Електрически автомобили - как започват да влияят на пазарите

[vikhunter]

[QUOTE=v_tin;n3383947]

Dyulgerov писа: Интересно ми е да разбера ако вземеш една Tesla S 60 kwh по маршрут София - Бургас със средна скорост 100 км/ч дали ще стигне без зареждане?

.................................................. ..........................

Така надълго и широко описаната по горе история ме кара да си мисля, кой и с какъв акъл въобще ще си купи ел. кола.

[безимeн]

Не ми се четат алабализми написани от такива като теб, но понеже съм добър човек и ще те образУвам, а покрай теб и останалите. Кораба има няколко двигателя които въртят генератори, генераторите подават ток на ел моторите и те задвижват винта. Това е теорията, На куин мери 2 има непрекъснато работещи 4 елдвигателя от общо 6. Идеята е ще двата са резервни във всеки един момент и могат да бъдат пуснати във всеки момент, но винаги работещи са 4 или по малко. Идеята да се ползуват ел двигатели е основана на принципа че този двигател е много по еластичен/ маневрен в оборотите от ДВГ. Не знам по каква причина- може би заради " мекотата" на движение но много пасажерски кораби са с такива двигатели- всъщност всички които съм виждал и на които съм работил. Недостатък на тази конструкция е че се изисква страшно много място за цялата система. Докато в товарен кораб машината се помещава в помещение с размери на 3 етажен блок, при пасажерите може спокойно да се умножи необходимото място за същата големина на кораба поне по 2

Нямам нужда да чета уйкипедия за корабите- виж за локомотивите може би бих прочел когато падна до това ниво

Ще допълня някои от разсъжденията на колегата в поста му.

Вече коментирахме захранването на гребните електродвигатели на кораби с различни корабни силови уредби. Необходимата ел.енергия се получава от развъртането на генератор до необходимите обороти. КОЙ го / ГИ върти, защото на кораба ТЕ са повече на брой? ВъртЯТ ГИ, или ДВГ, или газови турбини, или пък - парни турбини /нов вид топлинен двигател, за който в мненията до сега не сме говорили!/

Усещате ли каква тема отварям? Учебници могат да се пишат... Години са необходими... Не подценявам хората тук. Напротив - с едно прочитане ще схванат нещата. Това обаче, не е Уики-то. Не мисля, че мога да си губя там времето. Тук мога - ако разбирате какво казвам...

Значи, отварям няколко подтеми и няма да се впускам в подробности...

1. "Мекотата" на движение, за което някой беше се присмял на колегата - изобщо НЕ Е маловажен проблем! Напротив, това е един от първостепенните проблеми. Намаляване на вибрациите, собствени и принудителни трептения, демпфериране на усукващите трептения. Защо е необходимо това - доста хора могат да се сетят, както и да отговорят защо през т.нар. критични обороти /честота/ трябва да се преминава възможно най-бързо, ако не сме я преодоляли по друг начин... Накратко - съвпадането на горните честоти води до явлението, за което всички тук са чували - до резонанс. Какво е характерно за резонансната честота? Всяка система, която работи в диапазона - се разпада. ТолкоЗ! /тук много хора могат да дадат примери със строителството на високите сгради в земетръсните райони.../ Сигурно много тук са чували за виброакустичен контрол с диагностични комплекси от десетки и стотици хиляди долари, произвеждани във водещи компании - Шенк..., много работа вършат и по статичното и динамично балансиране на частите и... "мекотата" на движение - казано на разбираем език!/

2. Вземам повод от въпросната "мекота" и динамичното балансиране с диагностичните комплекси... Какво представляват гребните електродвигатели? По своята същност те са ротационни двигатели /много задълбавам, май.../. Казвам, че нямат постъпателно движещи се части. Значи, уравновесяването им ще е по-леко, както и "мекотата" на движението... Да де, но не навсякъде е така! Защо не ползваме само такива - електродвигатели? Откъде "идва" токът за тях? От електрогенераторите, част от корабната електроцентрала. Електроцентрала? Даммм. Има такова нещо. Мноооого преоразмерена. При много от корабите, които преодоляват хиляди морски мили, тази корабна електроцентрала може да захрани с ток няколко десетки хиляден град. Защо е необходимо, ако /премерно/ на кораба има няколкостотин човека? Тия пък - къде са тръгналЕ? Явно - не са самоубийци, а са се качили, за да живеят тук-там, както и да харчат... Е, какво става, ако на кораба, при няколко бала вълнение - изведнъж стане тъмно И ТИХО, нощно време??? Уютът и спокойствието се превръщат в паника?!?

