Първоначално изпратено от Bad_Bear
Разгледай мнение
Не преставам да се изумявам от многообразието от характери на хората, с които ме среща живота. Ти си от добрите (добро момче), ама (и това не е мой проблем!) - в случая правя аналогия с "коня с капаци". Натрапчива метафора, която не успявам докрай да разтълкувам, а и тук няма условия и място за толкова писане (стигал съм да 10 хиляди знака, вкл. шпации... и ми реже поста)
Цитираш ме и режеш най-незначителното в него (СПОРЕД ТЕБ).
За мен, най-същественото в моя пост - липсва. Най-същественото свързвам с оная "основа" и."подреденост" която си "градил" в себе си.
Не виждам нищо лошо в това, но...
"Вижда грешки - текущ резултат - заключения"... и "мъжът до създава комфорт и покой"...
За мен, когато мъжът да си създаде комфорт и покой (точно по горната логика) - той "ляга на една кълка" и "почва да прави... равносметка"...
Е, колебая се и почти съм сигурен, че до равносметка няма да стигна. Имам важни неща, които върша и ще върша, за да е възможно да "седна, за да правя равносметка". Акъла не ми го побира това: сядам и правя равносметка.
Какво е изобщо тВа жУотно - равносметката? А, да де - с кълката - на една страна и с броеницата в ръка, под синята сливата в двора на Хаджи....
Ако почна да правя "равносметка" - вече съм се предал. До тук бях!
Какво постигам, ли? Много. Без цел и мечти, разбира се.
Сложно е да се оценява това, което постигам. Не бих могъл, особено - и ако правех равносметка, след равносметка... (хубаво звучи, вероятно - точно като на партийно събрание...

В действителност, компилацията от постигнатото от мен е непостижима за никой от младите: образование, физически труд и натоварване, режим на натоварване, вкл. нощен труд, възпитание и образование на брой деца, които вече имат свои деца, създаване (строеж и закупуване) на недвижима собственост, в същото време - съм ходил и продължавам да ходя в различни страни по света...
Е, да - ако съм на екскурзия - това трябва да се планира някак...
Но! За компилацията на общо-постиганото във времето - план не може да съществува. Съществува временна нагласа човек да почне да прави нещо, ако това по някакви причини не се случи, опитва друго, което се случва. Всичко е хаотично, без план, защото има много възможности, които се проявяват с различна вероятност да бъдат изпълнени, да бъдат частично изпълнени и отложени във времето, при което се намесват нови възможности и проблеми за решаване... Пълен хаос и нещата се случват. Усещане за абсолютна "подреденост" в... хаоса! Правиш това, другото, третото ..
Все едно - отиваш за нещо в Практикер... Обикаляш в търсене, но точно това, което ти трябва (си набелязал!) - липсва! Няма го! "Ама, ние ще го доставим!".... Докато обикаляш, "откриваш" нещо, за което до сега не си се сещал...
Да не разтягаме повече локуми - "откриваш" - я предмет от обзавеждането..., я - приятна да външен вид - продавач-консултантка...
За да теб - много е вероятно - продавач-консултантките да са с фередже... Аз пък винаги попадам на такива, които нямат фередже...
Хаос, ти казвам. Пълен хаос! И от хаоса се пръква... "голата истина" - по-гола, от голата... Купуваш нещо, за което не си се сещал, че може изобщо да съществува...
(хайде да не разтягаме локума в посока "мераци"/желание, че и там като тръгне една "равносметка" от "младите"..., , които си падатЕ по равносметки..., вола ти да умрЕ...)
Така, батЮвото... Хаосът е същността на живота, хаосът! Бачка се всичко и навсякъде и НИКОГА не се произнася фразата: "Ох, колко съм уморен след работа!" Това изречение е част от мисленето на много дами, но и на много (млади) мъже... Е, как тогава няма да откриваме нови неща в пълните рафтове на Практикер?

.
Коментар