История

[anonymous6718]

"Още в началото на 80-те години българското селскостопанство е тотално фалирало"

Проф. Вили Лилков: Когато се изправим пред фактите, изводите не са в полза на соцносталгиците

"България е единствената в Северното полукълбо, която през 20 век е претърпяла три финансови фалита"

Изследователят категорично подчерта, че през 1989 г. държавата е фалирала:

"Това е третият финансов фалит на България за 45 години. Няма друга държава в Северното полукълбо, която през 20 век да е претърпяла три финансови фалита. ... През 15 години България фалира. Това трябва да се запомни! ... Хората трябва да знаят това и трябва да знаят, че те са платили тази цена".

[Trakatrak]

Понеже вчера множество претенциозни мисли се изписаха за така нареченото "45-годишно минало", аз само да кажа, щото да не оставаме с погрешни впечатления и изводи за това, което прибяга покрай нас, но все тук си остава:
Не може от магаренце ат да произлезе.
Магарето го товарят и ползват, защото не то е господар на животните.
Магарето кога се запъва, пердах яде, ако стопанинът му е лош.
Само че и то гръмогласно протестира, както се случи след 10 ноември.
Магарето може да изглежда глупаво за околните, ала си е бая хитро да използва служебното си положение, за да го хранят, поят и разчесват.
Магарето е по-грозничко от ата, но почти всекиму е симпатично. Затова у нас е имало навремето много магарета, а българинът се е е учил от тях на житейско поведение.
Всяка епоха обаче си заминава, отиде си и магарешкото време. И сега раправяме магарешки истории от миналото къде с възмущение, къде с умиление.

[Kiro]

"През 1925 година, когато гръцкият генерал Пангалос нападна България, Румъния също струпа войски на северната ни граница.

Всички помислиха, че ще стане като 1913 година. Но аз единствен следях зорко какво прави Русия, какво прави Сталин през това време. Той най-неочаквано, ама най-неочаквано, прати една кавалерийска армия на южната си граница, към Бесарабията…

Този ход го забеляза и цар Борис III. И той следеше събитията в Румъния и в Русия чрез верни свои хора. Това е неизбежно. И е нужно.

От Букурещ се сепнаха. Изплашиха се, защото Русия винаги е била страшна с огромните си размери и с огромните си армии.

Всеки държи сметка за това. Така през 1925 година, господин Памукчиев, Сталин си е направил сметката. „Аз няма да позволя на влашорите от Букурещ да нападнат България. Тя си е моя. Тя си е наш контингент, наше завоевание, наша страна. Наш народ… Румъния е противна с лакомията си. Следователно, ще я държим за юздата“.

Великият политик, господин Памукчиев, мисли сто години напред. Посредственият — ден за ден. И това е разликата между политиците.

Русия през 1925 година не се интересуваше кой е начело на властта — Цанков ли, Вълков ли, Ляпчев ли. Тя гледаше голямото, гледаше България.

И като видях тук, в София, Червената армия през септември, аз си рекох: „Този дърт грузинец пак успя. Каквото бе намислил — то стана.“ И ми дойде на ума за 1925 година.

И понеже говорихме одеве за Стамболов, той я караше „ден да мине“. Не бе дълбок политик. Не мислеше за векове.

Висшата политика, господин Памукчиев, е била чужда и на Цар Освободителя. Връщам се на тази тема — за Аляска. Ако той не бе продал Аляска, Русия щеше да има още по-голяма сила и тяжест. Този император се оказа добър за нас, българите, но вреден за Русия. Той изпусна питомното в Аляска, да гони дивото в Турция. Е, вярно, победи Турция, но на зелената маса изгуби три четвърти от завоюваното.

Спечели само Бесарабия. Но пък се скара с Румъния. А румънците не забравиха това. И през 1919 година взеха Бесарабия, но и те не я харесаха. През 1940 година Русия си възвърна Бесарабия. Ние си взехме Южна Добруджа и в София взеха да идват руски книги и вестник „Известия“.
Аз се абонирах за него. Четях го внимателно. И разбрах, че тази империя е страшна въпреки кусурите си".