3. Защо НЕ МОЖЕ да стане ТИХО? Разбира се, защото работЯТ корабните ДИЗЕЛ-генератори. Разбира се, че горят дизелово гориво /въглеводороди/. Капитанът предвидливо е бункеровал десетки хиляди тона от това течно гориво - дизеловото.

4. Освен този /по-лек дестилат на нефта - дизеловото гориво - за дизел-генераторите от корабната ел.централа/ - ако - и то, в много от случаите - корабът има бавнооборотни корабни ДВГ, капитанът ОЩЕ е предвидил и мазут, с който тия ДВГ реализират въртящият момент на гребния вал / валове, за реализиране необходимият упор за движението на кораба. Уточнявам: защо пък бавнооборотни ДВГ? - защото това е двигателят с най-висок КПД, някои от нас знаят, че той е и единственият, който се доближава до цикълът на Дизел..., опссс - че какви са тогава дизелите, които движат по улицата, ли..., ми те са доста далеч от този цикъл..., а най-важното на бавнооборотните си остава ОГРОМНИЯТ въртящ момент, теглителната сила, която /СМЕХ!/ - защо ли никакъв слънчев панел не може да осигурЯЛ!?!!!! СМЕХ е това! Като почнат фантазиите за слънчевите панели!!! Не обиждам никого! Такива са ни познанията - от тук клъвнем, от там, а най-много - от Меката на истината - Уики-то /не че няма и верни неща там, ноооо..../

5. До къде стигнахме? До парни турбини, които могат да движат генератори за производство на ел.енергия... Добре де, а самите парни турбини кой ги движи? Парата. Как е получена тя, ПРЕГРЯТА, с високи температура и налягане!!! Не напразно са удивителните, защото тая пара е получена в огромни /за презокеанските кораби/ - парогенератори, първо е била наситена, а после е прегрята. Получена е от изгарянето на тонове - вече е ясно - гориво, което капитанът предвидливо бункерова в пристанището с най-изгодни цени по релацията на кораба...

6. Бавнооборотните /понякога с ПОД 100 оборота за минута!/ кораби, с дизелови ДВГ... Разбрахме защо са бавнооборотни. Имат огромни въртящи моменти, за да може десетки и стотици хилядите тонове товари - да прекосят океана. Няма ли да е бавно? Бавно ще е, но така стават хубавите работи - бавно! Какво ще стане, ако увеличим някак оборотите ли? Много вероятно е корабът да изгуби гребния си винт. Как? Така - къса се като конец - и 3-4-5 метра в диаметър и повече - отиват на дъното.

7. Средно- и бързооборотните кораби могат да се ползват за неголеми товари, също и като пътнически, круизни... /май стана ясно/

8. Маневреността на кораба зависи в голяма степен от уменията на капитана при кораби с един гребен винт. При повече гребни винтове, или при винт с регулируема стъпка - също, но в последният случай той е доста по-улеснен.

Какво изобщо казах? Писах някак на разбираем език, по възможност намалих разните технически термини. Не изчерпих темата. Какво доказвам? Показвам основната грешка, която някои допускат, когато обобщават, че електродвигателят /в комплект с батерията си/ - ЩЯЛ да ЗАМЕНИ ДВГ.

Може да застане до ДВГ, но няма начин да го замени. За слънчевите панели, които ще захранват електродвигатели, които черпят голям ток не ми се подхваща. Не и в Земните условия /които ни помагат да съществуваме, но пречат на двигателите ни - видиш ли ти... /, а да пишем за други планети - мисля, че е рано и е предмет на фантастиката...

