Да си говорим за жени. Какво искат жените ?

[Тъпо парче]

Софиянец съм в първо поколение.

Дай малко по-сериозно. Как ще се зарадват родителите ти, ако им кажеш "вие провинциалистите"? Не си паднал по-далече от крушата, да знаеш.

[mirodes]

Софиянец съм в първо поколение.

Кажа ли го при вас, провинциалистите, всички скачате настръхнали срещу мен, само защото съм софиянец.

Не е така при нас, софиянците.

Вие селяндурите сами се излагате в София, ние само ви го констатираме, с голяма жалост, понеже София стана заради вас, селяндурите, по-селяндурска от всяко друго населено място.

Щото вие, селяндурите, се усещате на чуждо и серете и боклуджийствате по селяндурски свободно, цигански, и си позволявате анонимно в София това, което във ваше село никога няма да ви позволят, селяндури.

Не те знам какво поколение си софиянец,ама си простак и тъпак.
Палячо-нито съм живял в София,нито имам намерение да живея в тая бетонна клоака.Нито пък някой мой близък живее в София.Така че драги ми смехурко в София сереш единствено ти.
И такива като теб,защото София още преди 1990г си беше същата.
И явно не ти е стигнал акълът за престижните софийски училища,щото ти липсва елементарно възпитание.
Няма проблем-с боклуци като теб се отнасям като с боклуци.С възпитаните и интелигентни хора се държа подобаващо.
Точно такива парвенюта имах предвид,че в биографията си не могат да посочат друго освен местоживеене в София.А не успелите,интелигентни и възпитани софиянци,каквито има и в този форум.

[R1a1]

По принцип е така,въпросът е,че някои софиянци под„село„разбират и всички градове в България извън София.
Хората са суетни,така че всеки иска да изпъкне по някакъв начин.За някои хора това е единственият начин да посочат някакво положение в живота си.Между другото съм забелязал,че това е постижение единствено в очите на изтъкващите софийското си местоживеенето.По време на комунизма имаше софийско жителство,така че хората в провинцията наистина се впечатляваха в някаква степен.Ама не и сега.

Софиянец съм в първо поколение.

Кажа ли го при вас, провинциалистите, всички скачате настръхнали срещу мен, само защото съм софиянец.

Не е така при нас, софиянците.

Вие селяндурите сами се излагате в София, ние само ви го констатираме, с голяма жалост, понеже София стана заради вас, селяндурите, по-селяндурска от всяко друго населено място.

Щото вие, селяндурите, се усещате на чуждо и серете и боклуджийствате по селяндурски свободно, цигански, и си позволявате анонимно в София това, което във ваше село никога няма да ви позволят, селяндури.

[безимeн]

Разочароващо е да си единственият не знаещ . И недостоверно

Достоверно е точно толкова, колкото, ако ти би твърдяла, че си ми дала координатите на твоята сестра...

[Lelq]

Проблемът е в това, че никога няма да узная нищо - точно за тая Лилия, на чието име е държал баща ми - за момичето, ако такова се роди...

Не,че има някакво значение, освен за моето въображение - а това е идея и предизвикателство за мен...

,...........

Иначе - не разбирам смисъла на възклицанието ти... Така и не пожела да ми дадеш координатите на твоята сестричка... .

Разочароващо е да си единственият не знаещ . И недостоверно

[безимeн]

Ми то в днешно време, всичко е поправимо...

Не е точно така! Мисля, че при мъжа е по-лесно с отстраняването, ама за промяната при една дама - това си е цяло изкуство... А и КОЙ би се съгласил да бъде донор?

[Ender]

Слава Богу , че си се родил момченце !

Ми то в днешно време, всичко е поправимо...

[безимeн]

Нямам представа .

Слава Богу , че си се родил момченце !

Проблемът е в това, че никога няма да узная нищо - точно за тая Лилия, на чието име е държал баща ми - за момичето, ако такова се роди...

Не,че има някакво значение, освен за моето въображение - а това е идея и предизвикателство за мен...

