Да си говорим за жени. Какво искат жените ?

[Ender]

Следващия текст/книга съм го чел преди години и от няколко дни го търсих по повод разговор с един приятел на общо взето същата тема като тази ( рязкото намаляване на жените които разбират написаното по-долу ). Днес успях да го намеря и за това споделям, защото наистина съм впечатлен колко много болезнена (за мъжете ) истина има написана в него и колко е точен:
....

Ъ-ъ, такова... Нали не смяташ да публикуваш тук цялата книга?

П.С. Понякога и линк върши работа.

[pantaleev]

страница 2 :
....

... Никога! - нито най-малко раздразнение, нито нотка на агреривно недоволство! - оставете това на него; при нас, жените, раздразнителността е признак на недостатъчна духовност. Не дай боже да се използуват сарказми, ироничен тон! Всякаква критика е допустима само в контекста на непрекъснато нарастващото одобрение: признайте неговите заслуги предварително, давайте му аванси за дребните разходи на самолюбието, хвалете го за това, което той още не е направил (но, разбира се, ще направи) - и всичко ще бъде наред, той ще бъде и рицар, и домашна слугиня...
(Откъм страната на мъжката половина се дочу леко колективно ръмжене.)

... Но не бива работата да се схваща така, приятелки, че Мъжът трябва да свикне с нашите възторзи и да ги приема като нещо дължимо. Съвсем не! При добре настроения Лост дори само едно леко намаляване на дозата на Сладкиша се оказва добър Камшик, който понякога следва да се използува и профилактично. Мъжът трябва да знае за кое вие го прехвалвате, но не трябва да знае за кое го недохвалвате. Не е нужно да поставяте двойки - достатъчно е просто да не поставите бележка. Мимолетна сдържаност, мека студенина, изчаквателна пауза - повярвайте, сестри, в 99 процента това е достатъчно, за да се предизвика в душата на Мъжа свещена паника! Поставят му бележка нула, без чертичка - кое може да бъде по-страшно от-това? А Знаците на крайно неодобрение - упреците, сълзите, истериката и тл. - трябва да се прилагат само в аварийни положения и да се оформят така, че да демонстрират нашата знаменита слабост, да, достигайки дори до унижението, което винаги ни възвишава... (Признаци на протест сред слушателките.) .

- Имайте пред вид, приятелки, че дори достигайки пълно разбиране на нашата власт над него, Мъжът все едно не е в състояние да се освободи; напротив, разбирайки цялата безнадеждност на този замисъл, той ни се отдава с гордостта на осъзнатата необходимост и през глава се хвърля от своята творческа скала в първозданното лоно на матриархата, загрижен само за едно - скокът да бъде юнашки смел. Бъдете тогава артистични царици! Учете се да властвувате над себе си, за да го владеете точно тогава, когато той се чувствува ваш властелин. Бъдете горди и спокойни, пазете увереността в своето превъзходство и в своята благородна мисия - с мозъка и ръцете на това същество ние създадохме цивилизацията, която, уви, носи върху себе си всичките отпечатъци на неговите несъвършенства - и колко още ни предстои (Скъсване на лентата.)
Оставям без коментар този възмутителен текст, драги Читателю. (Добре е все пак, че аз седях завит под халата.) Ще добавя само това, че ролята на Мъдрата Приятелка играеше някаква маска в рокля, стигащ до петите, доста широка в раменете, която говореше със сгъстен контраалт. А след паузата (изключително оживено обсъждане, смях, спорове) започва занятието на Школата на Рицарите. Сега настрана седяха жените. Думата взе някой-си, който се представи като Съвършен Джентълмен. Този човек също беше с маска, неговата стройна фигура бе прикрита с пелерина от чаршаф, а говореше той с твърде уплътнен дискант...


От книгата "Изкуството да общуваме".

