Кръчма "Виртуалната кръчма" (2)

[4i40]

Честита Коледа !
Здраве и късмет !
Да ви се сбъднат всички мечти и пожелания !

пп Днес редувам свинско, сангрия, сън.....

Утре заминавам на вилата само с крайче питка...Ще си мъча тялото и прочиствам душата....

Наздраве !

[tnm]

Кака да меси питка, Чиче да лълни чушки с боб, Лела да повие сърми, Мамунчо да извърти тиквеник, ХЕмил да тури на трапеза греано винце, Грахчо да се провиква "Сипете!", а Тракалото ритмично да трака за ритъм на приготовленията и озвучаване на атмосферата. Нощес е Бъдни вечер. Смирено посрещане на Рождество Христово!

Голям си шегаджия, начи. Кака седи до масата и тропа с вилицата и лъжицата.
Наздраве!

П.П. Честита Коледа на всичката изискана клиентела на Кръчмата!
Живи и здрави да сте - щастие и благоденствие на вас и семействата ви.

[hemilio]

Весела коледа.

[hemilio]

Уют,смиреност, здраве,уружай,топлина,късмет във всяка къща да има.
Наздраве.

[Trakatrak]

Кака да меси питка, Чиче да лълни чушки с боб, Лела да повие сърми, Мамунчо да извърти тиквеник, ХЕмил да тури на трапеза греано винце, Грахчо да се провиква "Сипете!", а Тракалото ритмично да трака за ритъм на приготовленията и озвучаване на атмосферата. Нощес е Бъдни вечер. Смирено посрещане на Рождество Христово!

[4i40]

Не видиш ли, че чашата еквилибрист!?
Наздраве!

П.П. Напитката танинова, отлежала многая лета у дъбовото буре. Такава харесвам.

Въй..
Тя чашата стояла на место а главата ми се въртяла...

И аз такова питие харесвам - отлежало, меко, пивко, със загадъчен привкус на дърво и разтворени от времето аромати.....

Наздраве !

[tnm]

Сипите а не изсипете....

Много мазна течност Тянке, много....

Наздраве !

Не видиш ли, че чашата еквилибрист!?
Наздраве!

П.П. Напитката танинова, отлежала многая лета у дъбовото буре. Такава харесвам.

[Наивник]

Тъййй, и банкета мина. Хората бяха хепи. Аз не особено, щот трябваше да пазя поведение
Утре се замъквам във Варна за 5 дни.

Ае наздраве!

[4i40]

[ATTACH=CONFIG]n3153144[/ATTACH]

Сипите а не изсипете....

Много мазна течност Тянке, много....

Наздраве !

[tnm]

Сипете ....

[B.Graham]

Сипете ....

[Trakatrak]

II. Бай Ганьо в операта

Аз склоних бай Ганя да се разходим до операта и да си вземем билети за вечерта. Даваха балета „Puppenfee“ и не помня още какво. Минахме гръцкото кафене, завихме към кафе „Мендл“, дето се събират българите, и се упътихме към църквата „Св. Стефан“. Тук на площада поканих бай Ганя да се отбием в една сладкарница, като не предполагах, че характерът на Дон Жуан може да влезе под кожата на бай Ганя. Но цивилизацията какви чудеса не прави! Трябва да ви кажа, че аз се учех тогава във Виена; бях си ходил по ваканциите и се връщах сега, та по пътя за Виена се запознахме с бай Ганя. В тази сладкарница аз ходех често и много добре се познавах с касиерката, една хубавичка и весела мома, весела, но се държеше добре и не допущаше волности. И представете си, господа, влизаме ний с бай Ганя в сладкарницата, приближаваме се до бюфета, момата ме поздравява весело с добре дошъл, аз й отговарям с някои игриви любезности и се връщам да си избера нещо сладко и в това време един негодующ писък оглуши цялото заведение…

— Какво стана, бай Ганьо, ти ли й направи нещо? — извиках аз тревожно и сърдито.

— Не съм бе, брате, какво съм и направил — отговори сплетено бай Ганьо с разтреперан глас.

