Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето ... (архив до 7.06.2012 г.)

[Kosmonavta]

Мани,

ама то днес и мацките нещо ги няма и спретнахме еПаси коч-компанията

П.П. Космо и той па днес само кочове ще назначава - денят си е направо каръшки. Викам си ще раздуе нещо пикантно за някое моме как им провежда стрес-тестовете, ама ядец ....

Изчезнаха бат маранди добрите сливета... Само харпии идват.. И едни дебали. С едни гъзове отпуснати и късиокраки... Обречени сме сексуално, да давим вълци.. Качествения материал има още 10 дгодини доде одъртее и после ще стане парад на карантията и месата.. Не го бива новото поколение - мъжете педераси, жените грозни...

[marandi]

Туй като оня виц дето един се удрял по главата с чук. И като го питали що, той казал - "Найш колко ми е хубаво между ударите"

Мани,

ама то днес и мацките нещо ги няма и спретнахме еПаси коч-компанията

П.П. Космо и той па днес само кочове ще назначава - денят си е направо каръшки. Викам си ще раздуе нещо пикантно за някое моме как им провежда стрес-тестовете за капиталова адекватност, ама ядец ....

Да вземем да извадим едно тесте карти и да разцъкаме белотец ли? Иии ... на белот как дъня по масата и псувам - не е истина просто, ама не съм играл от месец/година ли?

[mechobikov]

Не мое.
Пиенето ми е награда и требва да се заслужи.
Аз нъл за туй съм се наказал.

Туй като оня виц дето един се удрял по главата с чук. И като го питали що, той казал - "Найш колко ми е хубаво между ударите"

[Колчо Слепеца]

...

Космич,
тва с тъмната пикня не е на добре май...
иди на доктор.. (не че ше ти каже нещо различно, от това да понамамлиш аркохола... ама се пак..)

[Kosmonavta]

40 дена, засега нищо не се бара само се палят свещички всеки ден на гроба и в дома, за да си отлита духа свободно.

На 40-ия ден ще викаме поп да опее за слягане на пръстта е това и той ще я подравнява. След това вече ще се поръчват паметници, ще се везат буквички, градинки и т.н.
-------------------------------------------------------------------------------------
П.П. Мани, ама то гробището по-готино от града станало. Всичко озеленено, сега нови алеи правят, чешмички навсякъде и т.н. И викам на попа там, дет' води ритуала ( щот' се познаваме ). Пази Боже от такъв град, дето гробището му като кукла, а в града не останаха хора.

Надявам се, че се справяме доколкото знам нещата, щот' племенникът ми ( малкия ) търча напред-назад да разправя цял ден после и се кълнеше, че на церемонията Мама имала 2 сълзи в едното око, които се стичали. Даваме най-доброто от себе си, ако нещо съм сбъркал е от незнание.

Кофти работа мама да е... Ама ти си силен мъж ще го пребориш...

Аз сега чакам трети кандидат за позициите при мен.. Първите двама не бяха лоши...

[Kosmonavta]

Не мое.
Пиенето ми е награда и требва да се заслужи.
Аз нъл за туй съм се наказал.

Ти си знаеш.. Човек требе да си спазва принципите.

[marandi]

А какъв е тежкия?

40 дена, засега нищо не се бара само се палят свещички всеки ден на гроба и в дома, за да си отлита духа свободно.

На 40-ия ден ще викаме поп да опее за слягане на пръстта е това и той ще я подравнява. След това вече ще се поръчват паметници, ще се везат буквички, градинки и т.н.
-------------------------------------------------------------------------------------
П.П. Мани, ама то гробището по-готино от града станало. Всичко озеленено, сега нови алеи правят, чешмички навсякъде и т.н. И викам на попа там, дет' води ритуала ( щот' се познаваме ). Пази Боже от такъв град, дето гробището му като кукла, а в града не останаха хора.

Надявам се, че се справяме доколкото знам нещата, щот' племенникът ми ( малкия ) търча напред-назад да разправя цял ден после и се кълнеше, че на церемонията Мама имала 2 сълзи в едното око, които се стичали. Даваме най-доброто от себе си, ако нещо съм сбъркал е от незнание.

[sergo]

А какъв е тежкия?

