Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[mirodes]

Ще цитирам Канйе Уест: Когато имаш пари, те не са всичко. Но когато ги нямаш - са.
mirodes - ти си доста над средното ниво в България и по света - имаш къща, ходиш на почивки, можеш да си позволиш да се глезиш. Но ако ги нямаше тези възможности?

За да не съм разбран накриво - да имаш пари е супер. Дава ти необятни възможности. Постоянно съм чувал не носели щастие, не можело да се купи еди-какво-си. Най-малкото ще получиш най-добрите здравни грижи, могат да те измъкнат от затвора дори. Но когато ги нямаш, стават всичко, особено за един мъж. Мъж без пари/работа (над 25 години) е пълен Loser. Естествено че с напредването на възрастта ни намалява и тестостерона, а от там и желанието да блъскаме постоянно и да се надбягваме с по-младите. Но от опит научих, че един мъж никога не трябва да зарязва напълно/предава амбициите си, винаги трябва да се стреми към още-още-още, не говоря за пари само, а за развитие на всяко едно качество, сила, издръжливост, креативност, или поне до към 65 годишна възраст. Най-лошото което може да му се случи е да стане доволен - от начина си на живот, от положението си, от парите си, от тялото си, това е много бърз път към дъното.

Естествено,че ако нямаш пари си лузър.Въпросът е,че господинът бизнесмен изкара лузъри всички,които не са бизнесмени или програмисти.Парите трябва да бъдат средство за по-добър живот,а не самоцел да ги трупаш колкото се може повече.Да се лишаваш от удоволствията в живота,само и само да надиплиш пачките.Виж че се дава за пример,че работел през уикендите и празниците.И бил постигнал голям успех-натрупал състояние.Парите са много важни,но не всичко в живота е пари.Ама такива хора няма как да го разберат.
И напротив-прекомерната амбиция е много по-вредна,отколкото да живееш един спокоен живот .Води до стрес,а стресът се отразява изключително негативно във всички аспекти на живота.Ей го и в другата тема Крисито каза,че мъжът й и бил постоянно зает с бизнеса си,пък не я задоволявал сексуално.Ами естествено,че като постоянно е под напрежение,ще има сексуални проблеми.Не случайно има поговорка за кахърният х...,който не вършел работа.А и не само това-развиват се един куп болести,затлъстяване ,щото тия хора нямат време да спортуват и така нататък.
Развиват и параноя,че другите се стремят да им вземат парите и си влошават отношенията с приятелите и роднините.За тях няма средно положение-или си надиплил пачките,или си лузър.Ама във всяка държава именно средната класа е водещата сила в прогреса на обществото.Ако на един като Матеев има 10 такива като мен,тези 10 ще потребяват много повече стоки и услуги,щото ще ги харчат,а няма да ги трупат в банките.
А и специално за България цените на повечето услуги са много по-евтини от Западна Европа и човек с доста по-ниски доходи може да има същият стандарт на живот като някой западноевропеец с по-високи доходи.Нарича се паритет на покупателната способност.По този показател възнагражденията в България доста се доближават към тези в Западна Европа.Пи този показател средната нетна заплата в България е 1552 долара срещу 1800 долара в Португалия.И семейства с месечни доходи 3-4000 лв в България имат доста приличен стандарт на живот.Ама за Матеев са лузъри.

[Ender]

Това с "незабравимите мигове" и "преживяванията" е по-голяма глупост и от трупането на пари

Затова хората се делят на богати и бедни. Едните са по-добри в печеленето на пари, а другите - в харченето А инче е ясно, че гроздето е кисело...

[kubrat]

Това с "незабравимите мигове" и "преживяванията" е по-голяма глупост и от трупането на пари

[d333]

"Бизнесмен" е професия и нищо повече. С нужните познания, опит и т.н. за да си добър в тази професия, като всяка друга.
Това е професия с висок риск - може да фалираш. Но може и да забогатееш много. С всичките предимства и недостатъци и в двата случая.
"Успелите"(забогателите), обаче... сигурно в едно 90% не разбират какво губят, когато "успяват" и печелят много пари.
Отделен ефект е, че започват да се мислят за "богоизбрани".
Друга характерестика на тази професия, е че е изпълнена с подлости - измами, прецакване на партньори, подкупи, обвързване с политици, надлъгване с данъчните.
И още нещо, наречено "първоначално натрупване на капитал". Обикновено ситуацията е "не ме питай за първия милион".

