Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[mia11]

Само глупакът е постоянно щастлив....Колкото повече живея и колкото повече трупам опит толкова повече се отвращавам от светът в който живея и най вече от евроатлантическите ценности.За мен материалното не може да бъде източник на щастие камо ли парите....Предпочитам да живея с готини кротки и добри хора.Единствеото за което може би ще ми е мъчно когато напусна този свят ще са децата ми жена ми и приятелите ми...дори предпочитам да съм пръв.За къщи коли пари имоти дреме ми на дедовия да не говорим за постове..Аз разбирам поста като отговорност най вече за съдбата на хората за които отговарям и като слугуване да слугуваш ти а не хората да ти слугуват да не говорим за крещени ругатни и обиди....които примитивния човек си позволява..

Кой определя кой е глупакът? Бате Пешо ли? Щом си Ок с това, няма проблем! И аз съм Ок!
Обаче така и така се заговорихме, но в тази книга има доста научни изследвания- Щрьодингер, Айнщайн, Хайзенберг и т.н. и в тази връзка знам, че ги разбираш техническите неща, какво мислиш за това?
"Учените открили, че светлината променя природата си в зависимост от типа експеримент, който се провежда с нея, с други думи, в зависимост от това дали процепите са наблюдавани или не. Когато никой не наблюдава процепите, светлината се държи като вълна. Само че в момента, в който започнем да ги следим, тя се превръща в частица..... Експериментът е проведен и с цели атоми и се е случили същото. След това го разширили, като излъчили молекули, и резултатът се повторил. И така електроните, атомите и молекулите винаги се държали като вълни, когато процепите не са били наблюдавани, и като частици, когато били...........Научните експерименти показват до известна степен съзнанието създава част от реалността. Фотоните, електроните, атомите и молекулите не съществуват като частици, освен ако не бъдат наблюдавани."

[Pyramid]

Тук има по големи специалисти от мен. Нека те да ти обяснят защо богатите са по-умни от бедните. без да говорим за изключенията.

Круме, а ти да си чувал нещо за многомерните пространства? А, за различните ценностни ѝ координатни системи? А за различните критерии и смисъл на живота, които различните хора пропознават? А за различните морално допустими действия ѝ бездействия при двуногите? За това, що е цел и що - средство за постигане на целите? Има и други неща, за които бих могъл да те попитам но, едва ли има смисъл. До тук с „по-умните”.
-

[power grid]

Не е такова, каквото изглежда, аз съм до половината и ме мога да заспя вечер от четене и препрочитане на някои неща, защото са наистина много нови за мен. Това за щастието е моя интерпретация, но според книгата основен принцип в квантовата механика, според който дадена елементарна частица съществува едновременно във всичките си теоретично възможни състояния се нарича суперпозиция. Тоест, за да са щастливи хората, е нужно да се чувстват добре едновременно и в миналото, настоящето и в бъдещето, защото според книгата "бъдещето дори може да влияе на миналото". Иначе колкото и да сме различни колкото изглежда на пръв поглед, толкова добре си взаимодействаме и предаваме енергийни вълни помежду си.
Една жена в суперпозиция казала на друга - "Колко съм щастлива- утре се женя! " Само че минали няколко години, нещата не потръгнали и същата жена споделила - "Разводът мина чудесно и се чувствам много щастлива!" Та независимо какво минава покрай нея винаги е щастлива.

Друг един интересен въпрос, който се задава в книгата е " Ако няма кой да гледа към Луната, тя ще съществува ли?'

Само глупакът е постоянно щастлив....Колкото повече живея и колкото повече трупам опит толкова повече се отвращавам от светът в който живея и най вече от евроатлантическите ценности.За мен материалното не може да бъде източник на щастие камо ли парите....Предпочитам да живея с готини кротки и добри хора.Единствеото за което може би ще ми е мъчно когато напусна този свят ще са децата ми жена ми и приятелите ми...дори предпочитам да съм пръв.За къщи коли пари имоти дреме ми на дедовия да не говорим за постове..Аз разбирам поста като отговорност най вече за съдбата на хората за които отговарям и като слугуване да слугуваш ти а не хората да ти слугуват да не говорим за крещени ругатни и обиди....които примитивния човек си позволява..