[marandi]

Ха наздраве.. Абе тая ракия нещо на ацетон ми дъха... Големи постове пишете и нямам енегрия да пиша толкова дълги отговори днес... Съжалявам за наказанието ти, ама може да си капнеш 50 грма коняк в чайчето...

Наздраве!

То, аз се опияндурчих тия дни.

Махай я тая шльокавица ( с ацетона ), демек не е дестилат, ами е спирт с есенция и затова не можеш да я разбереш к'ва "марка" е.

П.П. За водата добре са ти казали, къркай я и си барай горе с език небцето, ако вземе да лепне - значи си се обезводнил и трябва да пийваш водичка, че алкохолецът доста обезводнява.

Ама се нагледах на готини майки, дет' си водят дечицата ръка за ръка, че са ми под прозореца, някои с коли и т.н..

Ся 9 дена не трябвало да се бръсна и ще стана кат' пор, т'ва било "лекия" траур.

[sergo]

Ха наздраве.. Абе тая ракия нещо на ацетон ми дъха... Големи постове пишете и нямам енегрия да пиша толкова дълги отговори днес... Съжалявам за наказанието ти, ама може да си капнеш 50 грма коняк в чайчето...

Не мое.
Пиенето ми е награда и требва да се заслужи.
Аз нъл за туй съм се наказал.

[sergo]

Колегата вика че трябвало пшовече течности да поия ама вода, не бира и вино...

Прав е за водата.
Много вода.
И не с бира и вино.
А с уиски и мастика.

[Kosmonavta]

Наздраве Космо,
С праздником!
Ама съм наказан за десет дни.
Минаха три.
Пия чай на разсипия и си повтарям:
- Това е ракия.Това е ракия.

Ха наздраве.. Абе тая ракия нещо на ацетон ми дъха... Големи постове пишете и нямам енегрия да пиша толкова дълги отговори днес... Съжалявам за наказанието ти, ама може да си капнеш 50 грма коняк в чайчето...

[sergo]

Наздраве Космо,
С праздником!
Ама съм наказан за десет дни.
Минаха три.
Пия чай на разсипия и си повтарям:
- Това е ракия.Това е ракия.

[Kosmonavta]

Ха наздраве... Сипах си една ракийка с една руска салатка от ония ден.. Колежката я е правила в офиса.. Много я бива.. Абе мама му да е.. сутрин като пия и като ида по малка нужда, урината ми е с цвят на кока кола или поне на бира... Такова нещо не съм виждал... Колегата вика че трябвало пшовече течности да поия ама вода, не бира и вино... Как да е... Вчера напрвих добра сделка и ако не мине котка път до края на юни ще зкърпя и тая година.. Добре е че още има наивни чужденци дето си мислятр че в БГ ще изкарат пари.. Иначе сме умрели прави.. И най големите ни баровци са пълна нула - стиснати и бедни, пълни с недвижими имоти криминални типове... С такива какъв бизнес да правиш?

Та по същество.. Гледам добре сте пописали.. Парливи теми сте захванали, ама те тия теми нямат еднозначен отговор.. То ако имаше до сега някой да го е приложил.. На времето войните са били коректива койот е чистел обществата.. В модерните общества проблема е по сложен - трябва да се търси решение в рамките на законите, и то не само на собствените ти такива ами ина тези на общностите в коит се намира страната ти... Естествено няма как да приложиш по твърда политика в една страна на ЕС спрямо малцинствата и пшрестъпниците, защото те моментално ще се пренместят в друга държава и ето ти проблем в ЕС.... И в момента це;ият ЕС като щраус решава проблемите и само ги мести утрепките между държавите и ги чака сами да си умрат, ама те се оказват с голяма раждаемост (макар и със ниска продължителност на живота) и ето ти сериозен проблем... Ставаме европа на емигранти, малцинства, и немски пенсионери и каво следва... Ами то е много ясно - война и изчезване на нации.. В историята примери много.. В днешно време събитията се развиват по бавнои та може и да не сме живи, но е въпрос на време, да се роди един луд диктатор в някоя многомилионна, държава притежаваща атомно оръжие и ето ти го коректива на проблемите... Жалко е че не можем да открием по лесно решение и пак ще се стига дфо крайности..

