История

[Kiro]

Сръбският режим в Македония се оказва много по-зловещ и кървав от турския. Само при потушаването на Охридското въстание са избити над 15 хиляди души, а цели фамилии са заличени.



bgnes.bg
Първият сръбски режим в Македония: десетки хиляди убити
Първият сръбски р

[Kiro]

Певецът Ламбе Алабаковски е осъден на шест месеца условна присъда за подпалването на културния център "Ванчо Михайлов" в Битоля.В ранните часове на 4-ти юни певецът Ламбе Алабаковски подпали входната врата на българския клуб.



bgnes.bg
Ламбе Алабаковски осъден на 6 месеца условно за палежа на център "Ванчо Михальов"

[Грую Груев]

Някои са забравили че при Съединението Турция навлиза в Кърджалийско и министрите за да закрепят споразумението им отстъпват доброволно окръга. На недоволните отговарят: Ние яйцата ги изядохме, а оставихме черупките на султана, имайки предвид Кърджали и Малко Търново. И вече при Балканската война ги отвоюват с Родопите и Пирин. https://rodopi24.blogspot.com/2016/09/blog-post_6.html

Това за Малко Търново не е вярно, то си е част от Османската империя и през 1878, и през 1885, и през 1886, когато с Топханенския акт се определят новите граници на Княжество България - именно там е и съборът на Петрова нива, дал началото на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа и околията. Може би са имали предвид т. нар. Тъмръшка република, но тя е друга бира

[Kiro]

ЗАБРАВЕНИТЕ БЪЛГАРИ
"Човекът, който дари 4 пъти повече злато от Евлоги и Христо Георгиеви"
Александър Георгиев (Коджакафалията) е роден през 1830 г. в бургаското село Зидарово. Едва петгодишен, остава сирак (баща му умира, майка му се омъжва повторно в друго село) и е осиновен от вуйчо си, който сам има шест деца.
Поради бедност остава необразован до края, но имайки изключителна памет, научава се да говори свободно на шест езика и става изключително успешен търговец. На 20-годишна възраст вече е сред най-богатите хора в околията.
Преди смъртта си дарява напълно безвъзмездно цялото си имущество на църквата и на община Бургас, за развитие на града и подпомагане на бедните-земя и сгради на стойност 25 милиона златни лева, които, преизчислени днес,се равняват на над 100 милиона лева. Това е над четири пъти повече от завещаните 6 млн. златни лева от Евлоги Георгиев за построяване на Софийския университет, пет пъти повече от тези на Димитър Ценов за създаване на висше икономическо училище в Свищов и десетки пъти повече от парите на Петър Берон, който завещава имота си в Румъния на България, и на Васил Априлов, оставил значителна сума на Габровската община да построи училище.
Коджакафалията напуска този свят на 15 юли 1913 г. В завещанието си определил известна сума за своя гроб, за да не ощети никого. Известни са думите му: „Родил съм се грешен и само с добро ще изкупя прегрешенията си.“
Споделено от интернет
"Интересни Факти ,Загадки ,Мистерии и Истории от България и Света"

[Кисимов]

Някои са забравили че при Съединението Турция навлиза в Кърджалийско и министрите за да закрепят споразумението им отстъпват доброволно окръга. На недоволните отговарят: Ние яйцата ги изядохме, а оставихме черупките на султана, имайки предвид Кърджали и Малко Търново. И вече при Балканската война ги отвоюват с Родопите и Пирин. https://rodopi24.blogspot.com/2016/09/blog-post_6.html

[kiro7]

НИТО ЕДНА БГ МЕДИЯ и вероятно много малко българи се сетиха да отбележат края на последния велик българин. Какъв срам!! На днешния 5 септ, но в 1990 си отиде ИВАН МИХАЙЛОВ, човекът, за когото България и Македония бяха по-важни от живота. Загубихме и предадохме Македония
В Балканската война загинаха 66 хил български войници и офицери. Десетки хиляди други бяха осакатени, ранени. В ПСВ загинаха не по-малко от 115 хил български войници и офицери, десетки и десетки хиляди други бяха ранени. След 9-ти септ титовците и бг комунистите заедно избиха още хиляди български македонци. Общо не по-малко от около 200 хил българи оставиха костите си за тази пуста МЪкидония! И какво сега? НИЩО - освен няколко десетки хиляди "българи", които само искат ние да изглеждаме добре пред САЩ на Байдън и за Брюксел, т.е. да пуснем наглите днешни македонци в ЕС, въпреки тъпите им антибългарски действия.
Да, загубихме и ПРЕДАДОХМЕ Македония. Но на днешния ден ИВАН МИХАЙЛОВ напусна живота и това не се забравя:

