Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[ravnovesie]

Абсолютно!

Фантазиите са хубаво нещо, но ако човек не започне да работи по реализирането им си остават фантазии

Синьото или червеното хапче е фантазията

[Анонимен120535]

Абсолютно!

Фантазиите са хубаво нещо, но ако човек не започне да работи по реализирането им си остават фантазии

що се сети за фантазиите първо?

Като наполвина пълната и наполвина празната чаша.....

[Ender]

Изборът ти на сравнение не е особено походящ. Всяка година при големи пролетни и есенни наводнения реката може да излезе от коритото. Движи се и помита всичко пред себе си. Което, в светлината на написаното от теб, вероятно означава, че имама моменти и събития, които да окажат въздействие и да доведат до промяна на типа. Тогава сравнението ще е на място

Така е, по-надолу съм коментирал, какви са възможните причини за промяна на типа, но с тях се занимава друга наука, наречена - патопсихология. Все пак, говорим за нормално фукциониране на определена система, а не за поведението ѝ при форсмажорни обстоятелства. Това, че могат да те мобилизират и изпратят утре на война, не те прави убиец и психопат.

[Анонимен120535]

Съвсем правилно си ме разбрал. Личното ми мнение е, че се формираме по определен начин. Макар да има и теории, че някои от елементите на 4-буквието : ) се формират още в утробата. Ако питаш за генетична зависимост на типа, към момента няма доказателство за такава.


И марсианци да го вземат, пак цигане ще си остане. Но това няма нищо общо с типологията.

Можеш да се учиш, да усвояваш различни умения, да се развиваш и т.н. но типа си остава неизменно ядро на същността ти. Типът е коритото, а реката е личността. Може реката да има вълни, бентове, водопади и т.н. но няма как да се движи извън коритото си. Капиш?

Типа е свързан с възприятието на света около нас. Представи си че сме съседи, но къщите ни /типовете/ се различават значително по архитектура - ти имаш огромни прозорци към улицата, а моите са обърнати в друга посока и през тях виждам гора и река. Ти също можеш да ги видиш, но през други - малки и змъглени прозорчета, които се намират в мазето или на тавана на дома ти. В резултат, ти живееш на шумно и оживено място, а аз на тихо и спокойно. Всъщност, разликата е само в сетивата ни /архитектурния ни модел/.

Ами това просто не е вярно....пич.

И хубо че не е вярно. Щото ти вярваш че съдбата на човек е предначертана и то защо? заради първите 7 години.

Първите 7 години са важни заради семейството......следващите 7 заради училището....по следващите заради средата в която живееш и приятелите ти....по натам...заради това което работиш...кво постигаш ... с кой живееш и т.н

Невероятно тъпа теза е да кажеш че квото е станло първите 7 години - това е. Разбира се че те са важни...както е и важно дали като тинейджър ще се влюбиш в наркоман и без значение че произхождаш от богато семейство с добро възпитание и ти ставаш наркоман....

[tnm]

Съвсем правилно си ме разбрал. Личното ми мнение е, че се формираме по определен начин. Макар да има и теории, че някои от елементите на 4-буквието : ) се формират още в утробата. Ако питаш за генетична зависимост на типа, към момента няма доказателство за такава.


И марсианци да го вземат, пак цигане ще си остане. Но това няма нищо общо с типологията.

Можеш да се учиш, да усвояваш различни умения, да се развиваш и т.н. но типа си остава неизменно ядро на същността ти. Типът е коритото, а реката е личността. Може реката да има вълни, бентове, водопади и т.н. но няма как да се движи извън коритото си. Капиш?

Типа е свързан с възприятието на света около нас. Представи си че сме съседи, но къщите ни /типовете/ се различават значително по архитектура - ти имаш огромни прозорци към улицата, а моите са обърнати в друга посока и през тях виждам гора и река. Ти също можеш да ги видиш, но през други - малки и змъглени прозорчета, които се намират в мазето или на тавана на дома ти. В резултат, ти живееш на шумно и оживено място, а аз на тихо и спокойно. Всъщност, разликата е само в сетивата ни /архитектурния ни модел/.

Изборът ти на сравнение не е особено походящ. Всяка година при големи пролетни и есенни наводнения реката може да излезе от коритото. Движи се и помита всичко пред себе си. Което, в светлината на написаното от теб, вероятно означава, че имама моменти и събития, които да окажат въздействие и да доведат до промяна на типа. Тогава сравнението ще е на място

Всъщност, тези личностни типове се явяват като едно продължение, като един нов прочит на основните човешки архитипове, с които се занимава психологията. Както всяка наука и тя трябва да търпи развитие.