[mirodes]

Да бе, да - тези приказки ги знам. Те са защитна реакция на хора, които не са доволни от живота си, и затова започват да си измислят оправдания от типа "щастието не е в парите" и прочее подобни.

Да, щастието не е в парите, но я ми кажете когато сте били деца какъв сте си мечтали да станете? Космонавт, бизнесмен и прочее велики и недостижими мечти. Е на колко хора са се сбъднали детските мечти?

Нали няма да ме излъжете, че сте си мечтали да станете наемен работник за каквато и да е работа не по специалноста, само и само да изхранвате някакси жената и децата в тесния апартамент под наем и да карате скапана бричка втора ръка, и всичко това сте си го мечтали?

Истината обаче е тази, че 95% от хората не са постигнали детските си мечти, и сега си намират оправдания, че щастието са го намерили някъде другаде, и са много доволни от живота и бля-бля-бля ..... И ако спечелят шестица от тотото, няма да я вземат, защото щастието не е в парите и те не се интересуват от пари под каквато и да било форма.

И дори си вярват сами, защото ако си признаят истината, и мозъка им ще изперка. Та това е истината - никой мозък няма да си признае, че е сгрешил в жизнения път, и че вината за провала е в него, а не в някой друг. В резултат на това всички хора се бият в гърдите, че се чувстват успели, и че щастието не е в парите, но тогава задавам въпроса за какво я обсъждате тази тема, след като всеки е успял в живота?

Нищо не знаеш за мен.Работя работата,за която съм си мечтал от дете и за която съм учил пет години в университета,живея в къща,която съм изградил по свой вкус с всички възможни удобства за нас с жена ми и децата.И получаваме достатъчно средства,за да поддържаме добър стандарт на живот,без да сме богати.
И твоето мислене е мислене на лузър.Ти си щастлив,защото се сравняваш с другите хора с критерия ти за успех в твоите очи и се смяташ за преуспял спрямо тях.Но един истински преуспял човек никога не сравнява своя успех с този на другите хора.Защото всеки си има различен критерий за успех.Повярвай-със сигурност не ти завиждам всяка вечер,когато си правя разходки сред природата,а ти се мъчиш в офиса в опити да изкараш повече пари.Нито пък,когато водя през уикенда децата на някой спа курорт,когато ти трупаш поредните пачки.Това лято мисля да купя и басейн и когато съм в басейна или се излежавам на шезлонга още по-малко ще ти завиждам за парите.Трупай ги.Ама животът си минава и докато си трупал пари си изпуснал един куп незабравими моменти.И за твой ужас човек може да постигне тези неща,без да е богат.Един басейн струва 500-600 лв и е достатъчно обемен,за да се къпеш в него.А за 1000-2000 лв може да си купиш такъв,в който да плуваш.А две нощувки за семейство в петзвезден спа хотел излизат 250 лв със закуска и вечеря.Ти си спечелил 2500 лв или колкото печелиш там за два дни,аз съм изхарчил 250 лв .Ама кой си е прекарал по-добре?
Казах ти-не всичко е пари.Но ще се въздържа да използвам думата приятелю.
И мозъка ще изперка на тези,които са пропилели най-хубавите си години в живота в повече работа,за да трупат пачки,въпреки че са достатъчно богати.Вместо да изживеят незабравими мигове.

