NYSE

[pipbel]

По принцип и аз така. Но това е по-трудно отколкото изглежда на пръв поглед. Фен съм на Philip Fischer също толкова, колкото и на Ben Graham.

+++
За Греъм. Едно от нещата които проверявам преди да вляза някъде е и колко е ФВ по Греъм. Лошото е че не е валиден за всички сектори....

http://www.validea.com/registration/...=9@tid=1@sid=1

[pipbel]

Защо ми е да купувам индекс. Аз си правя свой индекс, който да отразява моите виждания за пазара. с тези 50-60 позиции където ги държа всъщност съм доста добре диверсифициран.

Офф, да ми олекне малко, чи ме бе срам де наближавам 50 пера...

[ravnovesie]

Но защо избягваш най-важния въпрос? А именно: защо просто не купиш индекс?

Защо ми е да купувам индекс. Аз си правя свой индекс, който да отразява моите виждания за пазара. с тези 50-60 позиции където ги държа всъщност съм доста добре диверсифициран.

[ravnovesie]

Напротив, много добре разбирам порфейлната теория. Това, което ти не разбираш е слабостите на порфейлната теория. И дори абсурдното понятие за риск - т.е. волатилността. Да, ако имаш много къс времеви хоризонт и си под ликвиден натиск, волатилността е риск. Но иначе, волатилността си просто волатилност - шум.

В примера, който дадох със Starbucks, рискът, така както портфейлната теория го разбира, ми е на мене през оная работа, или почти .

Старбъкс както може да расте така и може да се срине с 50-80% и така и да не порастне след това, английския му аналог WTB например се търгува 50% по евтино - а той не е евтин и тогава волатилността ама изобщо няма да е само волатилност а реални загубени пари. Сега си изкарал късмет - ама това си е късмет.

[Misho ILIEV]

Но защо избягваш най-важния въпрос? А именно: защо просто не купиш индекс?

[Misho ILIEV]

Мисля че не разбираш каква всъщност е идеята на портфейлната теория. Всяка една компания носи собствен специфичен риск и същевременно носи общ пазарен риск. Човек е редно да се пробва да намалява специфичния риск - което си постига с диверсификация. Но продължава да носи пазарния риск - него не може да го диверсифицира. На пазара обикновено са хора с диверсифицирани портфейли - за това на тях специфичния риск им е през оная работа или почти

И тъй като това са хората които движат пазара то те и определят цените. Дребния инвеститор обаче се е вторачил върху специфичния риск. Защото иска да удари джакпота - ми няма да го направи.

В цените на самите компании специфичния риск има доста по-ниска премия - защото цените се определят от хора с диверсифицирани портфейли, на които просто не им дреме за този риск. Обаче когато премията зе специфичен риск е ниска, то и нормалния ритейл спекулант, който поради някаква причина е решил че ще прави концентриран портфейл няма как да удря джакпота като разчита на премии за специфичен риск. Тези премии просто ги няма в достатъчен мащаб.

А когато ги няма премиите, то и цените на тези компании няма да отразяват този по-висок риск, и за това нормалния риск авърс дребен спекулант с концентриран порфейл винаги ще поема по-висок риск когато купува дадена акция от силно диверсифицирания инвеститор. И не само че ще поема по-висок риск, но най-вероятно и ще докарва по-ниска доходност, тъй като в стремежа си за избягване на риск всъщност няма да е събрал достатъчно рискови премии че да прави пари.

И по този начин единствения начин човек всъщност да си гарантира че ще печели е като прави диверсифициран портфейл. Всичко друго е тото, което разчита че дадена компания изведнъж ще избухне - незнайно защо или пък че никога няма да се срине - пак незнайно защо.

Напротив, много добре разбирам порфейлната теория. Това, което ти не разбираш е слабостите на порфейлната теория. И дори абсурдното понятие за риск - т.е. волатилността. Да, ако имаш много къс времеви хоризонт и си под ликвиден натиск, волатилността е риск. Но иначе, волатилността си просто волатилност - шум.

В примера, който дадох със Starbucks, рискът, така както портфейлната теория го разбира, ми е на мене през оная работа, или почти .

[ravnovesie]

Ако вярваш в това, което си написал значи трябва да купиш някакъв индекс и да не се занимаваш повече. Но самият факт, че overweight-ваш (примерно Гилеъд), значи се надяваш да биеш пазара.

