История

[Kiro]

https://www.24chasa.bg/sport/article...gL-rHX7mEMezsM


Ново 20! Хърватите са българи

[Kiro]

Вижте най-големите армии в света от 1816 до 2017 г.
https://youtu.be/W3x92JDCaBU

[Kiro]

Римските додекаедри – неголеми кухи обекти от бронз или камък с 12 плоски петоъгълни граници. За римските додекаедри е станало известно не толкова отдавна – преди около 200 години. Те са били създадени приблизително във II–IV век, но са открити едва през XIX век. Додекаедрите били открити на територията на Централна и Северна Европа на места, които може да се нарекат периферия на Римската империя. Към началото на XXI век при разкопки са открити около сто такива необичайни творения, повечето в Германия и Франция, но също и във Великобритания, Холандия, Швейцария, Австрия и Унгария – на територии, влизали някога в състава на северните римски провинции. Направените от бронз или камък кухи структури имат отвор във всеки петоъгълник, а по ъглите – 20 малки топчета. Диаметърът на отворите може да е както еднакъв, така и различен. Вариантите на диаметрите на отворите за един додекаедър са до четири. Размерите на самите додекаедри се колебае от 4 до 11 сантиметра. Те са направени така, че устройството да стои на плоскост във всяко положение благодарение на топчиците. Съдейки по количеството находки, някога те са били широко разпространени. Един от тези предмети е бил открит в женски гроб, четири – в развалини на римска вила. Фактът, че много от тях са открити сред съкровища, потвърждава високата им стойност – съдейки по всичко, те са ценени наред със скъпоценностите.






About this website




vanillamagazine.it



Il Dodecaedro Romano: un Oggetto misterioso rinvenuto lungo tutto il Territorio dell'Impero

Голямата загадка е за какво са били създавани те. За съжаление по този въпрос липсват документи, така че предназначението на тези артефакти и досега не е установено. И все пак за времето, изминало от момента на тяхното откриване, са се появили множество теории и предположения. Изследователите ги надарили с множество функции – светилници (в един от екземплярите бил открит восък), игрални зарчета, геодезични уреди, приспособления за определяне на оптималното време за сеитба, инструменти за калиброване на тръби, украшения за жезли или скиптри, играчки за подхвърляне или просто геометрични скулптури. Като цяло археолозите са издигнали 27 хипотези, макар че не са доказали нито една от тях. Сега в историческата литература за краткост се използва абревиатурата UGRO (от англ. Unidentified Gallo-Roman Object – „неидентифициран гало-римски предмет“).

[Кисимов]

Русия излиза на Владивосток:
https://zen.yandex.ru/media/kiba/kak...00e100ae810baf

[Kiro]

ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ НА 120 ГОДИНИ..

[Grosss]

Как се ражда Киевска Рус? http://www.omda.bg/page.php?tittle=Б...IDArticle=3997

[Kiro]

Най-класическият пример за прословутата лаконичност на древните спартанци (освен известното "μολὼν λαβέ" - елате и си ги вземете) е отговорът на писмото, изпратено от македонския цар Филип II, завоювал много елински градове:

„Съветвам ви веднага да се предадете, защото ако армията ми влезе в земите ви, ще унищожа вашите градини, ще поробя хората и ще разруша града.”

На което спартанските ефори отговорили писмено:

„Ако”.

[Kiro]