[Mateev]

Добро впечатление трудно се гради,а лесно се разваля.Според вашите възгледи успели са единствено бизнесмените и програмистите.Всички останали са лузъри,които им завиждат.
И защо си мислите,че на всеки му е цел да стане богат на всяка цена?Естествено повече пари никога не са излишни,но ако получаваните средства стигат за един добър стандарт на живот,не виждам причина някой да бъде наречен лузър,защото не иска повече от това.
Не всичко е пари,приятелю,както се пееше в една песен.Не че очаквам да ме разберат хора,за които изкараните пари са най-ценното нещо в живота им...

Да бе, да - тези приказки ги знам. Те са защитна реакция на хора, които не са доволни от живота си, и затова започват да си измислят оправдания от типа "щастието не е в парите" и прочее подобни.

Да, щастието не е в парите, но я ми кажете когато сте били деца какъв сте си мечтали да станете? Космонавт, бизнесмен и прочее велики и недостижими мечти. Е на колко хора са се сбъднали детските мечти?

Нали няма да ме излъжете, че сте си мечтали да станете наемен работник за каквато и да е работа не по специалноста, само и само да изхранвате някакси жената и децата в тесния апартамент под наем и да карате скапана бричка втора ръка, и всичко това сте си го мечтали?

Истината обаче е тази, че 95% от хората не са постигнали детските си мечти, и сега си намират оправдания, че щастието са го намерили някъде другаде, и са много доволни от живота и бля-бля-бля ..... И ако спечелят шестица от тотото, няма да я вземат, защото щастието не е в парите и те не се интересуват от пари под каквато и да било форма.

И дори си вярват сами, защото ако си признаят истината, и мозъка им ще изперка. Та това е истината - никой мозък няма да си признае, че е сгрешил в жизнения път, и че вината за провала е в него, а не в някой друг. В резултат на това всички хора се бият в гърдите, че се чувстват успели, и че щастието не е в парите, но тогава задавам въпроса за какво я обсъждате тази тема, след като всеки е успял в живота?

[Вълчо-34]

...........................................Според вашите възгледи успели са единствено бизнесмените и програмистите.Всички останали са лузъри,които им завиждат.

Не всичко е пари,приятелю,както се пееше в една песен.Не че очаквам да ме разберат хора,за които изкараните пари са най-ценното нещо в живота им.

Миро, до тук си с едно двойно питие от мен, каквото си поискаш! Респект!

[mirodes]

Мога и аз да кажа това-онова за успеха, но знам че няма да се хареса на повечето читатели, и естествено ще започнат да ме оплюват, защото е по-лесно да се подиграваш на успелите, от алтернативата да се стегнеш в кръста и да вземеш живота си в собствените си ръце.

1. Успеха започва още от детските години и от началното образование.
2. Още от тогава човек трябва да създаде в себе си волята да се самообразова, и това да стане навик за цял живот.
3. Всякакви бягства от часове, пиянски истории и подражаване на лидера на бандата, които обикновено е най-големия олигофрен в класа, са вредни и са в състояние още от тогава да затрият бъдещето на всяко едно дете.
4. Не казвам, че децата трябва да са зубрачи, но още от тогава в тях започва да се оформя тяхната бъдеща експертиза в някаква област от живота, с която за в бъдеще те ще си вадят хляба. Точно в тази област те трябва да станат лидери и първенци и да поддържат това лидерство през цялото си обучение. При мене това беше математиката и техничарството (електротехниката и радиотехниката), и наистина през цялото си обучение аз винаги съм бил най-най по време на олимпиади или състезания.
5. Задължително трябва да се завърши висше образование по специалност, по която детето вече е натрупало експертиза още от детските години.
6. Висшето образование е задължително поради факта, че детето попада в друга ЕЛИТНА група хора, която му помага да се оттърси от всички негативи, натрупани в детските банди с лидер някой двойкаджия-олигофрен.
7. Още по време на студентските години младежа трябва добре да осмисли целия си бъдещ живот, и да направи план за постиженията в този живот, който после неотклонно да го следва.

Ако тези първи години от детството и средното/висшето образование се пропуснат, човек остава за цял живот втора ръка човек - наемен работник на някой друг, който наемен работник никога няма да получи подобаваща заплата, никога няма да е доволен от живота и цял живот ще злобее срещу другите негови набори, успели в живота повече от него.

