If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Електрически автомобили - как започват да влияят на пазарите
Какъв вид електрохимия ли имаш впредвид ? Напрежението на елемента зависи от електрохимията, да кажем за литиевойонната номиналното е 3.7V.
Тока обаче зависи от вътрешното съпротивление на потребителя, но е ограничен като максимално възможна стойност и тя е пропорционална на площа на електродите. Например ако площа е 1 квадратен сантиметър само, максималния ток при литиевойнна електрохимия е около 5 милиампера, за да се получи ток 100 милиампера площа на електродите трябва да бъде 20 квадратни сантиметра.
То всички вдянаха. Особено тези хиляда модула по сто милиампера.
За такова нещо тук казват 'киллс ин детеншън'. Тоест в момента в който го погледнеш, и знаеш че не става.
Е, не можеш да смяташ, ама ми е през тая. През шапката.
Обяснявам как ще станат стотиците волти, защото имах чуството че това за някои може да е цяло изобретение да го разберат - преоткрият дето се вика. Хайде честито !
Ти като очевиден специалист обясни с какви батерии ще направите стотици волти и сто милиампера.
Не спори с идиот (мурзилка)! Ще те смъкне на неговото ниво и ще те бие с опит.
Обяснявам как ще станат стотиците волти, защото имах чуството че това за някои може да е цяло изобретение да го разберат - преоткрият дето се вика. Хайде честито !
И сега, батериите се правят от модули.
Обаче,
Едно е, да имаш 10 модула по 10 kWh всеки (общо, 100 kWh) и 1000 микромодула по 0,1 kWh всеки (пак, общо 100 kWh).
Защо?
Модулът, по принцип, е стринг (група от последователно свързани клетки) и, при прекъсване в един елемент, прекъсва токът на целия модул. Така, той става съвсем негоден.
При късо съединение в един елемент, напрежението върху него, става нула, а това, на модула, спада с напр на един елемент и модулът губи част от мощността, която, може да отдаде.
При късо съединение вътре в един елемент, цялата енергия на елемента, много бързо, се превръща в топлина. Съответно, колкото по-мощен е единичният елемент, толкова повече топлина се отделя.
Колкото по-мощен е, обаче, единичният елемент, той има по-голям обем и по-ниско отношение на охлаждащата площ към обема (запасената енергия) а също, повече път от точката на късото съединение до външните стени на елемента, което значи, по-лошо охлаждане.
Е, по- мощните елементи, при късо съединение, се запалват много по-сигурно. И щетите, са много по-големи. Пожарът става, едва ли не, задължителен и...
...няколко десетки/стотици хиляди бона - на боклука.
И, едно е, ако можеш усилено да охлаждаш всеки един елемент ...и "малко по-друго", да не можеш.
После, отпадането на един модул поради прекъсване, е пропорционална загуба на пробег, мощност и т.н.
Стигаме до поддръжката: Ако колата си, за всяка спукана гума, трябва да сменяш, неизгодно е. Ако, за един дефектирал елемент, трябва да смениш батерия за $20000, пак гадно. Алтернативата е, дефектиралият елемент да е
1.толкова незначителен че, я го усетиш, я-не.
2.толкова евтино и лесно да го смениш че, да нямаш притеснения.
3.толкова да е стандартизиран че, да се продава буквално навсякъде, по $5 парчето.
С микромодулите, всичко това, +++, е напълно възможно, лесно и евтино.
С другите, днешни (аз ги наричам "Чудовищни", поради страховития единичен капацитет, мощност И ШЕТИ, КОИТО МОГАТ ДА НАНЕСАТ) ... Дали е възможно ИЗОБЩО?
...
АМИ, НЕ. От думичката " съвсем".
Е така, да не се загуби.
Не спори с идиот (мурзилка)! Ще те смъкне на неговото ниво и ще те бие с опит.
То всички вдянаха. Особено тези хиляда модула по сто милиампера.
За такова нещо тук казват 'киллс ин детеншън'. Тоест в момента в който го погледнеш, и знаеш че не става.
Не спори с идиот (мурзилка)! Ще те смъкне на неговото ниво и ще те бие с опит.
