Ще има ли война Украйна - Русия / Конфликтът Хамас-Израел

[barbaron]

При тайното гласуване за избор на двама нови члена на
Съвета по правата на човека, което се проведе днес в Общото събрание в Ню Йорк,

• България получи 160 гласа,
• Албания – 123, а
• Русия – 83

Опитът на Русия да се върне в правозащитния орган на ООН се провали, посочва агенцията.

Русия не успя днес да се завърне във висшия орган по правата на човека на ООН, като България и Албания спечелиха повече гласове при вота, отбелязва Ройтерс.

Това гласуване се разглежда като решаващ тест за усилията на Запада да държи Москва дипломатически изолирана след нахлуването й в Украйна.
Заради инвазията си в съседната държава преди 18 месеца
Русия беше изгонена от базирания в Женева Съвет по правата на човека на ООН.

[v_tin]

Кютека става по -голям

Хизбула и иранската гвардия отварят фронт срещу Израел в Голан - Ожесточени битки в Ливан: ATGM Kornet стреля срещу Merkava - Фосфорни бомби падат Иранската гвардия, Хизбула и шиитските милиции формират общ персонал

Битките между Хизбула и израелската армия в Ливан


На израелско-ливанската граница избухнаха ожесточени сблъсъци между Хизбула и израелските сили.

Съобщава се, че израелските танкове Merkava Mark 1V са открили огън и са унищожили два наблюдателни поста в Южен Ливан, използвани от Хизбула.

След това "Хизбула" удари израелски танк с управляема ракета "Корнет", казаха пред Ройтерс два източника по сигурността в Ливан.

Хизбула потвърди в изявление, че е ударила танк Merkava с две противотанкови ракети Kornet в района на Marun al-Ras.

По-късно атакуващ хеликоптер, вероятно Apache, удари наблюдателен пункт на Хизбула, след като противотанкова ракета беше изстреляна от ливанска територия по военно превозно средство в района на Авивим.

Съобщава се, че Израел бомбардира позиции на Хизбула с фосфорни бомби.

Оказва се че това е единичен инцидент, а иначе хизбула нямало да се намесва

[v_tin]

Да онагледим
https://t.me/mysiagin/26908

иии https://t.me/mysiagin/26907

межпрочим,
това нали е Авдеевката коя освободиха още Фев.2022, сега защо хохли там с кючек

сега защо хохли там с кючек- a be ползвай някой по добър преводач, че този нещо много лошо превежда- хохли там с кючек. Сигурно гледаш и босфор тв- турските сериали, като нищо там може да има някой хохъл с кючек. А имаче андреевка и бахмут ги ползват като капани- кът-кът-кът, гял бурда хохъл кючекчия и буууууууууумммм

[supertrader]

barbaron, палестинците генетично са същите хора, само че религията им е исляма. Като византийците и българите . Византийците са първите заселили се българи и те идва от територията на русия - украйна, когато идват други втора партида тези първите не ги искат и водят войни с тях, смятат се за друг народ защото тук са се поомесили и си създават писменост и език. Всичко е измислено, включително народите и държавите им. Чия е територията ? На тези които живеят на нея и са нея много отдавна, а като няма войни са се смесвали..

[satz]

чета че руснаците хвърлят голям кютек на хохлите в андреевка

Да онагледим
https://t.me/mysiagin/26908

иии https://t.me/mysiagin/26907

межпрочим,
това нали е Авдеевката коя освободиха още Фев.2022, сега защо хохли там с кючек

[GiRo]

Мурзилажа, скоро не сте се изхождали относно християнските ценности. Само ислямисти и терористи са ви на уста ...

[barbaron]

На кого принадлежи територията на Израел?

Древен Израел се отнася до народите, живели на днешните територии на Израел и Палестина, чийто национален разказ е описан в еврейската Библия. Библията представя израилтяните като потомци на едно и също семейство, разделено на дванадесет независими племена, а след това обединено в единно царство, което по-късно се разпада.