[pantaleev]

И аз да се включа в безкрайната, но пък винаги актуална тема. Признавам си, че това което някои от участниците пишат определено си заслужава четенето. Следващия текст/книга съм го чел преди години и от няколко дни го търсих по повод разговор с един приятел на общо взето същата тема като тази ( рязкото намаляване на жените които разбират написаното по-долу ). Днес успях да го намеря и за това споделям, защото наистина съм впечатлен колко много болезнена (за мъжете ) истина има написана в него и колко е точен:



...Уверявам мъжете, че във всеки спор жената ще бъде убедена с декларацията: „Ти си моето най-скъпо
съкровище" (разредката е моя - беллвт.). Невъзможно е да се обясни защо мъжете така рядко се обръщат към този прекрасен аргумент.


Първите проблясъци в разбирането на причините за този удивителен феномен се появиха у мен по време на една от ГИП-овските игри. След седемминутно загряване, по време на което бе разиграна ситуацията „Първобитно стадо без водач", преминаха към поредното занятие на Университета на Любовта. От обилността на впечатления леко ми се наду главата (при това, заради инкогнитото, аз седях завит в широк халат и трудничко бе да се диша). А когато започна урока от Школата на Жените (мъжете седяха настрана, слушайки внимателно) и една Мъдра Приятелка прочете кратка лекция на тема:


"Какво е мъжът ?"

Aз се почувствувах, няма да крия, твърде зле.
Ето тази лекция направо от магнетофонния запис, лекичко отредактирана и съкратена от мен.


„Сестри! Приятелки!
Да си припомним старата като този свят истина: Мъжът управлява Вселената, а Жената управлява Мъжа. Така е било и ще пребъде навеки: винаги и навсякъде сложното управлява простото, финото - грубото, съвършеното - несъвършеното.

Хайде да видим какво е Мъжът, да си спомним, ако сме забравили, че това е поради всичко същество, което не е способно да ражда деца. Същество, ощетено с цяло парче хромозоми, което във великото дело за продължаване на рода е само обслужващ персонал. На Земята има видове, задоволяващи се без самци, ала обратното го няма и не може да го има. Без мъжете, уви, засега не можем да минем, с това се налага да се смирим. Но бъдещето е пред нас..
(При тези думи ми стана задушно и ми се прииска да изскоча от халата, който ме завиваше.)

.„ Приятелки! Самата Природа е направила Мъжа носител на комплекса за непълноценност. У него отсъствува главното природно начало - тайнствеността. Нищо не може да поправи вродения недостатък на неговата психика - неспособността за спокойно самодостатъчно очакване.
Природата е женствена, а Мъжът, както и всички, на когото е предопределено Да бъде изпълнител, не се успокоява, докато не намери начин да си въобрази, че е всемогъщ творец. Колко глупави легенди той е съчинил, за да убеди самия себе си в това, че той е уж и бог, и първият човек, и патриарх, и че ние произхождаме от неговото ребро. А всичко това е поради туй, че не той ражда децата. А ние с вас знаем, приятелки, че Мъжът - това е просто наше упорито и малко дефектно дете, на което в дъното на душата му се иска да бъде послушно. В съответствие със своите изпълнителски функции той е логично, а поради това елементарно управляемо същество: нашите древни сестри са разбрали това далеч преди Клеопатра, но днешното поколение е объркано от еманципацията.
(„Което си е - си е!" - прошепна някой от мъжете.)

Зашеметени от грохота на неговата техника, ние забравяме за своята, невидимата и надеждната.

Сякаш сме забравили, че съществува великият Лост На Управление на Мъжа - неговата Самооценка. Че нито Нашата външност, нито възрастта, нито интелектът, нито така наречената сексапилност при цялото им привидно значение сами по себе си не играят никаква роля. Докато леката, но твърда ръка лежи върху Лоста, жената може да бъде спокойна като богиня...