Последният велик българин
На днешния 5 септември, но в 1990 в Рим почина Иван Михайлов
Каквото и да напиша за него ще е малко, ясно защо. Но в ръцете ми сега е „Спомени – младини” от Иван Михайлов, издадена на български в Рим в 1958. Книгата е изключителна рядкост, защото е издадена на български, но в чужда страна. Издадена е с помощта на Андон Д. Каргов, имигрант в Америка, на когото на заглавната страница на книгата Иван Михайлов благодари. Изданието струва около 200 лева в Мрежата, аз го купих за 2 лева на сергия в нач. на тази година. Скоро ще го дам за подвързия /трудно се намира тази услуга в София/ и така спомените на Иван Михайлов ще заемат почетно място в многохилядната ми библиотека.
Това са ранните, детски, юношески спомени на Михайлов, които ясно говорят какъв твърд, волеви човек е бил, /освен че са изключително ценна картина на онези години/. Ето части: при Балканската война той е ученик в Солун и при новината, че гърците първи ще влязат в града, пише: „ Горчиво чувство потискаше сърцата ни. Бяхме готови да се сбием с всеки грък. ....Главната причина на тая наеженост беше влизането на гръцката армия преди нашата в Солун”.
Балканските съюзници стават врагове: „ Към Текето, по пътя за Каваклия срещнахме Тодор Александров, яхнал на кон. Баща ми го запита дълго ще се отстъпва пред сърбите, той ни поясни, че засега най-малко до Радовиш ще се отдръпнат войските”.
За следващите години Иван Михайлов пише: „Мрачният и зловещ сръбски режим в Македония – за него ще пиша в друга книга”. /За съжаление я нямам, но знам как се казва и как да я придобия/.
Глава 9-та от „Спомените” се казва „Сърбия прегазена”. Става дума за есента на 1915. Всъщност не е така, за съжаление, явно силните чувства на Иван Михайлов без основание вземат превес над сърбите. Но ето любопитна част: „Оттам бидоха донесени убити знаменития войвода Христо Чернопеев, .....капитан Милош Станишев от Кукуш и поручик Цирункарев от Костурско”.
Тук Ив Михайлов оставя свидетелство за края на легендарния войвода Чернопеята и на още двама герои.
Поклон пред героите!
След Междусъюзническата война Иван Михайлов става сътрудник на Тодор Александров. Ето какво се случва: „Дал бях за поправка обущата си, с които пристигнах от поробена Македония. До тогава носех войнишките чизми под панталоните.....Срещна ме мой съгражданин и ме запита за плановете ми.....попита ме пдали бих работил за Тодор Александров, който искал верен младеж за работа на пишуща машина. Отговорих му, че .....с радост приемам.....и на другия ден се явих в канцеларията на Александров в София, на Гурко 22, където бе задграничното представителство на ВМРО”.
Ами това е от тези „съвпадения”, „случайности” на Съдбата, които изобщо не са случайности – двамата най-големи дейци за свободата на Македония се събират съвсем „случайно” заедно под един покрив, за Македония!!
Иван Михайлов е детският ми герой, след като дядо ми разказа за него – как често е гостувал в Даскаревата къща, моята родова къща в Банско. Двамата заедно са чупили хляб на трапезата със сладки разговори, но Ванчо често скачал неспокойно и се ослушвал. Дядо ми, като много млад добре е познавал Войводата и често ми разказваше уникални неща за него, които само аз знам.
В 1928 сърбите от чиста злоба убиха брат му, съвършено мирен човек. По-късно е известна историята с Менча Кърничава и нападението в Бургтеатър във Виена. Това допринесе за романтично-насилствения /някои го наричат тероризъм/ образ на Иван Михайлов, което не е в негова полза, но със сигурност е било за Македония.
Иван Михайлов в 20-те и нач. на 30-те превърна Македония в бойно поле, защото искаше тя да е българска. Той не се колебаеше да рискува живота си многократно, направи го много пъти и много пъти, защото беше БЪЛГАРСКИ ПАТРИОТ, нещо почти непознато сега при глобализма и политическата коректност.
Няма да забравя пронизващите му, стоманеносини очи, когато каза малко преди края си, цитирам по памет: „Как сте търпели комунистите?”
Като имам предвид датата на смъртта му 5 септ 1990, спокойно мога да кажа, че ИВАН МИХАЙЛОВ е последният велик българин.
Знам, че Иван Михайлов е противоречива личност. Като християнин не мога да одобря някои от действията му.
Но това мога: Господи, дай покой на Иван Михайлов.