Археологията, от друга страна, е склонна да определи произхода им като последните векове на II хилядолетие пр.н.е., след разпадането на големите египетска и хетска империи, които доминират в Близкия изток. Тогава във възвишенията между Палестинската крайбрежна равнина и река Йордан възникват уседнали общества, където впоследствие се развиват политически образувания, които стават все по-сложни, докато се появяват двете царства - Израил на север и Юда на юг, вероятно в резултат на разпадането на едно царство.

След това съдбата на тези две държави се променя. Първата от тях, просперираща и организирана около столицата си Самария, е окончателно победена и погълната от асирийците през 722 г. пр. н. е., които не успяват да причинят същата съдба на втората. Втората, чиято столица е Йерусалим, на свой ред е окончателно победена и анексирана от Вавилонската империя през 587 г. пр. н. е., а част от населението ѝ е депортирано във Вавилония, откъдето се завръща няколко десетилетия по-късно по време на управлението на персите Ахемениди (от 539 г. пр. н. е.).

Създаването на еврейската Библия от юдейския интелектуален елит постепенно дава на оцелелите и депортираните, а по-късно и на техните потомци, идентичност, която устоява на подчинението и изгнанието, съсредоточена върху поклонението на техния национален Бог и големия възстановен храм в Йерусалим. Това поставя началото на периода на Втория храм (ок. 538 г. пр. Хр. - 70 г. сл. Хр.), чиито първи 150 години могат да се разглеждат като бележещи края на епохата на древен Израил: развитите обичаи и вярвания в крайна сметка водят до развитието на юдаизма, а тези, които ги следват, се наричат евреи. Живеещите в района на Самария самаряни, които се смятали за потомци на Израилското царство, също развили религиозна традиция, близка до тази на юдаизма.

Наименованието Палестина (на латински: Palaestina, произлизащо от старогръцкото Παλαιστίνη / Palaistínê; на арабски فلسطين / Falistīn и на иврит: פלשתינה) се отнася за историческия и географски регион на Близкия изток, разположен между Средиземно море и пустинята на изток от река Йордан и на север от Синай.

Терминът "Палестина" е официално даден на региона от император Адриан през I век, за да накаже евреите за бунта им през 132-135 г.

[Pyramid]

Аха, ама разбира се, евреите не правят такива работи- 143 убити палестински деца в Газа. Хамас вчера каза, че ако Израел продължи да бомбардира цивилни в Газа, ще почне да разстрелва заложници. Днес вече имаме видео от разстрел на двама заложници.

Израел е държава създадена върху 14+ хиляди кв. км, в момента официално е около 23, неофициално около 27. Дали ще може да обясниш като как и откъде са дошли официалните 9 000кв.км. Колко човека барби убиха евреитепри двете интифади? И като как е създадена държавата израел. Ако искаш да ползувам твоите обяснения- аз идвам в твоя апартамент, харесвам си една стая и казвам тази стая господ ми я е обещал и от днес тя е моя. Ако ти дойдеш да си я искаш- бой по главата. След 1-2 години те засилвам в кенефа и то си живееш там в лагер който аз наричам бежански- бежански е за теб защото само там не те бия, във всяка друга стая те бия

Аз мисля че, И двете страни са виновни а също че, И двете страни, всяка по-своему, има своето право да търси изход. Набити са там от съвсем трети страни и никому, не пожелавам да преживява този ад. Темата е за Украйна, да се върнем на нея.

[v_tin]

Израел бомбардира Газа с бял фосфор, забранен за употреба срещу цивилни

Кореспондентът на Ал Джазира Юмна ел Сайед каза, че тя лично е изпитала парене в гърлото, гърдите и очите веднага щом е влязла в квартала.

Белият фосфор се използва за осветяване на цели като част от трасиращи боеприпаси през нощта, както и за създаване на плътни димни завеси през деня поради способността му да генерира големи количества дим при изгаряне. Белият фосфор предизвиква пожари, които горят яростно и се разпространяват изключително бързо. Затова употребата му срещу цивилни цели е строго забранена.