Нужно ли е да се припомнят на вас, приятелки, най-прости сведения от учебника по физика? Всеки лост има две рамена. Натискайки едното от тях (нужно е да се знае кое именно), може да се повдигне тегло, което надхвърля колкото си искаме нашите физически възможности. Лостът на Самооценката също има две рамена, и само две: Сладкишът и Камшикът - одобрение и неодобрение, поощрение и наказание. Повече нищо - дайте ми опорна точка и аз ще преобърна мъжкия пол. И опорна точка има!
Никога не забравяйте, приятелки, стремежът към вяра в своята значителност изчерпва съдържанието на мъжката психика: това е неговата музика, това е неговата религия -значителността, която набира точки по различни видове мъжки многобой. Неговите мускули, неговата кесия, неговата известност, положението, перспективите, неговото творчество, неговото хоби - всичко онова, което той нарича самоизява, увереност в себе си, вяра в себе си и прочее, - всичко това е наша законна плячка. Колкото й щедро да се подкрепя неговата увереност от всевъзможните успехи, тя винаги е неустойчива, изисква все ново и ново подхранване, постоянно подсилване. Защото мъжката увереност - това, е само фантазия! Само - запомнете, това е важно! - само някаква представа за собствения си образ в очите на Идеалната Избраница.- (Възможната множественост не влиза в сметката, събирателно тя винаги е една - някоя си нереална, митична Тя.) Той жадува, той се стреми към това ние да споделяме с него тази фантазия - защо тогава да не му окажем съдействие? И какво друго остава? Той самият моли, ТОЙ настоява ние да го управляваме!

Помнете, приятелки! Всеки стремеж на Мъжа да се освободи от женската власт е сигнал за това, че Лостът на Самооценката не е регулиран както трябва.. И значи търси се друга ръка, по-отзивчива. Забележете: дори най-необразованата представителка на нашия пол започва своите атаки срещу мъжката психика, опитвайки да се хване за самооценката. Всяка започва едновременно от двете страни, натиска едновременно на двете рамена: и хвали, и руще, при това и едното, и другото -незаслужено! И правилно, умници! Хващайте го за самооценката! Това е нашата инстинктивна природна хватка. Но само инстинкт не стига! Нужно е търпеливо да се учим, да овладяваме техниката
В наше време, особено през периода на брачните вериги, техниката на мъжеуправлението опасно куца: всеобщата грешка е натискането предимно върху отрицателното рамо, злоупотребата с Камшика във вреда на Сладкиша. В резултат на това са пренебрегването на семейните задължения, пиянството, изневерите и множество други неприятности.
- Аз не ви казвам: „Пазете мъжете" - не, сестри, аз ви призовавам: бъдете грамотни. Нека той да се пази от самия себе си - помагайте му само в това! Ние отдавна знаем, че въпреки всичките си гръмогласни прояви мъжът е създание изключително крехко, пол, който наистина е слаб. Колко малко той издължа на болка! Как обича да се съжалява!
Защо тогава ние забравяме всичко това? Защо вместо за неговата оценка, уподобявайки се на него, ние се грижим за своята? Колко струва диспечерът, който се пудри и си черви устните, вместо да следи приборите? Какъв лекар е този, който държи ръката си не на пулса на пациента, а на своя собствен?
Каква грешка - стремейки се към външната независимост, да загубваш вътрешната! Колко съжалявам онези глупачки, които, забравяйки своето велико предназначение, се състезават с Мъжа по така наречения ум, по всевъзможни таланти, не искат да им отстъпват в шаха, а някои - о, позор! - са стигнали до бокса.
(„О темпора, о морес!" - се чу нечий задавен бас.)

