Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Alonso]

Моят проблем е че разсъждавам на много ниско ниво а останалите участници са прекалено високо. От там се получва разминаването. На елементарно ниво аз свързвам щастието и удоволетвореноста с успеха, каквото и да значи успех. Ако всички са успешни, това ми се струва, че ще е добре за всички нас. Физическият свят обаче е така устроен, че е доста трудно, да не кажа невъзможно всички да са успешни откъм кинти. Все пак няма как всички да са милиардери, защото тогава няма да има кой да ни подстриже например, или пък подстрижката ще върви по няколко милиона Обаче пък си мисля, че е възможно всички да са удоволетворени от живота си. От къде знам, че не са удоволетворени ли? Знам защото много хора се олакват постоянно от какво ли не. Не знам какво им е в главата, но знам че се оплакват и от там е логично да заключа, че не са ОК.

[Pyramid]

По принцип, на първо време ми трябват хора, които разсъждават като мен. Когато ги намеря, тогава бихме могли да мислим за семинари. Проблемът е че повечето хора мислят, че не е възможно да бъдат променяни хората, друга голяма част, смятат, че е възможно но няма смисъл, защото това е работа на Бог. Аз самият не съм наясно с този въпрос, но ми се иска да вярвам че е възможно да се направи нещо по въпроса. Последните години бях свидетел на прекалено много провалени животи, заради неподходящ начин на мислене и може би заради това съм се замислил сериозно по въпроса. И друго си мисля сега. То ако се съберат хора с еднакви възгледи за семинар, то това според мен няма да е семинар а ще си е жива секта. Все пак на семинар се ходи за да се научи нещо ново. Идеята е предимно чрез практически упражнения да се намери истината и съответно, това да промени някои от участниците. Дали ще се променят клиентите или организаторите е друг въпрос

Ох. Променят се хората. Но, бавно и само донякъде. Остава скелетът на тяхната ОС, постановен Свише. Наблюдение. Допускам, може и да греша. Просто, до момента, до тук съм стигнал.

[Pyramid]

Препоръчвам книгата Космогония на розенкройцерите. Автор Макс Хайндл. В нета я има на руски. Там е обяснено доста добре кой е общият животински планетарен дух, който ги движи. За разлика от човека те нямат индивидуалност, така че в тази светлина ти е некоректен въпросът. Книгата е добра. Самите посветени в Индия твърдят, че един западен ум, който иска да навлезе в духовното е добре да я прочете.

Ами, ако имат (дори примитивна но, все от нещо се почва) и те своя си еквивалент на индивидуалност? Говорят. Допитват се за мненията си. Някои приемат, други - не... Трудно ми е да приема, че може да съществува мнение без индивидуалност. Осъзната или не, друг въпрос, степен на развитие...

[Alonso]

По-скоро проблемът не е в това, че са различни, а как на всичките да им угодиш . А знаеш, че угодия няма. И вчера с Ендер май стигнахме до извода, че ти трябват целеви групи, с които да се работи. Групи от що годе еднакви по възгледи индивиди, гонещи сходни цели. А иначе защо сме различни. Според мен заради контраста. Господ е решил, че без контраст няма еволюция.

По принцип, на първо време ми трябват хора, които разсъждават като мен. Когато ги намеря, тогава бихме могли да мислим за семинари. Проблемът е че повечето хора мислят, че не е възможно да бъдат променяни хората, друга голяма част, смятат, че е възможно но няма смисъл, защото това е работа на Бог. Аз самият не съм наясно с този въпрос, но ми се иска да вярвам че е възможно да се направи нещо по въпроса. Последните години бях свидетел на прекалено много провалени животи, заради неподходящ начин на мислене и може би заради това съм се замислил сериозно по въпроса. И друго си мисля сега. То ако се съберат хора с еднакви възгледи за семинар, то това според мен няма да е семинар а ще си е жива секта. Все пак на семинар се ходи за да се научи нещо ново. Идеята е предимно чрез практически упражнения да се намери истината и съответно, това да промени някои от участниците. Дали ще се променят клиентите или организаторите е друг въпрос

[Pyramid]

Там на кафето ти казах какво мисля за любовта Тук няма да пиша по въпроса за любовта, че вероятно ще стане панаир. Да приемем, че любовта е както всичко друго. Може да е щастлива, а може и да е нещастна. Само тези понятия, мисля че доказват, че любовта и щастието нямат много общо. И все пак, ако трябва да организирам семинар, ще е на темата " Как да не се влюбваме" А какво мислиш за животните? Смяташ ли, че те са щастливи или че са нещастни и защо?

Поднасям извинения, че се включвам но...Знам, животните си говорят (виждал съм кучета на „парламент”, ТОВА правеха) обаче, не трябва ли (за Щастието) специален сетивен орган, на високо ниво? Нещо, различно от усещането за пълен стомах и първичното, физическо удовлетворение? Хапнал Мурджо, клецнал, и, КЕФ! ... доде пак огладнее (доклеца му се)? Не е ли там нейде, из Висшата материя, програмирано и обяснено, кога душата ти да ликува?
- Опитах да формулирам въпрос, нека не се гледа „нееднозначно” на него. САМО това.

