Вход

Потребителско име:

 Запомни ме на това устройство
Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

История

Collapse
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • За първи път тръбите с гръцки огън били монтирани на византийските бойни кораби от типа дромони. След това въпросните тръби се превърнали в основно оръжие и за останалите морски съдове от флота на Империята. През 673 година (според византийския историк Теофан) арабският флот за първи път потеглил към Константинопол. Корабите презимували в Киликия, след което се насочили към столицата. Когато император Константин ІV разбрал за приближаването им, наредил да бъдат подготвени няколко огромни двупалубни дромона, снабдени с гръцки огън. Имало и няколко други плавателни съда, натоварени с резервни тръби. Още при първия сблъсък византийците запалили два от най-големите кораби в арабския флот, а войните на Исляма били така потресени, че моментално си подвили опашките и потеглили обратно към Сирия. Второ подобно нашествие арабите подготвили през 718 година, този път с два огромни флота. Единият дори успял да стовари десант в Тракия, който обаче бил напълно унищожен от армията на българския владетел Тервел. По-късно и двата арабски флота били разгромени напълно от въоръжените с огнепръскачки византийски кораби. Срещат се оскъдни сведения за това че военните стратези на хан Крум са успели да разгадаят тайната на гръцкия огън и са възнамерявали да го използват при подготвяната от хана обсада на Константинопол. Смъртта на хан Крум обаче сложила край на тези планове. По-късно византийският летописец Скилица Кедрин описва обсадата на Видин през 1002 година, при която българските военачалници са открили начин да се гаси огъня - захлупвали са горящите топки с гърнета. За това се е изисквала немалка доза смелост, но все пак благодарение на самоотвержената борба на войниците крепостта "Баба Вида" издържала осеммесечна обсада.
    Най-вероятно сифоните, изхвърлящи гръцкия огън, са били направени от бронз. Според други автори пък са били медни, тъй като медта се топи много трудно - при температура около 1600 градуса по Целзий. Как точно са изстрелвали тайнствената смес обаче си остава загадка. Вероятното разстояние на обстрела е било около 25 - 30 метра, т.е. напълно достатъчно за да попречи на вражеските кораби да се сражават пълноценно. Така въпреки съкрушителните поражения, претърпени от византийците срещу арабите в Сирия и Мала Азия, Константинопол и континентална Гърция останали недостъпни за бойците на Аллах. Впрочем Империята успешно използвала страшното си оръжие и срещу други враждебни флотилии. Така например през 941 година с негова помощ напълно бил унищожен флотът на руския княз Игор, появил се край Константинопол. Една от многото загадки, свързана с това може би най-страшно оръжие на древността, е защо византийците не са могли да защитят с негова помощ столицата от обсаждащите я кръстоносци, а по-късно и от турците? От ХІІ век нататък съобщенията за използването на гръцкия огън почти съвсем изчезват или са очевидно недостоверни. Едно от обясненията е че тайната е била известна на съвсем тесен кръг от посветени, които са загинали в династичните междуособици по онова време. А може би загубвайки достъп до нефтените находища около Каспийско море, Империята е загубила и необходимите суровини за изготвянето на гръцкия огън? Ето как още в древността петролът е бил суровина от голямо значение за военните успехи на една империя!



















    Коментар


    • Военната подготовка на римските легионери е била брутална. До ден днешен едва ли има по-тежка подготовка от тяхната, безкрайни тренировки и упражнения всеки ден до пълно изтощение. Всеки един от тях е тренирал със специални дървени щит и меч, които са тежали два пъти повече от металните. Част от тренировката им включвала ежедневен 25 километров ‘марш’ с пълно бойно снаряжение, който е трябвало да бъде изпълнен за под 6 часа.















      Коментар


      • Известният Трибула бил шут на френския крал Франсоа I.
        — Трибула — запитал го веднъж кралят, — хайде да се разменим — аз да стана шут, а ти крал!
        — Не съм съгласен! — отговорил шутът.
        — Защо? Нима не искаш да станеш крал?
        — Крал мога да стана! Но не бих искал да имам такъв шут!