Не че няма какво още да се пише. Изгубих време, но мисля, че сгреших малко, защото сега ще почнат да се вадят изрази от контекста на цялото, ще почнат и мижави провокацийки... Тия сме ги виждали!

Все пак има и нормално разсъждаващи хора!

Моите почитания!

[Pyramid]

Разбирач сте вие.
И ми се струва несправедливо да го докарате до нощен пазач петък събота и неделя.

И затова, не го докарваме. Пазачи си има.

[Имхотеп]

Има „батерии” с капацитет ватчасове и мощност мегавати, немой тей. Т.е., преводачите са за оножданье барабар с редакторите, макар такива - по всико изглежда, или съвсем няма, или ползата от тях е нулева. Слушам тук приказки, раста и пълнея...и от нийде взорът надежда не види някого да го е еня за доброто име на ресурса. Абе, Трагедия.

Разбирач сте вие.
И ми се струва несправедливо да го докарате до нощен пазач петък събота и неделя.

[Pyramid]

Не намирам никакви дивотии или укорими тези, затова питам.
"1 киловатчас мощност на батерия струваше 1000 долара" - очевидно е грешка на преводача, на български би трябвало да каже капацитет на батерия. Но като цяло си е съвсем вярно, и не виждам нищо лобистко, просто обобщение на неща които са известни.

Има „батерии” с капацитет ватчасове и мощност мегавати, немой тей. Т.е., преводачите са за оножданье барабар с редакторите, макар такива - по всико изглежда, или съвсем няма, или ползата от тях е нулева. Слушам тук приказки, раста и пълнея...и от нийде взорът надежда не види някого да го е еня за доброто име на ресурса. Абе, Трагедия.

[BobyB]

Да кажем, че примерно мерят мощност в киловатчаса!

И аз имам предложение: открии и ти някоя укорима теза и сподели. Ако намираш такава!

Намирам статията за открито лобистка, но въпреки това има разни полезни обобщения и непознати за мен елементи. Пример за много полезен и непознат за мен елемент е положението в Китай и актуалните регулации.

Не намирам никакви дивотии или укорими тези, затова питам.
"1 киловатчас мощност на батерия струваше 1000 долара" - очевидно е грешка на преводача, на български би трябвало да каже капацитет на батерия. Но като цяло си е съвсем вярно, и не виждам нищо лобистко, просто обобщение на неща които са известни.

[v_tin]

Dyulgerov писа: Интересно ми е да разбера ако вземеш една Tesla S 60 kwh по маршрут София - Бургас със средна скорост 100 км/ч дали ще стигне без зареждане?

Със 100 км/ч средна скорост по-скоро не. Ето ти един материал да видиш точно как се справят: www.ecars.bg/blogs/696-elektromobili-tes...tesla-model-s-360-km


Бих го пробвал това начинание със сигурност - някъде там му е предела на Model S 60 (370 км) - с до 80 км/ч имам увереност, че може да стане това упражнение, за което говориш, макар и на ръба.

Отговор от PETROV по тема Какъв разход ти дава Model S на магистралата?
Здравейте,
Да разкажа първи впечатления от извънградско каране с модел Х.
София -Априлци-София за един ден. Разстоянието до Априлци 200 км, общо 400. Бях си осигурил в Априлци зареждане за всеки случай на трифазен ток 16А за стандартната мобилна зареждачка на Тесла.
Температурата беше около 12С и валя с прекъсване и на отиване и на връщане. Бях заредил батерията 100% и при тръгването сложих климатика на икономичен режим на 22С.
Идеята ми беше да карам "нормално" спокойно и безопасно - на магистралата 130, след нея 100.
Качването на Витиня със 130 дръпна доста от батерията и прогнозата за това колко километра остават на батерията силно спадна, но спускането "върна оптимизма" като почти през цялото време беше в зелената зона.
След магистралата трафика не беше много натоварен, пътя го знаете. Разхода на ток доста спадна, но истинския рай за батерията дойде след отбивката от главния път през Дебнево. Нов асфалт, без стръмни наклони с доста завой и минаване прес населени места 35 км. Средна скорост от 50 до 80... и в Априлци след изминати 202 км колата показваше, че и остава 53% батерия.
На трифазния контакт колата стоя около 2 часа, /докато си свърша работа/ и с нови 80 км запас спокойно се прибрах в София /малко по бързо от колкото на отиване/ и в гаража батерията показваше 76 км.
Този резултат е малко над мойте очаквания. Ако не се минава през такива изкачвания /Витиня/ колата може да даде и по добри резултати. След две седмици имам път до Сандански 160км. Ще ми бъде интерсно да видя разхода.

