проверяващите, които се назначават от същата тази мафия, като целта им е да слагат чадър над мафията. А, и да разгонват конкуренцията.

В България много политици искат да крадат. О, те не го казват така, а вътрешно убеждение, подпомагане, усвояване. Но на практика крадат. Дори да не искат, системата е такава, че ще ги накара. Примерно нов кмет. Стари общесвени поръчки и изпълнители, които са в списъка за избиране за победители. А такъв списък има във всяка община за големите поръчки. И новият кмет е уведомяван за списъка. Изпълнителите съответно се договарят с него. Ако не се задействат, и работата в общината ще спре. Кметът на практика е принуден от обстоятелствата да се съобразява с действащото положение. А в такава ситуация да го хванат на калъп с кинтите, е елементарна операция.

Не, че не е известно. Изумително е, че някои кметове на София и Пловдив примерно не са в затвора и дори не са арестувани. Слушала съм за записи на кмет, който си пъха подкупа в чорапите и квичи от радост, че е взел кинтите. Виждала съм внезапно "вътрешно убеждение" сред лица на отговорни постове.



Но системата на мафията е свързана. Тя се отбранява не само срещу хората, които са против корупцията. А най-много срещу тези, които искат да се наредят на трапезата и те да крадат, но са чужди. Такова нещо не се прощава.

Всеки в България може да бъде сготвен по учебник. На всеки може да бъде подхвърлен компромат, пари, запис, какво ли не. С днешната техника се правят чудеса. И всяко чуждо тяло в системата на мафията, бива нападано и изхвърляно. И то с назидание за останалите, които могат да си въобразят, че могат да пробият системата.

Този филм сме го гледали. Например с Иванчева. Сега с Коцев. Не знам какво се е случило реално. Но знам, че той е излишен в държавата на ГЕРБ. Ако е честен-ще им разкрие схемите и далаверите и ще им пречи да крадат. Ако е корумпиран - ще го хванат и за назидание ще го осъдят, за да не си въобрази някой, че може да се включи в системата от друг отбор.

Елементарно, драги ми смехурковци. Корабчета ни плуват в очите....

Елена Гунчева-Гривова

[barbaron]

Въпрос: А ти какъв анализ би направил на тази тема?

Отговор:

Чудесен въпрос. Докато проверката на факти се фокусира върху "вярно/невярно", анализът позволява да се разгледа по-широката картина, да се претеглят аргументите и да се изведат по-нюансирани заключения.

Ето един анализ на темата, който се опитва да бъде балансиран и да разгледа въпроса от няколко страни:

Анализ: Влизането на България в Еврозоната – Риск в бурята или търсене на заслон?

Въпросът дали сега е подходящият момент за присъединяване към еврозоната е напълно основателен. Глобалната икономическа среда е несигурна, а самата еврозона има своите хронични проблеми. Анализът на доц. Сарийски коректно идентифицира много от тези рискове. Въпреки това, пълната картина изисква да се разгледат и контрааргументите, особено през призмата на специфичната ситуация на България.

1. Вятърът насреща: Рисковете са реални

Не може да се отрече, че еврозоната не е идиличен клуб, а сложен съюз с вътрешни напрежения. Основните рискове, които трябва да се вземат предвид, са:

• Глобална икономическа несигурност: Прогнозите за стагфлация и рецесия са сериозни. Влизането в който и да е съюз в такъв момент носи рискове, тъй като икономическите "болести" се разпространяват по-лесно между свързани икономики.
• "Един размер за всички" парична политика: Европейската централна банка (ЕЦБ) определя една лихвена политика за над 20 различни икономики. Политика, подходяща за справяне с инфлацията в Германия, може да задуши растежа в по-слаба икономика. При криза България губи възможността да използва инструменти като девалвация на валутата, за да стимулира износа си.
• Напрежението "Север-Юг" (Длъжници срещу Пестеливци): Това е най-голямото структурно предизвикателство. Страни с огромен дълг (като Франция и Италия) имат интерес от по-хлабава фискална политика и общи дългове. Страни с нисък дълг (като България) нямат такъв интерес. Това създава постоянен политически сблъсък за бъдещето на съюза, в който гласът на малките страни е по-слаб.