Има едно малко изключение - наемен работник с дефицитна специалност - напр. програмист. Тогава да, ще получава малко по-голяма заплата, и ще се чувства малко по-добре, защото е малко над средното ниво, но пак никога няма да си позволи екстрите, които един заможен предприемач може да си ги позволи.

Специално за тези, които мечтаят да станат бизнесмени, има допълнителни изисквания. Най-важното от тях е създаването на полезни навици, за които в началото е необходима много воля, но после те стават начин на живот. Двата най-важни според мене навика са:
1. Ценене на СОБСТВЕНОТО ВРЕМЕ и полагане на големи усилия това време да се разходва по правилен начин на базата на предварително направен план, а не на базата на емоциите (ще правя това, което ми е кеф).
2. Овладяване на КОНТРОЛА НА СЛОЖНОСТА. Човешкият мозък не е в състояние да държи в себе си контрола върху сложни процеси, затова трябва да се ползват помощни средства. Като минимум един тефтер, в който да се записват задачите, и после една по една да се задраскват, когато се изпълнят. С напредването на бизнеса ще нараства и сложноста, в резултат на което човек трябва да започне на използва OUTLOOK за поддържане на комуникации, за поддържане на контакти и за поддържане на график със задачите, срещите и въобще за правилен контрол на личното време.

При мене за да контролирам многото бизнеси и многото организации, на които съм ръководител, поддържам огромна директория с хиляди файлове на Word, Excel, Access, както и бази данни на SQL сървър. Личната ми директория вероятно има 100 000 файла, идеално подредени с цел лесно намиране, а фирмените директории имат милиони файлове, пак подредени идеално така, както ги иска шефа (аз) и стотици служители ги създават и поддържат по начин, който пак го е измислил и наложил шефа (аз).

Като цяло нито един бизнес не може да просъществува дълго време, ако не са изпълнени тези две изисквания:
1. Контол на личното време
2. Контрол на сложноста на процесите, който контрол пак е част от контрола на личното време и на личната организация, с която трябва да се съобразяват всички подчинени.

За функциониращите бизнеси един бизнесмен трябва да разсъждава като за една сложна машина с много части, които трябва да са перфектно смазани и да работет в идеален синхрон за постигането на целите, наложени от шефа (аз). Частите на тази машина са хора, оборудване, производствени машини, суровини, готова продукция, продажби, планиране, анализ на риска и още десетина аспекта, които ако не ги измисли и контролира шефа (аз), няма кой други да го направи.

Тази машина често се поврежда, защото частите са ненадеждни (най-вече хората), и затова бизнесмена непрекъснато трябва да я поправя тази машина. Нещо повече - външните условия се менят и затова често се налага да се променя конструкцията на самата машина. Едни части се изхвърлят, други се добавят, променя се схемата на машината, променят се и функциите на детайлите както и взаимовръзките между тях. Поради тази причина бизнесмена не е само контрольор и водач на машината, но той е и създател (трябва да я измисли) и конструктор (трябва непрекъснато да я усъвършенства).

И когато този бизнесмен успее да я подкара машината и успешно да я управлява по криволичещите пътища, тогава вече може да започне да мисли за втора, трета или дори десета машина, и въпреки големия брой машини пак трябва да е в състояние да контролира времето си така, че да може да мисли за всички машини, както и да контролира сложноста на процесите така, щото винаги да има под ръка необходимата му информация, за да може бързо и лесно да взема ПРАВИЛНИ РЕШЕНИЯ.

В заключение още веднъж:
1. Контол на личното време
2. Контрол на сложноста на процесите

А какво според мене е постигнат успех?
Ами ако бизнесмена докара нещата дотам, че да може спокойно да отиде на околосветско пътешествие например за 1 година, и като се върне - фирмите му да продължават да работят безпроблемно и да дават планираните дивиденти - ами тогава вече може да се каже, че човекът е създал успешен бизнес, който да работи успешно и без него. Нарочно го написах това за да намекна, че има много пишман бизнесмени, които всъщност стават роби на собствения си бизнес, и ако отидат на почивка 1-2 седмици, и като се върнат бизнеса им се е провалил поради тяхното отсъствие. Това не е бизнес - това е робство. Такива са например лекарите и зъболекарите, както и всички други фирми в областа на услугите, при които основен работяга е самия шеф.

