Всяко трето жилище в София пустее - нито се продава, нито се дава под наем (Графики)
Най-малко незаети апартаменти има в кв. “Люлин”, а най-много са в скъпия “Лозенец”
Независимо от имотния бум почти всяко трето жилище в София пустее - нито се продава, нито се дава под наем. Това показват данните от последното преброяване на населението и жилищния фонд, което засече колко хора живеят в България към 7 септември 2021 г. и с колко жилища разполагат.
За последните 10 години населението на столицата е намаляло с малко над 19 хиляди човека. В София сега живеят постоянно 1 183 454 души.
За същите тези 10 години обаче
апартаментите са се увеличили с нови 120 000
- били са 573 010 през 2011 г., а през 2021 г. са станали 697 817. Това е десетилетието с най-мащабно изграждане на жилища в историята на столицата изобщо (виж повече в края на този текст).
При преброяването всеки казва дали жилището, в което живее, му е основно, дали живее под наем в него, или е негово собствено.
Резултатите показват, че в половината от домовете (49%) живее собственикът на самия имот със семейството си. В други 6% живее близък или познат на собственика, който не плаща наем. Класически наематели живеят в 9% от софийските жилища (виж инфографиката).
Т.е. останалите 36% от жилищата в столицата би трябвало да са на пазара – или да се продават в момента, или да се дават под наем. Става дума за 251 214 жилища.
Проблемът обаче е, че на пазара изобщо няма толкова много жилища. Според най-богатата електронна платформа в България – imot.bg, в момента в столицата се продават 36 512 имота, а други 11 300 се дават под наем. Част от тях дори не са жилища, а парцели, дворни места, магазини или нещо друго. Но дори да бяха само апартаменти, това пак е нищожна част от наличните - приблизително една пета от тях. Т.е. остават поне
около 200 хиляди жилища, в които не живее никой,
или всяко трето е всъщност празно.
Двама младежи – програмистът Васил Люнчев и бизнес експертът Божидар Александров, са създали платформа, която събира на едно място всяка новопоявила се в интернет оферта за имот.
В своя публикация те твърдят, че в столицата с мъка успяват да открият повече от 15 хиляди реални и активни обяви за продажба и наемане на жилища и по техните сметки празните са всъщност много повече от 200 хиляди.
Направили са проучване по квартали и от сравнението, което цитират, излиза, че най-малко празни жилища – около 15%, има в “Люлин”, който е пълен с панелки.
А най-много – в “Лозенец”, където има значително ново строителство. Там празните жилища са 30%.
Всички имотни експерти познават много добре проблема и са се сблъсквали с него, но основният им извод е, че в дъното стои манталитетна особеност на българина, която много трудно би се променила.
“Много хора не дават свободните си жилища под наем, защото
интересите им не са защитени
Ползват се някакви типови договори, но истината е, че разходите по възстановяване на повредено имущество често са по-големи от евентуалния доход от наем”, каза пред “24 часа” Добромир Ганев, председател на Национално сдружение “Недвижими имоти”. Според него с тази дейност често се занимават и недобросъвестни фирми, което още повече възпира хората да си дават жилището под наем.
“Имайте предвид, че и цените за ремонтиране и прилично обзавеждане на жилище
са колкото 3-годишен наем
и това също спира хората. Те обикновено се колебаят, започват да си правят сметки, че може би ще дойде време да продадат жилището и просто не им се занимава с това”, коментира имотният експерт Георги Павлов.
Според него има само два начина празните и неизползващи се апартаменти да намалеят и това да раздвижи значително имотния пазар. Единият е данък сгради да се вдигне толкова драстично, че да накара хората със свободни жилища да ги изкарат на пазара.
Има два известни случая от последните години, в които това е правено – във Франция през 1999 г. и в Израел през 2014-а. Проучване във Франция през 2001 г. е показало, че заради тази мярка празните жилища са намалели с 13%.
