КНИГИТЕ, които четем

[raydalio]

едната няма да я кажа, защото според мен само малка част от хората трябва да имат достъп до такова знание, а другата е Зеленият крал.

[mailoff]

Любопитно ще ми бъде някой да сподели мнение за Дан Браун и книгите му.

На мен ми е Паулу Коелю, но признавам, че го казвам на база първоначалните му творби.

[minerals]

Комерсиални и малко еднообразни, но вършат работа за губене не време. И аз ги определям като средна работа.

Под средната за мен.
Вратата, автор Марта Сабо - много силна бтв!

[chimney]

Комерсиални и малко еднообразни, но вършат работа за губене не време. И аз ги определям като средна работа.

Точно, комерсиални.
А на мен хич не ми се нравят преекспонирани неща. Макар че винаги от всяко нещо може да научиш нещо ново.

[Ve6ter]

Любопитно ще ми бъде някой да сподели мнение за Дан Браун и книгите му.

Комерсиални и малко еднообразни, но вършат работа за губене не време. И аз ги определям като средна работа.

[melon]

Попаднах случайно на книгата "Един американец в Европа" на Бил Брайнсън. Разказът е от началото на 90-те, много е интересно как американецът вижда Европа от това време. А частта за България - ще ви разсмее и натъжи едновременно.

Мерси! Не я знаех тази книга. Изключително добра е.

[ford_perfekt]

Вероятно повечето в този форум вече знаят:
"Интелегентният инвеститор" на Бенджамин Греъм, издателство Изток-Запад, цена 39,90 лв. Код за отстъпка към 8 кинта при поръчка: 30APR

[Copacabana]

Попаднах случайно на книгата "Един американец в Европа" на Бил Брайнсън. Разказът е от началото на 90-те, много е интересно как американецът вижда Европа от това време. А частта за България - ще ви разсмее и натъжи едновременно.

[mathematician]

Любопитно ще ми бъде някой да сподели мнение за Дан Браун и книгите му.

Шестото клеймо и Шифърът на Леонардо съм ги чел - средна работа според мен или малко над средната.

Като цяло стават, но не са върха на сладоледа.

[Ricognito]

Любопитно ще ми бъде някой да сподели мнение за Дан Браун и книгите му.

[Иван Петкандраганов]

"Връщане от СССР" на Андре Жид
и
"Москва, 1937" на Лион Фойхтвангер.

И двете са репортажни, описващи впечатленията им от СССР.
Първата е много скептична, макар и А. Жид да е социалист, дотогава топло приеман автор в СССР.
Втората излиза след първата и е нащо като пропаганден контраудар. В нея Фойхтвангер, също социалист и даже философ, слави Съветския Съюз. През 1937...

Независимо от фамилията си Жид не е жид, евреин.
А Фойхтвангер е.

[Lelq]

[Belcho]

Ако прочетете тетралогията на Елена Ференте, няма да сбъркате. Уникален език, увлекателна история и много интересни подробности за историята на Италия и по-конкретно Неапол. Можете много да научите за този колоритен италиански град. Четете!

[grisow]

Ей това ми хареса:
-Следващата есен, когато видите гъските да тръгват да зимуват на юг, литнали под формата на буква „V", помислете за причината, която науката твърди, че ги кара да се придържат към тази форма. Когато всяка птица размаха криле, тя създава на птицата зад себе си възходяща струя въздух. Летейки във формата на буква „V", цялото ято изминава поне със 71 процента по-голямо разстояние отколкото ако всяка птица лети сама.
Хората, които вървят в една посока с усещането за принадлежност към дадена общност, стигат целта си много по-бързо и лесно, защото пътуват благодарение на помощта на другите.
Когато някоя птица се отдели от ятото, внезапно чувства притеглянето и съпротивлението при опита си да се справи сама - и бързо се връща обратно в него, за да се възползва от повдигащата сила на предната птица.
Ако имаме разум колкото една гъска, ние ще останем в ятото заедно с хората, които вървят в същата посока като нас.
Когато летящата отпред гъска се умори, тя изостава назад, а на нейно място застава друга.
Много е разумно да се редуваме, когато вършим изтощителна работа, независимо дали сме хора или отлитащи на юг гъски.
Гъските отзад крякат, за да насърчават тези отпред и да им помагат да поддържат скоростта.
Какви послания изпращаме ние, когато „крякаме" изотзад?
И накрая - това е много важно - когато някоя гъска се разболее или я улучи сачма на ловец и тя се отдели от ятото, с нея отлитат още две гъски, за да й помогнат да кацне и да я защитават. Те остават с пострадалата гъска, докато тя се възстанови или докато умре; едва тогава отлитат сами или с друго ято, за да настигнат групата си.
Ако имаме разум колкото една гъска, и ние ще се държим един за друг по този начин.
------
Из книгата "Пилешка супа за душата''

След тях да влезе комунизмът!
Не, не искам да политизирам, но само обсъждам хората/човечеството.

Имаш много добра възможност да продадеш тази идея на настъпващия западен комунизъм - като вдъхновяващ образ, лозунг и лого. Вместо роза или сърп-чук - упътен надалеч в небето клин на жерави*. (или екип колоездачи на една фирма)

Сетих се за къс стих от времето на Съветския съюз във формата на "речовка" при марш на пионерския отряд:

Серп да мóлот, молот-серп!
Это наш советский герб!

Хóчешь- сей, хочешь - куй,
Все равнó полýчиш хуй.

(добавих ударенията на интонацията, за да се почувства ритъма на марша)


- - - - - -
* - а е и джендървключващ и идеологемнотолерантен: сред дивите гъски, жеравите и пеликаните са забелязвани мъжки хомо-двойки. Това са "лузъри", неуспели по никакъв начин в мъжката конкуренция за женски. И следват природния инстинкт за създаване на поколение по този начин.
Щот са се смирили, че са лузъри.

[sinbad]

Ей това ми хареса:
-Следващата есен, когато видите гъските да тръгват да зимуват на юг, литнали под формата на буква „V", помислете за причината, която науката твърди, че ги кара да се придържат към тази форма. Когато всяка птица размаха криле, тя създава на птицата зад себе си възходяща струя въздух. Летейки във формата на буква „V", цялото ято изминава поне със 71 процента по-голямо разстояние отколкото ако всяка птица лети сама.
Хората, които вървят в една посока с усещането за принадлежност към дадена общност, стигат целта си много по-бързо и лесно, защото пътуват благодарение на помощта на другите.
Когато някоя птица се отдели от ятото, внезапно чувства притеглянето и съпротивлението при опита си да се справи сама - и бързо се връща обратно в него, за да се възползва от повдигащата сила на предната птица.
Ако имаме разум колкото една гъска, ние ще останем в ятото заедно с хората, които вървят в същата посока като нас.
Когато летящата отпред гъска се умори, тя изостава назад, а на нейно място застава друга.
Много е разумно да се редуваме, когато вършим изтощителна работа, независимо дали сме хора или отлитащи на юг гъски.
Гъските отзад крякат, за да насърчават тези отпред и да им помагат да поддържат скоростта.
Какви послания изпращаме ние, когато „крякаме" изотзад?
И накрая - това е много важно - когато някоя гъска се разболее или я улучи сачма на ловец и тя се отдели от ятото, с нея отлитат още две гъски, за да й помогнат да кацне и да я защитават. Те остават с пострадалата гъска, докато тя се възстанови или докато умре; едва тогава отлитат сами или с друго ято, за да настигнат групата си.
Ако имаме разум колкото една гъска, и ние ще се държим един за друг по този начин.
------
Из книгата "Пилешка супа за душата''