Електрически автомобили - как започват да влияят на пазарите

[supertrader]

Те покривите масово не издържат много време, така че трябва да се подновяват и като се подновят сега дори е лесно да се сложат соларки понеже вече има и това и може да се предвиди. В общи линни паянтовите покриви си ги подменят хората в България според възможностите си. Сега преди малко поразгледах българските майстори какво са писали в нета, в общи линии всеки вика аз съм най големия майстор и това което правя е най хубавото. Матеев обаче показва снимка на която се вижда че е направено по конец, ей тоя дето се заяжда нищо не показва. Прав си ако се използва дебел шпертплат витовете в него държат много здраво, но и плоскост от едри дървени частици под която има дърво 2.5 см не мога да се съглася със специалиста че няма да стане здраво.

[Имхотеп]

То ОСБ-то и битума не държат грам на видия, завита в тях - само да ти споделя
Конструкцията ти е добра за склад (имам я на къщичката за инструменти на двора) - и за ония в Америката, дето са свикнали редовно да им падат къщите от вятъра. Нормалните хора използват керемиди - и различните системи на монтаж съответно.

Керемиди използват и мексиканците.
Дърво за покрива използват по-развитите държави щото е по-ефтино.

[redcretin]

Ами виж на снимките - всеки квадратен метър има по 4 скоби, завити с 16 видии. Тоест 100 килограма сила нагоре от вятъра се разпределя върху 16 видии, по 6.25 кг на видия. Със сигурност видията издържа много повече ...

При мене всяка една видия е завита в повече от 50 mm дебелина на покривната плоча - 25 мм дъски, 20 мм OSB, и 2х5 мм битумна хидроизолация и битомно завършващо платно.

При другите видове покриви е друго - скобите са различни и местата за завиването им е различно, но дори и тогава тази сметка трябва да се прави - колко се натоварва една скоба и колко се натоварва една видия. Всеки един покрив си е загадка, и затова се налага да правим персонални конструктивни изчисления само за него, както и да купуваме или измисляме и правим скоби специално за този покрив и специално за неговите дадености.

Спомням си например една покривна централа, при която нямахме достъп до подпокривното пространство. Знаехме само, че под покривната плоча има метална констрикция, но не знаехме каква е тя. И за да закрепим нашите скоби ние използвахме металотърсач, след това дупчехме дупки в конструкцията и след това стягахме скобите със самонарезни видии. Спомням си, че изтъпихме над 100 свредла, при това от хубавите с жълт връх, докато се опитвахме да дупчим на верните места.

То ОСБ-то и битума не държат грам на видия, завита в тях - само да ти споделя
Конструкцията ти е добра за склад (имам я на къщичката за инструменти на двора) - и за ония в Америката, дето са свикнали редовно да им падат къщите от вятъра. Нормалните хора използват керемиди - и различните системи на монтаж съответно.

[Имхотеп]

Да, това е една от централите в моя имот. Аз съм я измислил и проектирал до най-големите подробности, а са я правили моите работници ...

Имам десетки хиляди снимки и от други централи, проектирани от мене за мои клиенти и след това построени и пуснати в експлоатация. Всяка една от тези централи изисква специфичен подход с цел максимално да се оползотворят даденостите на имота или на покрива на сградата. Измисляли сме и сме конструирали какви ли не чудесии, щото върху неподходящ покрив или терен да направим централа, лишена от каквито и да било недостатъци.

Никъде и в нищо не е бил правен компромис. Всяка една измислена и построена от мене централа е перфектна във всяко едно отношение, и до ден днешен с нито една централа нямаме каквито и да било проблеми от проектантско или изпълнителско ниво. Конструкциите на централите съм ги преоразмерявал, и до момента нямаме никакви проблеми с урагани например или с огромни снеговалежи.

Много добре, така трябва.
Тук покривите са подобни на 99%. Дори и тези флат които са, са с гредоред. Разстоянието между гредите е 60 сантиметра хоризонтално и "вертикално". Когато покрива е готов като скелет, поставят най-отгоре шперплат. Та покривът е много здрав, спокойно можеш да ходиш по него, няма никакъв проблем.

А за на супертрейдъра идеята, ми това е ОК, само че никой не строи сграда мислейки за слънчеви панели. А повечето сгради навсякъде са строени откъмна 250 години, без да броим замъци и катедрали. И тези сгради си стоят, и никой няма да им събори покрива заради соларки.
Точно това им е и проблема, ако оставим настрана неграмотността.
Каквото и да се измисли или изобрети, то трябва още от първият момент на придобиването да може да "облекчи " живота и финасите на потребителя.

[supertrader]

В България, може би метода е български, не знам но такива покриви с бетонни плочи се правят и то отдавна. Много са здрави и евтини и смятам ще станат перфектно за монтаж на панели след като се хидроизолират. За много добра българска хидроизолация има течна гума се казва, може да си потърсиш информация и казват че е по добра от битумна. Казвам ти ги тези неща просто да знаеш, може да си потърсиш информация и сам да си намериш мнения, може да ти помогнат в работата за по високо качество и по добра цена. Течната гума може мисля и на такива покриви с OSB плоскости, които са добра технология според мен да се приложи и това което съм гледал е че хората са много доволни от течната гума. Във Франция едва ли я знаят и ако направиш такива покриви със соларни панели после ще им падне шапката. Гумата това и е предимството че няма една дупчица или поричка да остане, така казват и съм вижда и изглежда много добре.

