If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Днес говорих с Юксел, който от години прави по 5-10 грешки на емисия новини, но все още го държат в БТВ. Попитах го защо залагат само на черни новини (кражби, убийства, катастрофи, изнасилвания), а той отговори, че това е отражението на страната ни. Защо няма новини за лични финанси, борси, образователни материали - просто това не е интересно за масата
ного бързо му тече мисълта требва малко да забави и да влезе в ритъма и на мен ми е направило впечатление как яко бърка :Д
а новините напоследък опитват чат пат да пуснат и по някоя добра новина, къде успешно къде не толко.... представи си ако вкарат няква емисия по 2мин да дискутират бфб на ден... малее...
Дори и така да е, пак парите са много, а ПФ трябва да диверсифицират и риска. А и продажбата на пакети от мажовците на ПФ-тата няма да повлияе особено на цените - пак няма да се увеличи фрий флоут, просто блокираните пакети ще си сменят собственика. Което за всички останали участници ще има неутрален ефект, освен ако ПФ-тата не решат да пуснат тия пакети на пазара след това.
Мажовците в повечето случаи продават над пазарната цена ,така че ефект ще има.От друга страна пакети от под 5 процента от капитала (освен ако сборно не надвишат) са си фри флоут
Не е точно така,ако решат да купуват и мажовците ще им продават пакети на подходяща цена ,не е задължително да се гледа само фри флоута!
Дори и така да е, пак парите са много, а ПФ трябва да диверсифицират и риска. А и продажбата на пакети от мажовците на ПФ-тата няма да повлияе особено на цените - пак няма да се увеличи фрий флоут, просто блокираните пакети ще си сменят собственика. Което за всички останали участници ще има неутрален ефект, освен ако ПФ-тата не решат да пуснат тия пакети на пазара след това.
Най-голям ефект за увеличаване на инвестициите на бфб определено ще има телевизията . Ако се отделят по 5 мин всяка вечер да кажем след новините за борсов обзор хората определено ще разберат за борсата . Все пак не може всеки да отваря баничарници и дюнери
Народопсихологията при нас винаги си е казвала думата. В крайна сметка 500-700 години сме само крадени и бесени. За това българина винаги ще мисли че по-сигурно от Буркан Банк няма. Много от познатите ми млади хора с познания във финансовият свят дори не искат да чуят за БФБ защото цитирам не искат да инвестират в нещо дето Бойко може сутринта да стане и да каже ТРЕИС няма да взимат повече поръчки за магистрали примерно. Просто БФБ им изглежда несигурно и нестабилно. Няма как да ги виниш след като 20 години слушаха за пирамиди, фараони и преживяха 1 фалит на банковата система + 1 ограбена банка малко по-нататък във времето. Така че като си говорим за оптимизъм на БФБ трябва да се замислим как да накараме онези дремещи 70 милиарда в банките + неизвестното количество в бурканите да почнат да мислят че БФБ не е шашма. Лично мен ме съмнява това да се случи скоро обаче защото както казах народопсихологият е голямо нещо.
Трябва да се нормализира държавата. А не да се управлява от профани, крадливи лумпени, психари интриганти, търгаши на влияние, продажници и изменници, егоцентрици с нарцистично самообласкаване. Плячкаджийството като национален спорт трябва се преустанови.
Колко процента от населението на България притежават акции ?
Колко IPO-тата са направени на БФБ през 2017г ?
Народопсихологията при нас винаги си е казвала думата. В крайна сметка 500-700 години сме само крадени и бесени. За това българина винаги ще мисли че по-сигурно от Буркан Банк няма. Много от познатите ми млади хора с познания във финансовият свят дори не искат да чуят за БФБ защото цитирам не искат да инвестират в нещо дето Бойко може сутринта да стане и да каже ТРЕИС няма да взимат повече поръчки за магистрали примерно. Просто БФБ им изглежда несигурно и нестабилно. Няма как да ги виниш след като 20 години слушаха за пирамиди, фараони и преживяха 1 фалит на банковата система + 1 ограбена банка малко по-нататък във времето. Така че като си говорим за оптимизъм на БФБ трябва да се замислим как да накараме онези дремещи 70 милиарда в банките + неизвестното количество в бурканите да почнат да мислят че БФБ не е шашма. Лично мен ме съмнява това да се случи скоро обаче защото както казах народопсихологият е голямо нещо.