2. Попътният вятър: Аргументите "ЗА", които често се пропускат

Аргументите на доц. Сарийски пропускат ключови елементи от българската реалност, които променят фундаментално уравнението:

• Ключовият фактор: Валутният борд: Това е най-важният аргумент. България вече се е отказала от своята независима парична политика през 1997 г. Нашият лев е скачен с еврото, а лихвените нива у нас следват тези на ЕЦБ. Ние вече живеем с негативите на "един размер за всички", без да имаме достъп до позитивите. За България преминаването към еврото не е революционна стъпка към загуба на суверенитет, а логичното завършване на процес, започнал преди десетилетия.
• По-добре "в стаята", отколкото "пред вратата": Да, гласът на България в ЕЦБ ще бъде ротационен и по-малък от този на Германия. Но алтернативата е да нямаме никакъв глас. В момента решенията на ЕЦБ пряко влияят на нашата икономика, без управителят на БНБ дори да присъства на заседанията. След приемането ни, той ще участва във всички дискусии и ще има периодично право на глас. Това е несъмнено по-добра позиция.
• Еврозоната като "заслон в буря": Точно защото светът е несигурен, за малка и отворена икономика като българската е по-безопасно да бъде част от голям икономически блок. Еврото е втората резервна валута в света, а зад него стои мощта на ЕЦБ като кредитор от последна инстанция. При глобална финансова криза, левът би бил много по-уязвим на спекулативни атаки, отколкото еврото. Влизането в еврозоната е застраховка срещу валутна нестабилност.
• Практически икономически ползи:
  • Премахване на трансакционни разходи: Спестява пари на бизнеса и гражданите.
  • По-ниски лихви по заеми: Достъпът до по-дълбокия и ликвиден финансов пазар на еврозоната исторически води до по-ниски лихви за правителството, фирмите и домакинствата. Това стимулира инвестициите и потреблението.
  • Инвестиционна сигурност: Членството е "печат за одобрение", който намалява риска за чуждестранните инвеститори. Краткосрочните колебания (като в Хърватия) са по-маловажни от дългосрочния ефект на повишена предвидимост.

Заключение: Изборът не е между перфектен и лош вариант

Времето никога не е "перфектно". Винаги ще има кризи, рискове и несигурност. Въпросът за България не е дали еврозоната е безупречна система (не е), а дали в дългосрочен план сме по-добре вътре или извън нея, имайки предвид нашата специфична ситуация.

1. За страни като Полша или Чехия, със собствена гъвкава валута, дебатът е много по-сложен, защото те наистина биха загубили важен икономически инструмент.
2. За България, която вече живее в "чакалнята" на еврото заради валутния борд, повечето от негативите вече са факт. Влизането в "къщата" ни дава достъп до сигурността, по-ниските разходи и мястото на масата за вземане на решения.

Следователно, въпреки реалните рискове и турбуленции, за България присъединяването към еврозоната е по-скоро стратегическо управление на риска, отколкото безразсъден скок в неизвестното. То е преминаване от позиция на пасивен наблюдател, изложен на всички рискове, към позиция на пълноправен, макар и малък, участник в един от най-големите икономически клубове в света. Успехът обаче няма да дойде автоматично – той ще зависи от провеждането на разумни фискални политики и структурни реформи у дома.

[barbaron]

Лябимецът на Пинокио Доц. Сарийски написал статия:
Повечето водещи централни банки в света очакват катастрофа
https://obektivno.bg/docz-sarijski-p...at-katastrofa/
===================================

Ето подробна проверка на твърденията на доц. Григор Сарийски, представени в текста. Анализът е разделен по ключови твърдения за по-голяма яснота.

Обща оценка: Проверката показва смесена картина. Част от изложените факти са верни и лесно проверими (данни за дългове, системата за гласуване в ЕЦБ, резултати от анкети). Те обаче често са представени без важен контекст или се използват за подкрепа на по-крайни и спекулативни заключения. Някои от твърденията са подвеждащи или не отразяват напълно актуалната ситуация.

---

Проверка на отделните твърдения:

1. Твърдение: 52% от централните банки в анкета на UBS очакват стагфлация или рецесия, последвана от стагфлация.

• Проверка: Твърдението се отнася за годишната анкета на UBS сред управителите на валутни резерви на централни банки (UBS Annual Reserve Manager Survey). Последното издание е публикувано в края на юни 2024 г.
• Резултат: Според доклада, публикуван от UBS и отразен от медии като Reuters, 52% от анкетираните централни банкери действително посочват стагфлацията (или рецесия, последвана от стагфлация) като основен риск за световната икономика през следващата година. Това е значително увеличение спрямо 18% в анкетата от 2023 г.
• Оценка: Вярно.
• Контекст: Това твърдение точно отразява резултатите от конкретна авторитетна анкета. То показва нарастващ песимизъм сред една важна група финансови експерти. Важно е да се отбележи, че това са очаквания и прогнози, а не сигурно бъдеще.