[Анонимен120535]

И аз мислех да дам този мисловен икспюрюмент, но си ме изпреварил.

Но пак ще го развия, за да стане ясно предложението.

Мисловен е, защото практически е невъзможно, но...

Представете си, че едно дете (ти) си се родил на пустинен остров. Там няма нищо живо. В такъв случай, струва ми се, никога няма да осъзнаеш, че си индивид; няма как да го разбереш, защото не знаеш и даже не може да си представиш, че има други субекти, че въобще има субект като понятие, щото наоколо само камъняк непроменящ се, ако не му се изакаш отгоре нещо малко така, например.

Но ето, каца едно птиче за почивка в прелета си Северен полюс – Южен... Шах! Когнитивен дисонанс! Това нещо се движи и то – целенасочено. Върху камъка е! И то се изака върху него, като мен...
Удебеленото е появяването на понятието "индивид". Не може да има един индивид, трябва да са най-малко два.

And, behold, пристига с лодка един биолог, да кажем – Ален Бомбар, (ние знаем, че е биолог, но новопоявилият се индивид вижда само още едно "нещо"), преследващ фтичето за изследвания. Шах! Още едно нещо, ба си! Я да го видя отблизо... протягаш ръка към неговата... ба си!, еднакви са... Заглеждаш го въпросително в очите и Бомбар кима утвърдително... да, ръка Пипаш крака му – да крак, същия... Ба си! "Му-у-у?", питаш го и Бомбар казва: Не така, момче (предполагаме, че е момче, че с момиче експериментът е по-сложен), трябва да се научиш да говориш. Заебава той фтичету и остава да те учи. Ти разбираш, че той знае повече от теб.
Удебеленото е появяването на понятието "личност", защото обучение, например, е възможно само между личности.

Така този умствен експеримент обяснява появата на личността, на самоосъзнаването като отражение от и сравнение на нещо външно, каквото е и твърдението на Ив_макс.

Но по-нататък не съм съгласен напълно с него, защото, появи ли се самоосъзнаването (обикновено от 6 годишна възраст и нагоре), ти самият можеш да участваш (а може и да не) в своето оформяне, да филтрираш и/ли оценяваш за себе си външните влияния.

Естестественно че след появяването на самоосъзнаването човек участва в своето оформление. Не само че участва ами активно го променя. Аз на това залагам че човека може да се промени ако поиска...както си иска. Въпроса е обаче как го променя? И защо го променя?

Ако продължим експеримента....да кажем биолога е нацист. Той учи ...учи....момчето и стига до евреите...и вика тея са ебати измамниците трябва да ги унищожим. Момчето израства с биолога вярвайки че това е единствената истина ( националсоциализма ) понеже още са на острова. Накрая биолога решава да го заведе на континента. Качат се в лодката....и тръгват...момчето вече с формиран мироглед за останалия свят който не е виждал...обаче тъкмо стигат континента и войната е към края си ( втората световна ) ..и пада една бомба и потапя лодката. Биолога умира...обаче момчето е спасено от богато руско еврейско семейство. Това семейство почва да го учи на други ценности в които се оказва че биолога е нацист и той е искал да убие евреите....а всъщност човешкия живот е свещен и това е ужасно. Момчето разбира по голямата картина и заема нова позиция...вероятно позицията на еврейското семейство щото е логична и от там правилна.


И пак на въпроса след като човек получи самоосъзнаване и активно почва да променя това съзнание и оформянето си на личност....защо го прави? И как го прави?

Аз мисля че го прави САМ обаче под влияние на обществото...и поради обществото. Но е налице свободна воля да промени себе си както си иска. Щото има различни общества....различни хора и различни влияния. И той в действителност прави избор между тях

[Ender]

Колкото и да е парадоксално, човек намира себе си тогава, когато открие сходните неща, които го свързват с останалите. Това е социалната интегрираност. Колкото по-дълбоко осъзнавате приликите, толкова по-силно е усещането ви за принадлежност.

За съжаление, за това е необходима ментална зрялост. Децата търсят разликите в обектите, а възрастните - сходствата между тях. Тоест, задачата ни като малки е, опознавайки света да го разбием на парченца, а като възрастни да го съберем отново в целостта му /отново опознавайки го/.

[Alonso]

Ей ама ти ше надминеш равновестко бе.

Ми то тука е написано бе. Какво съм купувал и продавал и кога. Ако не те мързи сядай и чети

[Alonso]

Сигурно нищо няма. Има вероятности.