,...........

Иначе - не разбирам смисъла на възклицанието ти... Така и не пожела да ми дадеш координатите на твоята сестричка... .

[mirodes]

+1
Факт, но все пак "на село" оскотяването от безпаричието и значително по-ниската обща култура е по-голямо и съчетано с липсата на здравите селски традиции от едно време, води до наличето на много по-гоям брой полуидиоти и имбецили в малките населени места

По принцип е така,въпросът е,че някои софиянци под„село„разбират и всички градове в България извън София.
Хората са суетни,така че всеки иска да изпъкне по някакъв начин.За някои хора това е единственият начин да посочат някакво положение в живота си.Между другото съм забелязал,че това е постижение единствено в очите на изтъкващите софийското си местоживеенето.По време на комунизма имаше софийско жителство,така че хората в провинцията наистина се впечатляваха в някаква степен.Ама не и сега.

[Evgo]

+1
Факт, но все пак "на село" оскотяването от безпаричието и значително по-ниската обща култура е по-голямо и съчетано с липсата на здравите селски традиции от едно време, води до наличето на много по-гоям брой полуидиоти и имбецили в малките населени места

+1

И аз имам подобни наблюдения какво е в малките селца. В селската кръчма е пълна скръб, а дворовете са запустели, има разни млади фермери, но повечето се мъчат и няма къде стоката да си продадат.

От друга страна, из градчетата има и чисги и стегнати апартаменти (тук там), с книги, гоблени, мильо и китеници. Чисто и подредено в български стил,

[Грую Груев]

Забелязъл съм,че колкото по-успешен и реализиран е даден човек,живущ в София,толкова по-малко набляга на факта,че живее в София,при общуване с хора от други населени места.И обратно-хората с малко житейски успехи изтъкват на първо място,че живеят в София.Аз не говоря на диалект и като съм се возил на такси в София таксиджиите са ме мислили за софиянец.И постоянно плюят„селяните„,които били наводнили София.
А от бакшишите по-нагли и неспазващи законите шофьори няма.Нито пък имат култура или високо образование.И е смешно точно те да демонстрират превъзходство спрямо образовани и културни хора от провинцията,които живеят в София.Естествено че навсякъде живеят и простаци и тъпаци и в провинцията има много такива.Ама не може да се прави квалификация за даден човек единствено заради местоживеенето и месторождението му.

+1
Факт, но все пак "на село" оскотяването от безпаричието и значително по-ниската обща култура е по-голямо и съчетано с липсата на здравите селски традиции от едно време, води до наличето на много по-гоям брой полуидиоти и имбецили в малките населени места

[Lelq]

И се замислих... Добре е, че съм се родил момченце... Иначе сега съм щял да се казвам... Лилия...

А ти - ако беше момченце - как щяха да ти викат сега (освен чичо)?

Нямам представа .

Слава Богу , че си се родил момченце !

[безимeн]

Харесвам Лилит

И се замислих... Добре е, че съм се родил момченце... Иначе сега съм щял да се казвам... Лилия...

А ти - ако беше момченце - как щяха да ти викат сега (освен чичо)?

[Lelq]

Как ги написа тия неща?

Убеден съм, че мъжът до теб ти е помогнал!

Харесвам Лилит

[Kiro]

