Вход

Потребителско име:

 Запомни ме на това устройство
Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

История

Collapse
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • Най-класическият пример за прословутата лаконичност на древните спартанци (освен известното "μολὼν λαβέ" - елате и си ги вземете) е отговорът на писмото, изпратено от македонския цар Филип II, завоювал много елински градове:

    „Съветвам ви веднага да се предадете, защото ако армията ми влезе в земите ви, ще унищожа вашите градини, ще поробя хората и ще разруша града.”

    На което спартанските ефори отговорили писмено:

    „Ако”.

    Коментар





    • Таврийски българи на път обратно към неизвестната си съдба в СССР, 1945 г.
      След като хитлеристка Германия напада Съветския съюз и окупира Украйна, на 20 април 1942 г. таврийски българи пишат до цар Борис ІІІ: „В тая война между двете велики държави ние сме разорени и изоставени. Нашите богати села са превърнати в пустини, нашите полета са потъпкани от ботуша на войника… Чухме, Царю, че Царството ти е съюзно с Велика Германия, дано Бог ти помага във всички твои дела, обаче за едно те молим: нека поне сега ни се облекчи положението, нека немците ни разрешат да си имаме във всяко българско село своя българска администрация, подчинена пряко на немците, но не на русите. Нека и полицията бъде наша, българска, и училищата да са български… Прати тук, в Таврия, един свой консул, който да ни защити от всякакви несгоди. А ний ще се радваме, ако още сега дадеш наредба всички нас шестдесет хиляди българи от Таврия да ни приемат в Царството Ти. Може би за нас там ще се намерят свободни земи да ги заселим. Не сме много, тук сме двадесет и осем села компактно по брега на Азовско море, между градовете Мелитопол и Бердянск. Готови сме да делим радостите и печалите на Царството ти, но да сме под твоя закрила. Ако не може изведнъж всички да се поселим, дай, Царю, път на част от нас, за година-две всички да сме в България. От пустиня бяхме превърнали Таврия в земен рай. Дай ни голи земи и ние ще ги заселим, защото открай време живеем с честен труд.“
      Писмото е подписано от 15 души. Най-важна обаче е ролята на този, чието име стои трето: младият писател Михаил (Мишо) Хаджийски. След като получава разрешение от българските власти, той през 1944 г. повежда близо 2000 свои сънародници към България. При крайно тежки условия бежанците си проправят път със собствени сили. Когато пристигат, повечето от тях са заселени в Добруджа – самата тя неотдавна върната на България.
      Българското спасително убежище се оказва твърде краткотрайно, защото идва 9 септември 1944 г. и за броени седмици съдбата на тези хора се превръща в трагедия. Като съветски граждани са обявени за „изменници на родината” и по заповед лично на Сталин правителството на Отечествения фронт и БКП започва да ги издирва и депортира в СССР. Започва - доколкото това е било възможно в ония условия - съпротива. Укриват се у добри хора, сменят постоянно местонахождението си, подменят имена, изменят външността си, доказват по всевъзможни начини българския си корен. Всички усилия остават напразни. Таврийските българи от Добруджа са натоварени на жп „конски вагони” до Кюстенджа в Румъния, а после на шлепове. Част от тях са издавени в Черно море, други безследно изчезват в сибирските концлагери. Таврийците от Лудогорието пък са транспортирани до острови в Дунава, където са разстрелвани. Унищожени са около 2000 българи, оцеляват малцина…
      Из книгата на Атанас Марков „Българи в Таврия и таврийци в България”.

      Коментар


      • ШифАРът на АРийте - РАзкрит!
        АРийските изследвания на Андрей МАРк-ов
        Last edited by 77; 23.09.2019, 16:55.
        Ако още не сте изядени от световната финансова олигархия – просто още не ви е дошъл редът.

        Коментар


        • Първоначално изпратено от Грую Груев Разгледай мнение

          Извинявай, но говориш пълни глупости, до степен на тролене! Ние не си мерим дедите - всеки, отдал живота си за България, е велик. Няма по-велик или най-велик, просто велик!
          Не бях прав в раздразнението си - съвсем уместно е в тази тема да се съобщава за живата история на поколенията.

          Виноват.

          Коментар


          • Първоначално изпратено от grisow Разгледай мнение

            Уважавам дедите, но мога да си меря с другите само моя.

            Не се хваля със заслуги не мои.
            С това се хвалят тези, които немат с кво друго.
            ​​​​​​
            Извинявай, но говориш пълни глупости, до степен на тролене! Ние не си мерим дедите - всеки, отдал живота си за България, е велик. Няма по-велик или най-велик, просто велик!
            Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experience

            Коментар


            • Първоначално изпратено от Грую Груев Разгледай мнение

              Че някой спрял ли те е? Кажи
              Уважавам дедите, но мога да си меря с другите само моя.

              Не се хваля със заслуги не мои.
              С това се хвалят тези, които немат с кво друго.
              ​​​​​​

              Коментар


              • Първоначално изпратено от grisow Разгледай мнение
                Ако ше си мерим дедовите, да кажа и аз?
                Че някой спрял ли те е? Кажи
                Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experience

                Коментар


                • Ако ше си мерим дедовите, да кажа и аз?