        Коментар


        • Арденският кон - танкът на древността
          Арденският кон е една от най-старите породи тежковози на Европейския континент. Прародителите й най-вероятно са се появили на Арденското Плато преди 2000 години, откъдето идва и тяхното название. Още 57 години пр. Хр., когато Юлий Цезар дошъл в Галия (днешна Белгия), той намерил „здрава и силна мeстна порода“, която не пропуснал да спомене и в своя „De bello Gallico“. Арденските тежковози са били известни и на гръцкия историк Херодот, койтo ги възхвалява за тяхната издръжливост и сила и ги препоръчва за „тежки превозни дейности“. Още една от личностите на Античния мир, император Нерон, по време на управлението си издал указ за закупуване на 4 кобили в Ардените специално за негово лично ползване. Новата история на арденските тежковози започва през 732 г., когато един абат (игумен) от разположения в Арден манастир „Св. Губърт“ решава да вземе няколко арабски жребци, които били останали след поражението на емир Абдуррахман при Тур и да направи тяхна кръстоска с арденците. Това смесване на арденци с източните породи било повторено през времето на кръстоносните походи и като тяхно следствие в Европа през XVII, XVIII и XIX век арденците били смятани за идеални бойни коне и били използвани основно за пренос на тежести във военните походи, заради превъзходната си сила и издръжливост. Неоспорим факт е, че Тюрен, чиито войски били разположени дълго време около Трир, е използвал арденски коне за своята кавалерия.














          Коментар


          • Преди 160 години се случва нещо величаво, нещо нечувано в българската история

            Коментар


            • – Ами децата толкова искаха да видят бомбата!
              Невероятна снимка на семейната ваканция, направена в пустинята Невада през 60-те години.

















              Коментар


              • Как по щастлива случайност ромеите си връщат Константинопол през 1261 г. През 1260 г. никейският император Михаил VIII Палеолог води неуспешна война с другата гръцка държава, образувана след превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204 г. - Епирското деспотство. Никейските войски предвождани от императорския любимец - кесарят Алексий Стратегопул са разбити от епирците при Навпакта, а самият Алексий е взет в плен. Михаил Палеолог веднага плаща откуп за военачалника си и това се оказва наистина печеливш ход. На следващата година никейският василевс сключва договор с Генуа и започва подготовка за обсада на Константинопол. През м. юли 1261 г. Алексий Стратегопул с малък отряд от около 800 души, новечето наемници-кумани е изпратен в Тракия за разузнаване и демонстрация на военно присъствие. В лагера му в гр. Регия неочаквано се появяват няколко ромеи, които му съобщават интересна новина. Цялата латинска армия и венецианския флот са отплавали в Черно море на военна експедиция срещу никейския остров Дафнусий. Стратегопул веднага взема решение да атакува Константинопол. През нощта на 25-ти юли неколцина никейци проникват в Константинопол през малка тайна врата и отварят Силиврийските врати. Алексий с куманите нахълтва в столицата, като започва да пали пожари за да прикрие малките си сили. Паникьосаният латински император Балдуин II с охраната си се качва на кораб и бяга към о. Евбея. Така щастливата случайност и енергичните действия на Алексий Стратегопул връщат Константинопол на ромеите и империята е възстановена.



















                Коментар


                • https://www.168chasa.bg/article/8317935

                  Коментар


                  • На 21 март, 867 г. синовете на Рагнар Лотброк екзекутират по метода "Кървав орел" краля на Нортумбрия, Ела, като отмъщение за убийството на баща им. През 865 г. по време на поредния поход към Йорк буря разбива корабите на Рагнар в бреговете на Нортумбрия и озовавайки се там с малък свой отряд той се натъква на кралската армия, която успява да го обкръжи и избие воините му, а него – да плени. По заповед на крал Ела, Рагнар е хвърлен в яма с пепелянки (единственото отровно влечуго на острова), където той загинал пеейки бойни песни.
                    Викингите разбира се ненавиждат смъртта, ако тя не е настъпила с меч в ръка, затова и когато синовете на Рагнар научават как е загинал баща им побесняват и се заклеват да отмъстят за него, като скоро вдигат датските викинги и дракарите отново се понасят на талази към Албиона. Естествено първата цел е Нортумбрия, където в този момент се води борба между двама кандидати за трона. При вида на викингските пълчища двамата претенденти обединяват войските си в опит да спрат общия враг, но са пометени, като и двамата оставят главите си под стените на Йорк. На 1 ноем. 866 г. датските войски влизат в крепостта Йорк. Югоизточна Нортумбрия потъва в пепелища... А в същото време норвежците нахлуват и опустошават и северозападната й част (без да има сигурни доказателства за съгласуваност между двете групи в тази кампания). Двама от синовете на Рагнар Лодброк – Ингвар и Халфдан, които също така са свирепи воини, намират и залавят на свой ред крал Ела и го подлагат на жестока и мъчителна смърт, изрязвайки орел на гърба му и изтръгвайки вътрешностите от изпотрошените му ребра като отмъщение за позорната смърт на баща им.