ИСТИНСКИ БЪЛГАРИ

Иван бе висок, симпатичен, тридесетгодишен мъж, който имаше два основни недостатъка. Беше честен и много обичаше жена си. В друго време те щяха да бъдат качества, но в сегашния интересен свят само пречеха и на него, и на семейството му. Макар и с университетско образование, той от две години се луташе безработен, а съпругата му Мария напоследък бе толкова отчаяна от липсата на средства дори за храна, че спря да го упреква за каквото и да било, а само гледаше с едни такива тъжни очи и мълчеше, мълчеше. Тя бе красива жена, искаше й се да е облечена добре, като се връща у дома да носи на дъщеря си поне по един банан, защото малката Мария много ги обичаше, но нямаше възможност нито за едното, нито за другото. Ходеше с досада на работа, защото учениците, на които преподаваше математика, бяха мързеливи и в по-голямата си част задоволени с всичко, ненавиждаха я заради настойчивостта й да ги кара да мислят, а тя съответно си го връщаше, като съвсем заслужено им пишеше двойките. От известно време се замисляше над предложението на един стар семеен приятел. Всъщност преди той бе приятел на мъжа й, после станаха семейни приятели, а от няколко години прекъснаха връзката, защото Божо, - така се казваше той, забогатя и се отдръпна като човек с по-високо положение. Отначало започна бизнес с износ на царевица, после купи два магазина, а сега вече никой не знаеше, докъде е стигнал в завладяването на нови територии. Беше едър, черен и много нахален. Най-доброто у него бе чувството му за хумор, което не го напускаше и в най-трудни моменти. Преди месец я срещна случайно и недвусмислено й предложи добра работа в неговото счетоводство, но срещу малко топлинка от нейна страна. Мария усещаше мераците му още от началото на запознанството им, но досега посрещаше всичко само с усмивка. Не би сменила Иван и за десет Божовци. Така ли беше обаче? Колко още щеше да изтърпи мизерията и празните надежди, че все някой ден нещата ще се оправят? Не беше ли всъщност съпругът й просто един неудачник? Ех, ако можеше поне за малко да надникне в бъдещето!



Три дни Иван ремонтира старото ЧеЗе, лепи гуми, смазва частите и регулира запалването, докато днес, още с първото ритане, моторът запали и заръмжа възбудено в ръцете му. Сложи си каската и с удоволствие потегли. Свежият пролетен въздух остро брулеше лицето и нахлуваше свободно в дробовете му. До морето имаше половин час път, който беше удоволствие, забравено от младежките му години. Мария се страхуваше от мотори и след женитбата им “ЧеЗе”-то ръждясваше, забравено в двора на родителите му. Сега обаче изтегляше уверено всеки завой, а на прав път минаваше стоте километра без усилие.

Малко преди Варна го задмина жълтият мерцедес на Божо. Странно, но му се стори, че до него в колата стои Мария. Даде газ на мотора и до първия светофар ги застигна. Престрои се леко, вдясно зад колата и стисна зъби от това, което видя. Жена му, която никога не пушеше цигари, сега държеше цигара в ръката си, издухваше някак пошло дима и спокойно си приказваше с Божо. А трябваше да е на работа в гимназията!

Светна зелената светлина и се наложи отзад да му свирнат, за да се сети да потегли. Вместо към пристанището, където отиваше, Иван подкара след мерцедеса на разумна дистанция, за да не го забележат. Не след дълго Божо паркира пред луксозен ресторант и, усмихнат, поведе жена му към входа. След десетина минути Иван остави мотора и влезе в ресторанта. Спря до вратата и видя как келнер с бяла кърпа през ръката внимателно налива вино на двамата. Върна се обратно. Вървеше като робот. Сякаш му бяха източили кръвта. Нищо не мислеше, само очите му горяха от болка и унижение. Реши да чака какво ще стане нататък. Минутите минаваха отвратително бавно, но все пак по някое време те излязоха. Преди да влязат в колата, някакво момиче с кошница цветя ги пресрещна и Божо подари цял наръч рози на жена му. Иван се усмихна тъжно. Преди два дни бе обиколил всички лозя край града, за да намери няколко стръка едва напъпил люляк. Бяха любимите цветя на Мария и тя искрено се зарадва. Сега пак се радваше и чисто по женски зарови лице в цветята, за да ги помирише. Влязоха в колата и потеглиха. Иван след тях. В близкия курорт "Св. св. Константин и Елена" имаше много хотели, но Божо беше богат човек и естествено спря пред най-скъпия. На влизане прегърна Мария през раменете и така, заедно, като щастлива двойка влюбени потънаха вътре. Иван слезе от мотора и седна на бордюра на тротоара. По това време нямаше туристи и макар слънцето да грееше приятно, курортът бе безлюден и тих.