-Приятелки, майки, сестри!
Пазете своето достойнство - достойнство тайно, ненуждаещо се от реклама! Не забравяйте, че Мъжът е ограничен, но никога не му напомняйте за това. Нека той си играе на неговите игри - пробутвайте му незабелязано играчки. Нека си разперва перцата - подлагайки му само огледалца и всичките перца са наши! Помнете ежечасно, че нашата самооценка е неуязвима. Ние сме извън всякакви оценки, ние сме началото и краят, животът и смъртта, ние сме неговата Съдба. А той е уязвим от, горе до долу. Неговата душа е абсолютна ахилесова пета, растенийце, което се нуждае от непрекъснато поливане - от постоянно нарастващо, никога неизчерпва-що се, винаги нещо очакващо и подразбиращо възхищение... (На това място за съжаление имаше дефект на лентата, записът не е станал и аз съм принуден да пропусна солиден откъс.)

... Помнете, приятелки: дори този, който по рождение си е под чехъл и е свикнал с режима на Камшика, понякога може да хвърли къч и да счупи своя Лост. Ако вече сте решили, че даден Мъж е ваш, не бива да се страхувате от предозиране на Сладкиша: потребността от одобрение е наркотична потребност, тя нараства непрекъснато в процеса на нейното задоволяване, тя никога не се задоволява, знайте това. Обаче щадете неговата ревност, бъдете пределно внимателни с различните видове примери. Дори косвеният намек! за това, че някой от представителите на неговия пол нещо може - да защити дисертация ли, да измие съдовете ли, предизвиква най-малко реакция на-напрежение. Да се използува в играта мъжката ревност - това е най-деликатната хомеопатия, която изисква висока квалификация: това оръжие трябва да е в бойна готовност, но да се използува само-при крайна необходимост. А в ежедневието следва непрекъснато, горещо и убедително да се доказва на Мъжа, че само той, единственият и неповторимият, несравнимият и безпрецедентният, може всичко, което поиска, може невероятното, може, още веднъж може и безкрайно може, защото той е цар и бог. И той щедро ще ви се отплати, ако не с постижения, то с привързаност. Той самият, уверявам ви, сестри, самият ще започне да иска всичко онова, което вие искате, и дори повече от него!...
(„Ами нима ние и без това не искаме?" - слабо изписка някакъв мъж.)
....

[Evgo]

Добре са се отървали съпругите на ония, доста готините.

Според мен е грешка.

Единят мъж е много богат и той по принцип ходи много по жени, още от ученик и жена му го е знаела, като са се взели.

Другият е фитнес инструктор. Но и двамата е трябвало да бъдат по-дискретни, за да си запазят семействата.

[BobyB]

Добре са се отървали съпругите на ония, доста готините.

Съдбата е кучка, но справедлива понякога.

[tnm]

Знам, че "ретро нещата" не се харесват и не ги коментирам.

Не се хареса и да се довори директно за женитба и бременост. И не го правя.


И да ти кажа, няколко жени, които са ми правили номера, все още са моми, нито забременяват, нито живеят с мъж........а времето си върви.

Знам и за 2 въртиопашки, които развалиха семействата на 2-ма познати (тип мачо, доста готини). Всичко беше една кратка афера и секс и сега мъжете са сами. Пъстър свят,

Добре са се отървали съпругите на ония, доста готините.

[Evgo]

Много просто :

-дръж се естествено (придържай се към реалността и ежедневието, забрави за "по времето на НРБ...")
-забрави за интернета (иначе ще минат още 20 години, докато разбереш че там няма да стане)
-живей си живота, и търси този, с който да го живееш ("жени на 40г; комплекс на стара мома; правят номера; Джордж Клуни на младини" са подходащи изрази ако си на 60+, не е трудно да се промени човек на каквито и да е години - както казах - смени чипа и си живей живота - останалото само ще се нареди)

Знам, че "ретро нещата" не се харесват и не ги коментирам.

Не се хареса и да се довори директно за женитба и бременост. И не го правя.


И да ти кажа, няколко жени, които са ми правили номера, все още са моми, нито забременяват, нито живеят с мъж........а времето си върви.

Знам и за 2 въртиопашки, които развалиха семействата на 2-ма познати (тип мачо, доста готини). Всичко беше една кратка афера и секс и сега мъжете са сами. Пъстър свят,

[Пешко К.]