[kiro7]

Един изключително полезен и обстоен албум относно находките, касаещи дунавската писменост!

Немският лингвист проф. Харалд Хаарман в книгата си „Загадките на Дунавската цивилизация“ пише, че пиктографската писменост, открита в България и Румъния е наистина с 2000 години по-древна от считаните досега най-стари писмености в света – египетската и китайската! В нея той доказва, че на територията на днешните Сърбия, Република Македония, България, Румъния и Гърция, като и части от Украйна и Унгария, са били обитавани от цивилизация, която - според Харман – се развива първата писменост.

Според археологическите открития, нейната поява може да бъде отнесена към 7 хилядолетие пр.н.е. (Х.Хаарман, „Загадката на Дунавската цивилизация: Откриването на най-древната високоразвита цивилизация в Европа”, прев. Иван Златев, С., изд. „Борина”, 2015, с.10-54; първо издание на немски език: 2011).

Регионът на Дунавската цивилизация е ограден със зелена линия (на първата снимка долу) и на Дунавската писменост (ограден с червена линия - на втората снимка) през VII хил. пр.Хр. ( „Простор Старе Европе и винчанског писма, према италијанском Институту “Euro Innovanet”, източник: http://www.svevlad.org.rs/povesnica/antic012.jpg

Virtual Museum of Bulgaria добави 107 нови снимки към албума: The Danube script.

[kiro7]

https://libertas.mk/100-intelektualci/ "Българският национален разказ, с изключение на "предателския" период на Георги Димитров, смята, че македонците не съществуват като нация и че всъщност са българи и езикът им е западнобългарски диалект. " През 1990 година Желев също, тогавашният президент ще напише: "Имаме обща история. Общ език, обща религия... В огромния брой българи и сред нашите историци преобладава идеята, че Македония не е нация в истинския смисъл на думата. В политически смисъл обаче не можем да си позволим да налагаме идентичност на македонците. Те имат право сами да избират - това е най-важното демократично право на отделния човек"... "Лесно е да си спорен, но е трудно да си конструктивен. " Трябва да се разбере както от откровените, така и от откровените критици на процеса на помирение между двете държави и двата народа, които "с възмущение" отхвърлят опитите на сегашното правителство и историческата комисия за решаване животински проблем научаване за македонската държава. "
Денко Малески

LIBERTAS.MK
100 интелектуалци - Либертас
Кога , на почетокот од деведесеттите, новата независна македонска држава го усвои знамето од Вергина за свој национален симбол, Жак Делор, на состанок во Луксембург...

[kiro7]

FAKTOR.MK
Кајчев: Свети Климент не паднал од небо, тој бил испратен во Охрид од кнезот Борис

[Бързоходко]

https://www.youtube.com/watch?v=YdbX_gBI30U

А бе тази говори за битката при добро поле- само няколко думи, но интересни. Каза че масоните са предали бг армията и след плена на войниците същите са изпратени да работят в мините на франция където и измират минута 21,15. Говори за 110 хиляди човека
Galena Slavova

преди 4 месеца (редактиран)
Прекрасен анализ, благодаря професор Любенова. Преподавам Гео-икономика в един от престижните университети на Китай, анализа предоставен от професор Любенова отговаря почти на 90% на съдържанието на моят материал. Т.е. Без да се познаваме лично, достигаме до едно и също познание и анализ на ситуациите. Проблемът е, че дори и да се върна в България никой няма да ми позволи да преподавам така този предмет. За съжаление, българските студенти никога няма да имат достъп до това знание и ще са ниво под редица стиденти от други държави.