СРЕЩИ С БУРОВ

[Kiro]

Сръбският режим в Македония се оказва много по-зловещ и кървав от турския. Само при потушаването на Охридското въстание са избити над 15 хиляди души, а цели фамилии са заличени.



bgnes.bg
Първият сръбски режим в Македония: десетки хиляди убити
Първият сръбски р

[Kiro]

Певецът Ламбе Алабаковски е осъден на шест месеца условна присъда за подпалването на културния център "Ванчо Михайлов" в Битоля.В ранните часове на 4-ти юни певецът Ламбе Алабаковски подпали входната врата на българския клуб.



bgnes.bg
Ламбе Алабаковски осъден на 6 месеца условно за палежа на център "Ванчо Михальов"

[Грую Груев]

Някои са забравили че при Съединението Турция навлиза в Кърджалийско и министрите за да закрепят споразумението им отстъпват доброволно окръга. На недоволните отговарят: Ние яйцата ги изядохме, а оставихме черупките на султана, имайки предвид Кърджали и Малко Търново. И вече при Балканската война ги отвоюват с Родопите и Пирин. https://rodopi24.blogspot.com/2016/09/blog-post_6.html

Това за Малко Търново не е вярно, то си е част от Османската империя и през 1878, и през 1885, и през 1886, когато с Топханенския акт се определят новите граници на Княжество България - именно там е и съборът на Петрова нива, дал началото на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа и околията. Може би са имали предвид т. нар. Тъмръшка република, но тя е друга бира

[Kiro]

ЗАБРАВЕНИТЕ БЪЛГАРИ
"Човекът, който дари 4 пъти повече злато от Евлоги и Христо Георгиеви"
Александър Георгиев (Коджакафалията) е роден през 1830 г. в бургаското село Зидарово. Едва петгодишен, остава сирак (баща му умира, майка му се омъжва повторно в друго село) и е осиновен от вуйчо си, който сам има шест деца.
Поради бедност остава необразован до края, но имайки изключителна памет, научава се да говори свободно на шест езика и става изключително успешен търговец. На 20-годишна възраст вече е сред най-богатите хора в околията.
Преди смъртта си дарява напълно безвъзмездно цялото си имущество на църквата и на община Бургас, за развитие на града и подпомагане на бедните-земя и сгради на стойност 25 милиона златни лева, които, преизчислени днес,се равняват на над 100 милиона лева. Това е над четири пъти повече от завещаните 6 млн. златни лева от Евлоги Георгиев за построяване на Софийския университет, пет пъти повече от тези на Димитър Ценов за създаване на висше икономическо училище в Свищов и десетки пъти повече от парите на Петър Берон, който завещава имота си в Румъния на България, и на Васил Априлов, оставил значителна сума на Габровската община да построи училище.
Коджакафалията напуска този свят на 15 юли 1913 г. В завещанието си определил известна сума за своя гроб, за да не ощети никого. Известни са думите му: „Родил съм се грешен и само с добро ще изкупя прегрешенията си.“
Споделено от интернет
"Интересни Факти ,Загадки ,Мистерии и Истории от България и Света"

[Кисимов]

Някои са забравили че при Съединението Турция навлиза в Кърджалийско и министрите за да закрепят споразумението им отстъпват доброволно окръга. На недоволните отговарят: Ние яйцата ги изядохме, а оставихме черупките на султана, имайки предвид Кърджали и Малко Търново. И вече при Балканската война ги отвоюват с Родопите и Пирин. https://rodopi24.blogspot.com/2016/09/blog-post_6.html

[kiro7]

НИТО ЕДНА БГ МЕДИЯ и вероятно много малко българи се сетиха да отбележат края на последния велик българин. Какъв срам!! На днешния 5 септ, но в 1990 си отиде ИВАН МИХАЙЛОВ, човекът, за когото България и Македония бяха по-важни от живота. Загубихме и предадохме Македония
В Балканската война загинаха 66 хил български войници и офицери. Десетки хиляди други бяха осакатени, ранени. В ПСВ загинаха не по-малко от 115 хил български войници и офицери, десетки и десетки хиляди други бяха ранени. След 9-ти септ титовците и бг комунистите заедно избиха още хиляди български македонци. Общо не по-малко от около 200 хил българи оставиха костите си за тази пуста МЪкидония! И какво сега? НИЩО - освен няколко десетки хиляди "българи", които само искат ние да изглеждаме добре пред САЩ на Байдън и за Брюксел, т.е. да пуснем наглите днешни македонци в ЕС, въпреки тъпите им антибългарски действия.
Да, загубихме и ПРЕДАДОХМЕ Македония. Но на днешния ден ИВАН МИХАЙЛОВ напусна живота и това не се забравя:

