Може би и преди съм писала в темата по темата
Моят дядо е участвал от началото на Балканската до края на Първата световна война. Откупил е живота на по-големия си брат - отишъл е доброволец вместо него. Семейният съвет се е събрал и е решил дядо ми да замине на война, защото е бил ерген, в началото на живота си, а брат му е бил женен с две деца.
Така дядо попада в Дели алай, 23 Шипченски полк. Геройството и саможертва на войниците, които служат в него са повода да се напише марша "Велик е нашия войник". А името си "Лудия полк" получават след атаката на някаква малка крепост преди Одрин /по спомени на тати/
В полкът е имало много войници от хабитата. Били диви балканджии, та се налагало началството да им чете конско да се държат прилично, като европейци
. Така де, вече не били тъмни балкански субекти - трябвало културка да го раздават.
Та, значи ... били разположени на лагер в Одринското поле. В близост имало някакво селище и ходжата сутрин по изгрев ставал и си пеел молитвата от минарето ... и будел съгражданите ми, щото те били най-близо до джамията. Войниците не можели да се наспиват и започнали да нервничат.
Един от офицерите, заедно с дядо ми, който знаел перфектно турски отишли при светия човек и го помолили да си пее молитвата по-тихо. Ходжата обещал да не е толку гръмогласен. И на следващата сутрин ревнал пак с пълно гърло.
Показало се слънцето на третия ден след срещата, божият човек отново се качил на минарето и запял. Най-добрият приятел на дядо и най-точен стрелец в дружината вдигнал пушката и с един изстрел го свалил на земята. Дотук с културното и възпитано държание на новите европейци. Балканджията винаги си остава див
Наздраве!

Моят дядо е участвал от началото на Балканската до края на Първата световна война. Откупил е живота на по-големия си брат - отишъл е доброволец вместо него. Семейният съвет се е събрал и е решил дядо ми да замине на война, защото е бил ерген, в началото на живота си, а брат му е бил женен с две деца.
Така дядо попада в Дели алай, 23 Шипченски полк. Геройството и саможертва на войниците, които служат в него са повода да се напише марша "Велик е нашия войник". А името си "Лудия полк" получават след атаката на някаква малка крепост преди Одрин /по спомени на тати/
В полкът е имало много войници от хабитата. Били диви балканджии, та се налагало началството да им чете конско да се държат прилично, като европейци

Та, значи ... били разположени на лагер в Одринското поле. В близост имало някакво селище и ходжата сутрин по изгрев ставал и си пеел молитвата от минарето ... и будел съгражданите ми, щото те били най-близо до джамията. Войниците не можели да се наспиват и започнали да нервничат.
Един от офицерите, заедно с дядо ми, който знаел перфектно турски отишли при светия човек и го помолили да си пее молитвата по-тихо. Ходжата обещал да не е толку гръмогласен. И на следващата сутрин ревнал пак с пълно гърло.
Показало се слънцето на третия ден след срещата, божият човек отново се качил на минарето и запял. Най-добрият приятел на дядо и най-точен стрелец в дружината вдигнал пушката и с един изстрел го свалил на земята. Дотук с културното и възпитано държание на новите европейци. Балканджията винаги си остава див

Наздраве!
Коментар