Днес говорих с Юксел, който от години прави по 5-10 грешки на емисия новини, но все още го държат в БТВ. Попитах го защо залагат само на черни новини (кражби, убийства, катастрофи, изнасилвания), а той отговори, че това е отражението на страната ни. Защо няма новини за лични финанси, борси, образователни материали - просто това не е интересно за масата
Е то,това,да се залага на черни новини си е характерно за масовите медиите по цял свят...Да не мислиш,че ние сме открили топлата вода..Ние просто ползваме челен опит..
Днес говорих с Юксел, който от години прави по 5-10 грешки на емисия новини, но все още го държат в БТВ. Попитах го защо залагат само на черни новини (кражби, убийства, катастрофи, изнасилвания), а той отговори, че това е отражението на страната ни. Защо няма новини за лични финанси, борси, образователни материали - просто това не е интересно за масата
Няколко човека я повтарят тая мантра за ПФ-тата, ама защо никой не се замисля, че те управляват близо 9 млрд. лв. 50% трябва да са им в облигации, ама другите 50% пак са 4.5 млрд. - колко е капитализацията на фрий флоута на БФБ? Цялото БФБ е около 9 млрд., фрий флоута колко да е - 2-3? При положение, че ПФ вече притежават акции на БФБ за поне 1 млрд. колко още трябва да купят преди да не останат свободни акции и търговията да спре? Реално и да искат не могат да инвестират много повече тук. Но иначе другите неща са верни - трябва да се шуми, дори 2 мин икономически новини в късната емисия на някоя от основните телевизии ще създадат доста шум, поне за хората, които търсят алтернатива на парите си.
Не е точно така,ако решат да купуват и мажовците ще им продават пакети на подходяща цена ,не е задължително да се гледа само фри флоута!
ПФ го играят сравнително/прекалено консервативно на БФБ - повечето от тях са инвестирали големи суми в САЩ и Европа, което не е лошо, но аз не съм сигурен че за 2017 и 2018 инвестициите им извън БФБ ще им донесат по-голяма доходност отколкото инвестициите им на БФБ. Наясно съм с ниската ликвидност у нас, но все пак ми се струва прекалено консервативно отношението им към БФБ.
Успех на всички инвеститори, спекуланти и бъдещи такива
Няколко човека я повтарят тая мантра за ПФ-тата, ама защо никой не се замисля, че те управляват близо 9 млрд. лв. 50% трябва да са им в облигации, ама другите 50% пак са 4.5 млрд. - колко е капитализацията на фрий флоута на БФБ? Цялото БФБ е около 9 млрд., фрий флоута колко да е - 2-3? При положение, че ПФ вече притежават акции на БФБ за поне 1 млрд. колко още трябва да купят преди да не останат свободни акции и търговията да спре? Реално и да искат не могат да инвестират много повече тук. Но иначе другите неща са верни - трябва да се шуми, дори 2 мин икономически новини в късната емисия на някоя от основните телевизии ще създадат доста шум, поне за хората, които търсят алтернатива на парите си.
През 2016 г. около 14% от населението на Германия притежава акции, сочат данни на Германския акционерен институт. За сравнение, в САЩ този дял е 52%.
Първичните публични предлагания в Германия също изостават от останалите големи икономики. Въпреки жизнения фондов пазар IPO-тата във федералната република от началото на тази година възлизат на общо 1,5 млрд. долара спрямо 21 млрд. долара в САЩ, 20 млрд. долара в Китай и 3,2 млрд. в Обединеното кралство.