[tnm]

Не съм я чел и така като гледам, няма и да я прочета. Самото твърдение, че човек трябва да се намира на каквато и да е позиция, за да се чувства щастлив за мен е нелепо. Това е и основният проблем на западното общество. Това че свързват щастието и успеха с физически измерваеми показатели Не схващам какво точно имаш предвид под "суперпозиция" ? Ама каквото и да значи това, всяка една позиция в обществото или в материалният свят може да доведе до пълно щастие или пълно нещастие. Да кажем че вземем произволен човек и го поставим на поста на ББ. Едни ще бъдат супер доволни и щастливи а други супер нещастни. Някои ще се заемат да оправят държавата, защото ще вярват че знаят и могат, други ще са доволни да се налапат по бързата процедура, но според мен основната част от хората няма да са ОК, заради голямата отговорност и големият страх от провала, независимо дали искат да крадат или да променят държавата към по-добро. И всичко това, защото хората са различни. Мен ме вълнува въпросът защо хората са различни. Казах си моите теории, сега очаквам да чуя вашите

Подсигуровка на еволюцията. На физиологично ниво различията правят човешката популация устойчива, на емоционално и интелектулно ниво различията са двигател на грогреса. Създавайки ни различни еволюцията гарантира /най-образно казано/ нашето съществуване.

[Ender]

Да приемем, че любовта е както всичко друго. Може да е щастлива, а може и да е нещастна. Само тези понятия, мисля че доказват, че любовта и щастието нямат много общо.

Ами и аз споменах, че това е процес, които се случва в теб. И няма много общо с обекта. Безнадежно влюбения, вероятно е точно толкова напомпан с дрога, колкото и този, на чиято любов са отговорили. т.е. щастието е субективен процес, който не зависи много от обратната връзка.

И все пак, ако трябва да организирам семинар, ще е на темата " Как да не се влюбваме" А какво мислиш за животните? Смяташ ли, че те са щастливи или че са нещастни и защо?

Не мога да разбера защо се вълнуваш толкова от животните... Но не съм специалист в областта, та не бих могъл да ти отговоря.

[Selena]

Там на кафето ти казах какво мисля за любовта Тук няма да пиша по въпроса за любовта, че вероятно ще стане панаир. Да приемем, че любовта е както всичко друго. Може да е щастлива, а може и да е нещастна. Само тези понятия, мисля че доказват, че любовта и щастието нямат много общо. И все пак, ако трябва да организирам семинар, ще е на темата " Как да не се влюбваме" А какво мислиш за животните? Смяташ ли, че те са щастливи или че са нещастни и защо?

Препоръчвам книгата Космогония на розенкройцерите. Автор Макс Хайндл. В нета я има на руски. Там е обяснено доста добре кой е общият животински планетарен дух, който ги движи. За разлика от човека те нямат индивидуалност, така че в тази светлина ти е некоректен въпросът. Книгата е добра. Самите посветени в Индия твърдят, че един западен ум, който иска да навлезе в духовното е добре да я прочете.

[Selena]

И от това има. Само после, кой да им склопи очите?

Как кой? Наблюдавах отблизо една Ню Йоркска бабка на 70+. Тя е вдовица но без деца. Най-близката й връзка е с инвестиционният й посредник . От живота не може само да се взема. Трябва и да се дава.

[Alonso]

Благодаря, че зададохте този въпрос! Под "влюбване" разбирам нещо яко дето да те качи на черешата. Да те напомпа с допамин, серотонин, норадреналин, ендорфини и прочие благинки. Ама обекта не е задължително да е унифициран (както вече споменахме по-долу), нито пък да е реален. А предвид дефиницията, може дори да не е обект, а идея. Та помисли за семинар от типа "Как да се влюбваме правилно?", че на днешните хора, определено им липсва това умение.

П.С. А щастието е процес, който се формира от два компонента /също като борсовата търговия/ - получаване и даване. Като втория, може да бъде само продукт на същността ни, но в никакъв случай нещо материално.

Там на кафето ти казах какво мисля за любовта Тук няма да пиша по въпроса за любовта, че вероятно ще стане панаир. Да приемем, че любовта е както всичко друго. Може да е щастлива, а може и да е нещастна. Само тези понятия, мисля че доказват, че любовта и щастието нямат много общо. И все пак, ако трябва да организирам семинар, ще е на темата " Как да не се влюбваме" А какво мислиш за животните? Смяташ ли, че те са щастливи или че са нещастни и защо?

[Pyramid]

А то там има много отговори . Не ми се задълбава. Най-общо казано е по-лесно да се живее с по-малко ангажименти .

И от това има. Само после, кой да им склопи очите?

[Pyramid]

Това, което описваш, не е щастие, а нарцисизъм
Предложените от теб практики, не могат да доведат до влюбване, макар да не бих отказал някои от тях. Страстта не е любов.

Обаче, любовта е страст ++

[Selena]

...Въпросът е в това, да се научим да НЕ се дърпаме, когато То ни се усмихне. И, ето, Тук и отговорът за старите моми/ергени.

А то там има много отговори . Не ми се задълбава. Най-общо казано е по-лесно да се живее с по-малко ангажименти .

[Ender]

Щастието е въпрос на възприятие. Дори сам да си си дал, ако приемаш с благодарност...

Това, което описваш, не е щастие, а нарцисизъм

Пак опираме до различността. За различните хора и това ще е различно. Описаното от теб състояние може да се дължи на какво ли не - като почнеш от страстта на колекционера придобил най-после лелеяната марка, преминеш през скалното катерене и стигнеш до чисто тантрически практики.

Предложените от теб практики, не могат да доведат до влюбване, макар да не бих отказал някои от тях. Страстта не е любов.

[Pyramid]

...Въпросът е в това, да се научим да НЕ се дърпаме, когато То ни се усмихне. И, ето, Тук и отговорът за старите моми/ергени.