Таврийски българи на път обратно към неизвестната си съдба в СССР, 1945 г.
След като хитлеристка Германия напада Съветския съюз и окупира Украйна, на 20 април 1942 г. таврийски българи пишат до цар Борис ІІІ: „В тая война между двете велики държави ние сме разорени и изоставени. Нашите богати села са превърнати в пустини, нашите полета са потъпкани от ботуша на войника… Чухме, Царю, че Царството ти е съюзно с Велика Германия, дано Бог ти помага във всички твои дела, обаче за едно те молим: нека поне сега ни се облекчи положението, нека немците ни разрешат да си имаме във всяко българско село своя българска администрация, подчинена пряко на немците, но не на русите. Нека и полицията бъде наша, българска, и училищата да са български… Прати тук, в Таврия, един свой консул, който да ни защити от всякакви несгоди. А ний ще се радваме, ако още сега дадеш наредба всички нас шестдесет хиляди българи от Таврия да ни приемат в Царството Ти. Може би за нас там ще се намерят свободни земи да ги заселим. Не сме много, тук сме двадесет и осем села компактно по брега на Азовско море, между градовете Мелитопол и Бердянск. Готови сме да делим радостите и печалите на Царството ти, но да сме под твоя закрила. Ако не може изведнъж всички да се поселим, дай, Царю, път на част от нас, за година-две всички да сме в България. От пустиня бяхме превърнали Таврия в земен рай. Дай ни голи земи и ние ще ги заселим, защото открай време живеем с честен труд.“
Писмото е подписано от 15 души. Най-важна обаче е ролята на този, чието име стои трето: младият писател Михаил (Мишо) Хаджийски. След като получава разрешение от българските власти, той през 1944 г. повежда близо 2000 свои сънародници към България. При крайно тежки условия бежанците си проправят път със собствени сили. Когато пристигат, повечето от тях са заселени в Добруджа – самата тя неотдавна върната на България.
Българското спасително убежище се оказва твърде краткотрайно, защото идва 9 септември 1944 г. и за броени седмици съдбата на тези хора се превръща в трагедия. Като съветски граждани са обявени за „изменници на родината” и по заповед лично на Сталин правителството на Отечествения фронт и БКП започва да ги издирва и депортира в СССР. Започва - доколкото това е било възможно в ония условия - съпротива. Укриват се у добри хора, сменят постоянно местонахождението си, подменят имена, изменят външността си, доказват по всевъзможни начини българския си корен. Всички усилия остават напразни. Таврийските българи от Добруджа са натоварени на жп „конски вагони” до Кюстенджа в Румъния, а после на шлепове. Част от тях са издавени в Черно море, други безследно изчезват в сибирските концлагери. Таврийците от Лудогорието пък са транспортирани до острови в Дунава, където са разстрелвани. Унищожени са около 2000 българи, оцеляват малцина…
Из книгата на Атанас Марков „Българи в Таврия и таврийци в България”.

[77]

ШифАРът на АРийте - РАзкрит!

[grisow]

Извинявай, но говориш пълни глупости, до степен на тролене! Ние не си мерим дедите - всеки, отдал живота си за България, е велик. Няма по-велик или най-велик, просто велик!

Не бях прав в раздразнението си - съвсем уместно е в тази тема да се съобщава за живата история на поколенията.

Виноват.

[Грую Груев]

Уважавам дедите, но мога да си меря с другите само моя.

Не се хваля със заслуги не мои.
С това се хвалят тези, които немат с кво друго.

Извинявай, но говориш пълни глупости, до степен на тролене! Ние не си мерим дедите - всеки, отдал живота си за България, е велик. Няма по-велик или най-велик, просто велик!

[grisow]

Че някой спрял ли те е? Кажи

Уважавам дедите, но мога да си меря с другите само моя.

Не се хваля със заслуги не мои.
С това се хвалят тези, които немат с кво друго.

[Грую Груев]

Ако ше си мерим дедовите, да кажа и аз?

Че някой спрял ли те е? Кажи

[grisow]

Ако ше си мерим дедовите, да кажа и аз?

[tnm]

Може би и преди съм писала в темата по темата
Моят дядо е участвал от началото на Балканската до края на Първата световна война. Откупил е живота на по-големия си брат - отишъл е доброволец вместо него. Семейният съвет се е събрал и е решил дядо ми да замине на война, защото е бил ерген, в началото на живота си, а брат му е бил женен с две деца.

Така дядо попада в Дели алай, 23 Шипченски полк. Геройството и саможертва на войниците, които служат в него са повода да се напише марша "Велик е нашия войник". А името си "Лудия полк" получават след атаката на някаква малка крепост преди Одрин /по спомени на тати/

В полкът е имало много войници от хабитата. Били диви балканджии, та се налагало началството да им чете конско да се държат прилично, като европейци. Така де, вече не били тъмни балкански субекти - трябвало културка да го раздават.

Та, значи ... били разположени на лагер в Одринското поле. В близост имало някакво селище и ходжата сутрин по изгрев ставал и си пеел молитвата от минарето ... и будел съгражданите ми, щото те били най-близо до джамията. Войниците не можели да се наспиват и започнали да нервничат.

Един от офицерите, заедно с дядо ми, който знаел перфектно турски отишли при светия човек и го помолили да си пее молитвата по-тихо. Ходжата обещал да не е толку гръмогласен. И на следващата сутрин ревнал пак с пълно гърло.

Показало се слънцето на третия ден след срещата, божият човек отново се качил на минарето и запял. Най-добрият приятел на дядо и най-точен стрелец в дружината вдигнал пушката и с един изстрел го свалил на земята. Дотук с културното и възпитано държание на новите европейци. Балканджията винаги си остава див
Наздраве!