Последният велик българин
На днешния 5 септември, но в 1990 в Рим почина Иван Михайлов
Каквото и да напиша за него ще е малко, ясно защо. Но в ръцете ми сега е „Спомени – младини” от Иван Михайлов, издадена на български в Рим в 1958. Книгата е изключителна рядкост, защото е издадена на български, но в чужда страна. Издадена е с помощта на Андон Д. Каргов, имигрант в Америка, на когото на заглавната страница на книгата Иван Михайлов благодари. Изданието струва около 200 лева в Мрежата, аз го купих за 2 лева на сергия в нач. на тази година. Скоро ще го дам за подвързия /трудно се намира тази услуга в София/ и така спомените на Иван Михайлов ще заемат почетно място в многохилядната ми библиотека.
Това са ранните, детски, юношески спомени на Михайлов, които ясно говорят какъв твърд, волеви човек е бил, /освен че са изключително ценна картина на онези години/. Ето части: при Балканската война той е ученик в Солун и при новината, че гърците първи ще влязат в града, пише: „ Горчиво чувство потискаше сърцата ни. Бяхме готови да се сбием с всеки грък. ....Главната причина на тая наеженост беше влизането на гръцката армия преди нашата в Солун”.
Балканските съюзници стават врагове: „ Към Текето, по пътя за Каваклия срещнахме Тодор Александров, яхнал на кон. Баща ми го запита дълго ще се отстъпва пред сърбите, той ни поясни, че засега най-малко до Радовиш ще се отдръпнат войските”.
За следващите години Иван Михайлов пише: „Мрачният и зловещ сръбски режим в Македония – за него ще пиша в друга книга”. /За съжаление я нямам, но знам как се казва и как да я придобия/.
Глава 9-та от „Спомените” се казва „Сърбия прегазена”. Става дума за есента на 1915. Всъщност не е така, за съжаление, явно силните чувства на Иван Михайлов без основание вземат превес над сърбите. Но ето любопитна част: „Оттам бидоха донесени убити знаменития войвода Христо Чернопеев, .....капитан Милош Станишев от Кукуш и поручик Цирункарев от Костурско”.
Тук Ив Михайлов оставя свидетелство за края на легендарния войвода Чернопеята и на още двама герои.
Поклон пред героите!
След Междусъюзническата война Иван Михайлов става сътрудник на Тодор Александров. Ето какво се случва: „Дал бях за поправка обущата си, с които пристигнах от поробена Македония. До тогава носех войнишките чизми под панталоните.....Срещна ме мой съгражданин и ме запита за плановете ми.....попита ме пдали бих работил за Тодор Александров, който искал верен младеж за работа на пишуща машина. Отговорих му, че .....с радост приемам.....и на другия ден се явих в канцеларията на Александров в София, на Гурко 22, където бе задграничното представителство на ВМРО”.
Ами това е от тези „съвпадения”, „случайности” на Съдбата, които изобщо не са случайности – двамата най-големи дейци за свободата на Македония се събират съвсем „случайно” заедно под един покрив, за Македония!!
Иван Михайлов е детският ми герой, след като дядо ми разказа за него – как често е гостувал в Даскаревата къща, моята родова къща в Банско. Двамата заедно са чупили хляб на трапезата със сладки разговори, но Ванчо често скачал неспокойно и се ослушвал. Дядо ми, като много млад добре е познавал Войводата и често ми разказваше уникални неща за него, които само аз знам.
В 1928 сърбите от чиста злоба убиха брат му, съвършено мирен човек. По-късно е известна историята с Менча Кърничава и нападението в Бургтеатър във Виена. Това допринесе за романтично-насилствения /някои го наричат тероризъм/ образ на Иван Михайлов, което не е в негова полза, но със сигурност е било за Македония.
Иван Михайлов в 20-те и нач. на 30-те превърна Македония в бойно поле, защото искаше тя да е българска. Той не се колебаеше да рискува живота си многократно, направи го много пъти и много пъти, защото беше БЪЛГАРСКИ ПАТРИОТ, нещо почти непознато сега при глобализма и политическата коректност.
Няма да забравя пронизващите му, стоманеносини очи, когато каза малко преди края си, цитирам по памет: „Как сте търпели комунистите?”
Като имам предвид датата на смъртта му 5 септ 1990, спокойно мога да кажа, че ИВАН МИХАЙЛОВ е последният велик българин.
Знам, че Иван Михайлов е противоречива личност. Като християнин не мога да одобря някои от действията му.
Но това мога: Господи, дай покой на Иван Михайлов.