Прегледът на банковите активи не е панацея срещу фалити
Г-н Костов, след като приключи прегледът на качеството на банковите активи, обществото живее с убеждението, че поне в близките няколко години случаи – като тези с КТБ, няма как да се повторят. Може ли да се каже, че такива прегледи на качеството на активите са панацея срещу банкови фалити и ако наистина имат такова въздействие, защо не се въведе законова регламентация за редовното им провеждане поне през три години?
Определено не може да се твърди, че прегледът на качеството на активите е панацея срещу банкови фалити. Това е сложно и скъпо упражнение, докато динамиката на процесите в една малка, отворена пазарна икономика, каквато е българската, е толкова висока, че за времето, необходимо за организиране, провеждане и анализ на резултата от прегледа на активите, могат да се развият множество неблагоприятни тенденции.
Световният опит през последните седем-осем години показва, че този инструмент успешно се използва при установяване на последиците от икономическа и финансова криза, както и при прехвърляне на надзорни правомощия, както се случи при въвеждането на Единния надзорен механизъм. Прилагането на този инструмент у нас безспорно бе полезно и за надзора, и за банките, и за обществото като цяло, но не бива да се подценяват усилията и ресурсите, които бяха ангажирани. След прегледа на качеството на активите БНБ огласи надзорни препоръки към няколко банки – да предприемат мерки за увеличаване на капиталовата си база. Бихте ли уточнили каква част от тези препоръки са за увеличаване на капитала от първи ред и каква част са за увеличаване на капиталовите буфери? Как отделните банки изпълняват тези препоръки?
Точната формулировка на препоръките е „възстановяване на капиталовите буфери“. Това означава, че банките покриват минималните капиталови изисквания и в случая става дума за по-мащабна задача от просто увеличение на капитала им. В така поставеното изискване се включват: необходимостта от намаляване на риска в съществуващия кредитен портфейл, включително и с осигуряване на допълнителни обезпечения; с намаляване на необслужваните кредити посредством преструктуриране, става дума и за продажба или за откриване на процедури по обявяване в несъстоятелност на длъжниците; за освобождаване от материални активи, придобити от реализиране на обезпечения; оптимизация на доходността и др. Решаването на тези задачи позволява на съответните банки да формулират дългосрочна стабилна стратегия за пазарното си присъствие, за чиято реализация да се търси капиталова подкрепа. Това е правилна посока и наблюдаваме, че банките, към които бяха отправени такива препоръки, са предприели организирани мерки точно въз основата на този подход. Откакто поехте мандата на подуправител, отговарящ за управление „Банков надзор“, започнахте мащабна реформа в този сектор на БНБ. Какви са основните моменти в нея, кои от поставените задачи успяхте да изпълните и какво още ви предстои да свършите?
В началото на октомври 2016-а бе оповестен план за реформиране и развитие на надзорната дейност с хоризонт от 18 месеца. Всички основни задачи са изпълнени. Одобряването на наръчниците за надзорната дейност се извършва от Управителния съвет и всяко тримесечие му се представя информация за макропруденциалната оценка за състоянието на банковата система и за надзорния процес. Изграден е консултативен съвет в управление „Банков надзор“, който да подпомага подуправителя при вземането на решения с цел осигуряване на последователност и съгласуваност на действията. Дистанционният надзор е отделен от инспекциите на място и едновременно с това се реализира увеличение на персонала. С това се разширяват ресурсите, подобрява се фокусирането на надзорната дейност и се осигурява взаимно допълване и контрол в рамките на единния надзорен процес. Тези реформи създават необходимата институционална организация, която да способства процеса на развитие на надзора, който на практика трябва да е непрекъснат. След като МВФ и Световната банка завършиха своята оценка на състоянието на финансовата система у нас, разполагаме с широк набор от идеи и предложения за усъвършенстване на надзорната дейност, които ще залегнат в един средносрочен план за понататъшно развитие.
