Шефа на ВЦИОМ РФ Фьодоров :
Крайните привърженици на войната определяни, като "воюваща Русия" или "партията на войната", готови на всичко са 10-15 %. Това е ресурса, от който се черпят доброволци, плюс тези за пари, които не могат да спечелят по никакъв друг начин. За това и не правят мобилизация.
Но има и 16-18 % в проучванията, които са против войната при положение, че не вярват, че гласа им ще остане анонимен и евентуални репресии и въпреки това го заявявят. Останалата подкрепа Фьодоров я определя, като пасивна, следваща събитията - стана война, воюваме, трябва да победим. Но тези "пасивните" лесно биха подкрепили и друга линия ако РФ загуби и се изтеглш от Украйна. Показателно е, че при похода на Пригожин към Москва нямаше обществена реакция срещу това. То нямаше съпротива дори от силовите структури предназначени да пазят режима. Пропагандистите бяха в ступор. Напротив в Ростов населението си правиха селфита с вагнеровци. И Фьодоров дава тези цифри не за дискредитация, а като предупреждение, че при определена развръзка, например капитулация на РФ тези 10-15 % от "воюваща Русия" с радикализма си ще са вече много сериозен вътрешен проблем за режима.
Свърши обаче пушечното месо, което безогледно рашистите можеха да хвърлят в месни атаки, като при Бахмут например - зеките, измета от затворите и лугандонците. Няма го и Пригожин, който малко или много имаше авторитет сред зеките и наемници.
Рашистите започнаха да изпитват и дефицит на тежко въоръжение и артилерия. Започнаха да изкарват от гноилищата каквото могат. Военната им индустрия не може да покрие загубите.
Коренно се промени баланса в тежко въоръжение и огневата мощ в сравнение с началото на войната, дори в сравнение със зимата. Със западните артилерийски системи и ракетно въоръжение украинската артилерия е по-точна, по-далекобойна и по-мощна. Остана една авиация, от която обаче рашистите не могат и не се възползват. Показателно е, че дори в отбрана, при дефанзивни действия, при подготвени защитни линии с огромните минни полета и простреляни направления рашистите визуално документирано имат по-големи загуби на тежко въоръжение и техника. От особенно значение са загубите на артилерия, което заедно с износени цеви значително намалява точност и огнева мощ на рашистите.
Не мисля, че рашистите имат ресурс за значима офанзива. Украинците държат инициативата. Единствената им надежда на рашистите е да съхранят сегашното положение и намаляване помоща на Запада за Украйна, създаване на деструкции, активиране на кремълските лобита и създаване разединение в Запада, психическа умора на западните общества, избори при които да дойдат хора съгласни на договорки с Кремъл, като Тръмп.
Крайните привърженици на войната определяни, като "воюваща Русия" или "партията на войната", готови на всичко са 10-15 %. Това е ресурса, от който се черпят доброволци, плюс тези за пари, които не могат да спечелят по никакъв друг начин. За това и не правят мобилизация.
Но има и 16-18 % в проучванията, които са против войната при положение, че не вярват, че гласа им ще остане анонимен и евентуални репресии и въпреки това го заявявят. Останалата подкрепа Фьодоров я определя, като пасивна, следваща събитията - стана война, воюваме, трябва да победим. Но тези "пасивните" лесно биха подкрепили и друга линия ако РФ загуби и се изтеглш от Украйна. Показателно е, че при похода на Пригожин към Москва нямаше обществена реакция срещу това. То нямаше съпротива дори от силовите структури предназначени да пазят режима. Пропагандистите бяха в ступор. Напротив в Ростов населението си правиха селфита с вагнеровци. И Фьодоров дава тези цифри не за дискредитация, а като предупреждение, че при определена развръзка, например капитулация на РФ тези 10-15 % от "воюваща Русия" с радикализма си ще са вече много сериозен вътрешен проблем за режима.
Свърши обаче пушечното месо, което безогледно рашистите можеха да хвърлят в месни атаки, като при Бахмут например - зеките, измета от затворите и лугандонците. Няма го и Пригожин, който малко или много имаше авторитет сред зеките и наемници.
Рашистите започнаха да изпитват и дефицит на тежко въоръжение и артилерия. Започнаха да изкарват от гноилищата каквото могат. Военната им индустрия не може да покрие загубите.
Коренно се промени баланса в тежко въоръжение и огневата мощ в сравнение с началото на войната, дори в сравнение със зимата. Със западните артилерийски системи и ракетно въоръжение украинската артилерия е по-точна, по-далекобойна и по-мощна. Остана една авиация, от която обаче рашистите не могат и не се възползват. Показателно е, че дори в отбрана, при дефанзивни действия, при подготвени защитни линии с огромните минни полета и простреляни направления рашистите визуално документирано имат по-големи загуби на тежко въоръжение и техника. От особенно значение са загубите на артилерия, което заедно с износени цеви значително намалява точност и огнева мощ на рашистите.
Не мисля, че рашистите имат ресурс за значима офанзива. Украинците държат инициативата. Единствената им надежда на рашистите е да съхранят сегашното положение и намаляване помоща на Запада за Украйна, създаване на деструкции, активиране на кремълските лобита и създаване разединение в Запада, психическа умора на западните общества, избори при които да дойдат хора съгласни на договорки с Кремъл, като Тръмп.
Коментар