Първоначално изпратено от Todor Sabev
Разгледай мнение
Според мен няма нищо заложенно в човек като темперамент или тип характер. Всичко е в резултат на семейство, среда и образование. И след това самочуствието от постигнатите резултати или депресията при провалени проекти в личния и бизнес живота....оформят всички тея уж типове хора. И даже и това не е само. Кво ти се е случвало в живота....опита ти...провалите успехите...това е най важно и начина на мислене. Това формира човека. Няма нищо за цял живот. Абсолютно нищо. Най големия проблем на хората е че не се променят. Страхуват се от промяната.
скоро бях на среща на випуска ми..никога не бях ходил до момента. 25 и повече години... Аз нямах приятели там...не бях популярен .. . но не бях и аутсайдер. Не бях пълен отличник но бях някакъв отличник. Дори може да се каже че имам повече неприятни спомени от колкото приятни . Нямах ниаккво желание да ходя до сега...но някаква носталгия ме беше хванала моментно и реших да отида. Като напуснах града си....бях изтрил цялото си минало сякаш. И си го казах на който ме пита. Някой каза защитна реакция - точно така. Кво установих. Разбира се беше ясно и преди да отида че аз съм най-напред от всички. Това не ме изненада. Изненада ме тоталния провал на всички най-яки тогава. С изключение на едно момче в ъкъла си което беше доста умерено преди ..в никакъв случай полулярен с много приятели....което е успяло да стане нещо по сериозно ....и единствения с който имаше кво да си кажа.....всичко друго беше булшийт. Най яката мацка от класа с най голямото самочуствие....която завърши с една 5 ца...и която беше тотален фаворит, сред целия випуск....и в която бях почти влюбен а тя не ми обръщаше внимание разбира се....е най големия провал от всякаква гледна точка.
Това което казвам не е критерии разбира се и е частен случай но.....сега се питам къв щеше да бъде резултата ако тогва бяхме направили този тест тогава? Тотално различен. Всичко което съм аз сега е в резултат на това което ми се е случило. Това което се е случило на някой от тогавашните ми колеги..е в резултат че поради някакви причини лични или случайни... са спрели развитието си ... още тогава и са си останали на същото ниво.
Тук някой споемена за компаниите - че е важен растежа. Не че на практика точно това е важно...но ако за дадена компания е важен растежа...за човека е важно единственно развитието. А това развитие преминава през честа смяна на начина на мислене на човек което води до разширяване на възможностите му които се откриват пред него. Нищо друго. Това води до типа човек който сме в момента на теста. Но всеки е спосбен след година...да бъде коренно различен..надолу или нагоре.
Спреш ли да се развиваш....край с човека. А няма как да се развиваш ако не се ПРОМЕНЯШ - ти, принципте ти...и начина на мислене.
Коментар