Момата, разсърдена до висша степен, с пламнало лице, с висок глас ми разправи, че бай Ганьо я оскърбил с действие, похванал я и не само я похванал, ами… Тя искаше да вика полицейския. Скандал!

— Скоро да се махаш оттук, бай Ганьо; ако те свари полицейският, работата ти е спукана, върви нагоре, аз ще те стигна извиках аз с престорено негодувание и малко остана да се изсмея, като гледах трагикомичната фигура на бай Ганя.

— Какво ми се пери! — каза с кураж бай Ганьо на излизане. — Санким честна ли е? Знам ги аз тукашните жени. Покажи и кесията — изведнъж гут моргин, ама не е прост бай ти Ганьо!…

Съдено ми било впечатленията на тоз ден да приключа с още едно приключенийце, героят на което беше пак нашият бай Ганьо.

В операта даваха, както ви казах, балета „puppenfe“. Ние заемахме седалища в партера. Театърът беше пълен. Бай Ганьовите бозави дрешки се хвърляха в очи като контраст с общия тъмен фон на костюмите. Дигна се завесата. Тишина — мъртва. Всички вперили очи на фантастично декорираната сцена. Аз сещах, че от дясната ми страна бай Ганьо нещо шава, пъшка, но не мога да си откъсна очите от сцената: картините на балета постоянно се меняваха по движението на магически жезъл, разни групи балерини явяват се, изчезват; на сцената ту мрак, ту едноцветна, ту разноцветна светлина — феерия! От общата група на балерините се отдели една, пристъпи с дребни бързи крачки към авансцената, спря се, подскочи и заплава из въздуха, подпряна само на връхчеца на едната си нога… В същия този момент зад гърба ми едно истерическо ха-ха-ха-ха! разцепи въздуха. Обръщам се наляво — всички редове зад мене се кискат и сочат нещо от дясната ми страна. Моментално ми мина нещо недобро през ума. Обръщам се към бай Ганя… Боже! Какво виждам! Бай Ганьо се съблякъл по ръкави и си разкопчал жилетката, която го стяга от натъпканите в пояса му мускали: един от служителите на театъра го хванал с два пръста за ръкава и му прави с глава съвсем недвусмислени знакове да поизлезе вън; бай Ганьо се облещил насреща му и му отговаря също със знакове — „санким, кого ще уплашиш?“ Този именно бабаитски момент изтръгва истерическия смях у едно момиченце, което седеше зад нас, и този смях зарази целия театър. Картина! И представете си, господа, погледвам, потънал от срам, към ложите — като че ме теглеше някой да погледна — и очите ми се срещат с устремените към мене очи на цяло едно познато немско семейство, в което аз бях много добре приет, и в техните очи прочетох искрено съжаление за моето отчаяно положение. А в това време бай Ганьо ме теглеше енергически за ръкава:

— Хайде бе, хайде да си излезем, остави ги тези чифути — ще ми се паднат те на ръка, чакай!…

[Trakatrak]

Заведох бай Ганя в кантората на един български търговец и го оставих там, а сам се качих на трамвая и отидох в Шенбрун. Възлизах на арката, изглеждах Виена и околностите й, обикалях алеите, зоологическата градина и зяпах цял час маймунките и надвечер се върнах в хотела. Бай Ганьо беше в стаята.......
- Ти де беше? На разходка ли? Добре си направил.

— Ти не ходи ли, бай Ганьо, да се разходиш, да видиш Виена?

— Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците — и у нас има кой да ги яде…


Емиле, традиция си имаме ние българите в тая работа, разходката по Фропата. Следвай я!

[Trakatrak]

Морген.
Глювайн за всички!!!

Знам ги аз тях. Ти не ги гледай, че са такива мазни (бай Ганьо искаше да каже учтиви, но тая дума е още нова в нашия лексикон, забравя се), не гледай, че се увиват около тебе. Защо се увиват? Мигар доброто ти мислят? Айнц, цвай! Гут моргин, па все гледат да докопат нещо. Ако не — бакшиш! Аз защо пазя на излизане от хотела да се изнижа мълчешката. Просяци! На тогоз крайцер, на оногоз крайцер — няма изкарване!

[hemilio]

Морген.
Глювайн за всички!!!