[kiro7]

Един изключително полезен и обстоен албум относно находките, касаещи дунавската писменост!

Немският лингвист проф. Харалд Хаарман в книгата си „Загадките на Дунавската цивилизация“ пише, че пиктографската писменост, открита в България и Румъния е наистина с 2000 години по-древна от считаните досега най-стари писмености в света – египетската и китайската! В нея той доказва, че на територията на днешните Сърбия, Република Македония, България, Румъния и Гърция, като и части от Украйна и Унгария, са били обитавани от цивилизация, която - според Харман – се развива първата писменост.

Според археологическите открития, нейната поява може да бъде отнесена към 7 хилядолетие пр.н.е. (Х.Хаарман, „Загадката на Дунавската цивилизация: Откриването на най-древната високоразвита цивилизация в Европа”, прев. Иван Златев, С., изд. „Борина”, 2015, с.10-54; първо издание на немски език: 2011).

Регионът на Дунавската цивилизация е ограден със зелена линия (на първата снимка долу) и на Дунавската писменост (ограден с червена линия - на втората снимка) през VII хил. пр.Хр. ( „Простор Старе Европе и винчанског писма, према италијанском Институту “Euro Innovanet”, източник: http://www.svevlad.org.rs/povesnica/antic012.jpg

Virtual Museum of Bulgaria добави 107 нови снимки към албума: The Danube script.

[kiro7]

https://libertas.mk/100-intelektualci/ "Българският национален разказ, с изключение на "предателския" период на Георги Димитров, смята, че македонците не съществуват като нация и че всъщност са българи и езикът им е западнобългарски диалект. " През 1990 година Желев също, тогавашният президент ще напише: "Имаме обща история. Общ език, обща религия... В огромния брой българи и сред нашите историци преобладава идеята, че Македония не е нация в истинския смисъл на думата. В политически смисъл обаче не можем да си позволим да налагаме идентичност на македонците. Те имат право сами да избират - това е най-важното демократично право на отделния човек"... "Лесно е да си спорен, но е трудно да си конструктивен. " Трябва да се разбере както от откровените, така и от откровените критици на процеса на помирение между двете държави и двата народа, които "с възмущение" отхвърлят опитите на сегашното правителство и историческата комисия за решаване животински проблем научаване за македонската държава. "
Денко Малески

LIBERTAS.MK
100 интелектуалци - Либертас
Кога , на почетокот од деведесеттите, новата независна македонска држава го усвои знамето од Вергина за свој национален симбол, Жак Делор, на состанок во Луксембург...

[kiro7]

FAKTOR.MK
Кајчев: Свети Климент не паднал од небо, тој бил испратен во Охрид од кнезот Борис

[Бързоходко]

https://www.youtube.com/watch?v=YdbX_gBI30U

А бе тази говори за битката при добро поле- само няколко думи, но интересни. Каза че масоните са предали бг армията и след плена на войниците същите са изпратени да работят в мините на франция където и измират минута 21,15. Говори за 110 хиляди човека
Galena Slavova

преди 4 месеца (редактиран)
Прекрасен анализ, благодаря професор Любенова. Преподавам Гео-икономика в един от престижните университети на Китай, анализа предоставен от професор Любенова отговаря почти на 90% на съдържанието на моят материал. Т.е. Без да се познаваме лично, достигаме до едно и също познание и анализ на ситуациите. Проблемът е, че дори и да се върна в България никой няма да ми позволи да преподавам така този предмет. За съжаление, българските студенти никога няма да имат достъп до това знание и ще са ниво под редица стиденти от други държави.

Казаното в интервюто е много тенденциозно и доста елементаризирано. Темата със заложниците е много болезнена за обществото след ПСВ и в духа на "добрите" български традиции целенасочено премъчавана и доста позабравена. Навремето още преди 89г. съм попадал на някои подмятания и загатвания. Парадоксално но най- ярко съм запомнил един епизод с доцента който ни преподаваше "История на БКП". Той отдели няколко минути за едно емоционално припомняне на събитието.
Иначе повече и по-изчерпателна информация има тук.
СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (sitebulgarizaedno.com)
Ето и кратък цитат, който показва че събитието не касае пробива при Добро Поле само.
"За българските военнопленници в нея дословно е написано: „5. Българските войскови части, намиращи се западно от Скопския меридиан и принадлежащи на 11-а германска армия, ще сложат оръжие и ще се считат до нова заповед военнопленени; офицерите ще запазят оръжието си. 6. Българските военнопленени ще бъдат до сключването на мира употребени за работа в Ориента от съюзните армии без взаимност по отношение на съюзните военнопленени. Тези последните ще бъдат веднага предадени на съюзните власти, а интернираните граждански лица ще бъдат свободни да се завърнат по домовете си.“(4)"

