Как функционира процесът по създаване на нови пари в България?

[SoHo]

Това просто не е така. Първо банка с нужда от спасяване и фалирала банка са две ама много различни неща. Когато се спасява банка просто се налива собствен капитал, но банката си оперира без проблеми, клиентите и не срещат никакви трудности. Фондовете за изплащане на застрахованите депозити не се задействат.

.

Ако ЕЦБ,ФЕД,АЦБ и другите централни банки не бяха налели трилиони в банките всичко щеше да е La grande finale. Много добре знаеш каква беше ситуацията благодарение на прекомерната АЛЧНОСТ на всички големи банки по света. Накрая сметката се плати от народа а шефовете на банките или се пенсионираха с бонуси за стотици милиони или са все още на своите постове. Имаме огромен трансфер на богатство от масата към най богатите 0.01% и това продължава да се случва.

Моля да не се правиш че на запад само светци живеят а тук сме само мошеници. Тези приказки вървяха едно време

[ravnovesie]

Защо мислите потока на пари към българските банки е толкова мижитурен, въпреки огромната разлика в лихвите по кредитите и стабилния валутен курс. Ами защото чужденците не са балъци. Защото виждат точно това, което пиша тук и са напълно наясно че тази стабилност се крепи на прищевките на едни неграмотни и корумпирани дебелаци, на които във всеки момент може да им хрумне кой знае какво. А като си дал евро в България, се надяваш да си ги върнеш заедно с лихвите, което много трудно би станало ако тази наша прехвалена стабилност изведнъж вземе че изгърми.

[ravnovesie]

Равен, пак да ти напомня че 2008 трябваше централните банки на развитите икономики да спасяват почти всички системно важни банки. Банки колоси с най големите умове в екипа си фалираха за нула време та да не дълбаем само нашата кочина. Пределно ясно ти е че нашата банкова система е доста стабилна и лошите практики са ограничени.

Това просто не е така. Първо банка с нужда от спасяване и фалирала банка са две ама много различни неща. Когато се спасява банка просто се налива собствен капитал, но банката си оперира без проблеми, клиентите и не срещат никакви трудности. Фондовете за изплащане на застрахованите депозити не се задействат.

В България обаче фалира банка, при която част от клиентите и загубиха пари. Задейства се фонда за гарантиране. Реално по този показател нашата банкова система е на второ място по нестабилност след тази на Кипър. Там фалираха повече банки.

Да не говорим че в момента има една банка в България, която по всяакакви европейски критерии след резултатите от стрестестовете трябваше да бъде затворена още същата събота, когато излязоха и една която трябваше най-малкото да бъде национализирана.

Така че това със стабилността на банковата ни система са пълни глупости.

[Mr.Profit]

Може би трябва да почнем със златния стандарт.

При златния стандарт е имало основно следните неща:

1. злато
2. банкноти
3. депозити в банки
4. менителници и записи на заповед

Кое е пари, кое не е пари? Примерно (4) e сравнително очевидно, че не е пари въпреки, че ако менителницата е акцептирана от банка става почти като пари.

В концепцията, която развивам всичко това е "пари", дори и 4. Така е доста по-опростено и лесно за разбиране.

[Mr.Profit]

Значи в "пари" включваш депозитите, дори и срочните депозити. А от друга страна казваш, че депозита не е пари, защото е кредит.

Реално, всичко е кредит, включително и монетарната база (която още се нарича central bank money).

Това преди, което съм казвал го забрави... не беше изчистено. Вземи предвид само мненията от вчера.

Повлиян съм доста от видеото на Далио. Той доста опростява нещата и си мисля, че е добра база от която да почнем. Ако погледнеш написаното от мен ще видиш, че е същото

[Mr.Profit]

How The Economic Machine Works by Ray Dalio

https://www.youtube.com/watch?v=PHe0bXAIuk0

Ако не сте гледали видеото ви съветвам да го гледате поне няколко пъти! Трябва да се вникне как цялата машина работи!


Навлязохме в силен бичи цикъл в България който ще се засили още от потребление и кредитиране!