Какво трябваше да направи сега? Струваше му се, че главата му всеки момент ще експлодира. Беше глупаво да влезе в хотела и като разбие вратата, да хване прелюбодейците. А и нищо нямаше да оправи в крайна сметка! Тежко въздъхна.

Щом се съблече, Божо заприлича на тюлен, с тая мазна кожа и увиснало голямо шкембе. Мария надигна бутилката шампанско и, макар въгледвуокисът да й пречеше да пие нормално, тя изгълта почти половината. Отпусна се напряко на леглото. Алчните ръце на мъжа я потърсиха и тя затвори очи. Мразеше лепкавото туловище, което я затисна и остави без дъх, мразеше себе си, мразеше и Иван, заради това, че е добър, че не умее да я защити и опази от мръсотията на живота, само малката Мария не мразеше! Малката! Дъщеря й! Боже, какво правя! - жената се опита да отблъсне противното тяло, но мъжът, вече проникнал в нея, я притисна по-силно и загрухтя от удоволствие. Тя безмълвно заплака и се отпусна.

Като насън, Иван се качи на мотора и подкара към пристанището. Имаха уговорка с един приятел да работят като хамали при разтоварването на корабите. Въпреки модерната техника и сега се налагаше хора да вършат такъв вид труд. Поразпита охраната и скоро намери кораба и приятеля си. Записаха го в някаква ведомост и се спусна през бункера по тесни стълби към трюма. Там му качиха огромен чувал на гърба и той го отнесе до платформата, която кранът щеше да вдигне после. След това пое втори чувал, трети и им загуби сметката до края на деня. Тялото го болеше, но умора не усещаше. Друга бе болката му. Накрая му броиха няколко банкноти и той машинално потегли към своя град. Преди да се прибере, спря пред един магазин и купи цяла връзка банани за малката Мария. С разтреперана ръка натисна звънеца на апартамента. Отвътре се чу тупкане на малки крачета и дъщеря му го посрещна с банани в двете ръце и щастлива усмивка.

- Тате, виж мама ги донесе! Милата мама спечелила парички и сега ще ям, колкото искам! И ти ли си спечелил парички, тате? - едва сега детето забеляза бананите в ръцете на баща си.

- И аз! - глухо отвърна Иван и влезе в дома си. Съблече работните си дрехи и седна на кушетката в кухнята. Жена му миеше чинии на мивката. Погледнато отстрани, всичко изглеждаше както преди, само в малкото панерче до телевизора стърчеше пачка банкноти.

- Хванах се към една фирма! - някак безразлично прозвуча гласът на жена му. Ще върша счетоводна работа, за която плащат добре!

- Знам! - отвърна Иван. - Видях ти работата! И аз изкарах малко пари! Не колкото твоите, разбира се! Моят труд е ниско квалифициран! - извади и сложи няколко банкноти до пачката на жена си.

- Иване! - с разширени очи го гледаше тя.

- Няма нищо, Мария! Просто такъв е животът!

- Не, не е такъв! Не е! Обичам те, Иване! - викаха очите на жената, докато безмълвно преглъщаше сълзите си.

- И аз те обичам, Мария! - отвръщаше тъжната му усмивка. До тях дъщеря им безгрижно подскачаше и припяваше някаква току-що измислена песничка.

На вратата се позвъни. Беше инкасаторът за водата. Не бяха плащали от три месеца и сега парите бяха добре дошли. Утре щяха да платят тока, вноските по заема и още няколко борча, натрупани досега. Точно като едни нормални граждани на държавата. А като ги свършеха, щяха да изкарат още. Вече знаеха как.

Единственото, което им липсваше, бе някой да пусне химна, за да се почувстват истински българи!

Красимир Бачков


ЕТО ЕДИН ИСТИНСКИ РАЗКАЗ ЗА ЖИВОТА..