Веднъж запален, белият фосфор се оказва изключително устойчив на усилия за гасене и прилепва здраво към различни повърхности, включително кожа и дрехи. Тези характеристики го правят особено опасен за цивилното население, тъй като може да причини дълбоки изгаряния, проникващи дори през костите, и е известно, че се запалва отново след първоначално третиране.

Използването на бял фосфор във въоръжени конфликти предизвика сериозни етични и правни опасения. Въпреки че самият бял фосфор не е класифициран като химическо оръжие съгласно Конвенцията за химическите оръжия, неговият запалителен характер доведе до опити за по-ефективно регулиране на употребата му.

Използването на бял фосфор във военни действия е предмет на разпоредбите, посочени в Протокол III към Конвенцията за определени конвенционални оръжия (CCW). Този протокол, подписан в Женева през 1980 г. и влязъл в сила от 1983 г., налага ограничения върху използването на запалителни оръжия, включително тези, съдържащи бял фосфор. Протоколът, който е ратифициран от 126 държави, е насочен към минимизиране на страданията, причинени от подобни оръжия.

Протокол III на конвенцията включва разпоредби, предназначени да защитят цивилните и да сведат до минимум щетите по време на въоръжени конфликти. По-конкретно, протоколът забранява използването на запалителни оръжия срещу цивилни лица или цивилни обекти при всякакви обстоятелства.

Израел не е ратифицирал конвенцията, но е със статут на държава, присъединила се към конвенцията. Въпреки това Израел не е приел именно Протокол III, който забранява използването на запалителни оръжия като бял фосфор срещу цивилни.

Запалителните оръжия въздух-земя са забранени за използване срещу райони с цивилни. Видеото, заснето в Газа, показва точно такава употреба на бял фосфор, падащ върху жилищен квартал.

Запалителните оръжия земя-земя са разрешени в населените райони, ако военната цел е „ясно отделена от концентрацията на цивилни ”, и ако са взети всички възможни предпазни мерки. Критиците твърдят, че тази разпоредба позволява вратички, които все още могат да доведат до граждански щети.

Human Rights Watch (HRW) е сред организациите, които се застъпват за по-строги мерки за защита на цивилните от запалителни оръжия, включително такива, съдържащи бял фосфор. Пълна забрана би премахнала потенциала тези оръжия да причиняват безразборни щети и тежки страдания, особено сред цивилното население.

Военни престъпления

Римският статут на Международния наказателен съд дава дефиниция на военните престъпления. Той забранява действия като „унищожаване на имущество, което не е оправдано от военна необходимост“ и „умишлено насочване на атаки срещу цивилното население или цивилни обекти“. По този начин нарушенията на Протокол III към конвенцията могат да представляват военни престъпления, ако се докажат.

Израел беше обвинена във военни престъпления от Amnesty International след използването на бомби с бял фосфор в Газа през зимата на 2008-2009 г. Израелската армия призна, че е използвала този тип оръжие по време на втората война в Ливан през лятото на 2006 г.

[v_tin]

Първата интифада (1987-1993 г.)

Първата палестинска интифада избухва в Ивицата Газа през декември 1987 г., след като четирима палестинци са убити, когато израелски камион се сблъсква с два микробуса, превозващи палестински работници.

Протестите се разпространяват бързо в Западния бряг с млади палестинци, които хвърляха камъни по танкове и войници от израелската армия.

Това също така довежда до създаването на движението „Хамас“, разклонение на „Мюсюлмански братя“, което участва във въоръжена съпротива срещу Израел.

Суровата реакция на израелската армия е водена от политиката „Счупете им костите“, застъпена от тогавашния министър на отбраната Ицхак Рабин. Тя включва убийства по бързата процедура, закриване на университети, депортиране на активисти и разрушаване на домове.

Интифадата се провежда предимно от млади хора и се ръководи от Обединеното национално ръководство на въстанието, коалиция от палестински политически фракции, ангажирани с установяването на палестинска независимост.