                    Коментар


                    • Първоначално изпратено от Kiro Разгледай мнение






                      ДРЕВНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ
                      ХОТНИЦА - ДРЕВНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - ОТ 5-ТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПРЕДИ ХРИСТА
                      Най-старите златни съкровища в света – V хилядолетие пр.Хр.
                      Селищната могила край с.Хотница датира от 5 хил. пр. Хр. Тя е имала дебелина 6 м. Открита е случайно. През 1955 г. при строителни работи за напоителни канали, работниците разкопали единия край на могилата и открили грънци и каменни сечива. За находката е уведомен регионалния музей във Велико Търново.
                      Археологически проучвания 1956-1959 г.
                      През 1956 година археолози от Велико Търново започват разкопки. Откриват сравнително добре запазено селище от 20 едностайни жилищни постройки. Жилищата били изградени от забити в земята колове с изплетени между тях стени от клони на дървета и отгоре измазани с кал. Покривите им били от слама. Между отделните жилища имало улички и били подредени на ленти, като квартали.
                      Жилищата имали обособено огнище, нарове и беден инвентар от глинени съдове и предмети от мед, кост, камък и кремък. Селището е датирано към втората половина на V хилядолетие пр.Хр. Напълно неочаквано за тази епоха, когато хората са използвали предимно примитивни сечива и предмети, в едно от помещенията археолозите откриват купчинка златни предмети с общо тегло около 350 гр.
                      Намерени са 40 халки, изработени от златна тел и 4 пластинки със странна форма. На пластинките чрез отвори – един по-голям в средата и 2 по-малки над него, а върху едната пластинка и 3 малки отвора символично са оформени лица. Предполага се, че това са окултни предмети принадлежали на жреца и служили му за връзка с божества или като амулет. Намереното съкровище става известно на света с името Хотнишко златно съкровище.
                      При продължаващите проучвания на селището през 1958 година е открито помещение в което са намерени много праисторически идолчета изработени от кост. Големият им брой и различнато степен на завършеност на откритите идоли навежда археолозите на мисълта, че са попаднали на праисторическа работилница за изработването им. Обитателите на селището са били принудени от възникнал пожар да го напуснат и оставят във вида в който го откриват археолозите 7000 години след това.
                      Археологически проучвания 2000-2007 г.
                      След първоначалните разкопки в района на с.Хотница проучванията са подновени през 2000 г. и с дългосрочна стратегия продължават и до днес. За този период са разкопани над 300 кв. м. в северната половина на могилата. Откритите находки са над 5000. Проучени са 6 жилища. Особен интерес предизвикват откритите нови златни предмети, сечива от мед, богатите колекции от антропоморфна и зооморфна пластика, открити са също много керамични съдове и сечива от камък. През 2000 г. са открити три златни пластини.
                      Следващата година една златна спирала, а през 2006 г. още една. Последната открита спирала обаче е уникална и доста интересна. Тя е намерена на 1-1,5 м. или няколко културни пласта по-дълбоко от Хотнишкото златно съкровище, което заедно с това от Варненския халколитен некропол се сочат за най-старото злато в света.
                      А дълбочината на която е открита подсказва, че тази спирала е по-стара и от него и с основание може да се приеме за най-старото злато на земята. Това личи и по техниката на изработването на спиралата. При предметите открити през предните разкопки и в Хотница и във Варненския халколитен некропол техниката на изработка е чрез изтегляне, а при последната чрез изчукване на метала – 23,5 карата чисто природно злато.
                      От особена важност за откритията в с.Хотница е фактът, че златото е открито в истинската му среда, не в гробове и некрополи. Става ясно, че хората са живели и накитите са били по тях, ползвали са ги в ежедневието си, за украшения, а не само за ритуални цели.
                      Специалистите твърдят, че цивилизацията от V хилядолетие пр.Хр. връстник на „Култура Варна“, изработила златните накити открити в с.Хотница, България е по-стара от египетската и шумерската.
                      svejo.net/491052-Hotnica-drevna-civilizaciq-ot-5-..