Аз лично съм го пускал тук няколко пъти това видео

[Misho ILIEV]

How The Economic Machine Works by Ray Dalio

https://www.youtube.com/watch?v=PHe0bXAIuk0

Ако не сте гледали видеото ви съветвам да го гледате поне няколко пъти! Трябва да се вникне как цялата машина работи!


Навлязохме в силен бичи цикъл в България който ще се засили още от потребление и кредитиране!

Готино е, но по отношение на парите е доста мъгляво и неточно.

[SoHo]

How The Economic Machine Works by Ray Dalio

https://www.youtube.com/watch?v=PHe0bXAIuk0

Ако не сте гледали видеото ви съветвам да го гледате поне няколко пъти! Трябва да се вникне как цялата машина работи!


Навлязохме в силен бичи цикъл в България който ще се засили още от потребление и кредитиране!

[Misho ILIEV]

Може би трябва да почнем със златния стандарт.

При златния стандарт е имало основно следните неща:

1. злато
2. банкноти
3. депозити в банки
4. менителници и записи на заповед

Кое е пари, кое не е пари? Примерно (4) e сравнително очевидно, че не е пари въпреки, че ако менителницата е акцептирана от банка става почти като пари.

[Misho ILIEV]

По принцип, парите не могат точно да се дефинират. Това е една от причините ЦБ да се откажат да таргетират количеството пари в обръщение. Защото така или иначе не могат да го контролират точно, и дори не могат да го дефинират.

[Misho ILIEV]

и в моята концепция "пари" са М3.

Значи в "пари" включваш депозитите, дори и срочните депозити. А от друга страна казваш, че депозита не е пари, защото е кредит.

Реално, всичко е кредит, включително и монетарната база (която още се нарича central bank money).

[Mr.Profit]

важно е да уточним понятията... иначе няма как да разбираме какво иска да каже другия

[Mr.Profit]

и в моята концепция "пари" са М3.

[Misho ILIEV]

Е, хайде сега, ние тука не сме студенти по икономика да зубрим определения. По-важно е истински да разбираме какво реално се случва

[Mr.Profit]

Мисля, че това ще помогне

http://www.capital.bg/politika_i_iko...iia_na_parite/

Парите представляват изключително ликвиден актив, измерен в стандартна разчетна единица и притежаващ със сигурност способността да погасява дългове, изразени в тази единица. Тази дефиниция включва като състав на парите: монети в обращение, банкноти в обращение, чекове, депозити в банки до поискване и такива, срещу които могат да бъдат издавани чекове.

Тъй като тази дефиниция включва определението паричност като степен на свойството пари, поради относителния характер на понятията"изключително ликвиден" и "притежаващ със сигурност способността да погасява дългове" в зависимост от целите, дефиницията на парите трябва да се конструира така, че да включва или изключва различни активи - като депозитни сертификати, държавни съкровищни бонове, спестовни влогове и така нататък.

Разчетна единица

Под разчетна единица в дефиницията се има предвид такава единица, като например български лев, която по конвенция със или без акт на правителството е приета от обществото за оценяване на продажбата на стоки и услуги, за изчисляване на разходи, измерване на богатство и оразмеряване на дългове.

Дълг



Под дълг в настоящата дефиниция се има предвид задължение от страна на дадена икономическа единица (като физическо или юридическо лице, фирма или правителствено тяло) към друга, изразено в стандартна разчетна единица. За длъжника задължението представлява отрицателно богатство, изразено в стандартната разчетна единица. Тъй като всеки дълг е двустранен, тоест противоположността на всеки платим дълг е получаемо вземане, което представлява актив (богатство) за кредитодателя и пасив (отрицателно богатство) за кредитополучателя. В съвременното общество парите представляват вземания от длъжници, които представляват правителства, централни или търговски банки или други кредитни институции.

Ликвидност

Ликвиден може да бъде един актив, ако той е в пари или в противен случай е актив, който може бързо и с голяма степен на сигурност да бъде превърнат в предварително известно количество пари. Концепцията за ликвиден актив е субективна и дефинирана от гледна точка на притежателя на актива - тоест на кредитора, ако активът представлява дългово вземане. При оценяване на активите като повече или по-малко ликвидни трябва да се взема предвид не дали всички единици от даден актив могат да бъдат обърнати в пари, а дали всяка единица от този актив може да бъде конвертирана според притежателя на актива.