През 1988 г. Арабската лига признава ООП за единствен представител на палестинския народ.

Интифадата се характеризира с народна мобилизация, масови протести, гражданско неподчинение, добре организирани стачки и комунални кооперации.

Според израелската правозащитна организация B’Tselem 1 070 палестинци са били убити от израелските сили по време на Интифадата, включително 237 деца. Повече от 175 000 палестинци са арестувани.

Интифадата също подтиква международната общност да търси решение на конфликта.

Споразуменията от Осло и Палестинската власт

Интифадата приключва с подписването на Споразуменията от Осло през 1993 г. и формирането на Палестинската власт, временно правителство, на което е предоставено ограничено самоуправление в Западния бряг и Ивицата Газа.

ООП признава Израел въз основа на т.нар. решение за две държави и на практика подписва споразумения, които дават на Израел контрол над 60% от Западния бряг и голяма част от земните и водните ресурси на територията.

Палестинската власт трябва да направи път на първото избрано палестинско правителство, управляващо независима държава на Западния бряг и Ивицата Газа със столица в Източен Йерусалим, но това никога не се случва.

Критиците на палестинската власт (ООП) я разглеждат като „корумпиран подизпълнител на израелската окупация“, който си сътрудничи тясно с израелската армия в потушаването на несъгласието и политическата активност срещу Израел.

През 1995 г. Израел изгражда електронна ограда и бетонна стена около Ивицата Газа, прекъсвайки взаимодействието между разделените палестински територии.

Втората интифада

Втората интифада започна на 28 септември 2000 г., когато опозиционният лидер на „Ликуд“ Ариел Шарон прави провокативно посещение в комплекса на джамията „Ал-Акса“ с хиляди служители на силите за сигурност, разположени в и около Стария град на Йерусалим.

Сблъсъци между палестински протестиращи и израелски сили убиват петима палестинци и раняват 200 за два дни.

Инцидентът предизвиква масово въоръжено въстание. По време на Интифадата Израел нанася безпрецедентни щети на палестинската икономика и инфраструктура.

Израел отново окупира райони, управлявани от Палестинската власт, и започва изграждането на разделителна стена, която заедно с необузданото строителство на селища унищожава палестинските поминък и общности.

Селищата са незаконни според международното право, но през годините стотици хиляди еврейски заселници са се преместили в колонии, построени върху новопридобитата палестинска земя. Пространството за палестинците се свива, тъй като пътищата и инфраструктурата, предназначени само за заселници, нарязват окупирания Западен бряг.

По времето, когато са подписани споразуменията от Осло, малко над 110 000 еврейски заселници живеят на Западния бряг, включително в Източен Йерусалим. Днес цифрата е повече от 700 000, живеещи на повече от 390 квадратни мили земя, на която са живели палестинци.

Палестинското разделение и блокадата на Газа

Лидерът на ООП Ясер Арафат умира през 2004 г., а година по-късно втората интифада приключва, израелските селища в Ивицата Газа са демонтирани, а израелските войници и 9 000 заселници напускат анклава.

Година по-късно палестинците гласуват за първи път на общи избори.

„Хамас“ печели мнозинство. Въпреки това избухва гражданска война между „Фатах“ и „Хамас“, продължила месеци, която води до смъртта на стотици палестинци.

„Хамас“ гони „Фатах“ от Ивицата Газа и „Фатах“ – основната партия на Палестинската власт – възобновява контрола върху части от Западния бряг.

През юни 2007 г. Израел налага сухопътна, въздушна и морска блокада на Ивицата Газа, обвинявайки „Хамас“ в тероризъм.

Войните в Ивицата Газа

Израел започва четири продължителни военни нападения срещу Газа: през 2008, 2012, 2014 и 2021 г. Хиляди палестинци са убити, включително много деца, и десетки хиляди домове, училища и офис сгради са унищожени.

Възстановяването е почти невъзможно, тъй като обсадата не позволява на строителни материали, като стомана и цимент, да достигнат до Газа.

Нападението от 2008 г. включва използването на международно забранени оръжия, като например бял фосфор.