Stock-picker-ите вярваме (по една или друга причина), че можем да бием пазара и пишем във форуми като този. Може и да сме много силно заблудени, но това е положението. Няма как да ни убедиш.

Аз не се занимавам с Марковиц не толкова защото не ми достига акъл да разбера теорията му и сметките, а защото смятам, че с Марковиц човек се труди много яко, за да постигне същия резултат като бенчмарковете (напр. СП500).

Мисля че не разбираш каква всъщност е идеята на портфейлната теория. Всяка една компания носи собствен специфичен риск и същевременно носи общ пазарен риск. Човек е редно да се пробва да намалява специфичния риск - което си постига с диверсификация. Но продължава да носи пазарния риск - него не може да го диверсифицира. На пазара обикновено са хора с диверсифицирани портфейли - за това на тях специфичния риск им е през оная работа или почти

И тъй като това са хората които движат пазара то те и определят цените. Дребния инвеститор обаче се е вторачил върху специфичния риск. Защото иска да удари джакпота - ми няма да го направи.

В цените на самите компании специфичния риск има доста по-ниска премия - защото цените се определят от хора с диверсифицирани портфейли, на които просто не им дреме за този риск. Обаче когато премията зе специфичен риск е ниска, то и нормалния ритейл спекулант, който поради някаква причина е решил че ще прави концентриран портфейл няма как да удря джакпота като разчита на премии за специфичен риск. Тези премии просто ги няма в достатъчен мащаб.

А когато ги няма премиите, то и цените на тези компании няма да отразяват този по-висок риск, и за това нормалния риск авърс дребен спекулант с концентриран порфейл винаги ще поема по-висок риск когато купува дадена акция от силно диверсифицирания инвеститор. И не само че ще поема по-висок риск, но най-вероятно и ще докарва по-ниска доходност, тъй като в стремежа си за избягване на риск всъщност няма да е събрал достатъчно рискови премии че да прави пари.

И по този начин единствения начин човек всъщност да си гарантира че ще печели е като прави диверсифициран портфейл. Всичко друго е тото, което разчита че дадена компания изведнъж ще избухне - незнайно защо или пък че никога няма да се срине - пак незнайно защо.

[Императорът]

По принцип и аз така. Но това е по-трудно отколкото изглежда на пръв поглед. Фен съм на Philip Fischer също толкова, колкото и на Ben Graham.

Е, има си рисковете, но дългосрочно - неголеми.

[Misho ILIEV]

а аз обичам дългосрочно да инвестирам в секси акции на могъщи компании. Но ето - азиатските дъна доста добре ги уцелих напоследък напримерно един вид.

По принцип и аз така. Но това е по-трудно отколкото изглежда на пръв поглед. Фен съм на Philip Fischer също толкова, колкото и на Ben Graham.

[Императорът]

Правилно. Изобщо, какво означава дъно и връх?

Ето по-конкретен пример с една успешна инвестиция:
На 25 юли 2013 съм купил Starbucks на $34.10 ($68.21 преди сплита). Беше абсолютен връх (all time high).
Акциите се качиха, стигнаха някакъв "връх" от $41. Голям кеф. После паднаха.
На 21 май 2014 купих още близо до "дъното", на $35.53. SBUX дълго се движеха настрани.
В петък SBUX затвориха на $59.93. Т.е. в дадения момент съм 72% нагоре.

Къде е дъното, къде е върха? За какво изобщо говорим? Ако след пет години SBUX се търгуват на $150, тогава никое от тези нива няма да бъдат върхове. Ако пък паднат на $10, тогава всички цитирани нива са били върхове.

От моя гледна точка върховете и дъната са понятия по-скоро за трейдъри които си падат по техническия анализ.

Разбирам ти мисълта. Навремето купувах Любовни послания на абсолютен връх в историята им - около 28 лв и дори брокерите ми се караха... ама впоследствие направих хиляди проценти доходност от тях. Няма абсолютен връх - по-скоро абсолютно дъно при качествените книжа има.

[Misho ILIEV]

На дъно е хубаво да се купи - въпросът е че няма как да се знае къде е дъното. И това че нещо е паднало много не означава, че няма да падне още много. В общия случай е изключително опасно човек да купува неща, които падат от дълго време.

Правилно. Изобщо, какво означава дъно и връх?