Парични агрегати

За извършване на целите на монетарния контрол от централните банки се използват така наречените парични агрегати. Според централната банка на САЩ, или така наречения Федерален резерв, наблюдаваните парични агрегати са M1, М2, МЗ и Л. Ето какво включва всеки паричен агрегат.

M1 =

Монети

+ банкноти в обращение

+ пътнически чекове

+ депозити до поискване

+ други депозити, срещу които се издават чекове

М2 =

M1

+ срочни депозити в малки размери

+ спестовни влогове

+ сметки за закупуване на парични инструменти

+ акции на взаимни фондове за парични инструменти (неинституционални)

+ овърнайт съглашения за продажба с обратно изкупуване

+ овърнайт евродолари

МЗ =

М2

+ срочни депозити с големи размери

+ акции на взаимни фондове за парични инструменти (институционални)

+ дългосрочни съглашения за продажба с обратно изкупуване

+ срочни евродолари

Л =

МЗ

+ краткосрочни държавни ценни книжа

+ търговски облигации

+ спестовни облигации

+ банкови акценти

Теория на парите

В икономическата теория аналитичното обяснение за търсенето на пари се генерализира в няколко основни мотива:

1. Транзакционен мотив. Този мотив обяснява нуждата от притежаване на пари поради несинхронизираността на приходите и разходите на дадена икономическа единица.

2. Предпазливост. Този мотив третира подсигуряването срещу очаквани ликвидни кризи на икономическата единица.

3. Спекулативен мотив. През 30-те години с нарастване на влиянието на Джон Мейнард Кейнс се набляга на ползата от притежаването на парични средства в очакване на спадане на цената на друг актив, който даден икономически агент желае да закупи.

С развитието на кейнсианската икономическа теория все повече икономисти започват да изследват така наречената функция на ликвидната преференция, която третира въпроса за количеството пари, които икономическите единици биха избрали да държат като обратна функция на лихвата, която биха получили при притежаване на други активи.

Пускане на пари в обращение

Процесът, при който паричната маса се пуска в обращение, се вижда най-лесно като транзакции между различните сектори в дадена икономика. Условно икономиката може да се раздели на парично генериращ сектор, включващ правителството, централната и търговските банки, и небанков такъв - състоящ се от домакинства, фирми и небанкови институции. В небанковия сектор възникват стимули за спестяване и инвестиции. Запасите от парична маса представляват актив за небанковия сектор и пасив за парично генериращия сектор. Най-простият начин за разглеждане на процеса на генериране на пари е чрез проследяването на потока от чекове и влиянието му върху паричните средства на небанковия сектор.

Най-простият пример е, когато дадена икономическа единица от небанковия сектор получи чек, който депозира в банка. Банката от своя страна срещу получените средства отделя изисквания минимален резерв върху тях, а останалата част от сумата дава на кредит. Кредитополучателят съответно депозира получената сума в друга банка, където отново се заделя изискваният резерв, а с останалата сума се кредитира и така процесът се повтаря до изчерпването на първоначално внесената сума. По този начин се увеличават паричните средства в обращение. Увеличението на паричната маса в обращение вследствие на взаимодействието на кредитните институции с небанковия сектор е изразено от така наречения паричен мултипликатор, изразен със следната формула:

п = 1 + (П/Ч) / (м + (ДР/Ч) + (П/Ч)) където

е п с означен паричният мултипликатор, с П - банкноти и монети в обращение, с Ч - депозитите, срещу които могат да се издават чекове или тези до поискване, с м - минималният задължителен резерв на банките, и с ДР - допълнителните резерви на банките. Този мултипликатор, който е представен тук в най-простия си вид, служи като коефициент за умножаване на монетарната база, представляваща банкнотите и монетите в обращение плюс резерва на цялата банкова система.

Материалът е част от поредицата "Reform guide for market economy" на Център за изследване на демокрацията