                      Преди и аз това смятах ,че съкровищата на траките са неповторими и уникални,но същите ги има и в Персия.
                      http://apollon.blog.bg/izkustvo/2011...-hetiia.818378
                      Last edited by Grosss; 20.03.2020, 13:42.

                      Коментар


                      • " Граница на ромеи и българи "
                        НАРЪШКИ ГРАНИЧЕН НАДПИС

                        Наръшкият надпис е български граничен надпис от времето на цар Симеон. Издълбан е в мраморна колона, открита край село Наръш (днес Неа Филаделфия) на около 20 километра северно от Солун, край река Галик, близо до южния бряг на Горчивото езеро (Пикролимни).
                        За този надпис първи съобщава датският археолог Карл Фредерик Кинх. Малко след това ценната писмена реликва е обнародвана през 1898 г. от българския учен Георги Баласчев и от директора на руския археологически институт в Цариград Фьодор Успенски.
                        Предполага се, че Наръшкият надпис е бил част от цяла система български каменни надписи, които са очертавали южната граница на българската държава по времето на Симеон Велики. В края на 19-ти и началото на 20-ти век са намерени поне още два такива гранични надписа /единият от които край село Вардаровци, днес с. Аксиохори/, чиято съдба днес, за съжаление, е неизвестна за българската наука.
                        Наръшкият граничен надпис се съхранява днес в Истанбул.
                        Превод на надписа:
                        „ Лето 6412 [904 г.] от сътворението на света, индиктион 7.
                        Граница на ромеи и българи
                        при Симеон, архонт от Бога на българите,
                        при Теодор Олгу таркан и
                        при Дристър комита “
                        В края на 19-ти век село Наръш е чисто българско село в Солунска каза на Османската империя. По данни на секретаря на българската екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото живеят 168 българи-екзархисти.














