Първоначално изпратено от Innocent
Разгледай мнение
Не става ясно, колко често се ядосва Дачев?! Въпросът ми е зададен по повод на неговото изявление в началото на статията, че когато е ядосан той също говори негативни неща за страната и икономиката и. Формално погледнато има доста позитивни декларации от него в този текст, но субективното ми усещане е, че поводите за яд продължават да превишават другото.
Отношението към дадена личност, особено крупен собственик, стопански ръководител и ... т.н. е много деликатен процес.
Подготвям почвата, защото имам намерение да кажа нещо негативно за него. Съжалявам, г-н Дачев, не Ви харесвам и не Ви вярвам.
Този демонстративен позитивизъм и увереност, че сте независим от условията за правене на бизнес в страната, ми звучи пресилено. Основанията за поведението и думите Ви се крият н а друго място. Ако трябва да дефинирам конкретно и еднозначно "другото място", ще се затрудня. Имам набор от възможни отговори, но по-скоро се търси един, най-много два.
Не бъдете толкова уверен, че сте неподвластен на влияния и въздействия!
Мелодраматичната история с обаждането от скрит номер е по-скоро истинска. Какво от това, обаче?! Е, по-скоро тя идва в правилното време и на правилното място, че да може да се аргументира по убедителен начин едно решение, което вероятно е зряло от известно време. Ерго, вижте повода, но не търсете тук причината!
Решението е свързано с една банална класика, която е широко разпространена по нашите земи. Понякога по не напълно понятни и аргументирани причини, някои наши собственици и ръководители решават да станат публични, но колчем преценят, че се задават добри изгледи за техния бизнес, предпочитат да се освободят от съдружниците си (съакционери).
Не обичат да делят и това е! Нашите капиталисти от първо поколение все още не могат да преглътнат и смелят успешно публичността. Има и силно влияещи обективни причини. По нашите земи различните функции на капитала и произтичащите от тях права и задължения често се омесват по недопустим начин, което води до тежки проблеми. Функция собственост и функция управление влизат в едно тежко и неразрешимо противоречие. Когато в основата на собствеността стои едно или няколко физически лица (макар и маскирани през няколко ръце ЮЛ), в съчетание с някои особености на местната среда и култура, ТОЙ собственикът в последна сметка не може да разбере, как така някакви хора ще му казват, какво да прави с НЕГОВАТА собственост. Докато има проблеми ТОЙ е склонен да търпи, но покаже ли се благоприятен хоризонт, съсобствеността става непоносимо бреме.
Този начин на мислене не е част от решението, той е част от проблема!
След успешното търгово предложение "Свилоза" ще бъде отписана от борсата
Пък и вече на кой му пука за някакви си хартишки,хората се чудят как да оцеляват ти ги
Коментар