Първоначално изпратено от Pronto
Разгледай мнение
ЛВ 
Ами това е последният фактоид, който ме вълнува.
Когато има "балон"на пазара, както 1999, то се вижда, която и мярка да го погледнеш, който и разговор да чуеш.
Колкото до 2008, аз не смятам, че имахме типичния "балон" на пре-скъпи акции и пазар колкото много левъридж и малко Е като в икуити, а не като в ърнингс. Балон при имотите, но не при акциите. Освен на БФБто.
А за сега, също не виждам балон - може би в бондовете, може би в някои активи, които не се виждат с просто око, но СИП спокойно може да нарасне с още 10-20% и пак да си провеждаме същата дискусия
Ами това е последният фактоид, който ме вълнува.
Когато има "балон"на пазара, както 1999, то се вижда, която и мярка да го погледнеш, който и разговор да чуеш.
Колкото до 2008, аз не смятам, че имахме типичния "балон" на пре-скъпи акции и пазар колкото много левъридж и малко Е като в икуити, а не като в ърнингс. Балон при имотите, но не при акциите. Освен на БФБто.
А за сега, също не виждам балон - може би в бондовете, може би в някои активи, които не се виждат с просто око, но СИП спокойно може да нарасне с още 10-20% и пак да си провеждаме същата дискусия
Иначе от гледна точка дългосрочното инвестиране в качествени компании тези спорове са наистина загуба на време:
The raging bull who bought Coca-Cola at 46 times its earnings in 1972 would have made an annual return of 17.2 per cent up to 1996, when Professor Siegel’s study was published, and done very well since. The idiot who purchased Disney at a price-to-earnings ratio of 71 times that year would have annualised a return of 11.7 per cent. In fact, if a foresighted investor had wanted to simply match the performance of the S&P 500 up to 1996 they could have paid a p/e of 92 for Coca-Cola in 1972, and paid 78 times for Philip Morris, which was on sale in 1972 for a multiple of just 24 times earnings.
Коментар