[kiro7]

Защо не знаем кой е Ирник от Именникът на българските владетели? И кой е баща му Атила. Дали трябва да казваме: Атила Български?
Още забележителният европейски историк Бъри (J. B. Bury. Byzantinische Zeitschrift, XX, P. P. 135 - 136 (1910 г.).) и неуморният Макуарт (J. Marguart. Osteuropaische und ostasiatische Streifizuge, Hildesheim, 1903.) формулират, на основата на историческите факти хипотезата, че Ернак, третият син на Атила, упоменат в летописа на Приск Панийски през 448 г. като дете и Ирник от династичния род Дуло в „Именника на българските владетели”, са едно и също лице.
В началото на ХХ в. Златарски отхвърля, че Ернак е Ирник, с довода „щяхме да знаем, че родът на Атила е бил Дуло” (Васил Златарски. История на българската държава през средните векове, т. 1. Първо българско царство, част 1 - Епоха на хуно-българското надмощие, С., 2002, трето фототипно издание., с.42).
Световно-известният историк Стивън Рънсиман (Runciman. The History of the First Bulgarian Empire, 1930, P. P. 279 - 281.) има специално „Приложение ІІІ”, озаглавено „Ернак и Ирник” в своята монография за Първата Българска империя. Там Рънсиман опонира на Златарски: „аргументът би бил убедителен само ако знаехме със сигурност, че Атила не е принадлежал към рода Дуло”.
Картината на Mor Than Пирът на Атила се основава на един откъс от Приск (нарисуван вдясно, облечен в бяло и държащ своята История:
„Когато започна да се смрачава, бяха запалени факли и двама варвари излязоха напред, и запяха песни, написани от тях, прославящи неговите победи и големите му военни подвизи. И пируващите ги гледаха, и някои се радваха на песните, други се вълнуваха, спомняйки си войните, но трети избухваха в сълзи – тези, чиито тела бяха отслабени от времето и чийто дух беше в принудителен отдих.“
На картината Атила е нарисуван с любимият си трети син Ирник. Непризнаването от българските историци на третият син на Атила за Ирник от "Именникът..." е действало като цензура, който и да е български художник да посмее да нарисува Ирник от "Именникът на българските владетели"!
Рънсиман пише: „Атила заема такова видно място в нашата история само защото дейността му е била насочена предимно към завладяването на Запада. Ернак, който е бил определено източен владетел, може и да е водил завоевателни войни на изток, за които не знаем нищо, и може би е бил по-значителна фигура от Атила в източната традиция”.
Американският учен от руски призход Вернадски е убеден, че „българската орда, която впоследствие се заселила на Балканите в течение на седмото и осмото столетие, е принадлежала към утигурите и доколкото българските ханове от тези векове се причислявали към потомците на Ернак, можем да заключим, че именно ордата на Ернак става известна като орда на утигурите.” (G. Vernadsky. A History of Russia. Vol. 1, New Haven, 1943; vol. 2 - Kievan Russia, New Haven., 1948).
Руският учен Артамонов също защитава тезата, че Ирник Български и Ернак, сина на Атила, са една и съща личност в монографията си за хазарите от 1962 г.
Френският учен Люсиен Мюсе пише: „българската традиция включва в началото на своите ханове един от синовете на Атила”. (Люсьен Мюссе. Варварские нашествия на Западную Европу: волна вторая. С. - Петербург, 2006, с. 20).
Изглежда само в учебниците по българска история не се знае кой е Ирник? За срам на официозните български историци.

[Kiro]

Илинденско-Преображенско въстание от 1903 г. в Македония и Одринско е връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО).
https://bgnes.bg/…/119-g-ot-ilindensko-preobrazhenskata…/




bgnes.bg
119 г. от Илинденско-преображенската епопея
Илинденско-Преображенско въстание от 1903 г. в Македония и Одринско е връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Организат...