ами айде да видим кой ще разбере какво е в действителност?

Нещо от една книжка:
Кой съм аз?
Мнозина от нас търсят отговора на въпроса „Кой съм аз?", сравнявайки се с другите. Изтъкваме разликите, критикуваме, осъждаме, а после се чудим защо се чувстваме така объркани. Колкото и да е парадоксално, човек намира себе си тогава, когато открие сходните неща, които го свързват с останалите. Това е социалната интегрираност. Колкото по-дълбоко осъзнавате приликите, толкова по-силно е усещането ви за принадлежност. Колкото повече получавате и вдъхвате кураж, толкова по-голяма сигурност придобивате.
Просто казано ти си такъв, каквито са приятелите си. Много е трудно, да се погледне човек от страни, но ако приемеш факта, че ти си като приятелите си, то имаш възможност да се видиш в тях като огледало и съответно да прецениш как изглеждаш в очите на другите. Ти специално, затова си ми толкова интересен. Защото смятам че имаме много близко мислене с теб. Виждам себе си чрез теб и съответно затова съм толкова критичен към твоите мнения.
Аз поне в това вярвам.

[national power]

Не само за БГ, въпреки че предимно в БГ бръмча. Например по едно време капитализацията на Рено беше 1/3 от акциите им в Нисан и Даймлер.
Помня че купих форд на 2-3 долара и след няколко месеца ги продадох на 20. Бяха паднали заради незнайно каква логика покрай кризата на ГМ.
А за БГ ако взема да ти приказвам, че беше пълно с акции 2-3 пъти повече КЕШ от капитализацията си и то с други ликвидни активи и БЕЗ задължения. Такива неща.
А за стреса и аз това казвам. Новото на стрес е индивидулано за всеки. Това е причината, хората да не те разбират като има казваш как да вадят повече кинти. Просто това е над техния праг и за тях стреса е голям. Тоест те те разбират, но не са готови да платят цената на тези кинти

Ей ама ти ше надминеш равновестко бе.

[Money]

Не винаги правиш това , което можеш.

Т.е. мислиш, че можеш много повече, ама не го правиш. Ама това, че мислиш не значи, че можеш

[Alonso]

ако не ме лъже паметта говориш за някаква компания в БГ където си намерил стойност. Може...но на местна почва при липса на реален пазар който да изкриви оценката ка компаниите....всичко е възможно.
Виж Алонсо...невъзможни неща няма. Не осъждам инвестирането в стойност нито пък в растеж. Само казвам че относно световните пазари....това е почти невъзможно за обикновен човек на практика . Щото няма информация не за друго.Нищо повече.

виж сега GE...падна от Дау...след 110 години...кво има там...стойност има ли? Как ще разбереш...ако ти дам да прочетеш кво мисли един от анализаторите...и за какво мисли така може и да разбереш нещо...и пак няма да разбереш нищо 100%...а без него пък?

стреса е интересно нещо...

Някой намират стреса в бизнеса.....други в липсата на бизнес.....

Не трябва да се приема за даденост че бизнеса носи стрес а липсата му носи безстресов живот. Дори напротив...ежедневните несгоди поради липса на средства са много по голям стрес от стреса на риска който поемаш понякога.

Не само за БГ, въпреки че предимно в БГ бръмча. Например по едно време капитализацията на Рено беше 1/3 от акциите им в Нисан и Даймлер.
Помня че купих форд на 2-3 долара и след няколко месеца ги продадох на 20. Бяха паднали заради незнайно каква логика покрай кризата на ГМ.
А за БГ ако взема да ти приказвам, че беше пълно с акции 2-3 пъти повече КЕШ от капитализацията си и то с други ликвидни активи и БЕЗ задължения. Такива неща.
А за стреса и аз това казвам. Новото на стрес е индивидулано за всеки. Това е причината, хората да не те разбират като има казваш как да вадят повече кинти. Просто това е над техния праг и за тях стреса е голям. Тоест те те разбират, но не са готови да платят цената на тези кинти

[Money]

В действителност си това, което можеш, а можеш това, което правиш. Всичко друго са алабализми и фантазии..

Абсолютно!

Фантазиите са хубаво нещо, но ако човек не започне да работи по реализирането им си остават фантазии

[Todor Sabev]

Не винаги правиш това , което можеш, и не винаги можеш това което правиш.

[kubrat]

Сигурно нищо няма. Има вероятности.

ами айде да видим кой ще разбере какво е в действителност?

В действителност си това, което можеш, а можеш това, което правиш. Всичко друго са алабализми и фантазии..