Любопитно ще ми бъде някой да сподели мнение за Дан Браун и книгите му.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
КНИГИТЕ, които четем
Collapse
X
-
"Връщане от СССР" на Андре Жид
и
"Москва, 1937" на Лион Фойхтвангер.
И двете са репортажни, описващи впечатленията им от СССР.
Първата е много скептична, макар и А. Жид да е социалист, дотогава топло приеман автор в СССР.
Втората излиза след първата и е нащо като пропаганден контраудар. В нея Фойхтвангер, също социалист и даже философ, слави Съветския Съюз. През 1937...
Независимо от фамилията си Жид не е жид, евреин.
А Фойхтвангер е.
Коментар
-
Първоначално изпратено от sinbad Разгледай мнениеЕй това ми хареса:
-Следващата есен, когато видите гъските да тръгват да зимуват на юг, литнали под формата на буква „V", помислете за причината, която науката твърди, че ги кара да се придържат към тази форма. Когато всяка птица размаха криле, тя създава на птицата зад себе си възходяща струя въздух. Летейки във формата на буква „V", цялото ято изминава поне със 71 процента по-голямо разстояние отколкото ако всяка птица лети сама.
Хората, които вървят в една посока с усещането за принадлежност към дадена общност, стигат целта си много по-бързо и лесно, защото пътуват благодарение на помощта на другите.
Когато някоя птица се отдели от ятото, внезапно чувства притеглянето и съпротивлението при опита си да се справи сама - и бързо се връща обратно в него, за да се възползва от повдигащата сила на предната птица.
Ако имаме разум колкото една гъска, ние ще останем в ятото заедно с хората, които вървят в същата посока като нас.
Когато летящата отпред гъска се умори, тя изостава назад, а на нейно място застава друга.
Много е разумно да се редуваме, когато вършим изтощителна работа, независимо дали сме хора или отлитащи на юг гъски.
Гъските отзад крякат, за да насърчават тези отпред и да им помагат да поддържат скоростта.
Какви послания изпращаме ние, когато „крякаме" изотзад?
И накрая - това е много важно - когато някоя гъска се разболее или я улучи сачма на ловец и тя се отдели от ятото, с нея отлитат още две гъски, за да й помогнат да кацне и да я защитават. Те остават с пострадалата гъска, докато тя се възстанови или докато умре; едва тогава отлитат сами или с друго ято, за да настигнат групата си.
Ако имаме разум колкото една гъска, и ние ще се държим един за друг по този начин.
------
Из книгата "Пилешка супа за душата''
Не, не искам да политизирам, но само обсъждам хората/човечеството.
Имаш много добра възможност да продадеш тази идея на настъпващия западен комунизъм - като вдъхновяващ образ, лозунг и лого. Вместо роза или сърп-чук - упътен надалеч в небето клин на жерави*. (или екип колоездачи на една фирма)
Сетих се за къс стих от времето на Съветския съюз във формата на "речовка" при марш на пионерския отряд:
Серп да мóлот, молот-серп!
Это наш советский герб!
Хóчешь- сей, хочешь - куй,
Все равнó полýчиш хуй.
(добавих ударенията на интонацията, за да се почувства ритъма на марша)
- - - - - -
* - а е и джендървключващ и идеологемнотолерантен: сред дивите гъски, жеравите и пеликаните са забелязвани мъжки хомо-двойки. Това са "лузъри", неуспели по никакъв начин в мъжката конкуренция за женски. И следват природния инстинкт за създаване на поколение по този начин.
Щот са се смирили, че са лузъри.Last edited by grisow; 19.09.2019, 17:59.
Коментар
-
Ей това ми хареса:
-Следващата есен, когато видите гъските да тръгват да зимуват на юг, литнали под формата на буква „V", помислете за причината, която науката твърди, че ги кара да се придържат към тази форма. Когато всяка птица размаха криле, тя създава на птицата зад себе си възходяща струя въздух. Летейки във формата на буква „V", цялото ято изминава поне със 71 процента по-голямо разстояние отколкото ако всяка птица лети сама.