Това е неправилна концепция - шефа не трябва да работи..Шефа трябва да мисли, да получава информация, да взема решения, и след това да командва преките изпълнители на тези решения. За да му е лесно на шефа да ги прави тези неща, трябва да създаде стройна пирамидална йерархия в командната структура на неговата фирма. Трябва да се спазва принципа на единоначалието. Намирането на верните хора, които да се сложат на съответните ръководни длъжности, е една от най-трудните задачи, и никога не се получава от първия път.

Има и още много, но засега и това е достатъчно, за да започнете да ми се подигравате и да ме оплювате.

И най-важното - действие, действие и пак действие. Никакво назландисване или изчакване. Има един цикъл, който ежедневно бизнесмена трябва да превърта по 20-30 пъти:
1. Получаване на информация
2. Анализ на информацията
3. Вземане на решение
4. Планиране на стъпките за реализация на решението
5. Разпореждане на съответния ръководител с инструкции как да изпълни решението
6. Край на тази задача и отиване на т.1 за следващата задача, и така цял ден, всеки ден, дори и почивните..

Добро впечатление трудно се гради,а лесно се разваля.Според вашите възгледи успели са единствено бизнесмените и програмистите.Всички останали са лузъри,които им завиждат.
И защо си мислите,че на всеки му е цел да стане богат на всяка цена?Естествено повече пари никога не са излишни,но ако получаваните средства стигат за един добър стандарт на живот,не виждам причина някой да бъде наречен лузър,защото не иска повече от това.
Не всичко е пари,приятелю,както се пееше в една песен.Не че очаквам да ме разберат хора,за които изкараните пари са най-ценното нещо в живота им.

[Ender]

Браво, Матеев! Смислен и полезен пост.
Могат да ти се подиграват единствено хора, които са по-успели от теб.

[Mateev]

А нещо положително и конструктивно?

Мога и аз да кажа това-онова за успеха, но знам че няма да се хареса на повечето читатели, и естествено ще започнат да ме оплюват, защото е по-лесно да се подиграваш на успелите, от алтернативата да се стегнеш в кръста и да вземеш живота си в собствените си ръце.

1. Успеха започва още от детските години и от началното образование.
2. Още от тогава човек трябва да създаде в себе си волята да се самообразова, и това да стане навик за цял живот.
3. Всякакви бягства от часове, пиянски истории и подражаване на лидера на бандата, които обикновено е най-големия олигофрен в класа, са вредни и са в състояние още от тогава да затрият бъдещето на всяко едно дете.
4. Не казвам, че децата трябва да са зубрачи, но още от тогава в тях започва да се оформя тяхната бъдеща експертиза в някаква област от живота, с която за в бъдеще те ще си вадят хляба. Точно в тази област те трябва да станат лидери и първенци и да поддържат това лидерство през цялото си обучение. При мене това беше математиката и техничарството (електротехниката и радиотехниката), и наистина през цялото си обучение аз винаги съм бил най-най по време на олимпиади или състезания.
5. Задължително трябва да се завърши висше образование по специалност, по която детето вече е натрупало експертиза още от детските години.
6. Висшето образование е задължително поради факта, че детето попада в друга ЕЛИТНА група хора, която му помага да се оттърси от всички негативи, натрупани в детските банди с лидер някой двойкаджия-олигофрен.
7. Още по време на студентските години младежа трябва добре да осмисли целия си бъдещ живот, и да направи план за постиженията в този живот, който после неотклонно да го следва.

Ако тези първи години от детството и средното/висшето образование се пропуснат, човек остава за цял живот втора ръка човек - наемен работник на някой друг, който наемен работник никога няма да получи подобаваща заплата, никога няма да е доволен от живота и цял живот ще злобее срещу другите негови набори, успели в живота повече от него.