Отговор от sorcererals по тема Какъв разход ти дава Model S на магистралата?
Аз ще направя една бърза съпоставка между зимен и пролетен разход на Тесла S75D, базиран на личното ми шофиране в Норвегия, Швеция, Дания и Германия. А ако слушате, ще пиша пак за разхода като се прибера лятото в жегите до България. Да видим как ще се държи колата на дългия път, с различни температури, терени и настилки. А и дали, и как ще и се отрази жегата.
Започваме с декември, като взех колата на 16.12. от Тесла. Седмица след това пътувах до Германия за Коледните празници. В Норвегия я карах на кратки разстояния и основно със студена батерия, температурите бяха около 0-та и колата ми даваше разход около 21-23квт на 100км. Да уточним, че Тесла-та е Iphone на колела, та от време на време се налага да бъде рестатирана, и този номер ми го извъртя още първата седмица. Един ден просто отказа да се стартира и ми даде грешка, говорих със сервиза и те ми казаха как да я рестартирам. След това ми се е налагало още 2 или 3 пъти да я рестартирам. Според Тесла това е бъг в софтуера, аз нещо не съм съгласен с тях. Та тръгнахме към Германия(Франкфурт-1700км в посока), по пътя има чарджъри на всеки 150 км до 250 км, така че човек няма никакви проблеми със зарядната мрежа независимо от скоростта. Единствено може да се удължи времето за пътуване при по-често спиране на чарджър, т.е. при поддържане на по-висока скорост. В Норвегия за около 150 км до ферибота, колата ми даде разход под 20 квт/100км при поддържане на 100км/ч скорост и сравнително равнинен релеф. На чарджърите в Норвегия често има опашки, така че при пътуване тук е добре човек да си планува времето и спирането за зареждане внимателно. Хванахме ферибот до Дания(след нас другите фериботи ги спряха, а нашето пътуване беше кошмарно заради времето, което уцелихме), в Дания се намира по някоя и друга Тесла по чарджърите, но като цяло не е проблем зареждането, както е в Норвегия. Пътя е магистрала, като ограниченията в Дания варират в диапазона 110-130км/ч, а в Германия от 110 до пътища без ограничение. Ние бяхме с децата, та поддържахме скорост 110-130 км/ч и в двете държави. В Дания пътищата са по-добри, но има някаква разлика в настилката, разхода в Дания при тази скорост и температури +1 до +5 градуса (в двете държави) беше около 23квт/100км, дкато в Германия падна на около 21квт/100км. А в участъка около Хамбург, където има ремонти почти през цялото време и се поддържа скорост около 80км/ч, разхода ми падна на под 19квт/100км. Като цяло се движех в тези граници, на дълъг път карах на круиз контрол, градско карах спокойно и равномерно. В Герания по чарджърите можеш да видиш норвежки, датски, шведски и тук-там немски Тесли, като има не повече от 1-2 коли да зареждат, ако изобщо ги има. Единствено на чарджъра, на Мариот хотел, във Висбаден май беше, ми се наложи да изчакам, да се освободи чарджър, като според мен причината беше, че имаше само 4 колонки, но заради наличието на чарджър имаха гости с Тесли(нещо, което нашенските хотелиери не искат да разберат. Сега планувам да спя в Тесла смарт хотел до Белград, само заради опцията да имам осигурено зарядно). По път спахме в един хотел, до който имаше чарджър с 16 колонки мисля, в хотела отново имаше клиенти с Тесли. Целият път с всичките спирания и помотавания, все пак бяхме с две деца и няма как да е по друг начин, ни отне 21 часа, като тук не включвам преспиването. На връщане показателите бяха същите, но там избрахме пътя през цяла Дания, защото нямахме желание да си причиним ферибота отново предвид, че ни обещаваха същото „прекрасно“ време. Разхода в Германия беше най-добър, след това Дания и накрая Швеция(и Норвегия). Дееба тая Швеция, имам чувството, че е само баири, и само нагоре................