Добре.

Да ти кажа, че по начина им на писане и на държане, вече съм започнал да ги разпознавам,

Има мъже, които нито са успешни, нито са хубави, нито черпят жените (скромнички, задръстенки, дори смотани), но въпреки това са намерили половинка. Как става това ми е много чудно?

Много просто :

-дръж се естествено (придържай се към реалността и ежедневието, забрави за "по времето на НРБ...")
-забрави за интернета (иначе ще минат още 20 години, докато разбереш че там няма да стане)
-живей си живота, и търси този, с който да го живееш ("жени на 40г; комплекс на стара мома; правят номера; Джордж Клуни на младини" са подходащи изрази ако си на 60+, не е трудно да се промени човек на каквито и да е години - както казах - смени чипа и си живей живота - останалото само ще се нареди)

[Selena]

Сигурно си права, много често нещата не са такива, каквито изглеждат.

Но си е и до късмет и контакти.

Има жени на 40г с комплекс на стара мома, не допускат мъже (правят номера) и чакат Джордж Клуни на младини.

Хоп пак го правиш. Обърни се навътре. Всичко тръгва от теб, не от другите и не от външното, а от вътрешното. Абе поговори си малко с Мия.

[Evgo]

Виждат вътрешната стойност в другия и притежават собствена вътрешна стойност. Не е въпрос до външност финанси и пари. Кога ще го проумееш?

На бас, че не разбираш за какво ти пиша.

Просто имат съдържание. Имат стойност. А на теб ти излеждат “смотани”.

Сигурно си права, много често нещата не са такива, каквито изглеждат.

Но си е и до късмет и контакти.

Има жени на 40г с комплекс на стара мома, не допускат мъже (правят номера) и чакат Джордж Клуни на младини.

[Selena]

Добре.

Да ти кажа, че по начина им на писане и на държане, вече съм започнал да ги разпознавам,

Има мъже, които нито са успешни, нито са хубави, нито черпят жените (скромнички, задръстенки, дори смотани), но въпреки това са намерили половинка. Как става това ми е много чудно?

Виждат вътрешната стойност в другия и притежават собствена вътрешна стойност. Не е въпрос до външност финанси и пари. Кога ще го проумееш?

На бас, че не разбираш за какво ти пиша.

Просто имат съдържание. Имат стойност. А на теб ти излеждат “смотани”.

[Evgo]

Докато се събуждаш сутрин с мисълта, че си дал общо 826 лв последните пет години за черпня и резултата е нулев, няма да се получат нещата.

Слушай стария Симеончо - смени чипа. Само така ще успееш.

Добре.

Да ти кажа, че по начина им на писане и на държане, вече съм започнал да ги разпознавам,

Има мъже, които нито са успешни, нито са хубави, нито черпят жените (скромнички, задръстенки, дори смотани), но въпреки това са намерили половинка. Как става това ми е много чудно?

[Пешко К.]

И там търся, усещам иронията ти.

Просто светът е такъв (Всички искат да вземат и никой не иска да дава) и на по-зрели години няма любов.

Докато се събуждаш сутрин с мисълта, че си дал общо 826 лв последните пет години за черпня и резултата е нулев, няма да се получат нещата.

Слушай стария Симеончо - смени чипа. Само така ще успееш.

[Selena]

― Sigmund Freud: Life and Work (Hogarth Press, 1953) by Ernest Jones, Vol. 2, Pt. 3, Ch. 16, p. 421. In a footnote Jones gives the original German, "Was will das Weib?"

Обожавам сблъсъка на профан с ерудит

[Николайко Перник]

― Sigmund Freud: Life and Work (Hogarth Press, 1953) by Ernest Jones, Vol. 2, Pt. 3, Ch. 16, p. 421. In a footnote Jones gives the original German, "Was will das Weib?"

Аха. Данке!

Ето линк също така : https://academic.oup.com/monist/arti...rectedFrom=PDF