[Mateev]

Интересно е панелите, понеже си споменавал че ги произвеждаш, имал ли си проблеми с херметичност. Защото гледах едни панели на старо, пишеше бегийски и сещаш се в кой сайт, няма да са по стари от 10 годишни а бяха мръднали точно покрай профилите си личеше на снимките май е влизала вода или поне бяха мътни нещо. Не знам може и заради това да са били свалени, като казваш че не мърдат и са като нови твоите, за тези пишеше че работят.

Аз панели не произвеждам, но едно време когато започна бума на инсталациите, си избрахме един производител и след това няколко пъти ходихме в завода му в Китай да контролираме качеството на производството. Давахме препоръки и те ги изпълняваха, като най-много препоръки и съвети им дадохме около херметизацията на модулите.

Дето се казва, спомогнахме им драстично да си подобрят качеството, и след като най-накрая останахме доволни, след това купихме от тях стотици контейнери с модули.

Това наше отношение ни се отблагодари в бъдещето, като към днешна дата нямаме никакви рекламации от клиенти за повредени модули.

[supertrader]

Интересно е панелите, понеже си споменавал че ги произвеждаш, имал ли си проблеми с херметичност. Защото гледах едни панели на старо, пишеше бегийски и сещаш се в кой сайт, няма да са по стари от 10 годишни а бяха мръднали точно покрай профилите си личеше на снимките май е влизала вода или поне бяха мътни нещо. Не знам може и заради това да са били свалени, като казваш че не мърдат и са като нови твоите, за тези пишеше че работят. Нормално ли е подобно овехтяване да го нарека като с тези белгийски панели ?

[Mateev]

Това ти ли си го правил?

Да, това е една от централите в моя имот. Аз съм я измислил и проектирал до най-големите подробности, а са я правили моите работници ...

Имам десетки хиляди снимки и от други централи, проектирани от мене за мои клиенти и след това построени и пуснати в експлоатация. Всяка една от тези централи изисква специфичен подход с цел максимално да се оползотворят даденостите на имота или на покрива на сградата. Измисляли сме и сме конструирали какви ли не чудесии, щото върху неподходящ покрив или терен да направим централа, лишена от каквито и да било недостатъци.

Никъде и в нищо не е бил правен компромис. Всяка една измислена и построена от мене централа е перфектна във всяко едно отношение, и до ден днешен с нито една централа нямаме каквито и да било проблеми от проектантско или изпълнителско ниво. Конструкциите на централите съм ги преоразмерявал, и до момента нямаме никакви проблеми с урагани например или с огромни снеговалежи.

[Имхотеп]

Строежа на централата започва с поставянето на повдигащите скоби, които за конкретния модел покрив имаха много проста П-образна форма. Всяка скоба се закрепва към покрива посредством 4 дебели и дълги самонарезни видии. Под скобите има изрязано парче от битумна хидроизолация, а над скобите под главичката на видиите има шайба с гумено уплътнение. Това с цел да се попречи на водата да прониква покрай стъблото на видиите.



Върху скобите се завиват алуминиевите профили, които ще носят алуминиевите панели. Ето снимка, на която се вижда цялата алуминиева конструкция.



Ето и началото на монтажа на модулите. На снимката по-долу се виждат и алуминиевите закрепващи скоби, с които модулите се пристягат към алуминиевите профили.



А ето и готовата централа ...
Готина е, нали ...



От снимките виждате датата на строежа. Тоест централата скоро ще навърши 10 години, като за този период от време няма абсолютно никакви проблеми с каквото и да било. Няма влага, няма кондензи, няма повреди на каквото и да било. Хидроизолацията на покрива си е перфектна и до ден днешен. Ако човек се загледа отблизо, съоръжението е почти като ново. Не се виждат абсолютни никакви следи, нанесени от времето и от дългия период на експлоатация.

Със сигурност тази централа ще ме надживее, и вероятно ще надживее и моя син. И през цялото това това време ще се получават ежемесечни доходи буквално от нищото, а разходите за поддръжка ще са буквално нулеви.

Това ти ли си го правил?

[Mateev]

За мое съжаление особенно това че не може да е с вода и трябва да се използва антифриз, е проблем. Стандартен монтаж на 10 см и покрива да е прилично здрав. Понеже става въпрос за покрив , който не може да се каже че е нормално здрав. Трябва да се прави нов за да се монтират панели нормално. Въпрос към Матеев , този монтаж със скоби за керемидите дали е надежден.

Ами виж на снимките - всеки квадратен метър има по 4 скоби, завити с 16 видии. Тоест 100 килограма сила нагоре от вятъра се разпределя върху 16 видии, по 6.25 кг на видия. Със сигурност видията издържа много повече ...

