Significant amounts of HF, ranging between 20 and 200 mg/Wh of nominal battery energy capacity, were detected from the burning Li-ion batteries. The measured HF levels, verified using two independent measurement methods, indicate that HF can pose a serious toxic threat, especially for large Li-ion batteries and in confined environments. The amounts of HF released from burning Li-ion batteries are presented as mg/Wh. If extrapolated for large battery packs the amounts would be 2–20 kg for a 100 kWh battery system, e.g. an electric vehicle and 20–200 kg for a 1000 kWh battery system, e.g. a small stationary energy storage. The immediate dangerous to life or health (IDLH) level for HF is 0.025 g/m3 (30 ppm)22 and the lethal 10 minutes HF toxicity value (AEGL-3) is 0.0139 g/m3 (170 ppm)23. The release of hydrogen fluoride from a Li-ion battery fire can therefore be a severe risk and an even greater risk in confined or semi-confined spaces............................................ ..........................
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Електрически автомобили - как започват да влияят на пазарите
Collapse
X
-
Lithium-ion battery fires generate intense heat and considerable amounts of gas and smoke. Although the emission of toxic gases can be a larger threat than the heat, the knowledge of such emissions is limited. This paper presents quantitative measurements of heat release and fluoride gas emissions during battery fires for seven different types of commercial lithium-ion batteries. The results have been validated using two independent measurement techniques and show that large amounts of hydrogen fluoride (HF) may be generated, ranging between 20 and 200 mg/Wh of nominal battery energy capacity. In addition, 15-22 mg/Wh of another potentially toxic gas, phosphoryl fluoride (POF3), was measured in some of the fire tests. Gas emissions when using water mist as extinguishing agent were also investigated. Fluoride gas emission can pose a serious toxic threat and the results are crucial findings for risk assessment and management, especially for large Li-ion battery packs............................................. .................................................. ................................
.................................................. .................................................. .................................................. .................................................. .................................................. .................................................. .................................................. ...........................
https://www.nature.com/articles/s41598-017-09784-z
Коментар
-
Самото рециклиране ще бъде отчасти равнозначно на производството по сложност, но ако автоматиката е добре разработена и усъвършенствана това означава да бъде евтино. И производството и рециклирането могат да бъдат евтини процеси, проблема е че се правят в Азия и някой трябва да се напъне да ги разработи пък да им ги подари и те с разост биха приели икономически изгодния подарък. Особенно китайците, те определено прекаляват с копията дори на свръхскъпи брандове и затова е такава ситуацията а не че е икономически неизгодно. Рециклирането по принцип е много изгодно и печелившо занимание, както казваш концентрацията на суровините е много висока и добиването им по този начин е като да печелиш от лотарията.D.Y.F-091066
Коментар
-
angelmr - не идеята е батерията да се разкапсулова, корпуса да се отдели, мембраната да се отдели също и активните вещества..Проблема са едни пента до хексавалентни съединения които са се образували в много малки количества и е най добре да останат в активната маса така че тя като се рециклира те на практика ще изчезнат. Дори да я оставиш акумуаторната клетка да се саморазруши с времето тези съединения също ще изчезнат.В момента няма стандарт и той да задължава рециклирането да е заложено при производството, а това коренно ще промени ситуацията.D.Y.F-091066
Коментар
-
Първоначално изпратено от supertrader Разгледай мнениеangelmr - имам колеги химици с докторски степени и съм задавал въпроси за рециклирането на литиевойонните батерии, то може да става само при пълна автоматизация на процеса..пълна. Това автоматично означава че трябва да бъде заложено още при производството на акумулаторите. И ако това е така, а то сигурно е точно така е ясно защото в момента не се рециклират.И до колкото имам информация, тук няма нужда оът никакви космически технологии. Процесът е относително прост. Отработените батерии се смилат, добавя се вода, която да разтвори електролитите в тях, които електролити в последствие се рециклират с тривиална фракционна кристализация, подобно на добива на готварска сол (както и други соли, включитлено и литиеви) от морската вода. Неразтворимите материали преминават през фракциониране с електрическо поле, което отделя проводниците (металите) от изолаторите (пластмасите от корпуса). Получените метали са ценна суровина с високо съдъуржжание на цветни метали, много по-богата от рудните концентрати от които на първо място биват произвеждани тези цветни метали. Сместа се разтваря посредством определена киселинна смес, разтвора се пречиства, евентуално чрез прекристализация се фракционира на различните видове соли на съответните редки метали и последните се добиват посредством тривиална електролиза. Не съм се ровил само силицият как се отстранява от сместа, но едва ли ще е особено трудно.