Има едно малко изключение - наемен работник с дефицитна специалност - напр. програмист. Тогава да, ще получава малко по-голяма заплата, и ще се чувства малко по-добре, защото е малко над средното ниво, но пак никога няма да си позволи екстрите, които един заможен предприемач може да си ги позволи.

Специално за тези, които мечтаят да станат бизнесмени, има допълнителни изисквания. Най-важното от тях е създаването на полезни навици, за които в началото е необходима много воля, но после те стават начин на живот. Двата най-важни според мене навика са:
1. Ценене на СОБСТВЕНОТО ВРЕМЕ и полагане на големи усилия това време да се разходва по правилен начин на базата на предварително направен план, а не на базата на емоциите (ще правя това, което ми е кеф).
2. Овладяване на КОНТРОЛА НА СЛОЖНОСТА. Човешкият мозък не е в състояние да държи в себе си контрола върху сложни процеси, затова трябва да се ползват помощни средства. Като минимум един тефтер, в който да се записват задачите, и после една по една да се задраскват, когато се изпълнят. С напредването на бизнеса ще нараства и сложноста, в резултат на което човек трябва да започне на използва OUTLOOK за поддържане на комуникации, за поддържане на контакти и за поддържане на график със задачите, срещите и въобще за правилен контрол на личното време.

При мене за да контролирам многото бизнеси и многото организации, на които съм ръководител, поддържам огромна директория с хиляди файлове на Word, Excel, Access, както и бази данни на SQL сървър. Личната ми директория вероятно има 100 000 файла, идеално подредени с цел лесно намиране, а фирмените директории имат милиони файлове, пак подредени идеално така, както ги иска шефа (аз) и стотици служители ги създават и поддържат по начин, който пак го е измислил и наложил шефа (аз).

Като цяло нито един бизнес не може да просъществува дълго време, ако не са изпълнени тези две изисквания:
1. Контол на личното време
2. Контрол на сложноста на процесите, който контрол пак е част от контрола на личното време и на личната организация, с която трябва да се съобразяват всички подчинени.

За функциониращите бизнеси един бизнесмен трябва да разсъждава като за една сложна машина с много части, които трябва да са перфектно смазани и да работет в идеален синхрон за постигането на целите, наложени от шефа (аз). Частите на тази машина са хора, оборудване, производствени машини, суровини, готова продукция, продажби, планиране, анализ на риска и още десетина аспекта, които ако не ги измисли и контролира шефа (аз), няма кой друг да го направи.

Тази машина често се поврежда, защото частите са ненадеждни (най-вече хората), и затова бизнесмена непрекъснато трябва да я поправя тази машина. Нещо повече - външните условия се менят и затова често се налага да се променя конструкцията на самата машина. Едни части се изхвърлят, други се добавят, променя се схемата на машината, променят се и функциите на детайлите както и взаимовръзките между тях. Поради тази причина бизнесмена не е само контрольор и водач на машината, но той е и създател (трябва да я измисли) и конструктор (трябва непрекъснато да я усъвършенства).

И когато този бизнесмен успее да я подкара машината и успешно да я управлява по криволичещите пътища, тогава вече може да започне да мисли за втора, трета или дори десета машина, и въпреки големия брой машини пак трябва да е в състояние да контролира времето си така, че да може да мисли за всички машини, както и да контролира сложноста на процесите така, щото винаги да има под ръка необходимата му информация, за да може бързо и лесно да взема ПРАВИЛНИ РЕШЕНИЯ.

В заключение още веднъж:
1. Контрол на личното време
2. Контрол на сложноста на процесите

А какво според мене е постигнат успех?
Ами ако бизнесмена докара нещата дотам, че да може спокойно да отиде на околосветско пътешествие например за 1 година, и като се върне - фирмите му да продължават да работят безпроблемно и да дават планираните дивиденти - ами тогава вече може да се каже, че човекът е създал успешен бизнес, който да работи успешно и без него. Нарочно го написах това за да намекна, че има много пишман бизнесмени, които всъщност стават роби на собствения си бизнес, и ако отидат на почивка 1-2 седмици, и като се върнат бизнеса им се е провалил поради тяхното отсъствие. Това не е бизнес - това е робство. Такива са например лекарите и зъболекарите, както и всички други фирми в областа на услугите, при които основен работяга е самия шеф.