[mia11]

Не съм я чел и така като гледам, няма и да я прочета. Самото твърдение, че човек трябва да се намира на каквато и да е позиция, за да се чувства щастлив за мен е нелепо. Това е и основният проблем на западното общество. Това че свързват щастието и успеха с физически измерваеми показатели Не схващам какво точно имаш предвид под "суперпозиция" ? Ама каквото и да значи това, всяка една позиция в обществото или в материалният свят може да доведе до пълно щастие или пълно нещастие. Да кажем че вземем произволен човек и го поставим на поста на ББ. Едни ще бъдат супер доволни и щастливи а други супер нещастни. Някои ще се заемат да оправят държавата, защото ще вярват че знаят и могат, други ще са доволни да се налапат по бързата процедура, но според мен основната част от хората няма да са ОК, заради голямата отговорност и големият страх от провала, независимо дали искат да крадат или да променят държавата към по-добро. И всичко това, защото хората са различни. Мен ме вълнува въпросът защо хората са различни. Казах си моите теории, сега очаквам да чуя вашите

Не е такова, каквото изглежда, аз съм до половината и ме мога да заспя вечер от четене и препрочитане на някои неща, защото са наистина много нови за мен. Това за щастието е моя интерпретация, но според книгата основен принцип в квантовата механика, според който дадена елементарна частица съществува едновременно във всичките си теоретично възможни състояния се нарича суперпозиция. Тоест, за да са щастливи хората, е нужно да се чувстват добре едновременно и в миналото, настоящето и в бъдещето, защото според книгата "бъдещето дори може да влияе на миналото". Иначе колкото и да сме различни колкото изглежда на пръв поглед, толкова добре си взаимодействаме и предаваме енергийни вълни помежду си.
Една жена в суперпозиция казала на друга - "Колко съм щастлива- утре се женя! " Само че минали няколко години, нещата не потръгнали и същата жена споделила - "Разводът мина чудесно и се чувствам много щастлива!" Та независимо какво минава покрай нея винаги е щастлива.

Друг един интересен въпрос, който се задава в книгата е " Ако няма кой да гледа към Луната, тя ще съществува ли?'

[Krum Sokolov]

Тва първо второ как така се богатите се оказаха умни и кадърни....

Тук има по големи специалисти от мен. Нека те да ти обяснят защо богатите са по-умни от бедните. без да говорим за изключенията.

[Pyramid]

Моят проблем е че разсъждавам на много ниско ниво а останалите участници са прекалено високо. От там се получва разминаването. На елементарно ниво аз свързвам щастието и удоволетвореноста с успеха, каквото и да значи успех. Ако всички са успешни, това ми се струва, че ще е добре за всички нас. Физическият свят обаче е така устроен, че е доста трудно, да не кажа невъзможно всички да са успешни откъм кинти. Все пак няма как всички да са милиардери, защото тогава няма да има кой да ни подстриже например, или пък подстрижката ще върви по няколко милиона Обаче пък си мисля, че е възможно всички да са удоволетворени от живота си. От къде знам, че не са удоволетворени ли? Знам защото много хора се олакват постоянно от какво ли не. Не знам какво им е в главата, но знам че се оплакват и от там е логично да заключа, че не са ОК.

А има - пред очите ми са - и някои приери, от личното обкръженияе, които, не се ли оплакват, все едно, ги няма. Съвсем бъгав софтуер, ама... И не, нека те успокоя: Не е до нивата на разсъждение. Не винаги се пресичат равнините, в които то се случва. „Паралелни светове”. Странното е, как - тримерни! - а им се получава.

[Alonso]

Поднасям извинения, че се включвам но...Знам, животните си говорят (виждал съм кучета на „парламент”, ТОВА правеха) обаче, не трябва ли (за Щастието) специален сетивен орган, на високо ниво? Нещо, различно от усещането за пълен стомах и първичното, физическо удовлетворение? Хапнал Мурджо, клецнал, и, КЕФ! ... доде пак огладнее (доклеца му се)? Не е ли там нейде, из Висшата материя, програмирано и обяснено, кога душата ти да ликува?
- Опитах да формулирам въпрос, нека не се гледа „нееднозначно” на него. САМО това.