Непосредствена задача е постигане на по-добър синхрон между прилаганите системи за надзорна оценка и действащите насоки на Европейския банков орган за процеса на надзорен преглед и оценка. Външните констатации са, че прилаганите у нас методологии и методики за надзорна оценка като цяло са добри, но е необходимо непрекъснато да се усъвършенстват и развиват така, както непрекъснато се развива и банковият бизнес. Нееднократно бе обърнато специално внимание на необходимостта от по-задълбочена оценка на концентрацията на риска на банките по отношение на кредитите за свързани лица. Промени ли банковият надзор практиките си за оценка на тези рискове и в каква посока?
Всъщност става дума за концентрационния риск, за риска от големите експозиции и риска на вътрешните кредити. За тези рискове има и регулаторни ограничения, но в повечето случаи както на банките, така и на надзора са необходими допълнителни анализ и оценка за възможните измерения на тези рискове, за взаимната им свързаност, за опасностите от „зараза“, за механизмите на управление, за адекватността на капитала за покриване на негативни последици при реализация на такива рискове и много други свързани въпроси.
Ако вземем за илюстрация риска от големите експозиции, при съществуващото регулаторно ограничение от 25% и при съотношение капитал спрямо активи от 1 към 10, една банка може да отговаря на ограниченията дори ако работи само с 35-40 големи клиенти. Ако тези клиенти са с най-висок рейтинг, то вероятно рисковете са под контрол. Ако обаче не е така, то такъв бизнес модел не може да е устойчив, независимо че отговаря на конкретното ограничение. На практика няма законова рамка, която да спести на банките и на надзора необходимостта от анализ и оценка на рисковете и на адекватността на системите за тяхното управление. В доклада за извършената от МВФ и от Световната банка проверка по FSAP се подчертава необходимостта от специално надзорно вниманиe върху решаването на проблема с необслужваните кредити. Там е отбелязано, че след въвеждането на правилата за оценка на риска и за провизиране по МСФО 9, които влизат в сила от началото на 2018-а, техният обем значително ще нарасне. Какви надзорни мерки предвижда БНБ в тази посока и нужни ли са някакви промени в законодателството за намаляване на риска за банките от тези проблемни вземания?
Въпросът с необслужваните кредити безспорно заслужава анализ и оценка и е във фокуса на внимание на целия Европейски съюз. За българската банкова система той не стои с остротата на проблем. Относително по-високите нива на необслужвани кредити се съпътстват от по-високи нива на обезценки (бел. ред. – заделени провизии) и от високи нива на свободен капитал, който покрива евентуалните рискове в необезценената (бел. ред. – непровизираната) част. Независимо от това е целесъобразно банките да бъдат подпомогнати и насърчени в усилията им да се справят с наличните необслужвани кредити и за ограничаване на предпоставките за натрупване на нови такива в бъдеще. Развитието на процесите е обект на наблюдение от страна на банковия надзор както по отношение на резултатите от усилията на банките, така и по отношение на регулаторните и законодателните инициативи в рамките на Европейския съюз.
Подготовката за въвеждането на МСФО 9 също е обект на наблюдение. На този етап банките като цяло не са достигнали готовност за категорични количествени оценки по отношение на ефектите от прилагането на този международен счетоводен стандарт. Очакваме през септември да получим повече конкретна информация за възможните ефекти. Наличните данни обаче не дават основания за опасения от значителни обезценки. Текущото наблюдение на процеса на подготовка показва, че банките ще продължат да спазват надзорните критерии за определяне на категорията необслужвани кредити.
еврозоната.
Сашко, ти пак създаваш спам..Търкай билетчета, не си нито за форума, нито за БФБ.Прочети малко и за счетоводните отчети и анализи..Стига само с това ПБ
Който се интересува му стига да отовори инвестора, да попадне във форума на Киро, че всичко е шит и измама и дотам. Имайте предвид, че форума е много лесно достъпен.
Коментар