Първоначално изпратено от Harry Kane
Разгледай мнение
„Зелената сделка далеч надхвърля въпросите за околната среда и климата и обхваща почти всички политики и области на социално-икономическия живот. За нас реализирането на всички посочени мерки и политики на практика означава пълен реинженеринг на цялата икономика, начин на функциониране на икономиката и начин на живот на гражданите”...
Преходът ще бъде най-тежък за енергетиката, която произвежда 70 процента от националните емисии на парникови газове. Трудни времена обаче очакват също и браншове като транспорта и селското стопанство, които също са големи замърсители и енергопотребители. От екологичното ведомство изтъкнаха, че гражданите ще трябва да преценят дали са склонни и дали имат възможност да променят средствата, с които се придвижват, както и употребяваните горива. По отношение на селското стопанство, което като източник на емисии се доближава до индустрията, ще бъде необходимо да се изменят хранителните навици на хората...
ПО КАКВО БЪЛГАРИЯ ВЪЗРАЗЯВА
Засега българските власти показват най-силна тревога от удара, който зелената сделка ще окаже върху родната енергетика, в частност ТЕЦ-овете, които горят въглища. В края на януари т.г. Народното събрание единодушно прие решение, с което задължи правителството всячески да брани централите.
Българската държава негодува и срещу липсата на средства за преструктуриране на енергетиката – във Фонда за справедлив преход не са предвидени пари за преход от замърсяващи енергопроизводства към екологично чисти такива. Наскоро вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че
изпълнението на ангажиментите ни по зелената сделка ще струва около 20 млрд. евро, като включи в тази сума и разходите за нови енергийни мощности като ядрения проект „Белене”.
Друго възражение е, че Брюксел не предлагал мерки срещу т.нар. изтичане на въглерод – когато по-високите изисквания за опазване на околната среда в един район стимулират предприятията да се изнасят в друг, където стандартите са по-ниски. За България това е притеснение, тъй като три от съседните ни държави – Турция, Сърбия и Северна Македония, не са членове на ЕС и не са задължени да се съобразяват със зеления пакт, което създава риска редица производства да се изнесат от нас при тях.
КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ СЪС ЗАСЕГНАТИТЕ РАЙОНИ
България смята да поиска евросредства от Фонда за справедлив преход за 11 области. В това число влизат въглищни региони като Пернишка област, региони, в които работната ръка е обвързана с въглищните региони (например, 25 процента от работещите в Маришкия басейн живеят извън Стара Загора) и региони, където имаме енергоемки индустрии, обясни зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков.
Преди дни обаче Еврокомисията публикува доклад, в който препоръчва инвестиции от фонда само във въгледобивните райони Кюстендил и Стара Загора. Това изненада неприятно местните власти у нас, стана ясно на дискусията. Сега общините търсят варианти, за да подсигурят включването и на други области във фонда.
Коментар