Ама нали и аз се опитвам това да обясня от вчера насам Всички сме с пълни стомаси все пак и днешният стандарт е такъв че всеки може да е с пълен стомах. Това "нещо повече" не е ли именно това как се чувстваме, след като сме напълнили стомасите? Стомахът пълен ама онази мисъл за онова ферари, което няма да карат никога не им дава мира. Няма да забравя един дето имаше 20 милиарда и след като загуби половината се самоуби. Животните не знам дали имат души, но аз смятам, че ако са нахранени и не им е студено или не изпитват болка са щастливи. Много хора в същото положение не са щастливи, заради някакви си идеологии, учения, комплекси и т.н Например на едни куче въобще не му пука дали живее в България или в Турция и не му пречат турските кучета, нито пък има някакви желания да изтрепе няколко милиона други кучета за да остане в историята. Ей такива неща

[Alonso]

Моят проблем е че разсъждавам на много ниско ниво а останалите участници са прекалено високо. От там се получва разминаването. На елементарно ниво аз свързвам щастието и удоволетвореноста с успеха, каквото и да значи успех. Ако всички са успешни, това ми се струва, че ще е добре за всички нас. Физическият свят обаче е така устроен, че е доста трудно, да не кажа невъзможно всички да са успешни откъм кинти. Все пак няма как всички да са милиардери, защото тогава няма да има кой да ни подстриже например, или пък подстрижката ще върви по няколко милиона Обаче пък си мисля, че е възможно всички да са удоволетворени от живота си. От къде знам, че не са удоволетворени ли? Знам защото много хора се олакват постоянно от какво ли не. Не знам какво им е в главата, но знам че се оплакват и от там е логично да заключа, че не са ОК.

[Pyramid]

По принцип, на първо време ми трябват хора, които разсъждават като мен. Когато ги намеря, тогава бихме могли да мислим за семинари. Проблемът е че повечето хора мислят, че не е възможно да бъдат променяни хората, друга голяма част, смятат, че е възможно но няма смисъл, защото това е работа на Бог. Аз самият не съм наясно с този въпрос, но ми се иска да вярвам че е възможно да се направи нещо по въпроса. Последните години бях свидетел на прекалено много провалени животи, заради неподходящ начин на мислене и може би заради това съм се замислил сериозно по въпроса. И друго си мисля сега. То ако се съберат хора с еднакви възгледи за семинар, то това според мен няма да е семинар а ще си е жива секта. Все пак на семинар се ходи за да се научи нещо ново. Идеята е предимно чрез практически упражнения да се намери истината и съответно, това да промени някои от участниците. Дали ще се променят клиентите или организаторите е друг въпрос

Ох. Променят се хората. Но, бавно и само донякъде. Остава скелетът на тяхната ОС, постановен Свише. Наблюдение. Допускам, може и да греша. Просто, до момента, до тук съм стигнал.

[Pyramid]

Препоръчвам книгата Космогония на розенкройцерите. Автор Макс Хайндл. В нета я има на руски. Там е обяснено доста добре кой е общият животински планетарен дух, който ги движи. За разлика от човека те нямат индивидуалност, така че в тази светлина ти е некоректен въпросът. Книгата е добра. Самите посветени в Индия твърдят, че един западен ум, който иска да навлезе в духовното е добре да я прочете.

Ами, ако имат (дори примитивна но, все от нещо се почва) и те своя си еквивалент на индивидуалност? Говорят. Допитват се за мненията си. Някои приемат, други - не... Трудно ми е да приема, че може да съществува мнение без индивидуалност. Осъзната или не, друг въпрос, степен на развитие...

[Alonso]

По-скоро проблемът не е в това, че са различни, а как на всичките да им угодиш . А знаеш, че угодия няма. И вчера с Ендер май стигнахме до извода, че ти трябват целеви групи, с които да се работи. Групи от що годе еднакви по възгледи индивиди, гонещи сходни цели. А иначе защо сме различни. Според мен заради контраста. Господ е решил, че без контраст няма еволюция.

По принцип, на първо време ми трябват хора, които разсъждават като мен. Когато ги намеря, тогава бихме могли да мислим за семинари. Проблемът е че повечето хора мислят, че не е възможно да бъдат променяни хората, друга голяма част, смятат, че е възможно но няма смисъл, защото това е работа на Бог. Аз самият не съм наясно с този въпрос, но ми се иска да вярвам че е възможно да се направи нещо по въпроса. Последните години бях свидетел на прекалено много провалени животи, заради неподходящ начин на мислене и може би заради това съм се замислил сериозно по въпроса. И друго си мисля сега. То ако се съберат хора с еднакви възгледи за семинар, то това според мен няма да е семинар а ще си е жива секта. Все пак на семинар се ходи за да се научи нещо ново. Идеята е предимно чрез практически упражнения да се намери истината и съответно, това да промени някои от участниците. Дали ще се променят клиентите или организаторите е друг въпрос