Казаното в интервюто е много тенденциозно и доста елементаризирано. Темата със заложниците е много болезнена за обществото след ПСВ и в духа на "добрите" български традиции целенасочено премъчавана и доста позабравена. Навремето още преди 89г. съм попадал на някои подмятания и загатвания. Парадоксално но най- ярко съм запомнил един епизод с доцента който ни преподаваше "История на БКП". Той отдели няколко минути за едно емоционално припомняне на събитието.
Иначе повече и по-изчерпателна информация има тук.
СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (sitebulgarizaedno.com)
Ето и кратък цитат, който показва че събитието не касае пробива при Добро Поле само.
"За българските военнопленници в нея дословно е написано: „5. Българските войскови части, намиращи се западно от Скопския меридиан и принадлежащи на 11-а германска армия, ще сложат оръжие и ще се считат до нова заповед военнопленени; офицерите ще запазят оръжието си. 6. Българските военнопленени ще бъдат до сключването на мира употребени за работа в Ориента от съюзните армии без взаимност по отношение на съюзните военнопленени. Тези последните ще бъдат веднага предадени на съюзните власти, а интернираните граждански лица ще бъдат свободни да се завърнат по домовете си.“(4)"

[kiro7]

Защо не знаем кой е Ирник от Именникът на българските владетели? И кой е баща му Атила. Дали трябва да казваме: Атила Български?
Още забележителният европейски историк Бъри (J. B. Bury. Byzantinische Zeitschrift, XX, P. P. 135 - 136 (1910 г.).) и неуморният Макуарт (J. Marguart. Osteuropaische und ostasiatische Streifizuge, Hildesheim, 1903.) формулират, на основата на историческите факти хипотезата, че Ернак, третият син на Атила, упоменат в летописа на Приск Панийски през 448 г. като дете и Ирник от династичния род Дуло в „Именника на българските владетели”, са едно и също лице.
В началото на ХХ в. Златарски отхвърля, че Ернак е Ирник, с довода „щяхме да знаем, че родът на Атила е бил Дуло” (Васил Златарски. История на българската държава през средните векове, т. 1. Първо българско царство, част 1 - Епоха на хуно-българското надмощие, С., 2002, трето фототипно издание., с.42).
Световно-известният историк Стивън Рънсиман (Runciman. The History of the First Bulgarian Empire, 1930, P. P. 279 - 281.) има специално „Приложение ІІІ”, озаглавено „Ернак и Ирник” в своята монография за Първата Българска империя. Там Рънсиман опонира на Златарски: „аргументът би бил убедителен само ако знаехме със сигурност, че Атила не е принадлежал към рода Дуло”.
Картината на Mor Than Пирът на Атила се основава на един откъс от Приск (нарисуван вдясно, облечен в бяло и държащ своята История:
„Когато започна да се смрачава, бяха запалени факли и двама варвари излязоха напред, и запяха песни, написани от тях, прославящи неговите победи и големите му военни подвизи. И пируващите ги гледаха, и някои се радваха на песните, други се вълнуваха, спомняйки си войните, но трети избухваха в сълзи – тези, чиито тела бяха отслабени от времето и чийто дух беше в принудителен отдих.“
На картината Атила е нарисуван с любимият си трети син Ирник. Непризнаването от българските историци на третият син на Атила за Ирник от "Именникът..." е действало като цензура, който и да е български художник да посмее да нарисува Ирник от "Именникът на българските владетели"!
Рънсиман пише: „Атила заема такова видно място в нашата история само защото дейността му е била насочена предимно към завладяването на Запада. Ернак, който е бил определено източен владетел, може и да е водил завоевателни войни на изток, за които не знаем нищо, и може би е бил по-значителна фигура от Атила в източната традиция”.
Американският учен от руски призход Вернадски е убеден, че „българската орда, която впоследствие се заселила на Балканите в течение на седмото и осмото столетие, е принадлежала към утигурите и доколкото българските ханове от тези векове се причислявали към потомците на Ернак, можем да заключим, че именно ордата на Ернак става известна като орда на утигурите.” (G. Vernadsky. A History of Russia. Vol. 1, New Haven, 1943; vol. 2 - Kievan Russia, New Haven., 1948).
Руският учен Артамонов също защитава тезата, че Ирник Български и Ернак, сина на Атила, са една и съща личност в монографията си за хазарите от 1962 г.
Френският учен Люсиен Мюсе пише: „българската традиция включва в началото на своите ханове един от синовете на Атила”. (Люсьен Мюссе. Варварские нашествия на Западную Европу: волна вторая. С. - Петербург, 2006, с. 20).
Изглежда само в учебниците по българска история не се знае кой е Ирник? За срам на официозните български историци.