Другият начин е на този пазар да навлязат професионални фирми, които да финансират ремонта и обзавеждането на жилището, но срещу част от наема. Според Павлов обаче това също би се осъществило много трудно в България, защото изисква дългосрочни отношения между фирма и физическо лице.
Според шефката на “Адрес” Гергана Тенекеджиева хората у нас не са виновни, че държат празни жилищата си.
“Все пак част от тях са собственост на българи,
които живеят в чужбина
и би трябвало да има къде да се върнат, ако там стане лошо за тях. Но у нас принципно няма в какво средният българин да държи свободните си пари. Лошото е, че той бавно се решава на сделка и затова този пазар въпреки бума от последните години е бавен. Представете си какво би станало, ако всички тези празни жилища изведнъж се окажат като с магическа пръчка на пазара - това би могло да го срути”, каза Тенекеджиева.
Падна рекорд – вече се строи повече, отколкото при Тодор Живков
Ако се проследят последните няколко преброявания на населението и жилищния фонд - от 1965, 1975, 1985, 1992, 2001, 2011 и 2021 г., излиза, че през последното десетилетие е паднал рекордът от соцвреме по строителство на нови жилища.
През 1965 г. в София има недостиг на жилища, тъй като за всичките тогавашни 800 хил. жители на града има едва 200 хил. жилища.
В следващите 20 години жителите на столицата растат бързо, но и апартаментите се увеличават, буквално се удвояват. Към 1985 г. жителите на София са вече 1 100 000, а има 400 000 жилища.
До края на века недостигът на жилища съвсем е преодолян. Към 2001 г. вече всяко домакинство може да има собствен дом – тогава в София има 440 000 домакинства, които разполагат с 475 000 жилища. От 2001 до 2011 г. населението се увеличава с нови 100 хил. души, но са построени нови 100 хил. жилища. От 2011 до 2021 г. ситуацията вече започва да изглежда крайно нелогична, тъй като за намаляващото население са построени рекордните 124 807 нови жилища.
Най-малко незаети апартаменти има в кв. “Люлин”, а най-много са в скъпия “Лозенец”
Независимо от имотния бум почти всяко трето жилище в София пустее - нито се продава, нито се дава под наем. Това показват данните от последното преброяване на населението и жилищния фонд, което засече колко хора живеят в България към 7 септември 2021 г. и с колко жилища разполагат.
За последните 10 години населението на столицата е намаляло с малко над 19 хиляди човека. В София сега живеят постоянно 1 183 454 души.
За същите тези 10 години обаче
апартаментите са се увеличили с нови 120 000
- били са 573 010 през 2011 г., а през 2021 г. са станали 697 817. Това е десетилетието с най-мащабно изграждане на жилища в историята на столицата изобщо (виж повече в края на този текст).
При преброяването всеки казва дали жилището, в което живее, му е основно, дали живее под наем в него, или е негово собствено.
Резултатите показват, че в половината от домовете (49%) живее собственикът на самия имот със семейството си. В други 6% живее близък или познат на собственика, който не плаща наем. Класически наематели живеят в 9% от софийските жилища (виж инфографиката).
Т.е. останалите 36% от жилищата в столицата би трябвало да са на пазара – или да се продават в момента, или да се дават под наем. Става дума за 251 214 жилища.
Проблемът обаче е, че на пазара изобщо няма толкова много жилища. Според най-богатата електронна платформа в България – imot.bg, в момента в столицата се продават 36 512 имота, а други 11 300 се дават под наем. Част от тях дори не са жилища, а парцели, дворни места, магазини или нещо друго. Но дори да бяха само апартаменти, това пак е нищожна част от наличните - приблизително една пета от тях. Т.е. остават поне
около 200 хиляди жилища, в които не живее никой,
или всяко трето е всъщност празно.
Двама младежи – програмистът Васил Люнчев и бизнес експертът Божидар Александров, са създали платформа, която събира на едно място всяка новопоявила се в интернет оферта за имот.