През 2014 г., в продължение на 50 дни, Израел убива повече от 2 100 палестинци, включително 1 462 цивилни и близо 500 деца.

По време на нападението, наречено от израелците операция „Защитна граница“, около 11 000 палестинци са ранени, 20 000 домове са разрушени и половин милион души са разселени.



По данни на ООН от 2008 до 2020 г. убитите палестинци са 5 590, а убитите израелци – 251.

[v_tin]

Преди повече от 100 години, на 2 ноември 1917 г., тогавашният министър на външните работи на Великобритания, Артър Балфур, пише писмо, адресирано до Лайънъл Уолтър Ротшилд, лидер на британската еврейска общност.

Писмото е кратко, само 67 думи, но съдържанието му поставя началото на конфликт, който продължава един век по-късно. То ангажира британското правителство да „създаде в Палестина национален дом за еврейския народ“ и да улесни „постигането на тази цел“. Писмото е известно като Декларацията на Балфур .

По същество: една европейска сила обещава на Ротшилд държава, в която местните жители – палестинците, съставляват повече от 90% от населението.



Декларацията на Балфур, подписана от тогавашния британски външен министър Артър Джеймс Балфур и адресирана до Ротшилд. Източник: Times of Israel

Бившият британски премиер Тереза Мей описа Декларацията на Балфур като „едно от най-важните писма в историята“. Междувременно британското правителство наскоро заяви, че „създаване на родина за еврейския народ в земята, с която те имат толкова силни исторически и религиозни връзки, е правилното и морално нещо, което e трябвало да се направи, особено на фона на векове на преследване“.

След края на Първата световна война Великобритания получава мандат да управлява Палестина от 1923 г., който продължава до 1948 г. През този период британците улесняват масовата еврейска имиграция – много от новите жители бягат от нацизма в Европа. Палестинците започват протести и стачки, те са разтревожени от променящата се демография на страната им и британската конфискация на техните земи, за да бъдат предадени на еврейските заселници.

Арабското въстание

Напрежението ескалира в Арабското въстание, което продължава от 1936 до 1939 г. През април 1936 г. новосформираният Арабски национален комитет призова палестинците да започнат обща стачка, да задържат данъчните плащания и да бойкотират еврейските продукти в знак на протест срещу британския колониализъм и нарастващата еврейска имиграция.

Шестмесечната стачка е брутално потисната от британците, които започват масови арести и разрушават палестински домове за наказание, практика, която Израел продължава да прилага срещу палестинците днес.

Втората фаза на бунта започва в края на 1937 г. и е водена от палестинското селско съпротивително движение, насочено срещу британските сили и колониализма.

До втората половина на 1939 г. Великобритания е събрала 30 000 войници в Палестина. Селата са бомбардирани от въздуха, наложен е комендантски час, домовете са съборени, а административните арести и убийства са широко разпространени.

Британците си сътрудничат с общността на еврейските заселници и сформират въоръжени групи и водени от Великобритания „контарбунтовнически сили“ от еврейски бойци, наречени Специални нощни отряди.

В рамките на Йишув (от иврит – селище) – общността на заселниците преди обявяването на държавата Израел, тайно се внасят оръжия и се създават оръжейни фабрики, за да се разшири „Хагана“ – еврейската паравоенна формация, която по-късно става ядрото на израелската армия.

През тези три години на бунт 5 000 палестинци са убити, 15 000 до 20 000 са ранени и 5 600 са пратени в затвора.

Планът на ООН за разделяне на Палестина

До 1947 г. еврейското население е нараснало до 33% от всички жители на Палестина, но притежава само 6% от земята.

Обединените нации приемат Резолюция 181, която призовава за разделянето на Палестина на две: арабска и еврейска държава.

Палестинците отхвърлят плана, защото той разпределя повече от половината – около 56% от Палестина, на еврейската държава, включително по-голямата част от плодородния крайбрежен регион на Средиземно море.