[Kiro]

Илинденско-Преображенско въстание от 1903 г. в Македония и Одринско е връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО).
https://bgnes.bg/…/119-g-ot-ilindensko-preobrazhenskata…/




bgnes.bg
119 г. от Илинденско-преображенската епопея
Илинденско-Преображенско въстание от 1903 г. в Македония и Одринско е връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Организат...

[v_tin]

https://www.youtube.com/watch?v=YdbX_gBI30U

А бе тази говори за битката при добро поле- само няколко думи, но интересни. Каза че масоните са предали бг армията и след плена на войниците същите са изпратени да работят в мините на франция където и измират минута 21,15. Говори за 110 хиляди човека
Galena Slavova

преди 4 месеца (редактиран)
Прекрасен анализ, благодаря професор Любенова. Преподавам Гео-икономика в един от престижните университети на Китай, анализа предоставен от професор Любенова отговаря почти на 90% на съдържанието на моят материал. Т.е. Без да се познаваме лично, достигаме до едно и също познание и анализ на ситуациите. Проблемът е, че дори и да се върна в България никой няма да ми позволи да преподавам така този предмет. За съжаление, българските студенти никога няма да имат достъп до това знание и ще са ниво под редица стиденти от други държави.

[Kiro]

Македонската опозиция държи блокиращо малцинство в народното събрание, така че без нея няма как да се случат нещата, които са предвидени и няма как да бъде направена поправка в конституцията.

Това коментира историкът проф. Иван Илчев в студиото на Euronews Bulgaria.

Вижте повече:



euronewsbulgaria.com
Проф. Илчев: Не тр

[Jay Gould]

2 мин Когато Америка изведнъж се оказва във война след нападението над Пърл Харбър, военните стратези във Вашингтон разбрали, че нито военните кораби, нито самолетите могат да защитават 12 000 мили крайбрежие на САЩ срещу вражеските подводници, които дебнат край брега.
Поради разхода на гориво, самолетите имат сравнително кратък полет и като опция ВМС на САЩ се обръщат към определяната от някои ''остаряла технология'' за укрепване на морските защита на нацията - дирижаблите. На пръв поглед нелепо изглеждащите бавни балони които са лесна мишена за авиацията са неподходящи, но САЩ се намират на достатъчно разстояние от Германия и Япония за да могат немската или японската авиация да имат достъп, а Германия няма и самолетоносачи с които би могла да се противопостави на дирижаблите.

Започвайки използването им през 1941 г. и продължава до края на войната, въоръжени военни дирижабли пълни с хелий, извършват непрекъснати патрули високо над американски води в търсене на японските и германски подводници. Между 1942 и 1945 г. Goodyear Aerospace Corporation, военен филиал на Goodyear Tire & Rubber Company произвежда 150 въздушни кораби за ВМС на САЩ, но още преди японското нападение над Пърл Харбър на 07 декември 1941 г. САЩ имат 10 дирижабъла построени между 1933 и 1938 г. Goodyear е разработила дирижаблите за цивилни нужди, основно реклама на компанията, но военните ги намират евтини и практични за използване. Дирижаблите охраняват успешно морските конвои, дебнейки за вражески подводници, кораби и мини. Способността на дирижаблите да работят при ниски височини и бавни скорости води до откриването на множество вражески подводници и подпомагане в мисии за търсене и спасяване на кораби и моряци. Въпреки, че докато охраняват конвои дирижаблите губят един единствен кораб (танкера Персефона), техните екипажи не се радват на много медийното внимание. Вестниците и радиото са пълни с имената на смели пилоти и моряци, но екипажите на старомодните балони са далеч от интереса на публиката. Невероятното е, но само един US Navy дирижабъл е загубен в битка. Между тези обаче 10 000 човека направили 37 555 бойни полета има не по-малки герои и професионалисти.