---

2. Твърдение: България ще има ограничени права на глас в ЕЦБ, по подобие на Хърватия, която в 1/3 от 2025 г. няма да гласува.

• Проверка: Управителният съвет на ЕЦБ, който взима решенията за паричната политика, работи на ротационен принцип, за да остане ефективен при голям брой членове. Страните се делят на две групи според размера на икономиката и финансовия им сектор.
  • Група 1: 5-те най-големи икономики (Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия) си поделят 4 гласа и се сменят всеки месец.
  • Група 2: Останалите страни (в момента 16, скоро 17 с България) си поделят 11 гласа.
• Според официалния календар на ЕЦБ за 2025 г., Хърватия (Hrvatska) действително няма право на глас през януари, февруари, август и септември. Това са 4 от 12 месеца, или точно 1/3 от годината.
• Оценка: Вярно.
• Контекст (много важен): Твърдението е фактически вярно, но пропуска ключови детайли. Управителят на националната централна банка (в случая на БНБ) участва във всички заседания на Управителния съвет, изказва се и участва в дискусиите, дори когато няма право на глас. Целта на системата е ефективност, а не лишаване от глас. Решенията се взимат с консенсус за цялата еврозона, а не като защита на тесни национални интереси.

---

3. Твърдение: Има огромни разлики в държавния дълг (Франция – 1.2 пъти БВП), което създава различни интереси.

• Проверка: Според последните данни на Евростат (за края на 2023 г.):
  • Дългът на Франция е 110.6% от БВП. (1.2 пъти е 120%, което е леко завишено, но в същия порядък).
  • Дългът на Германия е 63.6% от БВП.
  • Дългът на България е 23.1% от БВП.
• Разликите са огромни и това действително създава различни икономически интереси. Страни с висок дълг имат по-голям интерес от по-висока инфлация (която обезценява дълга) и от емитирането на общ европейски дълг (който разпределя риска).
• Оценка: Вярно.

---

4. Твърдение: Германия е премахнала "дълговата спирачка" и скоро ще премине в лагера на Франция, настояващ за общ дълг.

• Проверка: Твърдението, че Германия е "премахнала" дълговата спирачка (Schuldenbremse), е невярно. През ноември 2023 г. Конституционният съд на Германия постанови, че прехвърлянето на 60 млрд. евро от ковид фондове към климатични проекти е противоконституционно, което затегна, а не премахна правилата. "Дълговата спирачка" е в сила и създава сериозни проблеми на управляващата коалиция при съставянето на бюджета за 2025 г.
• Води се интензивен дебат дали правилото да бъде реформирано, за да се позволят повече заеми за отбрана и зелен преход, но то не е премахнато.
• Оценка: По-скоро невярно / Подвеждащо.
• Контекст: Прогнозата, че Германия ще смени лагера, е спекулация. Въпреки натиска за повече разходи, в Германия има много силна политическа и обществена съпротива срещу трупането на дългове и емитирането на общи еврооблигации.

---

5. Твърдение: Предстои нова инициатива за общ дълг от 150 млрд. евро за въоръжаване.

• Проверка: Идеята за емитиране на общ европейски дълг за финансиране на отбраната е реална. Тя се подкрепя активно от страни като Франция, Естония и Белгия, както и от еврокомисаря Тиери Бретон. Сумата от около 100-150 млрд. евро действително се споменава в тези предложения.
• Контекст: Ключовата дума е "предложение". Доц. Сарийски го представя като предстоящо събитие ("Предстои нова... инициатива"). В действителност, към момента няма съгласие между страните членки. "Пестеливите" страни, начело с Германия и Нидерландия, са твърдо против. Идеята е на масата, но е далеч от реализация.
• Оценка: Подвеждащо. Представя предложение в процес на дебат като сигурно бъдещо събитие.

---

6. Твърдение: В Хърватия преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са намалели след влизането в еврозоната.