Хората, които вървят в една посока с усещането за принадлежност към дадена общност, стигат целта си много по-бързо и лесно, защото пътуват благодарение на помощта на другите.
Когато някоя птица се отдели от ятото, внезапно чувства притеглянето и съпротивлението при опита си да се справи сама - и бързо се връща обратно в него, за да се възползва от повдигащата сила на предната птица.
Ако имаме разум колкото една гъска, ние ще останем в ятото заедно с хората, които вървят в същата посока като нас.
Когато летящата отпред гъска се умори, тя изостава назад, а на нейно място застава друга.
Много е разумно да се редуваме, когато вършим изтощителна работа, независимо дали сме хора или отлитащи на юг гъски.
Гъските отзад крякат, за да насърчават тези отпред и да им помагат да поддържат скоростта.
Какви послания изпращаме ние, когато „крякаме" изотзад?
И накрая - това е много важно - когато някоя гъска се разболее или я улучи сачма на ловец и тя се отдели от ятото, с нея отлитат още две гъски, за да й помогнат да кацне и да я защитават. Те остават с пострадалата гъска, докато тя се възстанови или докато умре; едва тогава отлитат сами или с друго ято, за да настигнат групата си.
Ако имаме разум колкото една гъска, и ние ще се държим един за друг по този начин.
------
Из книгата "Пилешка супа за душата''
- 2 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от 13ADROL Разгледай мнение
Последното беше бъзик естествено, но се радвам, че си широк и го разбра. Надявам се, ясно ти е, че не се ограничавам до приключенска литература, макар, че последната книга на Кърууд, по скоро се доближава до " Портретът на Дориян Грей".
Чета Алвин Тофлър, Бжежински, Фукояма и други геополитици и футуролози. Това колко обиколки са над краля-слънце, а "La ultima frontera" на Алфредо Фернандез?
Коментар
-
Първоначално изпратено от majnata Разгледай мнение
мерси ... това все пак е някаква оценка ...
Чета Алвин Тофлър, Бжежински, Фукояма и други геополитици и футуролози. Това колко обиколки са над краля-слънце, а "La ultima frontera" на Алфредо Фернандез?
Коментар
-
Първоначално изпратено от grisow Разгледай мнение
Това не съм чувал.
Разкажи що е?
Коментар
-
Първоначално изпратено от Trakatrak Разгледай мнениеПомня едно дебело македонско издания за Македонския литературен кръжок в София от края на 30-те - Вапцаров, Сматракалев и пр.
Разкажи що е?
Коментар
-
Първоначално изпратено от grisow Разгледай мнение
Дръжте ме уста, се казва.
Или "Умря циганската, дето ме хвалеше".
По приятели, по библиотеки, туй-онуй, нелош избор класика за нас, юношите бледни, се събираше.
Коментар
-
Първоначално изпратено от Trakatrak Разгледай мнение
"Идън" си беше добре за юношеска. Каква световна класика като за младеж? Балзак ли? Бях нагънал Лондон, Хемингуей, Сенкевич, Чапек и май ги поизчерпих каквото имаше в кварталната. И добрите фантастики и криминалета, естествено. На като се напънах на Зола, "Жерминал", към 35 с. ми се обърнаха червата и душата, та се върнах към по лека литература - Цвайг и Ман.
Дръжте ме уста, се казва.
Или "Умря циганската, дето ме хвалеше".
По приятели, по библиотеки, туй-онуй, нелош избор класика за нас, юношите бледни, се събираше.Last edited by grisow; 18.09.2019, 17:18.
Коментар
-
Първоначално изпратено от grisow Разгледай мнение
Е, той има и по-"възрастни" произведения, Мартин Идън, например.
Имаше за четене – цялата световна класика. И сега я има
Коментар
-
Първоначално изпратено от Trakatrak Разгледай мнение
Това ми беше юношеското увлечение. Навремето нямаше много кво да се чеге.
Имаше за четене – цялата световна класика. И сега я има
Коментар
-
Първоначално изпратено от Todor Sabev Разгледай мнениеИ понеже стана въпрос за приключенска литература. на Американска тематика .
Джек Лондон
Коментар
Коментар