[Pyramid]

Там на кафето ти казах какво мисля за любовта Тук няма да пиша по въпроса за любовта, че вероятно ще стане панаир. Да приемем, че любовта е както всичко друго. Може да е щастлива, а може и да е нещастна. Само тези понятия, мисля че доказват, че любовта и щастието нямат много общо. И все пак, ако трябва да организирам семинар, ще е на темата " Как да не се влюбваме" А какво мислиш за животните? Смяташ ли, че те са щастливи или че са нещастни и защо?

Поднасям извинения, че се включвам но...Знам, животните си говорят (виждал съм кучета на „парламент”, ТОВА правеха) обаче, не трябва ли (за Щастието) специален сетивен орган, на високо ниво? Нещо, различно от усещането за пълен стомах и първичното, физическо удовлетворение? Хапнал Мурджо, клецнал, и, КЕФ! ... доде пак огладнее (доклеца му се)? Не е ли там нейде, из Висшата материя, програмирано и обяснено, кога душата ти да ликува?
- Опитах да формулирам въпрос, нека не се гледа „нееднозначно” на него. САМО това.

[tnm]

Не съм я чел и така като гледам, няма и да я прочета. Самото твърдение, че човек трябва да се намира на каквато и да е позиция, за да се чувства щастлив за мен е нелепо. Това е и основният проблем на западното общество. Това че свързват щастието и успеха с физически измерваеми показатели Не схващам какво точно имаш предвид под "суперпозиция" ? Ама каквото и да значи това, всяка една позиция в обществото или в материалният свят може да доведе до пълно щастие или пълно нещастие. Да кажем че вземем произволен човек и го поставим на поста на ББ. Едни ще бъдат супер доволни и щастливи а други супер нещастни. Някои ще се заемат да оправят държавата, защото ще вярват че знаят и могат, други ще са доволни да се налапат по бързата процедура, но според мен основната част от хората няма да са ОК, заради голямата отговорност и големият страх от провала, независимо дали искат да крадат или да променят държавата към по-добро. И всичко това, защото хората са различни. Мен ме вълнува въпросът защо хората са различни. Казах си моите теории, сега очаквам да чуя вашите

Подсигуровка на еволюцията. На физиологично ниво различията правят човешката популация устойчива, на емоционално и интелектулно ниво различията са двигател на грогреса. Създавайки ни различни еволюцията гарантира /най-образно казано/ нашето съществуване.

[Ender]

Да приемем, че любовта е както всичко друго. Може да е щастлива, а може и да е нещастна. Само тези понятия, мисля че доказват, че любовта и щастието нямат много общо.

Ами и аз споменах, че това е процес, които се случва в теб. И няма много общо с обекта. Безнадежно влюбения, вероятно е точно толкова напомпан с дрога, колкото и този, на чиято любов са отговорили. т.е. щастието е субективен процес, който не зависи много от обратната връзка.

И все пак, ако трябва да организирам семинар, ще е на темата " Как да не се влюбваме" А какво мислиш за животните? Смяташ ли, че те са щастливи или че са нещастни и защо?

Не мога да разбера защо се вълнуваш толкова от животните... Но не съм специалист в областта, та не бих могъл да ти отговоря.

[Selena]

Там на кафето ти казах какво мисля за любовта Тук няма да пиша по въпроса за любовта, че вероятно ще стане панаир. Да приемем, че любовта е както всичко друго. Може да е щастлива, а може и да е нещастна. Само тези понятия, мисля че доказват, че любовта и щастието нямат много общо. И все пак, ако трябва да организирам семинар, ще е на темата " Как да не се влюбваме" А какво мислиш за животните? Смяташ ли, че те са щастливи или че са нещастни и защо?

Препоръчвам книгата Космогония на розенкройцерите. Автор Макс Хайндл. В нета я има на руски. Там е обяснено доста добре кой е общият животински планетарен дух, който ги движи. За разлика от човека те нямат индивидуалност, така че в тази светлина ти е некоректен въпросът. Книгата е добра. Самите посветени в Индия твърдят, че един западен ум, който иска да навлезе в духовното е добре да я прочете.