                  Коментар


                  • Може би и преди съм писала в темата по темата
                    Моят дядо е участвал от началото на Балканската до края на Първата световна война. Откупил е живота на по-големия си брат - отишъл е доброволец вместо него. Семейният съвет се е събрал и е решил дядо ми да замине на война, защото е бил ерген, в началото на живота си, а брат му е бил женен с две деца.

                    Така дядо попада в Дели алай, 23 Шипченски полк. Геройството и саможертва на войниците, които служат в него са повода да се напише марша "Велик е нашия войник". А името си "Лудия полк" получават след атаката на някаква малка крепост преди Одрин /по спомени на тати/

                    В полкът е имало много войници от хабитата. Били диви балканджии, та се налагало началството да им чете конско да се държат прилично, като европейци. Така де, вече не били тъмни балкански субекти - трябвало културка да го раздават.

                    Та, значи ... били разположени на лагер в Одринското поле. В близост имало някакво селище и ходжата сутрин по изгрев ставал и си пеел молитвата от минарето ... и будел съгражданите ми, щото те били най-близо до джамията. Войниците не можели да се наспиват и започнали да нервничат.

                    Един от офицерите, заедно с дядо ми, който знаел перфектно турски отишли при светия човек и го помолили да си пее молитвата по-тихо. Ходжата обещал да не е толку гръмогласен. И на следващата сутрин ревнал пак с пълно гърло.

                    Показало се слънцето на третия ден след срещата, божият човек отново се качил на минарето и запял. Най-добрият приятел на дядо и най-точен стрелец в дружината вдигнал пушката и с един изстрел го свалил на земята. Дотук с културното и възпитано държание на новите европейци. Балканджията винаги си остава див
                    Наздраве!



                    Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
                    Мечо

                    Коментар


                    • Кире, поздравления, че имаш такъв дядо, с когото да се гордееш! И с право! Един от прадедите ми е бил в 34-ти Троянки пехотен полк, в състава на Девета плевенска - гледал съм позициите Тигър, Борис, при село Фурка - велика работа. Поклон пред героите!

                      Иначе тази фантастика, дето я е пляснал Божо Димитров (мир на праха му, велик българин, макар да създаде много митове и легенди, обаче какво е една нация без митове и легенди), не е вярна и е грозно пред паметта на бойците да пишем подобни неща! Ходил съм по тези планини - уникални са били дедите ни, че са удържали и победили, особено при Дойран, в продължение на 3 години, като са отбили поне 3 големи нападения. Рухнали сме при Добро поле и този пробив можеше да бъде овладян и затворен, но от една страна немците не ни приемат на сериозно и не ни пращат подкрепа, а от друга - самото ни правителство, а и немалка част от народа са искали да излязат от тази война. Но не и войниците, за разлика от онези, клетвопрептъпниците и мръсните влечуги стамболийски и райко димитров (нарочно с малки букви), за които има паметник при Владая, а на онази къдрава маймуна и цял град е кръстен!!!

                      Силен е бил българският войник, жертвоготовен и обичащ родината си. Колко е бил силен и значим, се разбира от факта, че само месец след излизането на България от войната, тя приключва. Нищо друго не я приключва така, както излизането на едномилионната българска армия. И колкото и да ми говорят за Западния фронт, Източния фронт и онези смешки с Лорънс Арабски, войната се е решила тук, на Балканите. България бе лоялна и даде всичко, би се на два фронта и удържа по-дълго и от супер силата Русия, и от всичките си съседни държави, за да приключи с национална катастрофа. А можеше просто Русия да натисне Сърбия да ни върне Македония и да ударим Турция през 1915, и тази война приключваше още тогава. Но не, те (николашка с резнатата шашка) искаха да подкрепят сърбонаския шовинизъм, защото сърбия беше важната държава за тях на Балканите, докато от нас искаха само безпрекословна благодарност. Е, и Русия си плати - на Николашка му резнаха тиквата (т,е, гръмнаха го), а Русия престана да бъде империя, а беше толкова лесно и толкова просто - само трябваше да удържат шовинистичните напъни на сърбите.

                      Е, минало, няма го вече, но Дойран не е само 1918, той е тригодишна епопея от 1915 до 1918. Затова и глупостите за 70 000 убити срещу 500 наши не са нужни, дори не говорим, че една българска дивизия като численост е била много по-голяма от една маляшка или ингилизка. Велики са били героите от онези времена, велик е и генерал Вазов!
                      Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experience