По това време палестинците притежават 94% от историческата Палестина и съставляват 67% от нейното население.

Накба от 1948 г. или етническото прочистване на Палестина

Дори преди британският мандат да изтече на 14 май 1948 г., паравоенните формирования на заселниците вече започват военна операция за унищожаване на палестински градове и села, за да разширят границите на бъдещата държава, която трябва да се роди.

През април 1948 г. повече от 100 палестински мъже, жени и деца са убити в село Деир Ясин в покрайнините на Йерусалим.

Това задава тона за останалата част от операцията и от 1947 до 1949 г. повече от 500 палестински градове и села са унищожени в това, което палестинците наричат Накба, или „катастрофа“ на арабски.

Приблизително 15 000 палестинци са убити.

Заселниците завладяват 78% от историческа Палестина. Останалите 22% са територията на Западния бряг и Ивицата Газа.

Приблизително 750 000 палестинци са принудени да напуснат домовете си.

Днес техните наследници живеят като 6 милиона бежанци в 58 лагера в Палестина и в съседните Ливан, Сирия, Йордания и Египет.

На 15 май 1948 г. Израел обявява своето създаване.

На следващия ден започва първата арабско-израелска война и сраженията приключват през януари 1949 г. след примирие между Израел и Египет, Ливан, Йордания и Сирия.

През декември 1948 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция 194, която призовава за правото на завръщане на палестинските бежанци.

Годините след Накба

Най-малко 150 000 палестинци остават в новосъздадената държава Израел и живеят под строг контрол почти 20 години, преди да получат израелско гражданство.

Египет поема ивицата Газа, а през 1950 г. Йордания – административното управление над Западния бряг.

През 1964 г. е създадена Организацията за освобождение на Палестина (ООП), а година по-късно е създадена политическата партия „Фатах“.

Накса или Шестдневната война

На 5 юни 1967 г. Израел окупира останалата част от историческа Палестина, включително Ивицата Газа, Западния бряг, Източен Йерусалим, сирийските Голански възвишения и египетския Синайски полуостров по време на Шестдневната война срещу коалиция от арабски армии.

За някои палестинци това довежда до второ принудително разселване или Накса, което означава „неуспех“ на арабски.

През декември 1967 г. е създаден Марксистко-ленинският народен фронт за освобождение на Палестина. През следващото десетилетие поредица от атаки и отвличания на самолети от леви групи привличат вниманието на света към тежкото положение на палестинците.

Започва строителството на селища в окупирания Западен бряг и Ивицата Газа. Създадена е двустепенна система с еврейски заселници, предоставяща всички права и привилегии на израелски граждани, докато палестинците трябва да живеят под военна окупация, която ги дискриминира и забранява всяка форма на политическо или гражданско изразяване.

[Pyramid]

От известно време си мислех, че може да се случи а сега, вече попадам на потвърдено ето ТОВА :
https://youtube.com/shorts/9F-z-u-Vh...595Q-DLjlq7UvV

[v_tin]

чета че руснаците хвърлят голям кютек на хохлите в андреевка

[v_tin]

"Сектор Газа - территория 360 км2.

Проживает 2.6 млн. человек.

Плотность 5200 человек на 1 км2.

Вода, электричество всё через Израиль.

Ограждены 9 метровым забором по всей территории.

Это даже не резервация. Это концлагерь.

Проживают арабы которых в 1950-х годах евреи выгнали со своих территорий.

Ни промышленности, ни сельского хозяйства."


Иииииииииии да питам нещо- това е концлагер с огради и хора зависещи изцяло от милостта на евреите, ако им спреш на тези хора храната и водата , как се нарича това действие??? Жокер- започва с гено и завършва на цид

[v_tin]

Според мен, причината му убягва: Amid heavy rocket fire, Israel shuts down Tamar offshore natural gas field¹. Русия успя да отстрани един потенциален конкурент от европейския газов пазар.

1. timesofisrael.com

Е за колко време го е изключила това поле

Като почнете да пишете едни глупости, човек да се чуди откъде ви идват на ума