                        Коментар








                        • ДРЕВНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ
                          ХОТНИЦА - ДРЕВНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - ОТ 5-ТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПРЕДИ ХРИСТА
                          Най-старите златни съкровища в света – V хилядолетие пр.Хр.
                          Селищната могила край с.Хотница датира от 5 хил. пр. Хр. Тя е имала дебелина 6 м. Открита е случайно. През 1955 г. при строителни работи за напоителни канали, работниците разкопали единия край на могилата и открили грънци и каменни сечива. За находката е уведомен регионалния музей във Велико Търново.
                          Археологически проучвания 1956-1959 г.
                          През 1956 година археолози от Велико Търново започват разкопки. Откриват сравнително добре запазено селище от 20 едностайни жилищни постройки. Жилищата били изградени от забити в земята колове с изплетени между тях стени от клони на дървета и отгоре измазани с кал. Покривите им били от слама. Между отделните жилища имало улички и били подредени на ленти, като квартали.
                          Жилищата имали обособено огнище, нарове и беден инвентар от глинени съдове и предмети от мед, кост, камък и кремък. Селището е датирано към втората половина на V хилядолетие пр.Хр. Напълно неочаквано за тази епоха, когато хората са използвали предимно примитивни сечива и предмети, в едно от помещенията археолозите откриват купчинка златни предмети с общо тегло около 350 гр.
                          Намерени са 40 халки, изработени от златна тел и 4 пластинки със странна форма. На пластинките чрез отвори – един по-голям в средата и 2 по-малки над него, а върху едната пластинка и 3 малки отвора символично са оформени лица. Предполага се, че това са окултни предмети принадлежали на жреца и служили му за връзка с божества или като амулет. Намереното съкровище става известно на света с името Хотнишко златно съкровище.
                          При продължаващите проучвания на селището през 1958 година е открито помещение в което са намерени много праисторически идолчета изработени от кост. Големият им брой и различнато степен на завършеност на откритите идоли навежда археолозите на мисълта, че са попаднали на праисторическа работилница за изработването им. Обитателите на селището са били принудени от възникнал пожар да го напуснат и оставят във вида в който го откриват археолозите 7000 години след това.
                          Археологически проучвания 2000-2007 г.
                          След първоначалните разкопки в района на с.Хотница проучванията са подновени през 2000 г. и с дългосрочна стратегия продължават и до днес. За този период са разкопани над 300 кв. м. в северната половина на могилата. Откритите находки са над 5000. Проучени са 6 жилища. Особен интерес предизвикват откритите нови златни предмети, сечива от мед, богатите колекции от антропоморфна и зооморфна пластика, открити са също много керамични съдове и сечива от камък. През 2000 г. са открити три златни пластини.
                          Следващата година една златна спирала, а през 2006 г. още една. Последната открита спирала обаче е уникална и доста интересна. Тя е намерена на 1-1,5 м. или няколко културни пласта по-дълбоко от Хотнишкото златно съкровище, което заедно с това от Варненския халколитен некропол се сочат за най-старото злато в света.
                          А дълбочината на която е открита подсказва, че тази спирала е по-стара и от него и с основание може да се приеме за най-старото злато на земята. Това личи и по техниката на изработването на спиралата. При предметите открити през предните разкопки и в Хотница и във Варненския халколитен некропол техниката на изработка е чрез изтегляне, а при последната чрез изчукване на метала – 23,5 карата чисто природно злато.
                          От особена важност за откритията в с.Хотница е фактът, че златото е открито в истинската му среда, не в гробове и некрополи. Става ясно, че хората са живели и накитите са били по тях, ползвали са ги в ежедневието си, за украшения, а не само за ритуални цели.
                          Специалистите твърдят, че цивилизацията от V хилядолетие пр.Хр. връстник на „Култура Варна“, изработила златните накити открити в с.Хотница, България е по-стара от египетската и шумерската.
                          svejo.net/491052-Hotnica-drevna-civilizaciq-ot-5-..




                          Коментар


                          • Стенопис от Помпей, изобразяващ масовото сбиване между две агитки в местния амфитеатър, 59 г. сл. Хр. Жителите на Помпей наблюдавали гладиаторските игри със страстна запалянковщина. Те се свързвали в агитки, винаги готови да вдигнат врява и да се сбият в защита на своите любимци. Сенаторът Ливенций Регулус — политически изгнаник от Рим — устроил игри, за да спечели благосклонността на помпейските избиратели. Амфитеатърът се изпълнил не само с помпейци, но и с жители от съседните градчета. През време на представлението един от гладиаторите паднал ранен на пясъка на арената; с вдигане на ръка със сочещ нагоре или надолу палец публиката трябвало да реши съдбата му: да бъде доубит или помилван. На тази основа се стигнало до спречкване между помпейците и пришълците от Нукерия. Разярената сган се изсипала на арената с ножове, камъни и колове и когато най-сетне бил въдворен ред, се оказало, че има няколко десетки убити и ранени. Ощетените нукерийци изпратили делегация с оплакване при Нерон и той осъдил мнозина виновни на изгнание, но главното — наредил помпейският амфитеатър да бъде затворен за десет години, което било необикновено сурово наказание, като се има предвид огромната привързаност на италийците към гладиаторските игри.


















                            Коментар


                            • Първоначално изпратено от nachev Разгледай мнение
                              Бях се нагласил за дълго и трепетно очакване, а ме завари ей-така:



                              Това коняче, затоплено от грижлива женска ръка, ще го помня дълго!
                              Хер Начев, когато един мъж се държи като джентълмен, отговорът на дамата трябва да е съответстващ
                              Наздраве!

                              Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
                              Мечо

                              Коментар


                              • Бях се нагласил за дълго и трепетно очакване, а ме завари ей-така:



                                Това коняче, затоплено от грижлива женска ръка, ще го помня дълго!
                                Last edited by nachev; 11.03.2020, 14:19.

                                Коментар

                                Working...
                                X