                      Коментар


                      • Знаете ли,че през есента на 1918 г. Антантата решава да приключи с малка България. Замисълът е чрез два пробива при Добро поле и при Дойран 600-хилядната ни армия в Македония да попадне в "чувал" и да бъде ликвидирана, а страната ни окупирана и извадена от войната. Румънците искат всичко до Стара планина, Гърция - всичко до Пловдив, а Сърбия — до Места и Искър. Планът тръгва успешно — французите успяват да пробият нашата отбрана при Добро поле. В този момент, когато фронтът рухва, а в тила избухва метеж, една-единствена българска дивизия ще спаси страната си от смъртна опасност. 34 500 мъже от Плевен, Ловеч, Троян и околиите им ще нанесат най-страшното поражение на английската армия в цялата й история.
                        Край красивото Дойранско езеро Антантата е струпала колосални сили - 4 английски, 2 гръцки и една френска дивизия. Девета плевенска е сама. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите, нашите се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи. На 16-ти септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови, но фортификациите на генерал Вазов пак си казват думата — даваме 9 убити и 40 ранени. В 5.00 ч. на 18 септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака. В този момент 220 артилерийски дула започват да бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите - няма вече за кога. 400 български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. 440 картечници направо косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30 процента от атакуващите. А там пък ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраатака на нож.
                        Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават повече от 10 000 трупа в британски униформи. Отчаяният британски генерал Милн праща резервните две дивизии в обход през Беласица да опитат пробив между 9-та плевенска и 11-та македонска дивизия. Нашите ги пускат на 50 метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. 10 000 гърци изгарят по скатовете на Беласица.
                        На 19-ти септември генерал Милн събира всичко , което може да носи оръжие, за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Побеснялата българска артилерия коси с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.
                        В цялата тая сеч Девета плевенска дава само 494 убити и 1208 ранени. На 20 септември разузнаването докладва на генерал Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун. Не му разрешават. Благодарение на Дойранската победа, обаче, в подготвяното там споразумение за примирие, загубилата войната България е спасена от окупация.
                        През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара Виктория я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високото английско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва:
                        «Свалете знамената! Минава генерал Вазов - победителят от Дойран!»
                        Англия свежда знамена пред генерал Владимир Вазов
                        Българската победа при Дойран - най-голямата в цялата ни 14-вековна история - се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии - напълно унищожени от една.
                        Помнете Героите!

                        Дядо ми Иван се е бил в Девета плевенска..

                        Коментар


                        • Унгарците са ни благодарни на нас българите ,че сме ги заселили в сегашните им земи в 9 век при царуването Симеон Велики.Преди това са
                          живяли в степите на Украйна .Техният водач Арпад е също от рода Дуло ,но по линия на Волсжките българи и са си чисти тюрки и роднини
                          на племето" Ная"създало Османската империя.Угро-фините са светли ,русокоси хора,финландци,естонци и др. а тия са мургави,цигане марка.

                          Коментар


                          • http://www.za-balgarite.com/3.5.3.Turkey.html

                            https://protobulgarians.com/ungaria-onoguria.htm

                            ИНТЕРЕСНО
                            Last edited by Kiro; 16.09.2019, 13:16.

                            Коментар


                            • Интересни предположения за гагаузи, турани, печенези, узи и кумани..

                              http://www.promacedonia.org/pm3/pm_s...ci_6_2.htm#209

                              Коментар


                              • Първоначално изпратено от Грую Груев Разгледай мнение

                                За кое с Тракия не съм прав? За тази "изконна" българска земя ли, дето сме я владели сумарно по-малко години, отколкото "изконния" сръбски уж Белград, на който и името сме дали, колкото и ония педалчета да го кривят в момента с маймунката си чалга? Та за тази Тракия ли говорим, че не мога да се сетя Или пък обратният вариант - наистина изконната Северна Добруджа, в която като етнос сме сигурно 20% от населението по време на войната 1877/78, която ни се явява освободителна, но не и за тези българи там. Обоснови се, моля

                                А за алтернативките, ще ми е итересно да прочета, ако може линк - може и на лично, нямам претенции. Мерси!
                                Тракия е населявана от българи в по-голямата си част, макар империите да им изпиват съзнанието. С Добруджа нещата постепенно се влошават, за да се докараме до малцинство от многото.
                                Ето откъс с алтернатива, с която вече не съм особено съгласен. Това съм го писал преди дваесетина години.
                                През 1947 г. Югославия и България сключват митнически съюз и почти достигат до съгласие за формиране на обща държава като спорен остава само въпросът за нейното конфигуриране – дали София да е равноправна на Белград или да се приравни с югославските федеративни републики. Хърватинът Йосип Броз Тито, който търси противовес на сръбския демографски и териториален превес в рамкитие на Югославия, се стреми да го уравновеси с включването във федерацията на България, Албания или дори Егейска Македония. На тази му политика до голяма степен се дължи предотвратяването на повторното сърбизиране на Вардарска Македония. Опърничавата му спрямо хегемонистките тежнения на Москва позиция го довежда до разрив с Коминформбюро, което предотвратява сливането на Югославия и България. Ако то се беше осъществило преди Сталин да се усети, България би влязла в междинната зона на необвързаните страни (какъвто вероятно е британският замисъл) и отново можеше да се възползва от посредническото си призвание. А със сигурност щеше да предотврати и македонизирането на българското население в скопската федеративна република, но неминуемо би загубила част от своя суверенитет, дори да се беше измъкнала от съветската хегемония.
                                Last edited by Trakatrak; 10.09.2019, 18:52.

                                Коментар

                                Working...
                                X