• Проверка: Хърватия влезе в еврозоната на 1 януари 2023 г. Трябва да сравним данните за ПЧИ за 2023 г. с предходни години.
  • Според данни на Хърватската народна банка (HNB), ПЧИ през 2023 г. са били около 3.9 млрд. евро.
  • През 2022 г. те са били рекордно високи – около 4.2 млрд. евро.
• Следователно, има спад през 2023 г. спрямо 2022 г.
• Оценка: Вярно, но с липсващ контекст.
• Контекст: Използването на данните само за една година е манипулативно.
  1. Корелацията не е причинно-следствена връзка. Спадът може да се дължи на глобалното забавяне, по-високите лихви, липсата на големи еднократни сделки, а не на приемането на еврото.
  2. 2022 г. беше изключително силна година. В сравнение с 2021 г. (2.8 млрд. евро), ПЧИ през 2023 г. всъщност са по-високи.
  3. Дългосрочните ефекти не могат да се съдят по данните за една година. Опитът на други страни (като балтийските) показва увеличение на инвестициите в годините след приемането на еврото.

Заключение

Доц. Сарийски правилно идентифицира реални рискове и съществуващи проблеми в еврозоната: нарастващия икономически песимизъм, напрежението между "длъжници" и "пестеливи", сложната система за вземане на решения.

Неговата аргументация обаче има слабости:

• Използва факти избирателно: Представя верни данни (спада на ПЧИ в Хърватия за 1 г., ротацията в ЕЦБ) без необходимия контекст, което води до едностранчиви изводи.
• Представя спекулации като факти: Прогнозите за бъдещото поведение на Германия или реализирането на общ дълг за отбрана са представени като почти сигурни събития, докато те са обект на ожесточен политически дебат.
• Използва неточни твърдения: Твърдението за "премахването" на дълговата спирачка в Германия е фактически невярно и подкопава анализа.

В крайна сметка, изказването представлява една силно песимистична и критична гледна точка към еврозоната, която се основава на реални проблеми, но ги интерпретира по максимално негативен начин, като пропуска балансиращи факти и контекст.

[dmm]

https://www.facebook.com/reel/1061167915986779 на печелившите честито

[dmm]

Доц. Сарийски: Повечето водещи централни банки в света очакват катастрофа

Актуално
10.07.2025
Автор:Обективно

България вероятно ще се присъедини към еврозоната във възможно най-неподходящия момент, когато 52% от 40-те централните банки, участващи в редовната анкета на UBS очакват стагфлация, или рецесия последвана от стагфлация (за сравнение през миналата година делът на песимистите достигаше едва 18%). Стагфлация (от „стагнация“ + „инфлация“) е термин от макроикономиката, с който се обозначава състояние на икономиката, характеризиращо се със застой (нисък темп на икономически ръст), ръст на инфлацията и увеличаване на безработицата и като цяло не се възприема като благоприятен момент за нови начинания. Икономистът, доц. Григор Сарийски обясни какво означава за страната ни влизането в еврозоната при надигащата се криза в Европа и света в интервю за Катя Илиева по ТВ 7/8.

България няма да стане равна с богатите икономики, като Франция и Германия само защото е приета в еврозоната, заяви той и предложи на всеки, който се съмнява в това, да разгледа ротацията при гласуване в Европейската централна банка. “На сайта на ЕЦБ е публикуван график за ротация и там може да видите кой кога има право да гласува. Петте най-големи икономики разполагат с 4 гласа, т.е. те участват в четири от всеки пет гласувания. Страните от нашата категория имат значително по-малко участие при вземането на решения, тъй като са с малко население и по-скромен БВП“, обясни доц. Сарийски.

Той даде пример с Хърватия, последната присъединила се страна към еврозоната, която през януари и февруари не е имала право на глас и няма да има право на глас през август и септември. “Това означава че в 1/3 от гласуванията през 2025 г. Хърватия не участва и ако при някое от тях се вземат решения, които непосредствено я засягат, тя ще трябва да разчита на някой от останалите, който да защитава нейния интерес“, обясни доц. Сарийски.

Той посочи, че не може да става и дума за изравняване между страните-членки по някои от количествените критерии, като например държавен дълг и това е предпоставка за все по-голямо разминаване между целите и намеренията на членуващите в общността. „Франция има дългове, които са 1,2 пъти по-големи от брутния й вътрешен продукт (БВП), което означава, че тази страна е много по-заинтересована от емитирането на общи дългове, отколкото например ние и Германия“, подчерта икономистът, като добави, че задълбочаването на тези различия ще бъде един от основните фактори за засилването на разногласията в общността.

