Първоначално изпратено от Evgo
На баща ми съм бил благодарен, че ми е давал жигулката някога. Парите за шофьорския курс сам си ги изкарах, не съм му ги искал, въпреки че през комунизма това бяха 2 заплати на млад специалист. После сам се оправях с колите. Пари за море да му искам? От 18-годишен сам си ги оправях морските истории, преди това - по комунистически, по станциите на предприятията. Пари за дънки и други парцали - също. Пари за заведения също. Всички екстри сам си ги оправяш. Ако нямаш - траеш, докато изкараш.
Хубаво не ти е давал нищо баща ти, ама ти не си се сетил навреме. Чакал си нещо да падне от небето, минали са години, разбрал си, че не става, и си почнал да бачкаш яко, да имаш това, което имаш. Изтървал си опита, да опиташ да свалиш мадама, като нямаш нищо. Ей така, заради теб самия да те хареса.
Асото ти каза, че със 100 лв в джоба е намерил жена си, после се е оправил. Нещо подобно и аз съм преживял с едно момиче, като съм бил с 10 лв. в джоба, не можех на една кръчма да я заведа, ама успях, защото тя ми повярва, а после се оправих и така. Не може всичко да е идеално, времето лети, или си в играта, или бавно и полека излизаш от нея.
Коментар