Рециклирането на пластмасовите компоненти няма да го коментирам, там директно се влиза в една друга тема за рециклиране на полимерите.
В крайна сметка технологиите са известни от десетилетия. Единственият проблем е че тези технологии работят ефективно с тонажи. А не с грамажи, от какъвто порядък днес отпадат литиево йонните батерии от смартфони и лаптопи.Тежката химия просто си иска количества, за да е икономически ефективна!
Коментар
-
Първоначално изпратено от angelmr Разгледай мнениеКакъв е проблемът с кобалта?
https://oilprice.com/Energy/Energy-G...ice-Crash.html
- 1 like
Коментар
-
Първоначално изпратено от supertrader Разгледай мнениеangelmr - имам колеги химици с докторски степени и съм задавал въпроси за рециклирането на литиевойонните батерии, то може да става само при пълна автоматизация на процеса..пълна. Това автоматично означава че трябва да бъде заложено още при производството на акумулаторите. И ако това е така, а то сигурно е точно така е ясно защото в момента не се рециклират.
Коментар
-
angelmr - имам колеги химици с докторски степени и съм задавал въпроси за рециклирането на литиевойонните батерии, то може да става само при пълна автоматизация на процеса..пълна. Това автоматично означава че трябва да бъде заложено още при производството на акумулаторите. И ако това е така, а то сигурно е точно така е ясно защото в момента не се рециклират.D.Y.F-091066
Коментар
-
Първоначално изпратено от ED Разгледай мнение
Принципно съм съгласен, но Лития е най-малкия проблем
Той е в голямо изобилие за разлика от Кобалта!
Отделен е въпроса, че веднъж добити ресурсите не изгарят и изчезват като горивото в резервоара. Живота на една батерия ако се експлоатира, както трябва надхвърля живота на автомобила (600 – 700 хил. км), а след това има вторична употреба и в края на живота се рециклира.
Това с рециклирането е редовен аргумент изказван от скептиците. Напълно валиден аргумент е според мен. Но проблемът с рециклирането не е технологичен а икономически. Рециклирането на материалите от батериите е базирано на най-елементарните възможни химически технологии. А въпросните елементи се намират там в концентрации хиляди пъти по-големи от тези в рудите от които са добивани на първо място. Тук проблема е че за момента от употреба отпадат твърде малко батерии за да е икономически изгодно тяхното рециклиране. Нещо което ще се промени с увеличаване масовостта на електромобилите.
Коментар
-
angelmr - не е добра ситуацията с тези акумулатори, дори суровините не са предпоставката за монопол и чисто технологично поради високата трудност този който ги произвежда ще владее целия пазар. В момента може да се каже че все още никой не може, защото никой не може да направи производство което да залее пазара и акумулаторите да стават за ел.коли. Пазарът е готов да се разшири и е много лесен - една в пъти по ниска цена и той ще се разрасне и за това няма проблем по отношение на цените на входните суровини. Те са такива че една батерия - клетка може да струва и 50 цента, в нея няма суровини за толкова пари.D.Y.F-091066
Коментар
-
Първоначално изпратено от ED Разгледай мнение
Коментар
-
Първоначално изпратено от supertrader Разгледай мнениеnational power - Пешка ти му стискай палци на Дончо да успее че жълтите са мамата си трака и Хитлер е като ангелче в сравнение с тях. Света си няма хабер за какво става въпрос.
Коментар
-
Първоначално изпратено от ED Разгледай мнение
Не се хаби.
Не спори с идиот (мурзилка)! Ще те смъкне на неговото ниво и ще те бие с опит.
Коментар
-
Първоначално изпратено от angelmr Разгледай мнение@supertrader Следя темата от доста време, но специално се регистрирах за да ви отговоря.
Не с електромобилите (нарочно коментирам по-общо) има с пъти по-малък потенциал за картели и монополи. Заради голямото разнообразие от технологии и технологичното развитие. Днес са популярни литиево йонните химически батерии. Но има и други алтернативи. Да не говорим, че ако търсенето на литий за различни типове химически акумулатори се засили и цената му се повиши, практически всяка държава с излаз на море или океан има възможността да го произвежда. Литият е алкален метал и неговите съединения се добиват практически по същият начин по който се добива и морската сол! Само където е в п о-малка концентрация и съответно литиевите соли са много по-скъпи по тази причина.
Той е в голямо изобилие за разлика от Кобалта!
Отделен е въпроса, че веднъж добити ресурсите не изгарят и изчезват като горивото в резервоара. Живота на една батерия ако се експлоатира, както трябва надхвърля живота на автомобила (600 – 700 хил. км), а след това има вторична употреба и в края на живота се рециклира.
Коментар
Коментар