и в двете посоки(след това пътувах два пъти и в двете посоки). На отиване един идиот в Дания ме натисна на едно излизане към магистралата, а след това изхвърча камък от гумите му и ми спука стъклото. Всичко беше ок докато карах на положителни температури, но като спрях на последния чарджър в Норвегия навън беше -4 градуса, стъклото каза „пук“ и в рамките на седмица(докато ми дойде часа за смяната му) стъклото цъфна като рога на благороден елен при тукашните минусови температури. Та вече сменях и предно стъкло.
Вече в Норвегия при шофиране основно на къси разстояния и студена батерия, разхода на колата в дните с температури под -15 градуса(ползвайки батерията за подгряване и размразяване) скочи до над 30квт/100км. Това ще го избегна следващата зима, домашния чарджър би трябвало да ми пристигне в рамките на 10-тина дни и ще си имам опция да зареждам/подгрявам и вкъщи.
Февруари ходих до Швеция, а средата на март до Франкфурт отново, разхода в Швеция се потвърди, докато в Германия беше около 20-21кв/100км при вече твърдо положителни температури, макар че ни хвана изненадващия сняг там. Е, при скорост около 150-160 км/ч разхода си скочи на около 27квт/100км.
Това, което ме дразни на GPS-а е че ми изчислява пробега с остатъчна батерия не повече от 15% при пристигане на следващ чарджър/крайна точка. Да, обаче при ниски температури и тегав релеф(Швеция) колата губи 10-тина процента от батерията при магистрална скорост, което означава, че при пристигане ще имам не повече от 5% ог батерията, което не е толкова страшно, но при дълъг път има изненади като задръствания или обикаляне заради ремонти, което много бързо може да ти „изяде“ оставащите 5% и да не знаеш дали ще стигнеш до дестинацията си(дори със скритите около 5% запас които не се показват на екрана). Сигурен съм, че е зададено така, за да се намалят до минимум спиранията/зарежданията на чарджър, респективно времето за пътуване, но опита показва, че е добре да има малко повече запас особено при пътуване с деца. Иначе времето до Франкфурт и обратно, този път през цяла Швеция и Дания е горе долу същото, 21 часа с всичките спирания.
Зимата при топла батерия, разхода в Норвегия ми беше около 21-23 квт/100км при тукашния релеф и ниски температури. Определено съм доволен от гумите и двойното задвижване, нямах никакви проблеми с шофирането на снега. Единствено предното стъкло замръзва при шофиране с 40-70км/ч и температури около 0 до -5 градуса, когато вали. Чистачките замръзват, почват да мажат стъклото и се налага да спирам, за да ги почистя. Температурата на купето от 21-23 градуса не помага особено, нито включване на отоплението на предното стъкло.
Сега при вече (относително)твърдо положителни температури разликата е осезаема. Разхода при около 80км/ч ми е малко над 16квт/100км, а последните дни при температури 2-20 градуса, спокойно каране на средни дистанции от сорта на 10-30км, разхода който ми даде колата е 13,5-15,5 квт/100км.
Всички посочени цифри са на база изминати последни 50км, което ми излиза на дисплея. Ще видя какво ми показва колата на база целия пробег до момента и ще нулирам, за да го засеча отново наесен. Като ми остане време ще кача снимки.