При мене всяка една видия е завита в повече от 50 mm дебелина на покривната плоча - 25 мм дъски, 20 мм OSB, и 2х5 мм битумна хидроизолация и битомно завършващо платно.

При другите видове покриви е друго - скобите са различни и местата за завиването им е различно, но дори и тогава тази сметка трябва да се прави - колко се натоварва една скоба и колко се натоварва една видия. Всеки един покрив си е загадка, и затова се налага да правим персонални конструктивни изчисления само за него, както и да купуваме или измисляме и правим скоби специално за този покрив и специално за неговите дадености.

Спомням си например една покривна централа, при която нямахме достъп до подпокривното пространство. Знаехме само, че под покривната плоча има метална констрикция, но не знаехме каква е тя. И за да закрепим нашите скоби ние използвахме металотърсач, след това дупчехме дупки в конструкцията и след това стягахме скобите със самонарезни видии. Спомням си, че изтъпихме над 100 свредла, при това от хубавите с жълт връх, докато се опитвахме да дупчим на верните места.

[supertrader]

Това е много добре направено, не мога да си изкривя душата да кажа че не е изпипано.

[Mateev]

Строежа на централата започва с поставянето на повдигащите скоби, които за конкретния модел покрив имаха много проста П-образна форма. Всяка скоба се закрепва към покрива посредством 4 дебели и дълги самонарезни видии. Под скобите има изрязано парче от битумна хидроизолация, а над скобите под главичката на видиите има шайба с гумено уплътнение. Това с цел да се попречи на водата да прониква покрай стъблото на видиите.



Върху скобите се завиват алуминиевите профили, които ще носят алуминиевите панели. Ето снимка, на която се вижда цялата алуминиева конструкция.



Ето и началото на монтажа на модулите. На снимката по-долу се виждат и алуминиевите закрепващи скоби, с които модулите се пристягат към алуминиевите профили.



А ето и готовата централа ...
Готина е, нали ...



От снимките виждате датата на строежа. Тоест централата скоро ще навърши 10 години, като за този период от време няма абсолютно никакви проблеми с каквото и да било. Няма влага, няма кондензи, няма повреди на каквото и да било. Хидроизолацията на покрива си е перфектна и до ден днешен. Ако човек се загледа отблизо, съоръжението е почти като ново. Не се виждат абсолютни никакви следи, нанесени от времето и от дългия период на експлоатация.

Със сигурност тази централа ще ме надживее, и вероятно ще надживее и моя син. И през цялото това това време ще се получават ежемесечни доходи буквално от нищото, а разходите за поддръжка ще са буквално нулеви.

[Pyramid]

За мое съжаление особенно това че не може да е с вода и трябва да се използва антифриз, е проблем. Стандартен монтаж на 10 см и покрива да е прилично здрав. Понеже става въпрос за покрив , който не може да се каже че е нормално здрав. Трябва да се прави нов за да се монтират панели нормално. Въпрос към Матеев , този монтаж със скоби за керемидите дали е надежден.

Дори течностно охлаждане, трябва да отдаде топлината на околната среда. Да пускаш тръба, да слагаш помпи и радиатори и всякаква автоматика, наистина, НЕ само оскъпява, но и влошава надеждността и трайността, ЗАЕДНО С УВЕЛИЧАВАНЕ неравномерността на охлаждане и всички останали практически не показатели. Не си струва. Послушай Матеев.

[Pyramid]

За мое съжаление особенно това че не може да е с вода и трябва да се използва антифриз, е проблем. Стандартен монтаж на 10 см и покрива да е прилично здрав. Понеже става въпрос за покрив , който не може да се каже че е нормално здрав. Трябва да се прави нов за да се монтират панели нормално. Въпрос към Матеев , този монтаж със скоби за керемидите дали е надежден.

Ще покаже. Сигурен съм. Интересен ми е коментарът му за целесъобразността на разхода при производството на панели и индивидуални байпасни диоди на всяка клетка и това, да се прави ФЕЦ в стандартен, 3-та климатична категория, имот. Скоро няма да правя лично но, Импотецият явно се вълнува, а по темата, инфото на Матеев, е достоверно и меродавно.

[Pyramid]

Почти всички панели се правят с байпас диоди.
А гения от горна да пита Матеев колко струват диоди на едро. Това ще му даде представа за икономическата целесъобразност.

Както си го дал на мултиките, всяка клетка, е с диод. Разбрахме се и признах, имат определено право на съществуване и някак, ще работят. Обаче, продължавам да твърдя че,
1.Слагането на диоди КЪМ ВСЯКА КЛЕТКА, увеличава броя технологични операции. И дискретни, и интегрирани да са.
2.Оскъпява. Годишно, вече се правят милиони и милиони панели, площта е квадратни километри, съответно, иска огромни разходи за технология, напълно ненужна в 99999 от 100000 случая. 3.В 999 случая от 1000, изобщо, няма да се стигне до активация на този диод а, в още 99 от 100 активации, ще е съвсем за кратко, до осветяване.
Т.е., моженето е едно, обосноваността - друго.