Първоначално изпратено от supertrader
Разгледай мнение
Нещата са малко по-сложни там. Не могат са избягнат омокрането с електролит над неговата повърхност.ТАМ е -да речем -половината от саморазряда им. Спасява номера ниското напрежение -докато протече това-онова, окапало се от стените и капака. Чак съвършена изолация може и да няма но, е прилична. Обаче, не им е точно общ електролитът. Епизодично, може нещо да плисне навън но, и относително бързо съхне.
Матеев, на няколко пъти ти напомням за тока и пот.разлика. Електролитът е течен (или ли дори, желиран) и няма същата диелектрична проницаемост, както металът (нея, можеш да я считаш практически безкрайна). Затова, в рамките на микрони метал, полето губи интензитет (напрегнатостта се стреми към нула), докато в течността (проводник от втори род, йонен, където концентрацията на токоносители и тяхната подвижност, са с порядъци по-ниски от тези в метала), полето (респективно, еквипотенциалните равнини) се простират много извън края на метала (имаме си отлично електростатично екраниране, фарадеевият кафез бледнее пред този, пък и Ламбда (дълж.на вълната на постоянния ток) е безкрайна. Ето защо, дупките вода пропускат, а поле-не, т.е. в тях, я няма основната причина за утечки в този проводник. Интензитетът на полето в иначе, проводящите канали, е нула и става онова, което те плаши.
Ще рече,
Спокойно, няма да те бия. Само ти гледах сеира.
Коментар