В своя публикация те твърдят, че в столицата с мъка успяват да открият повече от 15 хиляди реални и активни обяви за продажба и наемане на жилища и по техните сметки празните са всъщност много повече от 200 хиляди.
Направили са проучване по квартали и от сравнението, което цитират, излиза, че най-малко празни жилища – около 15%, има в “Люлин”, който е пълен с панелки.
А най-много – в “Лозенец”, където има значително ново строителство. Там празните жилища са 30%.
Всички имотни експерти познават много добре проблема и са се сблъсквали с него, но основният им извод е, че в дъното стои манталитетна особеност на българина, която много трудно би се променила.
“Много хора не дават свободните си жилища под наем, защото
интересите им не са защитени
Ползват се някакви типови договори, но истината е, че разходите по възстановяване на повредено имущество често са по-големи от евентуалния доход от наем”, каза пред “24 часа” Добромир Ганев, председател на Национално сдружение “Недвижими имоти”. Според него с тази дейност често се занимават и недобросъвестни фирми, което още повече възпира хората да си дават жилището под наем.
“Имайте предвид, че и цените за ремонтиране и прилично обзавеждане на жилище
са колкото 3-годишен наем
и това също спира хората. Те обикновено се колебаят, започват да си правят сметки, че може би ще дойде време да продадат жилището и просто не им се занимава с това”, коментира имотният експерт Георги Павлов.
Според него има само два начина празните и неизползващи се апартаменти да намалеят и това да раздвижи значително имотния пазар. Единият е данък сгради да се вдигне толкова драстично, че да накара хората със свободни жилища да ги изкарат на пазара.
Има два известни случая от последните години, в които това е правено – във Франция през 1999 г. и в Израел през 2014-а. Проучване във Франция през 2001 г. е показало, че заради тази мярка празните жилища са намалели с 13%.
Другият начин е на този пазар да навлязат професионални фирми, които да финансират ремонта и обзавеждането на жилището, но срещу част от наема. Според Павлов обаче това също би се осъществило много трудно в България, защото изисква дългосрочни отношения между фирма и физическо лице.
Според шефката на “Адрес” Гергана Тенекеджиева хората у нас не са виновни, че държат празни жилищата си.
“Все пак част от тях са собственост на българи,
които живеят в чужбина
и би трябвало да има къде да се върнат, ако там стане лошо за тях. Но у нас принципно няма в какво средният българин да държи свободните си пари. Лошото е, че той бавно се решава на сделка и затова този пазар въпреки бума от последните години е бавен. Представете си какво би станало, ако всички тези празни жилища изведнъж се окажат като с магическа пръчка на пазара - това би могло да го срути”, каза Тенекеджиева.
Падна рекорд – вече се строи повече, отколкото при Тодор Живков
Ако се проследят последните няколко преброявания на населението и жилищния фонд - от 1965, 1975, 1985, 1992, 2001, 2011 и 2021 г., излиза, че през последното десетилетие е паднал рекордът от соцвреме по строителство на нови жилища.
През 1965 г. в София има недостиг на жилища, тъй като за всичките тогавашни 800 хил. жители на града има едва 200 хил. жилища.
В следващите 20 години жителите на столицата растат бързо, но и апартаментите се увеличават, буквално се удвояват. Към 1985 г. жителите на София са вече 1 100 000, а има 400 000 жилища.
До края на века недостигът на жилища съвсем е преодолян. Към 2001 г. вече всяко домакинство може да има собствен дом – тогава в София има 440 000 домакинства, които разполагат с 475 000 жилища. От 2001 до 2011 г. населението се увеличава с нови 100 хил. души, но са построени нови 100 хил. жилища. От 2011 до 2021 г. ситуацията вече започва да изглежда крайно нелогична, тъй като за намаляващото население са построени рекордните 124 807 нови жилища.
Коментар