Ето по-конкретен пример с една успешна инвестиция:
На 25 юли 2013 съм купил Starbucks на $34.10 ($68.21 преди сплита). Беше абсолютен връх (all time high).
Акциите се качиха, стигнаха някакъв "връх" от $41. Голям кеф. После паднаха.
На 21 май 2014 купих още близо до "дъното", на $35.53. SBUX дълго се движеха настрани.
В петък SBUX затвориха на $59.93. Т.е. в дадения момент съм 72% нагоре.

Къде е дъното, къде е върха? За какво изобщо говорим? Ако след пет години SBUX се търгуват на $150, тогава никое от тези нива няма да бъдат върхове. Ако пък паднат на $10, тогава всички цитирани нива са били върхове.

От моя гледна точка върховете и дъната са понятия по-скоро за трейдъри които си падат по техническия анализ.

[Императорът]

На дъно е хубаво да се купи - въпросът е че няма как да се знае къде е дъното. И това че нещо е паднало много не означава, че няма да падне още много. В общия случай е изключително опасно човек да купува неща, които падат от дълго време.

Теорията на Марковиц не служи за биене на пазара, не служи за правене на печалби, служи за ограничаване на загуби. Естествено че никой няма да тръгне да я препоръчва. То за нормалните инвеститори не е въпрос на желание да я следват или не. Просто е задължително да я следват - всичко друго е хазарт. Смисълът на финансите като наука не е да те научат как да правиш печалби. Това никой не го е измислил още, служат за това човек да не прави глупости и да си губи парите.

Нали сте техничарченца: трябва да го виждате къде е разумното дъно. Това не означава, че един мишешки пазар не може да смъкне под разумното дъно, дори доста под - ама мишещината трудно на анализ се поддава, а и по-важно е, че под разумното дъно пазарите трудно се задържат.


Кой е тоя српски пъпеш: марковиц?


Не че споря с тебе, де - аз не съм спекулантин - там ти си разбираш - а аз обичам дългосрочно да инвестирам в секси акции на могъщи компании. Но ето - азиатските дъна доста добре ги уцелих напоследък напримерно един вид.

[Misho ILIEV]

Теорията на Марковиц не служи за биене на пазара, не служи за правене на печалби, служи за ограничаване на загуби. Естествено че никой няма да тръгне да я препоръчва. То за нормалните инвеститори не е въпрос на желание да я следват или не. Просто е задължително да я следват - всичко друго е хазарт. Смисълът на финансите като наука не е да те научат как да правиш печалби. Това никой не го е измислил още, служат за това човек да не прави глупости и да си губи парите.

Ако вярваш в това, което си написал значи трябва да купиш някакъв индекс и да не се занимаваш повече. Но самият факт, че overweight-ваш (примерно Гилеъд), значи се надяваш да биеш пазара.

Stock-picker-ите вярваме (по една или друга причина), че можем да бием пазара и пишем във форуми като този. Може и да сме много силно заблудени, но това е положението. Няма как да ни убедиш.

Аз не се занимавам с Марковиц не толкова защото не ми достига акъл да разбера теорията му и сметките, а защото смятам, че с Марковиц човек се труди много яко, за да постигне същия резултат като бенчмарковете (напр. СП500).

[ravnovesie]

И да, аз поне обичам да купувам при капитулации. Когато на ритейла им се привижда края на света и имат за основна цел да продадат възможно най-бързо. Ако от всякъде хвалят нещо и никой не говори за рискове се махам, ако постоянно се приказва колко е опасно нещо аз почвам да търся какво и кога да купувам там. Това за мен поне се отплаща.

[ravnovesie]

Значи на връх е лошо да се купи, на дъно също. Тогава къде? Някъде по средата ли? Когато не се чувстваш сигурен?

И друг въпрос: наистина ли смяташ, че теорията на Марковиц може да ти помогне да outperform-неш пазара в дългосрочен план? Аз до сега не съм чул един успешен инвеститор да е следвал тази теория и да я препоръчва.

На дъно е хубаво да се купи - въпросът е че няма как да се знае къде е дъното. И това че нещо е паднало много не означава, че няма да падне още много. В общия случай е изключително опасно човек да купува неща, които падат от дълго време.

Теорията на Марковиц не служи за биене на пазара, не служи за правене на печалби, служи за ограничаване на загуби. Естествено че никой няма да тръгне да я препоръчва. То за нормалните инвеститори не е въпрос на желание да я следват или не. Просто е задължително да я следват - всичко друго е хазарт. Смисълът на финансите като наука не е да те научат как да правиш печалби. Това никой не го е измислил още, служат за това човек да не прави глупости и да си губи парите.