[v_tin]

зА МЕКОТАТА е това което са ми обяснявали шеф- механиците и другите инженери , за ефективност не мога да споря- силно се съмнявам че е така при условие че това е така, защо не се направи и по другите двг. Товарните кораби на които съм работил НЕ са използували такава система- бил съм както на кораби 30 годишни- само един, така и на кораби по на 2 години- сменил съм поне 20 кораба като започнеш от 12000 тонни и достигнеш до 380000 тонни. Останалите глупости за перчеми и джуджета в тази тема няма да ги коментирам

[Pyramid]

Споко, пирамидалния тук и той така мери, та му се смяхме преди 2-3 седмици

ЛЪЖЕШ, Доматофф. Ти и Импотехов лъжете най-безцеремонно и дебелооко.

[redcretin]

Да кажем, че примерно мерят мощност в киловатчаса!

И аз имам предложение: открии и ти някоя укорима теза и сподели. Ако намираш такава!

Намирам статията за открито лобистка, но въпреки това има разни полезни обобщения и непознати за мен елементи. Пример за много полезен и непознат за мен елемент е положението в Китай и актуалните регулации.

Споко, пирамидалния тук и той така мери, та му се смяхме преди 2-3 седмици

[nachev]

Кои са дивотиите?

Да кажем, че примерно мерят мощност в киловатчаса!

И аз имам предложение: открии и ти някоя укорима теза и сподели. Ако намираш такава!

Намирам статията за открито лобистка, но въпреки това има разни полезни обобщения и непознати за мен елементи. Пример за много полезен и непознат за мен елемент е положението в Китай и актуалните регулации.

[BobyB]

Вътре в тази статия има откровени дивотии, които дори слабо грамотен в техническата тема човек (като мен) веднага долавя и ме кара да се смея.
Има обаче и разни други елементи, които при по-просветено прочитане и правене на необходими корекции, биха били полезни за осветляване на голямата картина и извеждане на дългосрочни тенденции.


7 причини за доминацията на електромобилите

Кои са дивотиите?

[nachev]

Вътре в тази статия има откровени дивотии, които дори слабо грамотен в техническата тема човек (като мен) веднага долавя и ме кара да се смея.
Има обаче и разни други елементи, които при по-просветено прочитане и правене на необходими корекции, биха били полезни за осветляване на голямата картина и извеждане на дългосрочни тенденции.


7 причини за доминацията на електромобилите

[BobyB]

Ако някой присади на ел мотор на кола едно моторче да кажем 50-150 кубика работещо непрекъснато и захранващо батерията , тогава мисля че биха се получили нещата- на практика ще имаш все едно от тези модерните колелета с батерията- като въртиш зареждаш батерията, и тя подава ток , а не въртиш заради пътя

малко не се получи поста- значи ел мотор, батерия, ДВГ и генератор - палиш двг-то и едва тогава газ от батерията

Първата версия на Шевролет Волт има такъв генератор, втората - Болт вече няма и за в бъдеще няма да се използва. Това е положението, Путин.

[BobyB]

Не ми се четат алабализми написани от такива като теб, но понеже съм добър човек и ще те образУвам, а покрай теб и останалите. Кораба има няколко двигателя които въртят генератори, генераторите подават ток на ел моторите и те задвижват винта. Това е теорията, На куин мери 2 има непрекъснато работещи 4 елдвигателя от общо 6. Идеята е ще двата са резервни във всеки един момент и могат да бъдат пуснати във всеки момент, но винаги работещи са 4 или по малко. Идеята да се ползуват ел двигатели е основана на принципа че този двигател е много по еластичен/ маневрен в оборотите от ДВГ. Не знам по каква причина- може би заради " мекотата" на движение но много пасажерски кораби са с такива двигатели- всъщност всички които съм виждал и на които съм работил. Недостатък на тази конструкция е че се изисква страшно много място за цялата система. Докато в товарен кораб машината се помещава в помещение с размери на 3 етажен блок, при пасажерите може спокойно да се умножи необходимото място за същата големина на кораба поне по 2

Нямам нужда да чета уйкипедия за корабите- виж за локомотивите може би бих прочел когато падна до това ниво

Това с "мекотата" са глупости, още по-смешно е това за размерите. Основната причина е ефективност, по този начин дизеловият двигател работи с точно определени оптимални обороти, които са доста ниско оборотни - около 600 в минута и КПД-то е към 50%, много над обичайното КПД за стандартни дизелови двигатели. Товарни кораби също ползват подобна хибридна система, особено големите.
А прехода към ел. транспорт най-малко джуджето на снимката ти може да го предотврати, дори гледам го ускорява с последни напъни заедно с неговия оранжев приятел да вдигнат цената на петрола.