При последователно свързване на източници на ток, напрежението е равно на сумата от напреженията на единичните източници, в случая елементи и тока е равен на този на един от единия от еднаквите елементи. При успоредно свързане се сумират капацитетите и съответно тока, напрежението пък остава ниско колкото е напрежението на един от елементите. В случая става въпрос за последователно свързани елементи, например ако напрежението на един от тях е 3.7волта, и имаме свързани последователно 10 елемента, ще получим напрежение 37 волта и ток равен на тока който може да отдава един от елементите. За да получим например напрежение 370 волта, ще трябва да свържем последователно 100 елемента, а тока ще е равен на тока който може да отдаде един от тези елементи, например ако е 10 ампера, тока който могат да отдадат последователно навързаните елемени ще бъде 10 ампера. Това са елементарни неща от електротехниката, при свързането на елементите в батериите на електромобилите те се използват разбира се, но се използват и в много устройства захранвани с батерии.
И сега, батериите се правят от модули.
Обаче,
Едно е, да имаш 10 модула по 10 kWh всеки (общо, 100 kWh) и 1000 микромодула по 0,1 kWh всеки (пак, общо 100 kWh).
Защо?
Модулът, по принцип, е стринг (група от последователно свързани клетки) и, при прекъсване в един елемент, прекъсва токът на целия модул. Така, той става съвсем негоден.
При късо съединение в един елемент, напрежението върху него, става нула, а това, на модула, спада с напр на един елемент и модулът губи част от мощността, която, може да отдаде.
При късо съединение вътре в един елемент, цялата енергия на елемента, много бързо, се превръща в топлина. Съответно, колкото по-мощен е единичният елемент, толкова повече топлина се отделя.
Колкото по-мощен е, обаче, единичният елемент, той има по-голям обем и по-ниско отношение на охлаждащата площ към обема (запасената енергия) а също, повече път от точката на късото съединение до външните стени на елемента, което значи, по-лошо охлаждане.
Е, по- мощните елементи, при късо съединение, се запалват много по-сигурно. И щетите, са много по-големи. Пожарът става, едва ли не, задължителен и...
...няколко десетки/стотици хиляди бона - на боклука.
И, едно е, ако можеш усилено да охлаждаш всеки един елемент ...и "малко по-друго", да не можеш.
После, отпадането на един модул поради прекъсване, е пропорционална загуба на пробег, мощност и т.н.
Стигаме до поддръжката: Ако колата си, за всяка спукана гума, трябва да сменяш, неизгодно е. Ако, за един дефектирал елемент, трябва да смениш батерия за $20000, пак гадно. Алтернативата е, дефектиралият елемент да е
1.толкова незначителен че, я го усетиш, я-не.
2.толкова евтино и лесно да го смениш че, да нямаш притеснения.
3.толкова да е стандартизиран че, да се продава буквално навсякъде, по $5 парчето.
С микромодулите, всичко това, +++, е напълно възможно, лесно и евтино.
С другите, днешни (аз ги наричам "Чудовищни", поради страховития единичен капацитет, мощност И ШЕТИ, КОИТО МОГАТ ДА НАНЕСАТ) ... Дали е възможно ИЗОБЩО?
...
При последователно свързване на източници на ток, напрежението е равно на сумата от напреженията на единичните източници, в случая елементи и тока е равен на този на един от единия от еднаквите елементи. При успоредно свързане се сумират капацитетите и съответно тока, напрежението пък остава ниско колкото е напрежението на един от елементите. В случая става въпрос за последователно свързани елементи, например ако напрежението на един от тях е 3.7волта, и имаме свързани последователно 10 елемента, ще получим напрежение 37 волта и ток равен на тока който може да отдава един от елементите. За да получим например напрежение 370 волта, ще трябва да свържем последователно 100 елемента, а тока ще е равен на тока който може да отдаде един от тези елементи, например ако е 10 ампера, тока който могат да отдадат последователно навързаните елемени ще бъде 10 ампера. Това са елементарни неща от електротехниката, при свързането на елементите в батериите на електромобилите те се използват разбира се, но се използват и в много устройства захранвани с батерии.
Коментар