Това е неправилна концепция - шефа не трябва да работи..Шефа трябва да мисли, да получава информация, да взема решения, и след това да командва преките изпълнители на тези решения. За да му е лесно на шефа да ги прави тези неща, трябва да създаде стройна пирамидална йерархия в командната структура на неговата фирма. Трябва да се спазва принципа на единоначалието. Намирането на верните хора, които да се сложат на съответните ръководни длъжности, е една от най-трудните задачи, и никога не се получава от първия път.

Има и още много, но засега и това е достатъчно, за да започнете да ми се подигравате и да ме оплювате.

И най-важното - действие, действие и пак действие. Никакво назландисване или изчакване. Има един цикъл, който ежедневно бизнесмена трябва да превърта по 20-30 пъти:
1. Получаване на информация
2. Анализ на информацията
3. Вземане на решение
4. Планиране на стъпките за реализация на решението
5. Разпореждане на съответния ръководител с инструкции как да изпълни решението
6. Край на тази задача и отиване на т.1 за следващата задача, и така цял ден, всеки ден, дори и почивните..

[Ender]

Ето няколко опорни точки, които мога да Ви предложа, за да продължи Вашата дискусия тук свързана с успеха:

А нещо положително и конструктивно?

[Писар]

Ето няколко опорни точки, които мога да Ви предложа, за да продължи Вашата дискусия тук свързана с успеха:

1.Висока степен на недоверие между хората и към институциите.

2. В стремежа си към оцеляване българите загърбват моралните норми.

3. Ориентираност към миналото.

4. Властта се възприема като основен източник за придобиване на богатство – тя се концентрира и упражнява по вертикала; индивидите се смятат за некомпетентни да упражняват граждански контрол върху властимащите.

5. В България има някаква конкуренция. Нещата се правят много индивидуално, много лично.

6. Българинът е поклонник на робската мъдрост: "Покорна глава сабя не я сече”

7. Характерната за българския манталитет черта – омраза към преуспелите и кадърните професионалисти, когато съществува нещо добро, то трябва да бъде оплюто и никога не е оценявано подобаващо.

8. По стар български манталитет повечето хора стоят отстрани и обсъждат как всичко не върви.

9.Крайно наложително е да се смени стария девиз от времето на Тодор Живков - "Учи мама, че да не работиш !" с нещо от рода на "Учи мама, за да работиш по-добре", после да се гледа всичко останало в образованието. “Учи, мамо, за да не работиш”, а сега може би, ако го перефразираме, за да кореспондира с настоящето, изречението би звучало така: “Учи, за да емигрираш” – това е съвременната родителска загриженост. В общественото пространство на средностатистическия българин трайно се е настанило убеждението, че на всякъде другаде е по-добре от България, че нещата тук са обречени.

10. Основният проблем на българския манталитет е тарикатщината - да си по-хитър от другите, да не те минат, а ти да минеш тях.

[безимeн]

Готини снимки пускаш! Наздраве!

Хоби, съчетано с търсене и евентуално намиране на смисъл от съществуването... Оттук - едно, оттам - друго и постигаш основната цел: пълното скапване... Както вече казах някъде: усещам пулса на живота...

Още малко от днес - и ви оставям за няколко дни /здравец; част от Боянското езеро; коруба/... Наздраве!

[Вълчо-34]

Готини снимки пускаш! Наздраве!

[Вълчо-34]

СосЧЕ! /вЕрно, бе!/

Надникнах тук докато чакам кво стаа в оная тема - ще има ли сваляне на "дресинга" и правене на "песто" - дармадан....
Щото ще ми свършат семките.