Доц. Сарийски прогнозира, че е много вероятно през следващите години Германия да премине от групата на „пестеливите“ към лагера на Франция, която трупа държавен дълг с особена охота и затова толкова настоява за идеята за теглене на общи заеми в ЕС. Към момента Европейският съюз има само една емисия на общ дълг, на стойност около 800 млрд. евро, по така наречения „инструмент за възстановяване“, създаден по време на пандемията от Ковид-19, за да се финансират ПВУ на страните-членки. Тогава Европейската комисия изтегли общ дълг от името на всички страни-членки, който те гарантират. „Чисто хипотетично, ако някой реши да излезе, останалите ще трябва да изплатят и неговите заеми“, обясни доц. Сарийски и добави: „Предстои нова подобна инициатива, в рамките на която ще бъдат изтеглени заеми за 150 млрд. С цел финансиране на част от разходите за въоръжаване“.

Повечето тежко задлъжнели страни имат интерес от разширяване на обхвата на тази практика и единствената причина тя да не бъде възприета досега е опозицията на влиятелните икономики с относително нисък дълг. Проблемът е, че една от тези страни – Германия съвсем наскоро премахна т.нар. дългова спирачка заради финансирането на нарастващите разходи за отбрана, така че страната може бързо да навакса с трупането на дългове и в рамките на 4-5 г. да премине в групата на страните, които ще имат интерес и съответно – ще лобират за емитиране на общ дълг, обясни доц. Сарийски. Засега ролята на най-активен лобист за тази идея е Франция, която под претекст, че иска да подобри статуса на еврото като глобална резервна валута, настоява пред съюзниците си от ЕС да възприемат това като стандартна практика и да се насочат към тегленето на повече общи заеми.

„Що се отнася до твърденията, че инвестициите ще се увеличат след влизането в еврозоната, за тяхната достоверност можете да съдите по опита на Хърватия. През първата година след датата на присъединяване, преките чуждестранни инвестициите не само че не се увеличиха, но дори намаляха, като в нашия случай трябва да отчетем отвратителните тенденции, които се развиват в световната икономика докато ние се готвим да влезем в еврозоната. В момента повечето централни банки очакват своеобразна икономическа катастрофа, и в подобна ситуация да разчитате на увеличение на инвестициите и умерена инфлация е меко казано наивно“, коментира икономистът.

[Pyramid]

Хахаха-а кой направи ББ главен секретар на МВР?Бригадир Аспарухов и другите бивши комуняги от кръга Монтерей.Всички бивши служители или агенти на ДС.

Тук, на мястото на Матеев, бих изнегодувал:

-Измамиха ни! Откъде накъде!?!

[Vergil1975]

Нямаме втори живот, за да проверим и другата алтернатива. Можеше да е и много по-зле, ако продължаваха да управляват комунистите и агентите от Държавна сигурност.

Хахаха-а кой направи ББ главен секретар на МВР?Бригадир Аспарухов и другите бивши комуняги от кръга Монтерей.Всички бивши служители или агенти на ДС.

[Mateev]

И защо смяташ, че ако управляваше друга партия резултатите щяха да са по-лоши.Тия резултати са минимума,който можеше да постигне България. А резултатите щяха да са много по-добри ако нямаше такава корупция.
Далеч съм от мисълта ,че щяхме да сме като Чехия или Словения, но щяхме са сме пред Унгария и Румъния и близо до Полша.

Нямаме втори живот, за да проверим и другата алтернатива. Можеше да е и много по-зле, ако продължаваха да управляват комунистите и агентите от Държавна сигурност.

[Vergil1975]

В интерес на истината цифрите ме впечатлиха. Ако са верни, наистина ББ добре се е справил. Иначе с удоволствие бих гласувал за някой сериозен конкурент на ББ, ако се появи на хоризонта.

И защо смяташ, че ако управляваше друга партия резултатите щяха да са по-лоши.Тия резултати са минимума,който можеше да постигне България. А резултатите щяха да са много по-добри ако нямаше такава корупция.
Далеч съм от мисълта ,че щяхме да сме като Чехия или Словения, но щяхме са сме пред Унгария и Румъния и близо до Полша.

[Mateev]

Е та ти досега колко хвалби направи на ГЕРБ и ББ сега твърдиш, че не си го подкрепял.
Ама аз съм имал болно въображение.
И щом публикуваш положителен коментар за даден политик значи одобряваш написаното.

В интерес на истината цифрите ме впечатлиха. Ако са верни, наистина ББ добре се е справил. Иначе с удоволствие бих гласувал за някой сериозен конкурент на ББ, ако се появи на хоризонта.