В нощта на 18-ти срещу 19-ти юли 1943 г. край бреговете на Флорида, 10-членният екипаж на един от дирижаблите K-74, влиза в директен сблъсък с немската подводница U-134. Използвайки радара си, малко преди полунощ, дирижабълът засича подводницата която е излязла на повърхността за проветряване. K-74 е въоръжен само с 4 дълбочинни бомби и лека картечница и по инструкции следва да не влиза в открит сблъсък с противника въоръжен с тежка зенитна защита, а само да извика помощ. Германската подводница обаче е съвсем близо и точно на курса на близко намиращите се танкер и търговски кораб и екипажът на дирижабъла се страхува, че ако не атакува веднага, докато пристигне подкрепление има опасност за екипажите на търговските съдове. Командирът се обажда по радиото на друг дирижабъл, че въпреки инструкциите ще атакува за да защити търговските кораби и дава координатите си. Нито лейтенант Нелсън Сакара, нито екипажът му имат и минута колебание какво да правят и атакуват веднага след обаждането немската подводница. Балонът е само на 76 метра височина над водата и е ясно видим в лунната нощ, но атакува откривайки първо огън с леката си картечница по немските подводничари на палубата и рубката на подводницата. От K-74 се готвят да пуснат и дълбочините бомби, когато от U-134 отговарят на огъня първо с 20 мм., а после и с 88 мм. си зенитно оръжие, удрят един от двигателите на дирижабъла и предизвикват пожат в кабината на екипажа. От дирижабъла не успяват да пуснат 2 дълбочинни бомби както е планирано поради технически трудности с механиката, успяват да потушат пожара, но започват бавно да губят височина. Когато докосват водната повърхност екипажът скача във водата облечен със спасителни жилетки, а командирът Сакара остава в гондолата за да унищожи апаратурата и документите. K-74 успява все пак да причини макар леки щети на немската подводница с 12.7 мм. си картечница и остава на повърхността още 8 часа, което позволява на екипажа на немската подводница да издърпа останките му в търсене на някаква информация и трофейни снимки.

На следващия ден екипажът на дирижабъла е открит от 2 кораба на САЩ които започват спасителна операция, но един от членовете на екипажа е нападнат от акула и умира по време на самата операция. Лейтенант Нелсън Сакара е открит малко по-късно от друг дирижабъл отделно от екипажа си, изтощен и обгорял от слънцето но невредим. Леко повредената U-134 която вече е разкрита от американците е атакувана от самолети и се отдалечава от мястото на битката, но на 24-ти август същата година е засечена от британците край бреговете на Испания и потопена от бомбардировачи Vickers Wellington. Екипажът на дирижабъла първоначално получава неодобрение от командването на ВМС за неспазване на инструкциите, но след подробно проучване на инцидента получават похвала за проявения героизъм, а командирът и още един член на екипажа получават Пурпурно сърце. В 1961 г. след като се разбира от немски официални документи, че дирижабълът е нанесъл щети по немската подводница, екипажът и неговия командир са наградени с медали за героизъм и извънредно постижение по време на участие във въздушна полет.
С напредването на войната дирижаблите преминават Атлантика и започват охраната на Гибралтарският проток, да провеждат операции на Карибите, в Средиземно море, европейското крайбрежие, Тихия океан и дори в Черно море, защото те защитават конвоя който води Чърчил и Рузвелт за среща със Сталин на конференцията в Ялта през началото на 1945 г.

U-134 е известна с това, че през 1941 г. торпилира германски търговски кораб по погрешка.