Ха наздраве пак.. Абе тая ракия не мога да я разбера сливова ли е или някава плодова???? Ама не ми харесва много. Някакъв препек е и е много силна.. Направо ми изгори стомаха.. А не трябва много да се наковав3ам че в 10.00 почвам интервюта за работа (ще назначавам двама човека)- един ИТ специалист ми трябва и една счетоводителка, че ИТ то ми напусна защото не бил съм му дал тоя месец заплата (дееба и мижитурките), а любимата ми счетоводителка се пенсионира и сега съм като болен, защоот тя ми въртеше изнеса... Родили и се две внучета (има две дъщери) и трябва да помага, па и тя е доста възрастна и с много наднормено тегло и и е трудно вече..... Ама ще идва да помага.. Ще ми липсва и в личен план, че много се грижеше за мен, за къщата муи, даваше ми съвети, ама.... Такъв е живота.

[sergo]

Та третия път случайно се връщам и го набарвам в склада, ама ми избяга.
Българче.
Фърчим по булеварда, аз кудкудякам – Крадец!Дръще крадеца!
А фасовете,пурите, тутуна ме теглат към канафката.
Почувствах се като цаца в зоологическата градина – аз съм аквариума,отварям си устата, а хората сите си се разхождат и не ебават да ме забележат....
Замина си.
Необезпокояван.

Та,

След ден,два застанал пред края на света/дейността/, ми идва следната мисла:
Полезен изход нямам.Вход – също.
Единственият ход е да го ударя през просото.
Какво пък,това дето шест петилетки драпам и не успявам да постигна – дългосрочно организиране, планиране и самодисциплина не ще да дава резултат.
Вече съм оставал веднъж по костюм, обувки и половината документи на мижавата ми фирма.
Познато.
Клиентите разбраха ли те?Казаха ли, че ще пият една студена....
Персонала – още не произвежда.Вече се ослушва.Нямат чувство за сигурност.Утре няма да дойдат.Също познато.
Пари не дължиш, но и нямаш.Значи не можеш да действаш като руснаците.
Пък и запоите не вредят, но и не ми помагат.
Договори?Сполай ти боже,забавих ги!

Значи ще дебна.
Изключвам.Давам всичко на автопилот и се поставям на мястото на апашите:
Ще се върнат или не?Обича ме – не ме обича!За крадене има доста.Има вероятност да са ме приели за балък...
Че аз съм си такъв.За какво четох толкова нощи за охранителни системи?Пък и дадох ключ на Македонката, за да идва по- рано и да се прави на шеф.Значи ще се върнат.
Опс!Ключ,Македонка-дизайнер, чиято предишна дейност не може да проследиш?Привлекателна.От онези,които докато обясняваш, тя моли за още помощ с поглед на сърничка.
Ако са върнат,какво ще ги правя?
И така още два-три дена.

Нея сутрин.
Давам един час за персонала.Казвам, че излизам за копчета и карфици.Поглеждам
на макето балконите с лъзгав поглед на балък и излизам.Обикалям неколко преки както винаги – разбирай кон с капаци.И се връщам.Отключвам уличната врата.Заключвам.Между нея и тази на къщата е тясно и глухо междублоково пространство.
Да-а-а....Там виждам два пълни черни чувала.Отварям.Меркам познати неща – шлифери Бърбъри.Отключвам втората врата и го срещам:
Друг е.Българин.Слиза.Давам си ролята на хампи:
- К`во правиш тука бе?
- Наркоман съм.Та да си взема дозата – вади някакви шишенца.Ще си ходя?
- По колко ги купуваш? - и съвсем тихо заключвам,като продължавам деловия разговор увличайки го нагоре.Защото съм без оръжие.И така трябва.Не планирано предварително.Тази алинея винаги ме стряска.Усещам страха му.Моя не си го давам.Как беше: „Тоя тротоар си е мой, ама и другия.....“
- Я ела с мен първо да проверя и тогава те пускам. - Вече съм взел стоманената тръба и бия яростно по парапета и стените на стълбищното.
Вече не съм балък.
Вадя телефона и набирам полицаите.Дебна го – той мене.На една тръба разтояние.Знам, че няма къде да избяга – той също.Доста по як е от мен, ма то всеки шестнайсет годишен пубер е такъв.Та съм го преживял отдавна.
Чакам да ми скочи – не ебава.Това е добре,щото трябва да убивам.А това дело е тегава работа.Променя те изцяло и завинаги.
Ако ме изпревари,кво?Ако е бързо добре.Край на всички проблеми.Ако не,ще трябва да изключа болката.Защото ще ми пречи на панорамата.
Ма и не е добре,защото ще дойде полицията.И каква файда.
Га бях дребен и четях, останах впечатлен от едното дресьорско правило: „Никога не оставяй звера притиснат в ъгъла, без да му оставиш поне един изход за бягство.Иначе, той ще скочи върху тебе.“
А аз не искам да ми скача дзвер.С една тръба, не се знае кой кого.
Ама я държа и не се издавам.
Ще успея ли от раз да му счупя главата или....Така поне изглежда от неговия пойнт.
Затова, качвайки го нагоре, предвидливо отворих прозореца на стълбищното..И сега той го бройка.Верно е трети етаж,но при така стеклите се обстятелства това е единствената му алтернатива.Нищо, нека си се корка.Защото имам да решавам нов проблем:
Дежурната ми затвори телефона.Пренабирам – тя не вдига!И защо?Обяснил съм ситуацията – на кой кого сме.Или аз него, или той - мен.
Казал съм адреса, името, но не си знам квартала.Еми щом не си го знам – троп слушалката.Баси!
Апапа усеща гнилото и се възползва.Той тръгва, аз също.Метър разтояние,а имаш чувството че участваш в рицарски двубой – дълъг коридор, коне, пики, брони....и това на каданс.Това означава,че разтягам/забавям/ времето.Което е добре.
Нашият се дърпа.Става ми смешно.Вече не ми е враг - имам си по-голям. Това го обърква.Въртя го на площадката, отварям вратата на ателието, но не го вкарвам - вътре са жените, не знам още колко като него има на горният етаж.Ако влезем – явяват ми се в гръб.
Естествено действията са ми обратни.Той също се дърпа – не знае кои са вътре,прозореца се отдалечава.
Жените са се покрили.Викам.Една излазва.Карам я да зъни в полицията от нейния телефон.Тя отказва.Защо?Не може да обясни.Жени.Ясна ли и е ситуацията?Ясна и е. Няма мотиви.
Нашия шава.Аз го дебна,продължавам с опити да набера,търся мотиви.Намирам ги.Тя звъни.На нея и вдигат.Казва, че не знае кой е квартала.Приемат факта.Споменават,че ще дойдат.Дали!
Нашият го няма.Сякаш се е изпарил.Не може да го няма Не се е изпарил.Почвам да го търся.Другите излазватКачвам се на горния.Обикалям.Отдъхвам. Сам е.Не може да се е изпарил.Мамка му!
Е-е-е шефе,пак ги изпусна.......
Естествено,
че не се е изпарил.Единственото, което можеше, това е да виси от външната страна на прозореца драскайки с краката като маче фасадата, за да омекоти удара,гледайки ме вече с по детски пречистени очи.С побелели пръсти.И си бе негово право.
Но това няма как да го знам и е плод на мои си фантазии, защото не съм го видял.Нямаше и викове за помощ да му подам ръка.Поне аз не помня.

Донякъде успя – само два счупени крака.
И една ръка.И някакви два-три счупени прешлена.И кръв.Доста.
Но както отбелязаха от следствена група /тя дойде/ – по лицето и дланите няма съмнителни наранявания.Така и не разбрах защо го диктуваха няколко пъти и докато го правеха – ме гледаха втренчено.Загатка!
Както и полицаите/те също дойдоха/, с по детски-ликуващо любопитство ми задаваха един и същи въпрос, прикрит в различни варианти.Че насаме.Че отделно.
Че и извън протокола.Че приятелски.....
Бил ли съм го бил бил?
Или бутнал?
- Кой?Аз?Стига бе!Просто изчезна!
Лекарите/те също дойдоха/,не бяха по-оригинални.С въпросите.
И чудно защо не бързаха да си тръгнат.Забравиха за пациента.
А той душичката слуша притихнал....
Със онзи детски поглед.

Та така.